Ей, мацки! Благодаря на всички за пожеланията! 
Едва намирам време да пиша,и ето - новината за Вени доста забавих да напиша и тук
Копвам ви моя разказ за раждането ми, че не ми се пише пак
и малко снимки на бебсъна http://www.snimka.bg/album.php?album_id=70409&photo=134
На 13 ноември бях на преглед на цервикалния канал, където докторът ме увери, че до края на седмицата ще съм вече майка . Дали е било интуиция, но още същия ден отидох при личния си лекар да ми даде направление за раждане. Вечерта отидохме при свекъра и свекървата да им кажем новината. В крайна сметка, когато се прибрахме към 12 часа бяхме адски уморени. Мъжът ми си легна а аз почнах да посещавам тоалетната. Тогава видях и леко кърватата слуз по бельото си, за която ви питах НЕМЕДЛЕНО . Легнах, но почна да ме стяга корема. Накрая станах, събудих мъжа и го накарах да засичаме свиванията - едни такива като спазми при менструация. Отдавна не бях имала . Та...от 1 ч. до 3 ги засичахме и се оказа, че са на 6 минути по 40 секунди. Бая се очудих, тъй като Доки ми беше казал да му звъня когато са на 10 минути. Срам не срам към 3.30 му звъннах, като дотогава си приготвих чантата за родилния дом - със списъче в ръка и помощта на съпруга. До края се надявах да спрат контракциите и да ми се размине - много ми се спеше..а и не исках толкова рано да раждам.
Док ми каза да тръгваме към Майчин дом - той ще се обади да ме чакат, а те ще му върнат обаждането като имам 4 см разкритие за да дойде да ми пукне водите и да ми сложат упойка. Влязох да си взема душ и дообръсна долу - уви, мъжът не посмя . В 4 и нещо се дотътрихме с колата бавничко по празните улици на Варна до болницата. Слизайки от колата усетих че почват да ми текат водите. Качихме се на 2 етаж и ни посрещна главната акушерка - една мила, едра жена към 50, която не спря да ме нарича моето момиче и чедо . Влязох да се преоблека в тоалетната и докато пишках ми изтекоха водите. Сложи ме жената да ми записва тоновете и междувременно попълнихме документите. Дойде дежурната лекарка и на магарето установи, че съм с 2 см разкритие. Настаниха ни в една от стаите за престой и зачакахме. Дали защото си легнах (с мисълта че трябва да пестя сили), но постепенно тези свивания станаха болезнени. Не съм засичала време, но се сещам че в един момент почнах да стискам много силно ръката на мъжа и срам не срам поохках. Почнах да дишам - дълбоко, плитко, да си представям картини на спокойствие,но взе малко да ме хваща шубето. Тук е момента да споделя, че според мен болката не е толкова непоносима, колкото плащеща. Контракцията наистина е като менструална болка, с тази разлика, че не те пуска 1 минута. В един момент усетих че се панирам - даже си мислих - абе защо не съм секцио . Чух, че се обаждат на анестезиолога. Стори ми се вечност докато дойде, а реално е било в рамките на 2-3 контракции. Като я видях, се успокоих веднагически!!! Слагането на катетъра вобще не бе болезнено, след това последва приятното охлаждане от упойката. Прегледаха ме след малко и се оказа, че съм с 7 см и ми сложиха система. Докторът вместо в 7 цъфна след минути. И той ме прегледа и каза да отиваме в родилна зала. Легнах и ги питам: "А сега какво?" А той: Ами как - сега ще напъваш. Беше адски лесно, тъй като нямах грам болка - само чаках да почне свиването (котракцията) и си поемах въздух - задържах докато акушерката не спираше да казва " Дай, дай, дай, дай...." , и така, докато отмине контракцията. С 3 напъна и усетих главичката на бебка, като някаква топлина да илиза между краката ми. Показаха ми я, след което веднага Док ми палпира корема и ми помогна за плацентата. След което ми сложиха Лина на гърдите. Часът беше 6.40. Док заши разрезът, който бяха направили до 7.10. Оставиха ме да полежа на масата, а бебка под една лампа да се стопли и междувременно си говорихме със съпруга ми. То в цялата болница бяхме само ние - първото бебче за седмицата.
Ох, много писах, а има и още неща, които бих споделила, поради простата причина, че все на някой биха били полезни.
Надявам се при момичетата, които тепърва ще раждат всичко да мине леко както при мен и като по книга. Знам, че не зависи само от нагласата това, но тя съвсем не е за подценяване.
Имах огромнно доверие в доктор Корновски и в екипа, който ме посрещна, и туке момента да им благодаря! Бях спокойна и затова, че съпругът ми бе до мен, мислих си за скорошната среща с бебето и как всичко ще отмине и действително всичко мина бързо и леко. Мисля, че дори и без епидуралната упойка щеше да е така.
Ето защо, момичета - стискам ви палци и ви съветвам най-вече да запазите спокойствие и самообладание и по време на болките чрез съсредоточение и без страх, да откриете начин, по който да игнорирате болката. Живот и здраве останалото да е наред!!!
Относно Центърът за Родители в кабинета на д-р Цветкова - искам да благодаря на г-жа Димитрова - упражненията за напъване ми помогнаха адски много...бях подготвена като за изпит
Скоро пак ще се вясна!
Едва намирам време да пиша,и ето - новината за Вени доста забавих да напиша и тук
Копвам ви моя разказ за раждането ми, че не ми се пише пак
и малко снимки на бебсъна http://www.snimka.bg/album.php?album_id=70409&photo=134На 13 ноември бях на преглед на цервикалния канал, където докторът ме увери, че до края на седмицата ще съм вече майка . Дали е било интуиция, но още същия ден отидох при личния си лекар да ми даде направление за раждане. Вечерта отидохме при свекъра и свекървата да им кажем новината. В крайна сметка, когато се прибрахме към 12 часа бяхме адски уморени. Мъжът ми си легна а аз почнах да посещавам тоалетната. Тогава видях и леко кърватата слуз по бельото си, за която ви питах НЕМЕДЛЕНО . Легнах, но почна да ме стяга корема. Накрая станах, събудих мъжа и го накарах да засичаме свиванията - едни такива като спазми при менструация. Отдавна не бях имала . Та...от 1 ч. до 3 ги засичахме и се оказа, че са на 6 минути по 40 секунди. Бая се очудих, тъй като Доки ми беше казал да му звъня когато са на 10 минути. Срам не срам към 3.30 му звъннах, като дотогава си приготвих чантата за родилния дом - със списъче в ръка и помощта на съпруга. До края се надявах да спрат контракциите и да ми се размине - много ми се спеше..а и не исках толкова рано да раждам.
Док ми каза да тръгваме към Майчин дом - той ще се обади да ме чакат, а те ще му върнат обаждането като имам 4 см разкритие за да дойде да ми пукне водите и да ми сложат упойка. Влязох да си взема душ и дообръсна долу - уви, мъжът не посмя . В 4 и нещо се дотътрихме с колата бавничко по празните улици на Варна до болницата. Слизайки от колата усетих че почват да ми текат водите. Качихме се на 2 етаж и ни посрещна главната акушерка - една мила, едра жена към 50, която не спря да ме нарича моето момиче и чедо . Влязох да се преоблека в тоалетната и докато пишках ми изтекоха водите. Сложи ме жената да ми записва тоновете и междувременно попълнихме документите. Дойде дежурната лекарка и на магарето установи, че съм с 2 см разкритие. Настаниха ни в една от стаите за престой и зачакахме. Дали защото си легнах (с мисълта че трябва да пестя сили), но постепенно тези свивания станаха болезнени. Не съм засичала време, но се сещам че в един момент почнах да стискам много силно ръката на мъжа и срам не срам поохках. Почнах да дишам - дълбоко, плитко, да си представям картини на спокойствие,но взе малко да ме хваща шубето. Тук е момента да споделя, че според мен болката не е толкова непоносима, колкото плащеща. Контракцията наистина е като менструална болка, с тази разлика, че не те пуска 1 минута. В един момент усетих че се панирам - даже си мислих - абе защо не съм секцио . Чух, че се обаждат на анестезиолога. Стори ми се вечност докато дойде, а реално е било в рамките на 2-3 контракции. Като я видях, се успокоих веднагически!!! Слагането на катетъра вобще не бе болезнено, след това последва приятното охлаждане от упойката. Прегледаха ме след малко и се оказа, че съм с 7 см и ми сложиха система. Докторът вместо в 7 цъфна след минути. И той ме прегледа и каза да отиваме в родилна зала. Легнах и ги питам: "А сега какво?" А той: Ами как - сега ще напъваш. Беше адски лесно, тъй като нямах грам болка - само чаках да почне свиването (котракцията) и си поемах въздух - задържах докато акушерката не спираше да казва " Дай, дай, дай, дай...." , и така, докато отмине контракцията. С 3 напъна и усетих главичката на бебка, като някаква топлина да илиза между краката ми. Показаха ми я, след което веднага Док ми палпира корема и ми помогна за плацентата. След което ми сложиха Лина на гърдите. Часът беше 6.40. Док заши разрезът, който бяха направили до 7.10. Оставиха ме да полежа на масата, а бебка под една лампа да се стопли и междувременно си говорихме със съпруга ми. То в цялата болница бяхме само ние - първото бебче за седмицата.
Ох, много писах, а има и още неща, които бих споделила, поради простата причина, че все на някой биха били полезни.
Надявам се при момичетата, които тепърва ще раждат всичко да мине леко както при мен и като по книга. Знам, че не зависи само от нагласата това, но тя съвсем не е за подценяване.
Имах огромнно доверие в доктор Корновски и в екипа, който ме посрещна, и туке момента да им благодаря! Бях спокойна и затова, че съпругът ми бе до мен, мислих си за скорошната среща с бебето и как всичко ще отмине и действително всичко мина бързо и леко. Мисля, че дори и без епидуралната упойка щеше да е така.
Ето защо, момичета - стискам ви палци и ви съветвам най-вече да запазите спокойствие и самообладание и по време на болките чрез съсредоточение и без страх, да откриете начин, по който да игнорирате болката. Живот и здраве останалото да е наред!!!
Относно Центърът за Родители в кабинета на д-р Цветкова - искам да благодаря на г-жа Димитрова - упражненията за напъване ми помогнаха адски много...бях подготвена като за изпит
Скоро пак ще се вясна!
Радвам се, че всичко е минало така и се надявам и при мен да е по-лесно.
ЧЕСТИТО НА ВЕНИ! да са живи и здрави и да се радват всички в къщи!!!
както и на всички мами, на които им предстои това. Vergy вчера бях в Биберон и там НЯМА дебело одеало на AZIZ, а само плюшени портбебе. 
Егати дефицита.
) раждане, като това описано от ronja!!! 
пупупу да ви поакат кокошките 
явно много бебета се очакват 
