Има и то много, и моите деца баща им не ги е търсил вече почти 2 месеца.Живот си живее.
- Публикувана: 26 май 2022, 14:48 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2022, 08:48 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 11
И аз в групата 
Разделихме се когато моят син беше на 1 г. Тогава уж с оправданието, че е малък и сме в друг град, не си правеше труда да го вижда. И така е и до днес, макар че вече е на 17 г и живеем на едно билетче за ГТ разстояние. Няма празници, няма рождени дни - ни вопъл ни стон! В редките случаи (по-малко от веднъж годишно) когато реши да се обади ми звъни на мен да ме пита дали може да се види с него
И отговорът е винаги един и същ - обади му се и се разберете! Как аз да определям среща между тях на цял мъж, почти пълнолетен… Но такова позвъняване към детето няма и съответно той не иска да се виждат, а аз няма да го накарам на сила.
Разделихме се когато моят син беше на 1 г. Тогава уж с оправданието, че е малък и сме в друг град, не си правеше труда да го вижда. И така е и до днес, макар че вече е на 17 г и живеем на едно билетче за ГТ разстояние. Няма празници, няма рождени дни - ни вопъл ни стон! В редките случаи (по-малко от веднъж годишно) когато реши да се обади ми звъни на мен да ме пита дали може да се види с него
И отговорът е винаги един и същ - обади му се и се разберете! Как аз да определям среща между тях на цял мъж, почти пълнолетен… Но такова позвъняване към детето няма и съответно той не иска да се виждат, а аз няма да го накарам на сила. 
И аз имам един такъв бивш, който сътворяваше какви ли не неща на мой гръб, за да пренастрои децата. Преместих се надалече с децата, той дойде след нас да ме тормози.
НО въпреки всичко аз продължавам да настоявам да се виждат през седмица с него, за да не губят връзка помежду си. Сега се радвам, че ни последва, за да могат по-лесно да го виждат. В момента и той има вече нова жена до себе си и стана далеч по-спокоен.
Времето минава, децата порастват и много добре разбират кой какво прави за тях.
НО въпреки всичко аз продължавам да настоявам да се виждат през седмица с него, за да не губят връзка помежду си. Сега се радвам, че ни последва, за да могат по-лесно да го виждат. В момента и той има вече нова жена до себе си и стана далеч по-спокоен.
Времето минава, децата порастват и много добре разбират кой какво прави за тях.
За издръжката още първия месец се разбрахме. Казах му, че ще съм безцеремонна и ще го гоня по закон ако не плаща. Не че за нещо особено ми стигат 175 лв на дете. За мен е важно бащата да продължи да участва в отглеждането на децата. Лека полека в последствие започна да подпитва и да иска да помага и за по-крупни плащания - брекети, апаратчета, екскурзии. Като помага се чувства доста значим в очите на децата си.
Всичко много зависи от хората. Аз съм преглъщала какво ли не за доброто на децата. Най-важно е да запазим и съхраним тяхната психика в тази ситуация.
Всичко много зависи от хората. Аз съм преглъщала какво ли не за доброто на децата. Най-важно е да запазим и съхраним тяхната психика в тази ситуация.
Насила не мога да накарам баща му да му обръща внимание. За издръжката е определена още при развода 80лв., но и тях не плаща. ММ не ми дава да се разправям и ядосвам с баща му. Той си се грижи за него като за собствено дете и не го лишава от внимание и обич .
Издръжка - какво беше това? Не съм и помирисвала. Той не му купи нищо дори за първия учебен ден в 1-ви клас. Обаче гордо дойде да го изпрати в първия му учебен ден. Каква фотосесия качи после във ФБ малиии, най-загрижения баща на света изглеждаше. Яд ме хвана, че ММ не дойде тогава в училището, за да не се чувства неудобно баща му. Със сълзи на очите му лисна водата на входа тогава - беше толкова горд, че момчето вече е пораснало.
Е, вие сте добре. При нас срещите са за РД на синковеца (края на октомври), след Коледа и 1 път през априлската ваканция. Идва, взима го, отивад на КФС, ядат и го връща. Максимум 2 часа - понякога няма и толкова.
БНД преди живееше на 20 км от нас и това му беше оправданието. Сега се преместихме и живее на съседната пряка - 500 м от нас. И пак го взима 3 пъти в годината
Има и то много, и моите деца баща им не ги е търсил вече почти 2 месеца.Живот си живее.
Е, вие сте добре. При нас срещите са за РД на синковеца (края на октомври), след Коледа и 1 път през априлската ваканция. Идва, взима го, отивад на КФС, ядат и го връща. Максимум 2 часа - понякога няма и толкова.
И аз в групата
Разделихме се когато моят син беше на 1 г. Тогава уж с оправданието, че е малък и сме в друг град, не си правеше труда да го вижда. И така е и до днес, макар че вече е на 17 г и живеем на едно билетче за ГТ разстояние. Няма празници, няма рождени дни - ни вопъл ни стон! В редките случаи (по-малко от веднъж годишно) когато реши да се обади ми звъни на мен да ме пита дали може да се види с него И отговорът е винаги един и същ - обади му се и се разберете! Как аз да определям среща между тях на цял мъж, почти пълнолетен… Но такова позвъняване към детето няма и съответно той не иска да се виждат, а аз няма да го накарам на сила.
Разделихме се когато моят син беше на 1 г. Тогава уж с оправданието, че е малък и сме в друг град, не си правеше труда да го вижда. И така е и до днес, макар че вече е на 17 г и живеем на едно билетче за ГТ разстояние. Няма празници, няма рождени дни - ни вопъл ни стон! В редките случаи (по-малко от веднъж годишно) когато реши да се обади ми звъни на мен да ме пита дали може да се види с него
И отговорът е винаги един и същ - обади му се и се разберете! Как аз да определям среща между тях на цял мъж, почти пълнолетен… Но такова позвъняване към детето няма и съответно той не иска да се виждат, а аз няма да го накарам на сила.БНД преди живееше на 20 км от нас и това му беше оправданието. Сега се преместихме и живее на съседната пряка - 500 м от нас. И пак го взима 3 пъти в годината
че ние ще сме при дерматоложката.
Пращай бащаткото при дерматоложката , а ти бягай на родителска 
и той така предложи, ама синкото иска аз с него, че тати е по-добричкия и ако се оплачат няма да се скара 
При нас издръжката е 300 лв но на фона,че живее и работи в чужбина и това е нищо, купува по нещо / идиотско скъпи маратонки, да кажем от 350-400 лв, веднъж-дваж годишно обаче , за поводи.../ . Не го е виждал почти 3 години, все не успява да си дойде до БГ, като че ли Франция е на другия край на света/ то ковид, какво ли не щеш, но явно някаки други причини си има.../ . Иначе го е взимал там 2 пъти по за месец / не го е канил скоро/ преди това, или си идваше венъж годишно. Чуват се по телефона поне 1-2 пъти в месеца, но не са си кой знае колко близки с оглед това рядко виждане..От 10 години съм с друг човек и ,...той е много по-близък с детето по стечение на обстоятелствата..
Хлапето страда много ,че не се виждат и никога , никога не е казал нещо лошо за баща си..Някак все го оправдава за себе си , въпреки че от 3-4 годишен не живее с него и няма съзнателни спомени от съвместното им съжителство.Дори като викна и нещо кажа против него мълчи и дума не обелва. Не съм го настройвала никога, ходи при родителите му всяка лятна ваканция по 2 седмици / настоящия ми мъж го кара до там всеки път, че са на 360 км/ Даряват го всеки път с шише ракия и други почерпки .И въпреки, че се нервирам от време на време , винаги казвам, че той му е баща и трябва да го уважава..но детето само ще изгради предства за образа му постепенно.
Хлапето страда много ,че не се виждат и никога , никога не е казал нещо лошо за баща си..Някак все го оправдава за себе си , въпреки че от 3-4 годишен не живее с него и няма съзнателни спомени от съвместното им съжителство.Дори като викна и нещо кажа против него мълчи и дума не обелва. Не съм го настройвала никога, ходи при родителите му всяка лятна ваканция по 2 седмици / настоящия ми мъж го кара до там всеки път, че са на 360 км/ Даряват го всеки път с шише ракия и други почерпки
.И въпреки, че се нервирам от време на време , винаги казвам, че той му е баща и трябва да го уважава..но детето само ще изгради предства за образа му постепенно.
Момичета, прегръщам ви, вие сте героини!
При нас голяма скука, с един мъж съм от 31 години, децата го смятат за добрия татко щото аз съм лошата мама. Но пазим перфектния баланс като доброто и лошото ченге. Глези ги, качва ги на главата си, готов е ръката си да отреже за тях. Голяма късметлийка съм. По принцип нямам никакъв късмет ей така по живота. Две теми да не съм научила на изпит от 80 и двете ми се падат. Ако нещо е въпрос на късмет съм паднала в канала. Явно късмета ми е бил разпределен за мъжа и децата.
Тийнът е сам цяла седмица. За пръв път ще е сам във време когато трябва и да ходи на училище и да учи. Освбодих от задължението да пере. Иначе другото му се води на сметка. Не знам само в дните, когато е по цял ден на училище, как ще сварва да си научи, ама съм му казала че на съобщение в школо, че е с ненаписани домашни няма да се сърдя.
При нас голяма скука, с един мъж съм от 31 години, децата го смятат за добрия татко щото аз съм лошата мама. Но пазим перфектния баланс като доброто и лошото ченге. Глези ги, качва ги на главата си, готов е ръката си да отреже за тях. Голяма късметлийка съм. По принцип нямам никакъв късмет ей така по живота. Две теми да не съм научила на изпит от 80 и двете ми се падат. Ако нещо е въпрос на късмет съм паднала в канала. Явно късмета ми е бил разпределен за мъжа и децата.
Тийнът е сам цяла седмица. За пръв път ще е сам във време когато трябва и да ходи на училище и да учи. Освбодих от задължението да пере. Иначе другото му се води на сметка. Не знам само в дните, когато е по цял ден на училище, как ще сварва да си научи, ама съм му казала че на съобщение в школо, че е с ненаписани домашни няма да се сърдя.
Не им е лесно на момчетата... Моят син се люшка между солидарност към безхаберния си баща и благодарност към втория ми мъж... За един рожден ден на втория си баща ми поиска пари за цвете, но вместо това му купил дървен медал с надпис "най-добрият баща на света". После разбрах, че явно от чувство за вина е купил такъв и на родния си баща.
За мен вече става трудно да съм водеща фигура, защото не съм мъж. Вторият баща има вето от мен да възпитава, защото имаме генерални различия във възгледите и той само помага за отглеждането на физическо ниво. Ако има възпитание от негова страна, то е от личен пример в ежедневието, което все пак не е никак малко. Родният "татко" си живее живота и даже не знам дали се е обадил да честити скорошния рожден ден на сина си. Много, много болна е темата и не знам дали ще се справя.
За мен вече става трудно да съм водеща фигура, защото не съм мъж. Вторият баща има вето от мен да възпитава, защото имаме генерални различия във възгледите и той само помага за отглеждането на физическо ниво. Ако има възпитание от негова страна, то е от личен пример в ежедневието, което все пак не е никак малко. Родният "татко" си живее живота и даже не знам дали се е обадил да честити скорошния рожден ден на сина си. Много, много болна е темата и не знам дали ще се справя.