НБМ- въпроси и отговори за майчинството и новите промени II

Серена, заповядай

Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.)  Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове;
2. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете.
5. (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) (Нова, ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
……………………………………………..
Раздел II
Обезщетения за майчинство
………………………………………………
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) (Доп., ДВ, бр. 104 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
(2) (нова, доп. ДВ бр. 68/2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (Изм., ДВ, бр. 104 от 2005 г., предишна ал. 2, изм. ДВ бр. 68 и бр. 105/2006 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

В тази тема Радо е публисувал новата НАРЕДБА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
(Приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г.)

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122192.340;topicseen

благодаря Ви! много сте бързи!
     

Благодарение на RadoMit поствам текста на:

НАРЕДБА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
(Приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г.)

Раздел І
Общи разпоредби

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат редът и начинът за изчисляване и изплащане на:
1. паричните обезщетения за:
а. временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно - курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б. трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в. трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г. бременност и раждане;
д. отглеждане на малко дете;
2. паричните помощи:
а. за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
б. при смърт на осигуреното лице.
(2) Изчисляването на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При изчисляването и изплащането им се използват и данните от Регистъра на осигурителите, Регистър “Приходи”, Регистъра на трудовите договори, Регистър “Пенсии”, Регистър “Трудови злополуки”, Регистър “Профилактика и рехабилитация” и Регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”.

Чл. 2. (1) Паричните обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1 и паричните помощи по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква “б” се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ).
(2) Паричните помощи по чл. 1, ал.1, т. 2, буква “а” се изчисляват и изплащат от ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето.
(3) Паричните обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква “а” и “г” на осигурените лица, придобили право за получаването им, за периодите след приключване на производство по ликвидация или прекратяване на осигурителя се изчисляват и изплащат от съответното ТП на НОИ.


Раздел ІІ
Ред за подаване на документи за изчисляване и изплащане
на паричните обезщетения и помощи

Чл. 3. (1) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на изплащане на парични обезщетения.
(2) Към болничните листове за случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността приета с ПМС № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.) се прилага анкетен лист.
(3) Към болничните листове за майчинство след 42-я ден от раждането се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(4) За случаите по чл. 167 от Кодекса на труда към болничните листове за майчинство, издадени на съответните лица, се прилагат протокол на лекарските консултативни комисии (ЛКК) за тежкото заболяване на майката, копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето и декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение №1.
(5) Към болничните листове за гледане на болно дете до 18-годишна възраст и за гледане на болен член от семейството над 18-годишна възраст се прилага декларация по чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
(6) Към болничните листове в случаите по чл. 2, ал. 3 се прилагат заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

Чл. 4. Паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 315 календарни дни по чл. 50 от КСО се изплащат въз основа на молба-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 5. Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 от КСО се изплащат въз основа на молба-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4.

Чл. 6. Паричните помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изплащат въз основа на молба-декларация от лицето по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 7. Паричните помощи при смърт на осигуреното лице се изплащат на правоимащите лица въз основа на подадена от всяко от тях молба - декларация по образец съгласно приложение № 6. Когато правоимащото лице е малолетно или непълнолетно, молба-декларацията се подава от законния му представител.

Чл. 8. (1) Осигурените лица и лицата, поискали изплащане на помощите по чл. 1, ал. 1, т. 2 заявяват еднократно при първото представяне на документи за изплащане на парични обезщетения или помощи данните, свързани с личната банкова сметка за получаване на обезщетенията и помощите, с декларация по образец съгласно приложение № 7.
(2) Осигурените лица, работещи в чужбина по трудови или по служебни правоотношения с български осигурител, заявяват еднократно пред осигурителя данните, свързани с личната банкова сметка, с декларация по образец съгласно приложение № 7 преди заминаването им в чужбина.
(3) Към декларацията съгласно приложение № 7 се прилага копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.
(4) В 7-дневен срок от промяна на банковата сметка, се подава нова декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 11.

Чл. 9. (1) Осигурените лица представят документите по чл. 3 – 5, 8 и 14 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят от осигурителя в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ.
(2) Самоосигуряващите се лица представят документите по чл. 3 – 5 и 8 в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества представят документите по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.
(3) Преди представянето на болничните листове в ТП на НОИ, лицата по чл. 10, ал. 1 проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г., изм. и доп., бр. 95 от 2004 г. и бр. 10 и 99 от 2006 г.). При установяване на несъответствие, болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
(4) Органите на медицинската експертиза, представят документите по чл. 3 на осигурителите за осигурените при тях лица или в съответното ТП на НОИ за самоосигуряващите се лица, в случаите по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и чл. 22, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.).

Чл. 10. (1) Осигурителите, техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица представят в съответните ТП на НОИ и техните филиали документите по чл. 3 - 5 и 8 в сроковете по чл. 3 от Наредба № Н - 8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2006 г.).
(2) Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срока по чл. 42, ал. 2 от КСО, се представят в ТП на НОИ до 10 дни след представянето им в осигурителя.

Чл. 11. (1) Документите по чл. 3 – 5 и 8, 14 и 15 се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9.
(2) Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, молби-декларациите и декларациите за промяна на обстоятелствата.
(3) При едновременно представяне на повече от 5 болнични листове, и/или молби-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата, данните от придружителното писмо – приложение № 8, от описа – приложение № 9, и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 – приложение № 7, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от НОИ, или по утвърден от НОИ формат.
(4) С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове, и/или молби-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.
(5) Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 по реда на ал. 3 независимо от броя на представените документи.
(6) Предоставеният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. НОИ не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако се стартира върху нелицензирани операционни системи.
(7) Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице – подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в ТП на НОИ се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в ТП на НОИ.
( След получаване на документите по ал. 1, ТП на НОИ издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в ТП на НОИ и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

Чл. 12. Осигурените лица, на които правоотношението или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ с молба по образец съгласно приложение № 11 документите по чл. 3, 4 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.

Чл. 13. (1) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква “а”, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 6 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.
(2) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква “б”, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ документите по чл. 7 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.

Чл. 14. (1) В 7-дневен срок от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в 7-дневен срок от получаването им по реда на чл. 11.
(2) Самоосигуряващите се лица, осигурените лица по чл. 12 и лицата по чл. 13 представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в 7-дневен срок от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.

Чл. 15. (1) При липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в 14-дневен срок от представяне на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
(2) Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО.
(3) Документите по ал. 1 се представят в съответното ТП на НОИ по реда на чл. 11.
(4) Ако в 14-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в ТП на НОИ липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.


Раздел ІІІ
Изчисляване на паричните обезщетения и помощите

Чл. 16. (1) Доходът за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва:
1. дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд ”Общо заболяване и майчинство” и/или “Трудова злополука и професионална болест”;
2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 от КСО;
3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане в случаите по чл. 41, ал. 3 от КСО.
(2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.
(3) Среднодневният доход за 6-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, се раздели на общия брой на работните дни за същия период.
(4) Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Чл. 17. (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, намалено с разходите за дейността, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с авансовия данък, когато такъв се е дължал и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с авансовия данък, когато такъв се е дължал и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми през съответния месец, независимо за кой период се отнасят.
(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.
(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
(7) Среднодневното нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или доходът, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни за същия период.

Чл. 18. Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при работа по личен или групов дневен сменен график, се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането.

Чл. 19. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност.
(2) Средночасовият доход за 6-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41 , ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове за същия период.
(3) Средночасовото нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове за същия период.

Чл. 20. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение.

Чл. 21. Размерът на паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изчислява, като дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност, определен съгласно чл. 41 от КСО, се умножи по 60.

Чл. 22. (1) Размерът на паричната помощ при смърт на осигуреното лице е общ за всички правоимащи лица и се разпределя поравно между тях.
(2) Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко от правоимащите лица.
(3) Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от помощта се изплаща на законния им представител.


Раздел ІV
Изплащане на паричните обезщетения и помощи

Чл. 23. Паричните обезщетения и помощи се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица – осигурените лица, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 13 поотделно за всеки месец, в 30-дневен срок от представянето на документите по чл. 3 - 8, 12 и 15 по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки, въз основа на данните от декларациите по чл. 8.

Чл. 24. (1) ТП на НОИ превежда на всяка банка веднъж седмично общата сума за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка, включени в списъка по ал. 2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта, сметка на банката.
(2) За разпределяне на сумата по ал. 1 и заверяване на личните банкови сметки на правоимащите лица, ТП на НОИ изпраща на съответните банки списък на лицата, съдържащ име, ЕГН, номер на банковата сметка /IBAN/ и сума. Списъкът се изпраща на електронен носител.
(3) При закрита или несъществуваща лична сметка, по която се превежда парично обезщетение и/или помощ, банката възстановява сумата на ТП на НОИ в тридневен срок от получаването й.

Чл. 25. НОИ сключва договори с всички банки за начина на превеждане на паричните обезщетения и помощи.

Чл. 26. (1) При подаване или при коригиране на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО след изплащането на паричните обезщетения и помощите се извършва служебно преизчисляване до 31 май на годината, следваща годината на изплащането.
(2) Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по ал. 1.


Раздел V
Парични обезщетения и помощи при прилагане
на международен договор

Чл. 27. (1) Установяването в друга държава на временна неработоспособност, бременност или раждане на лица, осигурени съгласно българското законодателство, се извършва по реда, утвърден в тази държава.
(2) Осигуреното лице уведомява компетентната осигурителна институция на държавата, на чиято територия е установена временната неработоспособност, бременността или раждането, която, спазвайки правилата за координация на системите за социална сигурност, предвидени в международни договори, по които Република България е страна, изпраща утвърдените формуляри и други документи с необходимите данни до службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори. В тези случаи болничен лист по реда на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността не се издава.
(3) Получените формуляри и приложените документи се изпращат на съответното ТП на НОИ – компетентно да изплаща паричните обезщетения и помощите по наредбата. В случаите, в които е необходим постоянен адрес на българска територия и осигуреното лице няма такъв, компетентно за преценка на правото е Столично управление “Социално осигуряване”, а за изплащането – службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори.

Чл. 28. Когато българският осигурителен стаж не е достатъчен за придобиване право на парични обезщетения и помощи по тази наредба, той се сумира със зачетения съгласно законодателството на друга държава осигурителен стаж, когато международен договор, по който Република България е страна, го предвижда.

Чл. 29. (1) Лицата по чл. 10 представят в съответните ТП на НОИ и в техните филиали документите за осигурителен стаж, придобит в друга държава, издадени от съответната чужда осигурителна институция.
(2) При зачетен осигурителен стаж чрез издаден и заверен формуляр по установен с международен договор ред паричните обезщетения и помощи се изплащат чрез съответните ТП на НОИ.
(3) При деклариране на осигурителен стаж, придобит в друга държава без необходимите документи, проверката и удостоверяването му се извършва по установения с международния договор ред от службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори. Издаденото удостоверение, потвърждаващо зачетен осигурителен стаж от друга държава, се изпраща на съответните ТП на НОИ – компетентни за преценка на правото на лицето.

Чл. 30. (1) Паричните обезщетения и помощите по тази наредба се изплащат в друга държава при условията и по реда на международен договор от службата, на която е възложено прилагането му, когато правоимащото лице пребивава в другата държава и е избрало да получава дължимите суми в чужда банка.
(2) Изплащането на парични обезщетения и помощи в друга държава се извършва от службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори, чрез преводи в евро или друга конвертируема валута, посочена в международен договор, по банкова сметка, посочена от лицето.
(3) При превод по банкова сметка банковите преводни разноски са за сметка на лицето-получател.
(4) При избор за получаване на парично обезщетение или парична помощ по банкова сметка в българска банка паричните обезщетения и помощи се изплащат от съответните ТП на НОИ.


Раздел VІ
Спорове

Чл. 31. (1) Ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощите, или упълномощено от него длъжностно лице издава разпореждане за отказ в 30-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 3 – 8, 12, 14 и 15.
(2) Екземпляр от разпореждането се изпраща на лицето по пощата с обратна разписка в 3-дневен срок от издаването му.
(3) Разпореждането за отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на ТП на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.
(4) Споровете относно правото и размера на паричните обезщетения и помощите се решават по реда на чл. 117 от КСО.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба “съответното ТП на НОИ” е, както следва:
1. за самоосигуряващите се лица – ТП на НОИ по постоянен адрес на физическото лице;
2. за местните юридически лица – ТП на НОИ по седалище;
3. за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси – ТП на НОИ по адрес на управление;
4. за чуждестранните търговски представителства – ТП на НОИ по адрес на търговското представителство;
5. за клон на чуждестранно лице – ТП на НОИ по седалище на клона, съответно адрес на управление на поделението или представителството;
6. за осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистрирани в ТД “Големи данъкоплатци и осигурители” на Националната агенция за приходите – ТП на НОИ, по седалище на юридическото лице и по постоянен адрес на физическото лице;
7. за клоновете и поделенията, вписани с 13-значен единен идентификационен код (ЕИК) – ТП на НОИ по седалище, съответно адрес, на управление.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§2. (1) Паричните обезщетения на лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата, както и паричните обезщетения за бременност и раждане по § 22е от Преходните и заключителни разпоредби от КСО се изплащат по досегашния ред.
(2) По реда на ал. 1 се изплащат и паричните обезщетения и помощите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от КСО, на едноличните търговци, които нямат наети на работа лица и на лицата, които се осигуряват чрез осигурителни каси, след заверка от съответното ТП на НОИ на документите за теглене на осигурителните плащания.
(3) В документите за теглене на осигурителните плащания задължително се вписва единният идентификационен код на осигурителя или на самоосигуряващото се лице.

§ 3. В случаите по чл. 49, ал. 2 от КСО осигурителите, самоосигуряващите се лица или упълномощените от тях лица представят документ, удостоверяващ дневния размер на паричното обезщетение при бременност и раждане за предходното дете, за периоди преди 1 януари 2007 г.

§ 4. Наредбата се приема на основание чл. 40, ал. 5 и чл. 41, ал. 5 от КСО.

§ 5. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г.

§ 6. Изпълнението на наредбата се възлага на управителя на НОИ

А това приложение №2 има ли го някъде? Дали мога да си го сваля от нета и направо да го предам в счетоводството ни или трябва те да ми дадат бланка?

Виж на сайта на НОИ и моля, давайте линкове тук към тези приложения, за да могат повече момичета да ги видят.

Изчислява се на база дохода, от който е формирано обезщетението за болничния за общо заболяване. Дейзи е приложила и текста малко по-горе.

Не намерих там, така че ако някой знае къде е публикувана цялата Наредба заедно с приложенията - нека пусне линк, моля.

Здравейте
От по горе прочетеното на мен поне ми става ясно , че аз както съм вече в отпуск за отглеждане на дете продължавам да си ги вземам от работодателя парите а не по сметка от НОИ ?
ТАКА Е НАЛИ ?

Да

Питах работодателя ми дали е наложително отсега да се подават молби за завареното положение, но ми отговори, че нищо не знаят за това и не били излезли разпоредбите на НОИ как ще се действа точно. Казаха ми да чакам. Може ли после да не ми признаят изминалите от януари дни, за които няма молба?

С изключение на наредбата по-горе, всичко друго отдавна излезе в ДВ. Работодателя ти да си прочете чл.22 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, както и чл.45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и да не говори глупости!
Ти си подай необходимите документи, за да не кажат после, че си закъсняла, а пък те като решат да си прочетат нормативите, ще ти изплатят обезщетението. Никой не може да ти забрани да си пуснеш молбата.

Вилитра за най-сигурно и сложи входящ номер с дата от 03.01. или от днес, за да могат да ти платят за целия месец

http://www.noi.bg/content/laws/07/Prilogenia.zip

Наредба за изчисляване и ..... заедно с приложенията