- Публикувана: 19 юни 2022, 22:01 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2022, 13:33 ч.
СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ🤰🏻2022 ❤ (ТЕМА 4)
Момичета искам да споделя с вас притесненията които ми се въртят в главата. Та както ви споделих в предната тема последният път моят проследяващ лекар ми каза, че нямам никакви индикации за секцио, но изборът бил мои. Та какво ме измъчва: притеснявам се дали всичко ще бъде ОК с бебчето повреме на самото раждане ако бъде естествено и дали нещо няма да се обърка. Другото което ме безпокои ако избера секцио съм чела такива разкази как някоя майка не я е хванала упойката и т.н. Има още време до раждането , но започнах да се замислям сериозно.
Изборът е Ваш, както са казали, но най—важно е този избор да бъде информиран!
Аз мога да Ви споделя само за естественото раждане, защото имам 2 такива и живот и здраве ми предстои трето. ❤
Раждането на двете ми деца бяха върхови изживявания в моя живот и се възхищавам на телата ни безкрайно. Имам раждане с епидурална упойка и без. Несъмнено за мен ползите от нормалното раждане за бебето са огромни.
Някои казват, че при раждането по нормален път боли преди това, а при секцио - след това. Болка ще има, но ще бъде най-заслужаваща си! Информирайте за всякакви варианти за развой на събитието.
Вярвайте в силите си!
Каквото и да случи ще бъде най-доброто за Вас и Вашето бебе!
Виждам, че на анкетата 5 бъдещи мами ще раждат в Надежда, към кой лекар сте се ориентирали?
Аз ходя на фетална и доплер при д-р Патрикова, и тя ме насочи към д-р Кръстев, другия месец имам записам час при него.
Аз ходя на фетална и доплер при д-р Патрикова, и тя ме насочи към д-р Кръстев, другия месец имам записам час при него.
Който ми се падне. Иначе ЖК ми е при Михайлович. По-често се виждам с д-р Чачева заради доплерите, но тя не изражда. И без това съм си тук в отделението, който дойде
Аз имам две секциота. Септември месец, дай Боже, ще станат три. Първото се наложи, защото бебето си остана с дупето напред. Второто заради първото, годините, инвитрото и т.н. Третото е ясно. Изобщо не ми пука. Нямам търпение да дойде деня. Да го извадят и да се свършва тая мъка 😃. Така или иначе по време на секциото го виждам, още докато си е с пъпната връв, неотрязана ми го показват. Дават ми го да го целуна или подобно нещо си като го измият. След час, два ми го връчват окончателно. Аз съм от жените, които се възстановяват лесно след това. Поне до сега. Нямаш гаранция с кое ще те боли повече и колко време. Ако трябваше аз за себе си да избера, пак щеше да е секцио. Обаче защо ти е секцио на теб като няма конкретна причина за това? Ако ти го искаш, ОК. Ама, ако лекаря натиска - АЙДЕ НЯМА НУЖДА!!! Всичко ще е наред, бъди сигурна! Минава и заминава …
Момичета искам да споделя с вас притесненията които ми се въртят в главата. Та както ви споделих в предната тема последният път моят проследяващ лекар ми каза, че нямам никакви индикации за секцио, но изборът бил мои. Та какво ме измъчва: притеснявам се дали всичко ще бъде ОК с бебчето повреме на самото раждане ако бъде естествено и дали нещо няма да се обърка. Другото което ме безпокои ако избера секцио съм чела такива разкази как някоя майка не я е хванала упойката и т.н. Има още време до раждането , но започнах да се замислям сериозно.
Аз имам две секциота. Септември месец, дай Боже, ще станат три. Първото се наложи, защото бебето си остана с дупето напред. Второто заради първото, годините, инвитрото и т.н. Третото е ясно. Изобщо не ми пука. Нямам търпение да дойде деня. Да го извадят и да се свършва тая мъка 😃. Така или иначе по време на секциото го виждам, още докато си е с пъпната връв, неотрязана ми го показват. Дават ми го да го целуна или подобно нещо си като го измият. След час, два ми го връчват окончателно. Аз съм от жените, които се възстановяват лесно след това. Поне до сега. Нямаш гаранция с кое ще те боли повече и колко време. Ако трябваше аз за себе си да избера, пак щеше да е секцио. Обаче защо ти е секцио на теб като няма конкретна причина за това? Ако ти го искаш, ОК. Ама, ако лекаря натиска - АЙДЕ НЯМА НУЖДА!!! Всичко ще е наред, бъди сигурна! Минава и заминава …
Момичета искам да споделя с вас притесненията които ми се въртят в главата. Та както ви споделих в предната тема последният път моят проследяващ лекар ми каза, че нямам никакви индикации за секцио, но изборът бил мои. Та какво ме измъчва: притеснявам се дали всичко ще бъде ОК с бебчето повреме на самото раждане ако бъде естествено и дали нещо няма да се обърка. Другото което ме безпокои ако избера секцио съм чела такива разкази как някоя майка не я е хванала упойката и т.н. Има още време до раждането , но започнах да се замислям сериозно.
Благодаря и на вас, беше ми полезно да прочета отзиви и за нормалното раждане и секциото. Единственото ми притеснение идва от там , че имам проблеми с кръвосъсирването и имах известни проблеми преди това. Дай Боже всичко да бъде наред и да имаме живи и здрави бебчета до себе си♥♥♥
Раждането, секциото … деня, без значение какво е, остава като един от най-силните в живота. Не просто дава началото на живота на най-обичното ни същество, а е началото на нов ЖИВОТ. Малко ще се отклоня, но винаги ще помня момента, в който свалиха преградата на корема ми, за да ми покажат сина ми, току що изваден, с непрерязана пъпна връв. Един от най-простите и същевременно силни моменти в живота ми. Първото, което си помислих беше “ето го, започва още един нов живот, какъв ли ще бъде”… Та, ако Вие си искате да си родите по естествен път не позволявайте на никой лекар да Ви отнеме това право в този най-специален ден, щом нямате противопоказания. А за това дали всичко ще бъде наред, ще бъде! Деца се раждат всяка секунда 
Благодаря и на вас, беше ми полезно да прочета отзиви и за нормалното раждане и секциото. Единственото ми притеснение идва от там , че имам проблеми с кръвосъсирването и имах известни проблеми преди това. Дай Боже всичко да бъде наред и да имаме живи и здрави бебчета до себе си♥♥♥
Аз имам две секциота. Септември месец, дай Боже, ще станат три. Първото се наложи, защото бебето си остана с дупето напред. Второто заради първото, годините, инвитрото и т.н. Третото е ясно. Изобщо не ми пука. Нямам търпение да дойде деня. Да го извадят и да се свършва тая мъка 😃. Така или иначе по време на секциото го виждам, още докато си е с пъпната връв, неотрязана ми го показват. Дават ми го да го целуна или подобно нещо си като го измият. След час, два ми го връчват окончателно. Аз съм от жените, които се възстановяват лесно след това. Поне до сега. Нямаш гаранция с кое ще те боли повече и колко време. Ако трябваше аз за себе си да избера, пак щеше да е секцио. Обаче защо ти е секцио на теб като няма конкретна причина за това? Ако ти го искаш, ОК. Ама, ако лекаря натиска - АЙДЕ НЯМА НУЖДА!!! Всичко ще е наред, бъди сигурна! Минава и заминава …
Момичета искам да споделя с вас притесненията които ми се въртят в главата. Та както ви споделих в предната тема последният път моят проследяващ лекар ми каза, че нямам никакви индикации за секцио, но изборът бил мои. Та какво ме измъчва: притеснявам се дали всичко ще бъде ОК с бебчето повреме на самото раждане ако бъде естествено и дали нещо няма да се обърка. Другото което ме безпокои ако избера секцио съм чела такива разкази как някоя майка не я е хванала упойката и т.н. Има още време до раждането , но започнах да се замислям сериозно.
Благодаря и на вас, беше ми полезно да прочета отзиви и за нормалното раждане и секциото. Единственото ми притеснение идва от там , че имам проблеми с кръвосъсирването и имах известни проблеми преди това. Дай Боже всичко да бъде наред и да имаме живи и здрави бебчета до себе си♥♥♥
Раждането, секциото … деня, без значение какво е, остава като един от най-силните в живота. Не просто дава началото на живота на най-обичното ни същество, а е началото на нов ЖИВОТ. Малко ще се отклоня, но винаги ще помня моментът, в който свалиха преградата на корема ми, за да ми покажат сина ми, току що изваден, с непрерязана пъпна връв. Един от най-простите и същевременно силни моменти в живота ми. Първото, което си помислих беше “ето го, започва още един нов живот, какъв ли ще бъде”… Та, ако Вие си искате да си родите по естествен път не позволявайте на никой лекар да Ви отнеме това право в този най-специален ден, щом нямате противопоказания. А за това дали всичко ще бъде наред, ще бъде! Деца се раждат всяка секунда
Благодаря и на вас, беше ми полезно да прочета отзиви и за нормалното раждане и секциото. Единственото ми притеснение идва от там , че имам проблеми с кръвосъсирването и имах известни проблеми преди това. Дай Боже всичко да бъде наред и да имаме живи и здрави бебчета до себе си♥♥♥
Аз имам две секциота. Септември месец, дай Боже, ще станат три. Първото се наложи, защото бебето си остана с дупето напред. Второто заради първото, годините, инвитрото и т.н. Третото е ясно. Изобщо не ми пука. Нямам търпение да дойде деня. Да го извадят и да се свършва тая мъка 😃. Така или иначе по време на секциото го виждам, още докато си е с пъпната връв, неотрязана ми го показват. Дават ми го да го целуна или подобно нещо си като го измият. След час, два ми го връчват окончателно. Аз съм от жените, които се възстановяват лесно след това. Поне до сега. Нямаш гаранция с кое ще те боли повече и колко време. Ако трябваше аз за себе си да избера, пак щеше да е секцио. Обаче защо ти е секцио на теб като няма конкретна причина за това? Ако ти го искаш, ОК. Ама, ако лекаря натиска - АЙДЕ НЯМА НУЖДА!!! Всичко ще е наред, бъди сигурна! Минава и заминава …
Момичета искам да споделя с вас притесненията които ми се въртят в главата. Та както ви споделих в предната тема последният път моят проследяващ лекар ми каза, че нямам никакви индикации за секцио, но изборът бил мои. Та какво ме измъчва: притеснявам се дали всичко ще бъде ОК с бебчето повреме на самото раждане ако бъде естествено и дали нещо няма да се обърка. Другото което ме безпокои ако избера секцио съм чела такива разкази как някоя майка не я е хванала упойката и т.н. Има още време до раждането , но започнах да се замислям сериозно.
Благодаря и на вас, беше ми полезно да прочета отзиви и за нормалното раждане и секциото. Единственото ми притеснение идва от там , че имам проблеми с кръвосъсирването и имах известни проблеми преди това. Дай Боже всичко да бъде наред и да имаме живи и здрави бебчета до себе си♥♥♥
Благодаря ви сърдечно ♥
Аз съм раждала 2-ти нормално .Моят опит относно раждането е шарен . Имала съм и раждане което не минало като по учебник и такова което е минало по учебник . Надявам се и третото да е нормално . Най -важното е според мен да не подхождате със страх към което и да е раждане дали нормално или секцио. Трябва да отидите с много положителна нагласа и че ви предстой най важната среща в живота ви с човечето което ще ви обича безрезервно и през първата година вие ще бъдете изцяло неговият свят.
Femme, и аз влизам в 7 мес. в събота 😊 моят беше 880 гр преди 3 седмици… Та сега и аз се надявам да е поне 1200 точно с идеята за оцеляването- с тази плацента, АКо и се прецакат нещата, ще съм оо-спокойна при всеки грам.
Още малко и идва единственият момент в живота ми от 9 г насам, който чакам цяла година-децата отиват на море с баба им!!! Цели 2 седмици свобода!!! Нямам търпение! За това живея останалото време. Само това ме крепи да избутвам времето и наближава. 😂
Още малко и идва единственият момент в живота ми от 9 г насам, който чакам цяла година-децата отиват на море с баба им!!! Цели 2 седмици свобода!!! Нямам търпение! За това живея останалото време. Само това ме крепи да избутвам времето и наближава. 😂
Канари, колко добра баба имате! Нашите баби никога не са проявявали желание да ми водят детето на море, та поне с мъжа ми да отидем някъде като двойка без да му слугуваме на дребния.
Моят крак е по-добре. Една добра гъркиня ми намери листа алое и отокът почти спадна. Взимам си бележка и аз да посадя.
Моят крак е по-добре. Една добра гъркиня ми намери листа алое и отокът почти спадна. Взимам си бележка и аз да посадя.
Аз имам две секциота. Септември месец, дай Боже, ще станат три. Първото се наложи, защото бебето си остана с дупето напред. Второто заради първото, годините, инвитрото и т.н. Третото е ясно. Изобщо не ми пука. Нямам търпение да дойде деня. Да го извадят и да се свършва тая мъка 😃. Така или иначе по време на секциото го виждам, още докато си е с пъпната връв, неотрязана ми го показват. Дават ми го да го целуна или подобно нещо си като го измият. След час, два ми го връчват окончателно. Аз съм от жените, които се възстановяват лесно след това. Поне до сега. Нямаш гаранция с кое ще те боли повече и колко време. Ако трябваше аз за себе си да избера, пак щеше да е секцио. Обаче защо ти е секцио на теб като няма конкретна причина за това? Ако ти го искаш, ОК. Ама, ако лекаря натиска - АЙДЕ НЯМА НУЖДА!!! Всичко ще е наред, бъди сигурна! Минава и заминава …
Момичета искам да споделя с вас притесненията които ми се въртят в главата. Та както ви споделих в предната тема последният път моят проследяващ лекар ми каза, че нямам никакви индикации за секцио, но изборът бил мои. Та какво ме измъчва: притеснявам се дали всичко ще бъде ОК с бебчето повреме на самото раждане ако бъде естествено и дали нещо няма да се обърка. Другото което ме безпокои ако избера секцио съм чела такива разкази как някоя майка не я е хванала упойката и т.н. Има още време до раждането , но започнах да се замислям сериозно.
Благодаря и на вас, беше ми полезно да прочета отзиви и за нормалното раждане и секциото. Единственото ми притеснение идва от там , че имам проблеми с кръвосъсирването и имах известни проблеми преди това. Дай Боже всичко да бъде наред и да имаме живи и здрави бебчета до себе си♥♥♥
Относно проблеми с кръвосъсирването повече се препоръчва нормално раждане, защото загубата на кръв е по-малка.
Консултирайте го, разбира се, отново със специалист.
Канари, колко добра баба имате!
Добре, че кракът се е оправил, много неприятно изгаряне там...имам планове като взимеме децата от море и ние да останем 2-3 дни, но всичко зависи от прегледът ми сега.
Femme, за даването след секцио -браво, аз съм питала в 3 болници и насвсякъде в реанимация не се допуксат бебета. А родилката седи там 24 ч. Аз също търпя много болка, но на 6 час опитах да раздвижа и ми прилоша. Не от болка, явно просто събрах границите, не знам, не бях в състояние да гледам бебе.
Обожавам суши и ям в промишлени количества, когато имам пари
Моя бръмбар не е седалищно ама постоянно ме рита и подпира ниско долу. Върти се като пумпал и ме използва за трамплин. Същата работа съм, дежурна в тоалетната и то много често само за няколко капки. Ама аз съм така денонощно.
Суши не обичам изобщо, така и не му свикнах. Но пък за сметка на това ми се ядат странни неща и комбинации.
Femme, сигурно си споменавала, ама аз да съм забравила. В коя болница са двете раждания?
Суши не обичам изобщо, така и не му свикнах. Но пък за сметка на това ми се ядат странни неща и комбинации.
Femme, сигурно си споменавала, ама аз да съм забравила. В коя болница са двете раждания?
Днес бях на консултация. Малката дзверкиня излезе 1.200 кг на ехото. Предвид, че в събота влизам в седми месец, малко не ми се вярва да е чак толкова голяма. Ама пък така като мине килото по чувствам, че има “човек” в корема ми. Освен, че е голяма е и седалищно. И трета поредна сутрин се събуждам в 5 от побутвания (оказа се, че там са ѝ краката) ниско, ниско долу. Колкото много да ми се ходи до WC. И от там на сетне заспивам чак към 6:00, за да може в 6:30 да стана да оправям дечурлигата за ясла и градина. Медец! 😂
Момичета, ядете ли суши?
Момичета, ядете ли суши?
Penelope, бях със същите колебания за първото ми раждане
В крайна сметка е важна вътрешната ти нагласа, и най-вече как ти усещаш че би се чуствала по-спокойно. Аз за себе си избрах да е секцио, не съжелявам, да в първите дни доста боли, но всеки ден става по-добре. Имах големи страхове от нормалното раждане, ще напъвам ли достатъчно силно, ще се справя ли, какви ще са пораженията за мен, да не увредя бебето по някакъв начин…
Всичко е строго индивидуално, слушай инстинкта си, в крайна сметка важен е крайния резултат, мама и бебе да са добре ❤
В крайна сметка е важна вътрешната ти нагласа, и най-вече как ти усещаш че би се чуствала по-спокойно. Аз за себе си избрах да е секцио, не съжелявам, да в първите дни доста боли, но всеки ден става по-добре. Имах големи страхове от нормалното раждане, ще напъвам ли достатъчно силно, ще се справя ли, какви ще са пораженията за мен, да не увредя бебето по някакъв начин…
Всичко е строго индивидуално, слушай инстинкта си, в крайна сметка важен е крайния резултат, мама и бебе да са добре ❤
Благодаря сърдечно , момичета. В полза ми е , че чух вашите различни преоивявания, вречатления и усещания. В крайна сметка имам още малко време дя взема решение , ще се консултирам отново с проследяващият ми АГ на феталната и израждащият ми и отново да чуя и тяхното мнение. Дай Боже всичко да бъде наред и бебчетата ни да дойдат на този свят живи и здрави. ♥♥♥
Как се чувствате вие днес? На мен ми беше много напрегнато без причина. Имам проблем с констипацията, отделно ми се появиха хемороиди ….. бели кахъри , но не бях в настроение днес .
. Вече подготвяте ли се за бебчетата вече ?
Към вече раждалите мами кога приготвихте багажа за родилното?
Как се чувствате вие днес? На мен ми беше много напрегнато без причина. Имам проблем с констипацията, отделно ми се появиха хемороиди ….. бели кахъри , но не бях в настроение днес .
. Вече подготвяте ли се за бебчетата вече ?
Към вече раждалите мами кога приготвихте багажа за родилното?
Kanari, дръж се, момиче! Остава още малко. 😃 Хубаво е, че бабата си търси контакт с децата. Единственото, което не съм яла откакто съм бременна е суши. А пък ми се дояде. И що толкова му се зачудих не знам. По две кафета пия, ям постоянно сладко и боклуци, ама за сушито се хванах 🤷🏻♀
Purple_A, в “Майчин дом” - Варна са ми и двете секциота. Първо там няма пълна упойка. В съзнание си бях, от кръста на долу обездвижена. Съответно няма катетъри, което съм чувала само, че било гадно после, уж. Освен това си видях макар и за секунди бебоците - още там на операционната маса. След това в реанимация ми върнаха бебета след около час - два… като си свършат работата по тях. Вдигнаха ме на крака още същия ден и ме раздвижиха. Това към 17:00-18:00 часа. Първия път ме заведоха в стаята ми заедно с бебето. Като след час някъде ме питаха искам ли да го вземат първата вечер. Поисках. Втория път се наложи да остана в реанимация до следващата сутрин, защото бяха заети всички легла и стаи. Бебето го взеха към 22:00 до към 5:00 сутринта, пак по мое желание. Няма ден, два… три … всичко се случва на първия ден.
Purple_A, в “Майчин дом” - Варна са ми и двете секциота. Първо там няма пълна упойка. В съзнание си бях, от кръста на долу обездвижена. Съответно няма катетъри, което съм чувала само, че било гадно после, уж. Освен това си видях макар и за секунди бебоците - още там на операционната маса. След това в реанимация ми върнаха бебета след около час - два… като си свършат работата по тях. Вдигнаха ме на крака още същия ден и ме раздвижиха. Това към 17:00-18:00 часа. Първия път ме заведоха в стаята ми заедно с бебето. Като след час някъде ме питаха искам ли да го вземат първата вечер. Поисках. Втория път се наложи да остана в реанимация до следващата сутрин, защото бяха заети всички легла и стаи. Бебето го взеха към 22:00 до към 5:00 сутринта, пак по мое желание. Няма ден, два… три … всичко се случва на първия ден.