Мъжът ми не помага вкъщи и с децата

Може случайно да е станало и да са решили, че им е на късмет. Не можем да ги съдим. Станало е.

Детето още не е проходило, ходи като го държа за ръчичка, следователно кръста ми се скапва, а и от самата тежест заради корема. Не си мислете, че готвя по 5 неща не готвя вече, приготвяме си вечер нещо само за вечеря, като просто аз пазарувам, като се прибере той казвам че няма нищо приготвено и така той готви, защото иначе трябва да седи гладен понякога поръчваме храна. Детето е записано на детска кухня, която е много хубава и за него не готвя. Имаме съдомиялна, обаче той дори и нея не се сеща да пусне…  вкъщи не блести от чистота, знам че скоро няма да е чисто и подредено, опитвам да се примиря с този факт гледам основните неща, прахосмукачка, минавам с мопа, пускам съдомиялна, ако има време приготвям нещо набързо за хапване, но рядко остава време, гледам да обръщам внимание на детето.
Второто бебе беше непланирано, просто не бях подготвена и дори все още не мога да осъзная и да се зарадвам, а дойде време да раждам… винаги съм искала две деца, на мен също ми казваха че може да нямам деца, обаче напук и за щастие забременях и двата пъти доста лесно. Не ме разбирайте погрешно, искам детето, но с такава малка разлика не зная дали ще се справя
Напоследък доста си мислих, дали изобщо трябва да бъда с този човек, дали да не се разделим… доста се отчуждихме един от друг, няма никаква близост, а секса е доста рядко, въпреки че бих казала че е по-хубав.
Обаче в такъв момент да се разделим??!!?! Това ще е огромен допълнителен стрес за мен…
Когато сме говорили по темата, да се включва повече, той започва да изтъква нещата които прави и сякаш не се чувства “виновен” ако мога така да се изразя. Едва ли не, аз си измислям и преувеличавам, не виждам той колко много неща прави, даже веднъж ми предложи ако искам да посетим семеен терапевт.
Дразни ме, че той си мисли че е много отдаден и грижовен и едва ли не трябва да съм много щастлива, че съм точно с него.
При тези разговори, винаги така извърта нещата, че аз съм виновна и явно му се получава, защото аз после се замислям доста и си казвам - е какво пък, можеше и да не готви изобщо и нищо да не прави. Ама трябва ли аз да правя сто хиляди неща и това никой да не го забелязва, а той като сготви или отиде до магазина, да го изтъква все едно е направил нещо велико…
Той дори не знае къде стоят дрешките на детето, наакани памперси не е сменял, защото било много гнусно и миришело, не храни детето изнервя се много…
Как да постъпя? Дори вече не ми се подхваща темата, защото после се чувствам зле.

След като е склонен да посетите семеен терапевт, защо не го направите? Навярно го иска, защото е убеден, че ще валидират неговата "истина", а всъщност една от най-важните задачи на семейните терапевти е да останат безпристрастни.  Дори да не е възприемчив за друго, поне ще чуе, колко е важна комуникацията с детето за изграждане на пълноценна връзка и привързаност и как може да го постигне чрез грижата и пр.

Периодът на прохождане е много труден, точно заради държането да върви. Ние го развеждахме с една раница /слагахме му я на гърба и го държахме з адръжките/ така поне си прав и не те боли кръста. Ама поне минава, за около месец прохождат. То не, че после не го пазиш д ане се претрепе. Не знам и с още едно бебе, ще е някаква лудница. После първото ще влезе в "ужасните" две и ще се тръшка за всичко, а другото ще прохожда. Чак не искам да си го представям. Затова не съм разбирала хората, които си причиняват породени. Ако мъжа не участва в грижите за децата, ще е кошмар...
Бонус съвет - прахосмукачка робот. Поне и този ангажимент да отпадне. Ама я пускай като сте навън, защото тодлърите всичко пипат и чупят подобни уреди бързо-бързо.

Странна ми е темата. Значи, нашите мъже колко и как са помагали едва ли ще стопли теб. Нито пък има начин да го накараш да направи нещо, ако не иска. Нали е на работа? Виждам включва се с това онова. Но за каква раздяла говориш на път с второ? Много странно. И как ще се оправяш сама , ако се разделите? Кой ще ти помага тогава?
Мисля като родиш ще ти е по- леко. Имам позната с породени , мъжа само работеше.Оцеля. Имам и позната самотна майка с диви близнаци, бабата се включи там, но когато майката тръгна на работа. И всичко това във времена, когато нямаше миялни и подобни улеснения. Не знам какво си очаквала от мъжа си и защо н е ти се покриват представите сега. Мъжа колкото и да се напъва и включва, майката тегли каиша основно.Интересно, не сте ли говорили преди първото, второто..Не си ли познаваш мъжа и какво да очакваш от него???

Животът не е само готвене и миене на чинии. Има ли любов, подкрепа? Въобще някакво внимание към теб и детето? Излизате ли заедно, забавлявате ли се като семейство? Замисли се над това, лесно се руши, трудно се гради. Няма да сте нито първите, нито последните направили 2 деца набързо и отчуждили се под напора на грижи и битовизми. Ако има някакъв шанс, работете в посока да си изгладите отношенията. Терапевт не е лошо, защо се дърпаш, какво ще загубиш?

Помисли за ясла. Казвам го с ясното съзнание как куп народ ще скокне, че детето е малко и ще се скъса да боледува. Но моят личен опит сочи друго, така че има и изключения.

Аз не разбирам 2 неща.
- виждаш, че нямаш помощ, но забременяваш втори път. И то няколко месеца след като си родила?! Не ви ли обясняват тамошните акушерки, че това не е ОК за тялото?
- боли те кръстът, но го "учиш" да ходи?! Защо? Остави го да се развива самичко. Няма нужда да го държиш за ръце.

Проблема с яслата е, че ще боледува често и пренася вкъщи бацили на бебо. Май не е удачно с породени. Иначе и моята тръгна на ясла на годинка и малко.

Не се знае. Моята не боледуваше много. Шанс. Не пречи да пробват.

И аз две неща не мога да си обясня - Едното е, защо тези неща като семейно съжителство не се изговарят или тестват масово. Била съм продавачка, виждала съм как жените подбират чанти и обувки, съвета ми е така да се избират и мъжете - и те трябва да са ни удобни.

Второто - добре де, все пак се оказва, че не се скапваш. Не чистиш старателно, готвиш само понякога… Нямам деца, но все пак знам, че прохожданеот е кратък период. Съдомиалнята да я заредиш не изисква големи усилия.
Не казвам, че не те разбирам защо се ядосваш, казвам, че ако ще се сърдиш на някого гледай да е на теб. Силно се съмнявам този мъж да те е носил на ръце и изведнъж е станал инертен. Колкото и бързо да е станало второто, пак си имала месеци да се решиш на аборт. Семейните терапевти нито превъзпитават хора, нито имат курсове по любов. Мъжа ти не е травмиран, връзката ви не е токсична. Просто не е мъжа за теб, толкова. Безплатно ти го обясних.

Не че ще те облекчи, но мъжът е манипулатор и мързелив.
Да се вменява постоянно вина, уж несъзнателно, но всъщност напълно съзнателно, е манипулация.
Коренно няма да се промени.
Освен да оптимизираш действията си по домакинството и децата, другоне виждам. Тоест с по-малко усилия и време да вършиш максимум неща.
Като не спираш да му дуднеш и той да се включи
Въпреки че е егати живота.

То е ясно, че голямото ще го дадат на ясла при първа възможност. Тя няма как да издържи психически всеки ден по цял ден по цяла нощ с бебе и тодлър. Ама ето, пак страда. Голямото дадено на ясла едногодишно, за да гледа мама второто, вместо да си е с него да му обръща внимание на 100% в най-сензитивния период от развитието 1-3 години. Ама това е капана на породените - две едно след друго и после нито едното гледано както трябва, защото е натоварващо и изтощаващо и няма психически ресурс и за двете качествено, а се пренебрегват някои неща. И майката страда, и децата.

Поне пари изкарва ли? Домашна помощница, детегледачка, поръчване на храна и спокойна бременност. Ако и не изкарва, какво всъщност прави този човек в семейството? С хубави сини очи ли те гледа?

Така. Предполагам взимаш майчинство ,значи и ти вкарваш една заплата вкъщи.По принцип трябва поне събота и неделя да чисти наравно с теб ,през седмицата след работа да си играе с детето. Както прави моят мъж.Ние супер много си разтоварваме с малкия ,качваме го на леглото и почват да се въртят ,гъделичкат и пада смях. Трябва да си темерут да ти е по-приятно да си на телефона,отколкото с детето си...Малкия е на почти 2 години ,бременна съм с второ и когато той спи на обяд ,спя с него.Домакинската работа няма да избяга.В началото ми се гадеше и не съм си и помисляла за готвене ,той ходеше да взима нещо за хапване след работа.Има дни , в които кръста ме боли повече ,ако съм бягала твърде много след малкия и не съм измила чиниите примерно .Мъжа ми без да се обясняваме ги мие.Уикенда чиниите са си негови ,мести ми мебелите да чистя отдолу,бърше прах.Не се налага да го говорим.Предлагам ти да оставиш чиниите и общо взето лека бъркотия в кухнята поне ,ако пита защо или мрънка обясняваш ,че тялото ти в момента създава човешко същество ,докато гледаш малко дете и не можеш да си и прислужница.Също така от преумора може да имаш контракции ,което не е шега.Като се върне от работа казваш лошо ми е и лягаш за 30 мин. да си играе той с детето.Превъзпитай го ,да чакаш да се сеща сам явно не помага.