Питам аз, що се хващат за двата процента. фандък, а не му хванат багажа ?
- Публикувана: 5 май 2022, 10:00 ч.
- Последно мнение: 23 май 2022, 14:40 ч.
Когато “мъжът” във връзката се окаже едно голямо бебе
Кончето ми се щеше да отговори, защото от неговите думи така излезе и ми е интересно верно ли се кефи, че след като не е коментирал с жената какво и как, даже е успял да ù направи напук, като не ходят вече на море. Някак така излезе и ...да.
Да се кефя ли? От какво? Че жената ми се цупи и мрънка? Не бих казал. По-скоро ми омръзна да излизам виновен, без да го искам. И защо излизам виновен и аз не знам.
Като иска жената на море, отиваме набързо на нашето. Без друго ни е на половин час с кола. И то е повече заради децата. След няколко години и те няма да искат да ходят с нас. Вече ще са големи.
Заобикалянето на детайлите в поста ми не беше много елегантно, конче.
Какво съм заобиколил?
Не да пита, а да го изговори. Има разлика между двете. Аз лично хич не съм фен да ми организират неща, за които никой не ми е искал мнението, и после да ми се цупят, че нещо не съм била доволна. Назад разказах една от причините, заради които не ме кефи.
Имам и друга такава дребна случка. Изпитвам паника от височини и от падане. Като дете ходихме да се катерим на една кариера и се подхлъзнах на 20 м височина, добре, че ме хванаха. Същият човек с обезпаричващата екскурзийка ме заведе да катерим стръмни екопътеки, а уж щяхме да ходим на някакво спокойно равно местенце. Беше адски неприятно изненадан, когато зациклих и му казах, че това не е за мен, ще ги изчакам да се изкатерят и върнат (бяхме с негов приятел). Върнахме се, без те да се катерят, другият човек не реагира, просто сви рамене, ама моят посърна като препикано мушкато, че не съм се зарадвала на чудесната (според него) изненада.
Имам и друга такава дребна случка. Изпитвам паника от височини и от падане. Като дете ходихме да се катерим на една кариера и се подхлъзнах на 20 м височина, добре, че ме хванаха. Същият човек с обезпаричващата екскурзийка ме заведе да катерим стръмни екопътеки, а уж щяхме да ходим на някакво спокойно равно местенце. Беше адски неприятно изненадан, когато зациклих и му казах, че това не е за мен, ще ги изчакам да се изкатерят и върнат (бяхме с негов приятел). Върнахме се, без те да се катерят, другият човек не реагира, просто сви рамене, ама моят посърна като препикано мушкато, че не съм се зарадвала на чудесната (според него) изненада.
Тоест защо не си питал жена ти какво иска предварително, да организираш всичко според нейните желания, за да няма после цупене? Май е това...
Моля? Как да не съм питал? Питах. Отговорите бяха: Ами не знам... Където го измислиш и намериш. Следва: Ама не можеше ли еди къде си? Но това е като тръгнем. Добре бе жена, защо не потърси и предложи? Не ѝ се занимавало...! И сякаш съм врачка, за да разбера няколко месеца предварително, кой ферибот ще се забави или нещо ще се обърка. И е по-трудно да се прибереш от 1000 километра, нали? Като сме тук е по-лесно. Като се нацупи нещо жената, че не ѝ харесва на Златните или в Балчик, веднага можем да се приберем, а аз да съм по-малко виновен.
То има ли жена доволна и немрънкаща?
Много си реактивен и чувствителен към мрънкането на жена си. В това е проблема.
Даваш го прекалено раним. Ай стига, като не й обръщаш внимание ще ти е по- лесно.
То има ли жена доволна и немрънкаща?
Даваш го прекалено раним. Ай стига, като не й обръщаш внимание ще ти е по- лесно.
То има ли жена доволна и немрънкаща?
Чак много не бих казал. Но като се повтори няколко години почва да дразни. Няма как да не обръщам внимание. Сега поне няма от какво да мрънка. Няма ходене, няма мрънкане... И остава някой лев за мои хобита.
Малеее, с тръгването се почва мрънкането... Не аз, той. Що е облачно, що е топло, що е станало еди колко си часа, що е натоварено движението, що на някое си крайпътно заведение нямало от точно определените неща, които по принцип яде, останал гладен...
Ами пишман ставам, че съм тръгнала, то ми се разваля цялото удоволствие от почивката.
Ами пишман ставам, че съм тръгнала, то ми се разваля цялото удоволствие от почивката.
1.Семеен съвет-аз мъжа ми и детето сядаме и избираме място за почивка.
Детето е тийнейджър .
2.С организацията се занимавам само аз.
Но искам и тяхното мнение.
3,Винаги плаща мъжа ми.
Сърдити няма.
За домакинската работа
Аз обичам да готвя и смея да твърдя,че го правя добре.
Мъжът ми пък пазарува.
Или се занимава с детето и с домашните любимци.
Да провери домашните на детето,да помогне ,ако има проблем...
Градината също е задължение на мъжа ми-да окоси,да полее..
Детето е тийнейджър .
2.С организацията се занимавам само аз.
Но искам и тяхното мнение.
3,Винаги плаща мъжа ми.
Сърдити няма.
За домакинската работа
Аз обичам да готвя и смея да твърдя,че го правя добре.
Мъжът ми пък пазарува.
Или се занимава с детето и с домашните любимци.
Да провери домашните на детето,да помогне ,ако има проблем...
Градината също е задължение на мъжа ми-да окоси,да полее..
Да, Вероника, прекрасно!
Радвам се на всички, които имате нормални партньорски отношения и във връзките си сте равноправни партньори.
Темата е за друг тип отношения.
И ако ще двеста човека да ми напишаш как ТРЯБВА да бъде, в моето семейство нещата няма да се променят. Той проблем не вижда, той си е окей, че никой с нищо не го занимава и не носи отговорност за нищо...
Радвам се на всички, които имате нормални партньорски отношения и във връзките си сте равноправни партньори.
Темата е за друг тип отношения.
И ако ще двеста човека да ми напишаш как ТРЯБВА да бъде, в моето семейство нещата няма да се променят. Той проблем не вижда, той си е окей, че никой с нищо не го занимава и не носи отговорност за нищо...
Препоръчани теми