Не мога да си намеря мъж "като за мен", и тва е.

  • 10 124
  • 246
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 052
И в Европа, и в Северна Америка има намаляване на така нареченото third place - третото място (освен работа и вкъщи), където човек може да прекарва време сред хора. Ако живееш в типично предградие - (sub)urban sprawl вероятно имаш минимален избор на такива споделени пространства.

Изпитваш ли съмнения, че там ти е мястото? Човек често бяга от възможностите за устанояване и отношения, които биха го привързали към място, което той вътрешно не счита за "своето".

# 31
  • София
  • Мнения: 12 946
Четейки коментарите на съфорумки се питам на къде върви света? Кога и защо семейството се е превърнало в бреме? Хора, осъзнавате ли, че то е най-малката част на нашето общество, а щом е отживелица и умиращо, обществото умира след него. Защо да не си намери мъж, половинка, сродна душица? Айде като сме се развели и да започваме с ходенето като пчелички от цвят на цвят. Ми ок ли е това? Бях в такъв период- дискотеки, приятелки, пътувания, шопинг. Ми щом се прибереш и си легнеш самотата те блъска сериозно. Друго си е да си гушнеш твоя си човек, да си пиеш кафето сутрин с него. Утре като се разболееш да знаеш, че има кой да те подкрепи. Няма да сме вечно млади, децата ще отлетят, ще си скубем косите после сами с котките. Но пък ако приемате един мъж като нещо, което ви се мотае в къщата и краката ами по-добре е да не му тровите живота и на него. Аз моята поолинка съм я приела по съвсем друг начин, за мен най-приятното нещо е да се прибера след работа и да бързам да си направим  салата, да си приказваме как ще отслабнем, къде ще отидем и т.н.т

Не е бреме, разбира се, много е хубаво, когато си с правилния човек. Но много пъти се оказва, че не си, токсичните връзки са често срещани, хората се разминават след години. Хубаво е да се прибереш вкъщи при любимия, но е лошо да се прибереш при човек, който не те цени, не ти помага и по всяка вероятност, не те обича. Случаи всякакви и всеки трябва да се съобразява с неговия. Същото важи за живота след раздялата. Всеки трябва да си намери своето, разбира се, и животът без половинка е вариант. Особено когато вече си си отметнал житейските задача и можеш спокойно да пробваш и други неща, без да се притесняваш, че времето ти изтича или няма да успееш.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 15 603
Само за пиене говорят, и за пари много ясно. Положението е отчайващо, ако някой си търси половинка.
Аз обичам да пия, а пък парите направо ги обожавам, така че вероятно и разговорите на подобни теми не биха ми били отегчителни. Simple Smile

А ако трябва да направя малко по-сериозно включване – не съм забелязала американците да не са кавалерски настроени, както се писа по-назад. Прекарала съм сумарно година в Щатите и такова отношение, като към жена, каквото получих там, не съм и предполагала, че е възможно да съществува. При положение че допреди това познавах само суровия балкански манталитет, американчетата ми се видяха разкошни, като потенциални партньори. Но всеки с вкуса си.

# 33
  • INFJ
  • Мнения: 9 487
Моите чувства и готовност да се отворя към друг човек си стоят на stand by, обаче хора няма.
Познато ми е чувството да не ти се ходи по рандом срещи, с рандом хора, изтощаващо е, и в някакъв момент - безсмислено. При мен целенасоченото търсене не дава резултат, и знам защо. Трябва ми повече контакт с човека в първоначално неангажираща обстановка - чрез обща компания, хоби, каквото и да е. Тогава дори външният вид няма кой знае какво значение, а в сайтовете и аповете гледаш основно външен вид. Ми не ме привлича един прост външен вид.
Изморително е..

# 34
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Иначе има голяма разлика между приятелчета за секс преди брак и деца, и след тях.
Не, няма ГОЛЯМА разлика. Едното е "настройка по подразбиране", другото е връщане към тези настройки след проба с нещо различно, което очевидно не се е получило.

В различните периоди, различните хора имат различни нужди, и различни възможности на база придобития опит, както и различна перспектива поради етапа на развитие на житейските планове.
Или просто завоалиран начин да кажеш "не знам какво искам в момента, но когато го намеря, ще знам". Относно това, има една приказка: current events form the future trends. Simple Smile

Ще ми се да мисля, че хората не са с толкова елементарен софтуер, та да имат само един режим на работа Wink
Те затова ли точно тези с "не толкова елементарния" софтуер си пазят "имиджа" като зеницата на окото? Grinning
Напълно нормално е всеки нормален мъж да се почувства измамен, когато разбере, че трябва да "плати" повече за нещо, което друг е имал със значителна "отстъпка". Поне със сигурност за такъв, който не търси краткосрочни отношения...
На тези с "елементарния" просто не им се налага, "цената" там е била една и съща през цялото време.

Последна редакция: вт, 10 май 2022, 12:09 от Phoenix Wright

# 35
  • Мнения: 6 787
Имам три състудентки, които заминаха на бригада в Щатите и си останаха там, омъжени за американци. Явно, все пак, има някои, които стават и искат семейства. По филмите супер семейно-ориентирани ги изкарват Joy Гледам и едно реалити 90day fiancee където американци се женят за чужденци. От косвените ми наблюдения, българките и изобщо източноевропейките се котират много добре сред чужденците.

# 36
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Четейки коментарите на съфорумки се питам на къде върви света? Кога и защо семейството се е превърнало в бреме? Хора, осъзнавате ли, че то е най-малката част на нашето общество, а щом е отживелица и умиращо, обществото умира след него. Защо да не си намери мъж, половинка, сродна душица? Айде като сме се развели и да започваме с ходенето като пчелички от цвят на цвят. Ми ок ли е това? Бях в такъв период- дискотеки, приятелки, пътувания, шопинг. Ми щом се прибереш и си легнеш самотата те блъска сериозно. Друго си е да си гушнеш твоя си човек, да си пиеш кафето сутрин с него. Утре като се разболееш да знаеш, че има кой да те подкрепи. Няма да сме вечно млади, децата ще отлетят, ще си скубем косите после сами с котките. Но пък ако приемате един мъж като нещо, което ви се мотае в къщата и краката ами по-добре е да не му тровите живота и на него. Аз моята поолинка съм я приела по съвсем друг начин, за мен най-приятното нещо е да се прибера след работа и да бързам да си направим  салата, да си приказваме как ще отслабнем, къде ще отидем и т.н.т
Да, някои хора се "уморяват". Само къде човек се "уморява" или когато прави нещо, което не е точно неговото (в т.ч. и неща, правени с нежелание), или когато влага в него повече усилия, отколкото е необходимо. Други варианти да се "умориш" просто няма. Simple Smile

# 37
  • Мнения: 20 198
Има, има, некои са си цербери всякак. И с добро, и с лошо, както и да ги подхванеш, все греда.

# 38
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Има, има, некои са си цербери всякак. И с добро, и с лошо, както и да ги подхванеш, все греда.
Това спада към втория случай от горните два. Полагаш повече усилия, отколкото е нужно в такива случаи, а всъщност е кауза пердута.

# 39
  • София
  • Мнения: 12 622
Имам три състудентки, които заминаха на бригада в Щатите и си останаха там, омъжени за американци. Явно, все пак, има някои, които стават и искат семейства. По филмите супер семейно-ориентирани ги изкарват Joy Гледам и едно реалити 90day fiancee където американци се женят за чужденци. От косвените ми наблюдения, българките и изобщо източноевропейките се котират много добре сред чужденците.
Котират се, защото докато се усетят колко по-патриархално е западното общество и минали 10 години. Американките го знаят обществото и се опъват. Ние тук си мислим, че сме патриархални, но сме ориент и мъжа тропа по масата, но реално командват жените. На запад няма такива филми, като жаба във вода се вари източноевропейката, докато се усети, че от 20 години не е взела нито едно решение тя. Обобщавам, но като цяло е така.

# 40
  • Мнения: 20 198
То това не винаги се разбира отначало, Агенте. Хората не са едни и същи за цял живот. Променят се. Някои в началото са били ок, после спират някъде по пътя, примерно, изморяват се, стават мудни и инертни. Други надграждат и искат развитие. И започват разминаванията. Учи се човек. Зависи колко време влага в това. За всеки е различно.

# 41
  • СИ
  • Мнения: 4 403
Така казват всички, "точно когато спреш да търсиш, ще намериш точно твоя човек". Това никога не ми се е случвало обаче.

Барби точно това е положението при мен. С Европейците нещата стават на секундата, с тези андроиди тук няма никаква химия. Не зная какво има в тая геофизика околна, хората са пълна кастрация.

Естествено, че няма да ти се случи. Затова си търси европейци. Сваляш леко изискванията и пускаш въдицата. Ако не си отчайващо проклета и злобна, какъв е проблема за да не се получи?

# 42
  • Мнения: 18 377
Кои изисквания сваляш? Звучи, сякаш се купува стока...
Човек трябва да е очарован от другия в цялост, за да е нещо истинско.

# 43
  • Мнения: 111
Аз също съм имала такъв период, но имах друга нагласа, въпреки че търсех сериозна връзка, просто излизах с хора от приложението, забавлявах се, общувах. Някои бяха с интересна професия или хоби и ми беше любопитно да общувам с тях, дори да не е имало химия. С някои не стана нищо, с някои запазих отношения, но не романтични, по-скоро приятелски, с някои имах връзка. Докато накрая не намерих моя човек. Този път, надявам се завинаги (това ми е втори брак). Съвета ми е да не търсиш връзка на всяка цена, просто общувай, не се затваряй в себе си, излизай, не прави интервюта и анализи, то ще си покаже, ако има нещо гнило, или обратното - ако усетиш, че има шанс за любов и връзка. Който търси - намира, така мисля по-скоро. А не че като спреш да търсиш, ще дойде твоето. Не губиш нищо, но може да намериш, я партньор за танци /спорт /хоби, я нещо повече...

# 44
  • София
  • Мнения: 38 905
Давай, Прим! Ти можеш!
В началото е тегаво, но после ще видиш че е забавно.

Общи условия

Активация на акаунт