Мога ли да попитам защо не можете да излезете навън? Писали сте, че ви липсва тази възможност?
- Публикувана: 15 май 2022, 17:48 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2022, 07:22 ч.
Кой е най-трудният период?
Излизане без количка за час или час и половина с приятелки или до магазин, разходка и т.н. нещо различно от кърмене, памперс, биби, спане, стерилизиране и т.н , да не говорим, че с това време сега е неподходящо за бебо и количката. Трябва да има някой в къщи, който да гледа бебо.
Дори събота и неделя ли не става?
Все пак имаш мъж, не си самотна майка.
Все пак имаш мъж, не си самотна майка.
Естествено, че не съм самотна майка, но мъжът не е по цял ден вкъщи, а както знаете график на бебето е трудно да се определи, отделно и той има задачи, които трябва да върши. Споделям своите терзания, ясно ми е че с времето ще бъде различно и ще се напаснем. Идеята е да споделим какво ни е трудно, за всеки е различно, а ми се струва, че темата не е за упреци, а за споделяне. Не всеки е длъжен да е възхитен от кърменето или от майчинството в първите му дни, а признавам за мен кърменето не е никак романтично, и все пак го правя за доброто на детето, притеснявам се, искам да дам най-доброто и може би детето усеща това неспокойствие. Отделно имайки предвид и ролята на хормоните, следродилната депресия, трудно е да разсъждаваш трезво.
При нас излизането не е лесно защото малката мрази да лежи в количката, трудно заспива, лесно се буди. Разхождаме се в парка - тя реве. Сядаме на пейка в парка - реве. За заведение да не говорим.
Излизане без количка за час или час и половина с приятелки или до магазин, разходка и т.н. нещо различно от кърмене, памперс, биби, спане, стерилизиране и т.н , да не говорим, че с това време сега е неподходящо за бебо и количката. Трябва да има някой в къщи, който да гледа бебо.
Просто знай, че при бебетата всичко е период. Може да е ужасно труден, но е период. Когато започнах да живея с тази мисъл, ми стана по-леко, успокоих се и детето се успокои и то. Идва момент, започват и да ядат, и да спят, и да гукат, и да общуват, и да се смеят, и да се заиграват, и да заспиват в кошарите си. Живей с тая мисъл и ще ти е леко.
При нас излизането не е лесно защото малката мрази да лежи в количката, трудно заспива, лесно се буди. Разхождаме се в парка - тя реве. Сядаме на пейка в парка - реве. За заведение да не говорим.
А точно, същата история и при нас.
Онзи ден съседката ме пита "ти... само с мъжа ти ли излизаш?"
И какво да и обяснявам.. викам "почти". То няма как сама.
Нямате как, защото имате вариант. Излизам сама с двете деца, кака на 3г и бебе на 3 месеца. Сутрин водя каката на ясла, съответно и бебето взимам. Вечер трябва да я прибера, отделно и на площадката после ходим. Къпя ги и двамата и тогава лягаме. Мъжа ми ходи на смени на работа. Понякога води каката на ясла и я взима, но не всеки ден има тази възможност. Отделно, че тази седмица беше на обучение в друг град. Неговите родители починаха. Моите помагат, когато могат. Обаче и двамата са работещи и живеят в друг град, имат възможност събота и неделя. Ами няма как, справям се сама.
Не се хваля, нито се бия в гърдите. Обаче нямам вариант и се справям сама. Това е положението.
Не се хваля, нито се бия в гърдите. Обаче нямам вариант и се справям сама. Това е положението.
Blue_angel, blood sugar, радвам се че споделихте, друго е да прочетеш, че не всичко е песен и има трудни моменти. Притеснявам се дали с бебо всичко ще е наред и се надявам да мине този период и да започнем да гукаме, да се заиграваме. Но той е наистина твърде мъничък, и това ще мине. И
И при нас сега не е лесно дори чисто финансово, но се оправяме слава богу, а и аз изпадам в ужас свекито да се намеси, но се замислям, че след време ще е хубаво да оставяме детето на нея, а се съмнявам да прояви желание.... Още не са го виждали освен на изписването.
И при нас сега не е лесно дори чисто финансово, но се оправяме слава богу, а и аз изпадам в ужас свекито да се намеси, но се замислям, че след време ще е хубаво да оставяме детето на нея, а се съмнявам да прояви желание.... Още не са го виждали освен на изписването.
Ако имаш подкрепата на човека до теб, всичко ще е наред, децата растат много бързо, колкото и трудно да ти се вижда сега. При нас не се получи точно така, ние за 10 г не сме се карали толкова, колкото първите месеци. Замесена е свекървата, която продължава да си вре носа, където не й е работата. Така че, Алис, аз бих се радвала на повече независимост. Като не иска да вижда детето, по-добре. Ние сме в другата крайност - носът на нашата е все заврян в нашето семейство. Аз на майка ми, която зимата живее при нас, не позволявам да ми се меси. Много мразя някой да определя правилата, по които ще живея. За детето пък още по-малко бих позволила някой да ми налага мнението си как да я гледам. Детето си има баща и майка и друг не му е нужен. Всеки друг може да му се радва, но толкова.