Израелски сериали и филми

В църквата в 6 епизод е много красиво и мелодията, която пускат . Роза щом е била нещастна иска и дъщеря й ли да бъде? Прави същите номера, както майката на Габриел едно време. И как само се разпищя като видя Разпятието.... помислих, че видя порно списание или нещо терористично, откачалка пълна.  И да, Рохел роди син от Габриел, това е било и пророчеството на вещицата и думите за грях, въпреки че г-жа Ермоза реши, че грехът е заради сутиена.

Изнасилиха жена му, докато той е в Ливан с курвите. Дори не може да защити семейството си. Но ми харесва идеята героите да бъдат по-пълнокръвни, в един момент да им съчувстваме, в друг да ги мразим, а после да става нещо и да пренарежда цялата картина.

Потресена съм от Гавриел Ермоза! Това вече ми е най-анти героят! Очаквах, че когато разбере за изнасилването на жена си ще се чувства виновен, ще обвинява себе си единствено и само, че не е бил там, да им помогне, че се е случило заради него, че ги е оставил сами за месеци... не стига че не изпита и капка вина, нито съчувствие към Роза, ами дори изпитал отвращение от нея, все едно вината е нейна... и искаше да се разведе! И през ум не му мина как се е чувствала тя, че навсичко отгоре е бременна. И също вместо никога повече да не отиде в Ливан, той отново ще търси почивка и разтуха, а Роза къде и как да си почине? И дори искаше да купува гривна на Айша, явно не е проблем, когато той спи с араби.
Не знаех, че ашкенази са с тези ужасни прически - две къдрици надолу, дори детето... Съчувствам на Рохел, на Роза,  и на Виктория, всички други герои са ми много анти, дори въпросната кралица Луна, на моменти дори не ми е красива, да не говорим, че е супер надменна, леко простовата и ужасна дъщеря. Давид е сладък, но доста бърз в леглото и Матилда беше прекрасна, но имаше твърде малко екранно време. Сега разбирам защо Роза защити брат си, въпреки че той беше терорист и уби хора... това буквално е единственият човек, на когото му пука за нея.

Сладкият Давид май ще се окаже съпруг тиранин, войната направо го е довършила, ама така става май винаги, когато убиваш хора, дори да се водиш от добрите. Не стига, че се бърка в това как да се облича за работа, живеят у родителите й, тя работи, а той по цял ден пуши цигари и не прави нищо, когато тя се прибере с пари, той се ядосва, че умирал от глад...  можеше той да сготви или да си намери работа, или поне да бъде по-мил. Много жалко, май няма да го бъде този брак.
Не мога да повярвам, че Гавриел дори не се запозна със сина си и той и Рохел просто са мъртви, и по колко ужасен начин буквално се видяха за последно с нея.
Интересно ми е до коя година ще се развива действието, дали до основаването на Израел, също кога жените са започнали да ходят в армията, напълно разбирам защо ... особено след случката с Роза. Вместо да чакат да ги изнасилят се учат сами да се защитават.

Допълвам - Рохел и синът й са живи! А Гавриел вече не ми е толкова черен, този човек може да допусна много грешки, да не обичаше жена си, което е най-големият му грях, да не беше добър бизнесмен, малко прахосник и недобри решения, но е добър баща, наистина много добър баща и то не само на Луна, а на всичките си дъщери... Луна трябва да си намери съпруг като баща си. Абсурдно е човек, който дори не работи да не я пуска нея да работи, а тя е добра в това, което прави. Не може ли, който обича да е домакиня и да бъде, който може да прави гозби нека, който да е добър в друга професия да прави това... не разбирам как може човек, който не прави нищо и дори цигарите не може да си плати сам, да се налага над друг човек. Ужасно е момичето, което си отгледал от бебе, над което си бдял и си треперил, платил си образованието, не си дал и косъм от главтаа й да падне.... което израстна красиво, умно и се справя добре с работата си... да попадне в ръцете на лош съпруг, който да я бие.

Габриел Ермоза може да направи много грешки в живота си, но беше най-добрият баща и то не само на Луна, а на всичките момичета. Каква разлика в реакциите имаше само между него и тази на Давид, когато Луна беше закъсняла от работа и беше в къщата на англичаните. Бащата каза ''звучи като да си работила'' и реакцията на Давид беше предварително настроена за скандал и бой, параноик, който не дава възможност на жертвата дори да каже, а и внушава вина и страх. Това е често срещано и в наши дни при домашно насилие, думите на бабата и Роза, че Луна е сгрешила, Луна е виновна, че е закъсняла, че е пила и тя е подронила неговата мъжка чест, его и себелюбие, защото той не може да работи и не позволява и на нея да го прави... търсенето на вината у жертвата е най-лошото нещо, по-лошо дори от шамарите, защото така жертвата остава в плен, това е и основното у психопатите да внушават вина - ''тя е виновна, значи си го е заслужила''. Това трябва да разберат и днешните хора, мъже и жени, че дори някой да е виновен и сгрешил никой няма право да го малтретира психически или физически.
Плаках на последните срещи между Габриел и Рохел, бяха много трогателни, тяхната любов можах да я усетя и мъката им. Много плътни и многопластови образи са създали, отношенията им с Роза през годините преминаваха през много етапи, той никога не я обикна по този начин, по който тя искаше, но накрая се привърза към нея, обикна я като човек, като приятел, имаха много голяма градация.. и все пак, въпреки тежкия край на Рохел и всичките мъки през, които тя премина... сякаш е по-добре да си изживял такава любов, отколкото като Роза, макар че тя е една много силна жена, която заслужава уваженеи. Отношенията между нея и Луна също бяха много интересни и градивни, хареса ми, че въпреки разликата в характерите им, вечните им спорове, дори обиди накрая Роза й каза, че се гордее с нея и двете се разделиха както трябваше. Мисля, че Габриел винаги се е страхувал дъщеря му да няма неговата съдба, да я оженят за нелюбим човек, да й бъде нещо забранено... затова й той не се намеси в брака й с Давид, само защто тя го искаше, той позволи, тя каза че го обича и въпреки че изглеждаше крайно неподходящо тя се омъжи. Много ми хареса и начина, по който той не се намесваше в отношенията им, но защити дъщеря си, когато имаш такъв баща и гръб е нормално да си по-силна жена. И Луна от едно много разглезено момиче в един момент се промени и стана много любяща жена, всъщност винаги е била, но постепенно го разкриваха. Мога да пиша още много за героите, защото ми харесва, че се е обърнало внимание на всички.
Сериалът е наистина много добър, давам му оценка 10 от 10.
Имаше готини и забавни неща също, дори Маркада накрая имаше своите смешни моменти, и два нови персонажа британки, много ме кефеха с акцента, с който говореха. Луууна, имаше една сцена, в която тя ядеше бекон и британката казва с типичния си акцент ''oh i forgot, you're bloody jew'' и се усмихва
 

Прелюбодейството как да е, човещинка, но Джилда! В шок съм, още в началото когато Меркада ходеше да й гледа на кафе. Че това е забранено от Тората, как така?!?