Проблемно дете в детска градина

  • 6 138
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 973
Здравейте!

Имам нужда от съвет, ако някой е бил в подобна на нашата ситуация.

Дъщеря ни е на 5 години, във втора група. От тази година едно от момичетата в нейната група проявява честа агресия към другите деца. Особено тези, които са по-дребнички от нея.
Последния месец нашето дете започна да се оплаква, че сутрин й е лошо и , че не иска да ходи на градина. Успоредно с това всяка вечер споменава как въпросното дете я е ударило, ощипало, бутнало и така нататък.
За известно време решихме, че е просто детска игра и не е нещо сериозно.
Преди 4 дена обаче бяхме на рожден ден, като проблемното дете също беше там и с очите си видях как посяга да удря доста силно, дори аниматорката се намеси няколко пъти.
Преди 2 дена една от майките ми писа ,че нейното дете й разказало как агресивното момиче оскубало моята дъщеря.
Веднага писах на майката, като тя каза, че ще говорят с детето. На другия ден последва ново оплакване, че детето ми е било бутано.
Следва разговор с госпожата. Тя каза: "Това не е лично към вашето дете, тя Х просто си е такава. Наказваме я често, но все пак го прави. Ще говорим с майката отново."

Става ясно, че оплаквания има от други родители в последните месеци, но никакви мерки не взима никой.
Откакто ние с ММ активно взимаме мерки да разрешим ситуацията и говорим за проблема, детето ни се успокои и дори ходи с желание сутрин, но все пак продължава да казва, че е имало конфронтация.

И сега: ние сме направили всичко по силите си дотук. Има ли още нещо, което можем да вземем като мерки? Можем ли да помолим специалист да говори с детето или нямаме такова право?

Притеснявам се, че ако не се разреши проблема нашето дете ще реши, че възрастните не помагат и по нататък във времето няма и да споделя, когато бива тормозена.
Също така какво можем да я посъветваме, когато й се случи? Да отвърне? Да се разплаче силно? Нещо друго?

# 1
  • Мнения: 2 352
Бях малко по- голяма от дъщеря ти(7-8г), когато имах подобна случка. Проблемна съучечка, трмозише всички. Оплаквах се на майка ми. Съвета, който ми даде тогава проработи. Каза ми, че щом не става с добро, става с лошо. Бяха говорили с въпросното дете, уж се взимаха някакви мерки, но тормоза си остана.
Имам ярък спомен как веднъж момичето ме ощипа, а аз се отвърнах с шамар. От тогава спря да тормози мен.
Боя не винаги е решение, но когато се е пробвало всичко останало, освен да отвърне друго не остава. Обаче трябва много ясно да се разграничи, че това е защита и се прибягва до нея в краен вариант.

# 2
  • Мнения: 7 136
Нещо подобно ...Замествах едно лято учителка в градина бяха смесени деца на еднаква възраст,4 г мисля, имаше едно момиче доста бойно и на пръв поглед мъжкарана,все ръмжеше като лъв в лицето на едно момченце,то не реагираше нито плаче нищо седи си кротко.Веднъж и той й отвърна със същото ръмжене и тя спря.✅😉

# 3
  • Мнения: 8 301
Tози другарски съд не е полезен за никого. Нито за детето, нито за родителите.
Ще се взимате за закрилник на детето си и ще се саморазправяте с всяко дете по пътя й ли? Ще звъните на всеки родител ли? И колко родители мислите, че ще ви вземат на сериозно.
В цялата работа има един възрастен и това е госпожата. И разговора ви трябва да е само и единствено с нея. Тя би трябвало да има знанията и уменията да се справи. След това има психолог и директор.
Единственото което трябва да посъветвате детето е да казва на учителка всеки път когато другото дете прояви каквато и да било агресия.

Премислете поведението си. И се придържайте към правилата, че да не се окаже накрая, че вие тормозите другото дете.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 1 280
Подкрепям думите на HopeForTwo. Възможно е "проблемното" дете да има нужда от специална подкрепа, примерно да е аутист или нещо друго да се случва. Родителите може да са взели мерки, но, повярвайте ми, нещата се случват изключително бавно. Не са длъжни да Ви информират, нито са длъжни да си водят детето на лекар/психолог. Вие нямате право да изисквате с детето да работи или да бъде преглеждано от специалист.
Разговорите Ви трябва да са само с госпожата на групата. Тя от своя страна, ако не може да се справи, е длъжна да информира ръководството на детската градина. Те правят среща с родителите и се стига до решение - по всяка вероятност за работа с психолог. Няма да преместят детето в друга група или градина, ако на това се надявате. Освен, ако родителите не пожелаят. Като майка на дете с аутизъм, който се прояви за първи път в първи клас, Ви напомням поговорката "бай бабо, да не те срещне мечка". Бъдете толерантна, защото "проблемното дете" може би носи по-крехка душа от Вашето. Не учете детето си на агресия, да отвръща. Нека казва на госпожата, да отбягва детето и най-вече да се учи само да се справя с връстниците си. Как ще се научи да живее като я браните постоянно? Ще бъде наранявана и разочарована, ще наранява и ще разочарова - това е животът.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 611
В никакъв случай не бих търпяла месеци наред детето ми да бъде бутано, бито и скубано от някакво зверче. Търпимостта си има граници. Моят син е послушен и няма никакви проблеми с децата. Но за себе си съм решила, че ако системно ми се оплаква от някое дете, ще му кажа да почва да връща на ударите с удар и на скубането със скубане. Те са малки, да, но трябва да знаят как да се защитават. За Вашия случай - ако не искате дъщеря Ви да отвърне, следващата стъпка е разговор с директора, който пък да говори с родителите и учителите. Не може всички да стъпват на пръсти покрай едно дете, което очевидно има проблеми в поведението и му харесва да тормози.

# 6
  • Мнения: 8 301
В никакъв случай не бих търпяла месеци наред детето ми да бъде бутано, бито и скубано от някакво зверче. Търпимостта си има граници. Моят син е послушен и няма никакви проблеми с децата. Но за себе си съм решила, че ако системно ми се оплаква от някое дете, ще му кажа да почва да връща на ударите с удар и на скубането със скубане. Те са малки, да, но трябва да знаят как да се защитават. За Вашия случай - ако не искате дъщеря Ви да отвърне, следващата стъпка е разговор с директора, който пък да говори с родителите и учителите. Не може всички да стъпват на пръсти покрай едно дете, което очевидно има проблеми в поведението и му харесва да тормози.
Стрхотен пост Sad
И какво ще се случи ако детето ви удари другото по фатален начин или ако другото удари вашето фатално.
Не знам дали си спомняте починалото дете в Драгалевското училище.....

И когато научите детето си да отвръща на агресия с агресия....и при такава агресия детето ви загине, вие как точно ще поемете вината?

# 7
  • Варна
  • Мнения: 36 751
Говорим за деца в детската градина все пак. Приписвате им сила като на Голиат.

Моите наблюдения са, че децата сами рано или късно стигат до извода, че като няма оправия, отвръщат и те на удара. Дори най-кротките.

# 8
  • Мнения: 8 301
Няма нужда от сила на Голиат да блъснеш едно дете то да падне и да си удари главата фатално.
Лошото идва бързо!

Децата са деца и затова са възрстните, които трябва да реагират, контролират и изчистват ситуациите.
Така децата не стигат до извода да отвръщат, а научават че насилието във всякаква форма се наказва.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 611
Няма да се оправдавам, нито пък ми се спори. Всеки родител решава как да възпитава детето си. И ако моето тормози и бие всички наред, няма да се разсърдя или учудя ако му отвърнат със същото.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 703
Ние сме били и все още сме в такава ситуация.
В нашата група едно момиче, което щипе и скубе, но тя не не притеснява толкова. Имаме проблемно момче (сега ще почнат коментарите, че може да му има нещо, не, няма никакви проблеми, освен възпитателни), което удря децата, блъска ги, хвърля им нещата, псува и обижда. Също дъщеря ми е 2ра група и това е откакто е в детската градина. Поведението на детето е насочено към всички, не само към определени деца. Това се случва и при сборните групи с по-големите. Да не те отчайвам, но в нашия случай оправяне няма. Говорила съм многократно с госпожите - те ми вдигат рамене и ни казват, че го наказвали на пейката. Последваха разговори с родителите, но там е изгубена кауза, по-скоро се гордеят с поведението му. После разговор с директорката - не може дете да бъде изключени или преместено без желанието на родителите... И така, всички посещаващи градината деца са подложени на непрестанен тормоз вече година и половина. Това е!
До майките, които пишат да не се отвръща с агресия - Да, но има граница и когато вашето дете е блъскано, удряно и обиждано, не мисля, че ще говорите така. Явно изобщо не сте се сблъсквали с ежедновно с такива случаи.

# 11
  • Мнения: 462
В нашата група имаме едно такова момченце.Докато децата си играят,то ходеше и безпричинно скубеше и буташе децата.Всички родители се оплакваха,госпожите му се караха и наказваха,децата започнаха да го отбягват,да му казват колко е лош и той още повече се озлоби.Тогава една от госпожите предложи в къщи като стане на въпрос за проблемното дете,ние родителите да говорим с добро за него,да казваме на децата,че трябва да се държат добре с него,да му показват любов,да не странят от него а да го викат да си играят и не след дълго детето се успокои и сега нямаме никакви грижи с него.
Според мен е по-добре да се опитва първо с добро и ако не се получи,тогава да се предприемат други мерки.

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 1 280
Да. Непослушните деца имат нужда от обич, от гушкане. Не наказания на пейката. Опитайте да вникнете в думите ми - това не са лоши деца и е съвсем възможно това скубане, бутане да са техният опит да привлекат внимание, да намерят приятелчета. Но няма как да разберете душичките им, щом тръгвате с лошо. И щом не ви е на главата, ако се касае за детенце със специални нужди. А няма как да знаете дали е невъзпитано или има нещо друго. Нещата понякога не са такива каквито изглеждат.

# 13
  • Мнения: 4 854
Ябълкова, вие ще търпите ли детето ви е да е скубано, бутано и удряно всеки ден в детската градина и заради това да отказва да ходи?
А вие самата ще търпите ли някой всеки ден да ви удря и ще си повтаряте ли, че сигурно е със специални нужди?
Интересно ми е този подход на какво ще научи детето- че това е нормално поведение и че трябва да търпи да бъде физически и психически тормозено в градината, в училище, на работа, в семейството?
Аз разбирам, че явно на родителите и учителите им е трудно да се справят, но това не значи, че това положение може да продължава така до безкрай.

# 14
  • Мнения: 8 301
Ябълкова, вие ще търпите ли детето ви е да е скубано, бутано и удряно всеки ден в детската градина и заради това да отказва да ходи?
А вие самата ще търпите ли някой всеки ден да ви удря и ще си повтаряте ли, че сигурно е със специални нужди?
Интересно ми е този подход на какво ще научи детето- че това е нормално поведение и че трябва да търпи да бъде физически и психически тормозено в градината, в училище, на работа, в семейството?
Аз разбирам, че явно на родителите и учителите им е трудно да се справят, но това не значи, че това положение може да продължава така до безкрай.
Дали детето на авторката отказва ДГ заради това или заради нещо различно никой не знае. Може да не иска да се отделя от майката по нямакаква друга причина.
Пък и знаете че децата в тази възраст са склонни да преувеличават. Авторката е говорила с учителката едва преди два дни. Твърде кратко време да види резултата.
Та тук нещата са леко преувеличени. В предвид неврологичните проблеми на авторката съм склонна да вярвам на преувеличение.

Общи условия

Активация на акаунт