Мили съфорумци/ки, ако имате желание, опишете вашите красиви чувства към вашите приятели и защо според вас някои от тези взаимоотношения сте оставили в миналото. Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?
- Публикувана: 26 юни 2022, 15:41 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2022, 06:54 ч.
Защо се провали едно голямо приятелство? Опишете причините, поради които сте оставили приятел.
За близки приятели не мога да говоря, но приятелка/позната/ колежка. Напусна работа, докато бях в майчинство и я питах намерила ли си е нова работа и ми каза само "да" едно уклончиво, попитах я с румънски ли е ( и във фирмата дето бачкахме заедно беше с румънски) пак ми каза "да" и толкова. Една потайна, нищо не сподели, а уж бяхме близки. Спрях да пиша в чата и познайте дали тя ме е търсила 🙂✌️
Мразя, когато ново гадже се приоритизира пред дългогодишно приятелство. Ако мъжът е получил статус постоянен партньор/съпруг - ок, но дотогава не правя компромис с "приятелки", които спират да имат време за мен, заради новия мъж.
Това при положение, че не съм за досадните приятелства и не притеснявам хората излишно и ежедневно, колкото и да ги чувствам приятели. Ама да се виждате веднъж на 2 седмици и тя да каже "Аз не мога да дойда без него на срещата ни" ай, у лево. Какви са тия емоционални зависимости и как въобще мъжете търпят такива женски лепки, не знам.
Това при положение, че не съм за досадните приятелства и не притеснявам хората излишно и ежедневно, колкото и да ги чувствам приятели. Ама да се виждате веднъж на 2 седмици и тя да каже "Аз не мога да дойда без него на срещата ни" ай, у лево. Какви са тия емоционални зависимости и как въобще мъжете търпят такива женски лепки, не знам.
Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?
Време. Всеки си върви по своя път, а житейските пътища рядко вървят успоредно, освен ако не ви свързват някакви обши интереси, цели, бизнес или друго. И така с времето пътищата се раздалечават все повече и повече и в един момент да се поддържа връзката става някак безпредметно. Няма предателства, кавги и измяна просто нещата се изчерпват. А освен че пътищата се раздалечават, също и хората се променят и ако вчера сте делили едни мечти и идеали, то днес нещата може да са се променили многo, понеже битието определя съзнанието. Вчера сте пели "кълна се никога да не забравя теб...", а днес така те е завъртяла въртележката, че я се чуете за някой празник, я не. До някое време децата събират - докато са малки им се правят рождени дни и се канят дечицата с родители, но после вече всичко става dust in the wind... Жалко е наистина, но не е чак трагедия - такъв е животът.
Случи ми се веднъж да го направя. Съвсем целенасочено спрях да общувам с близка приятелка, която много пиеше. Опитах се да помогна - тя не намираше проблем. Когато се напиеше - ставаше мноого агресивна. На дискотека - ми не ми се ходи. Сърдеше ми се със седмици. Сърдеше се също, че не искам да пия с нея. Просто приятелството ни беше токсично и спрях да я търся. 2 седмици след това тя ме блокира отвсякъде, вероятно пияна.
Повечето ми “провалени” приятелства се дължат на разстоянието. Като студентки всички бяхме в София, после 90% се върнаха в провинцията и така. Чуваме се по телефона, в началото всеки ден, после всяка седмица, после веднъж месечно, после на 2-3 месеца веднъж и така. Всеки го грабна живота, срещна го с нови хора..:
Същото се случи и с ученическите ми приятелства
Пример:
Имах приятелка от 1 до 12 клас, никога ама никога не сме се карали, макар и да бяхме деца. Бяхме много близки. Да, но аз отидох в София, а тя в СТЗ. По същия начин, в началото се чувахме, като се прибирахме в града се виждахме, но с времето ангажиментите порастнаха, срещите се разредиха. Отново- тя се промени в новата среда, аз също. Тя се събра с нови хора, нова работа, ново хоби, аз също. Много, много я уважавам, но вече не я чувствам близка. Сещам се за доброто старо време с усмивка, но само толкова.
За мен важи следното “невиждани учи СЕ забравят!”.
Към днешна дата не мога да кажа, че имам приятелки, а просто добри познати.
Същото се случи и с ученическите ми приятелства
Пример:
Имах приятелка от 1 до 12 клас, никога ама никога не сме се карали, макар и да бяхме деца. Бяхме много близки. Да, но аз отидох в София, а тя в СТЗ. По същия начин, в началото се чувахме, като се прибирахме в града се виждахме, но с времето ангажиментите порастнаха, срещите се разредиха. Отново- тя се промени в новата среда, аз също. Тя се събра с нови хора, нова работа, ново хоби, аз също. Много, много я уважавам, но вече не я чувствам близка. Сещам се за доброто старо време с усмивка, но само толкова.
За мен важи следното “невиждани учи СЕ забравят!”.
Към днешна дата не мога да кажа, че имам приятелки, а просто добри познати.
Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?
Време.
Ситуация. И само за секунди всичко се преобръща.
Мили съфорумци/ки, ако имате желание, опишете вашите красиви чувства към вашите приятели и защо според вас някои от тези взаимоотношения сте оставили в миналото. Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?
Много глупости е правила, но снобизмът беше капката в чашата.
С други се загубваме във времето, различни градове, липса на време, но реално не сме се "оставяли".
С годините установих, че високопарните думи и клетви за вечно неразделно приятелство са идеални за младежките години, но след това се заменят от топло чувство и редки срещи, а голямото доверие, близост и заедност се заменят от кръвните и семейните връзки. Съпруг, брат/сестра. Защото всеки приятел има свой живот и свой коловоз. И свои нужди и интереси.
Разбира се, старите приятели остават скъпи и не губят следите си, срещат се и се подкрепят, но после всеки отива у дома си при най-близките си.
Разбира се, старите приятели остават скъпи и не губят следите си, срещат се и се подкрепят, но после всеки отива у дома си при най-близките си.
Два пъти съм правила чистки на "приятелка". И с двете съм прекарала години - 5-6, в различни периоди от живота си.
Една и съща причина - егоцентрични, говорят само за себе си, винаги имат проблеми, които трябва да се обсъдят моментално. Не се съобразяваха с моя живот и какво на мен се случва. Цупки и фасони, ако не съм съгласна да отида някъде, да правим нещо. Личеше им негодуванието, когато имам други ангажименти и уговорки, не с тях.
Изключително обсебващи жени бяха и двете. От раз приключих и двете "приятелства" (а аз си мислех, че са истински), в момента, в който дочух коментари зад гърба ми колко мен не ми е ок животът, точно в момент, в който животът ми вървеше доста по-гладко и прекрасно от техния.
Една и съща причина - егоцентрични, говорят само за себе си, винаги имат проблеми, които трябва да се обсъдят моментално. Не се съобразяваха с моя живот и какво на мен се случва. Цупки и фасони, ако не съм съгласна да отида някъде, да правим нещо. Личеше им негодуванието, когато имам други ангажименти и уговорки, не с тях.
Изключително обсебващи жени бяха и двете. От раз приключих и двете "приятелства" (а аз си мислех, че са истински), в момента, в който дочух коментари зад гърба ми колко мен не ми е ок животът, точно в момент, в който животът ми вървеше доста по-гладко и прекрасно от техния.
За приятелството мога да говоря много. Щом имам какво да напиша в тази тема, значи не са ми били истински приятели, а просто познати.
Имах приятелка от детинство. В ученическите години излизахме заедно постоянно, дори парите си деляхме на моменти. Дойде време за кандидатстване и пътищата ни се разделиха. Тя замина в друг град да учи, а аз 3 години по-късно станах майка. Хвана си някакво гадже в другия град, което явно я държеше изкъсо и почти не се чувахме. След 1 година я поканихме на годинката на детето ни, а тя така и не дойде, дори не се обади, че няма да дойде. Вече 13 години нито сме се виждали, нито чували.
Имах приятелка от детинство. В ученическите години излизахме заедно постоянно, дори парите си деляхме на моменти. Дойде време за кандидатстване и пътищата ни се разделиха. Тя замина в друг град да учи, а аз 3 години по-късно станах майка. Хвана си някакво гадже в другия град, което явно я държеше изкъсо и почти не се чувахме. След 1 година я поканихме на годинката на детето ни, а тя така и не дойде, дори не се обади, че няма да дойде. Вече 13 години нито сме се виждали, нито чували.
Заради непреодолими различия, които товарят мен и живота ми.
С никого не съм в лоши отношения, просто ги изхвърлям от съзнанието си.
Наскоро ми държаха сметка, че не мога да сложа край след 25 г. Казах - О, мога. Благодаря ти за всичко до тук, оставям си хубав и топъл спомен, но не искам повече.
С никого не съм в лоши отношения, просто ги изхвърлям от съзнанието си.
Наскоро ми държаха сметка, че не мога да сложа край след 25 г. Казах - О, мога. Благодаря ти за всичко до тук, оставям си хубав и топъл спомен, но не искам повече.
Случвало ми се е няколко пъти да затворя напълно вратата.Като тийн беше защото уж ми се пишеше близка,а се сваляла на гаджето ми тогава.С него също се разделихме,не точно заради нея но и двамата изчезнаха от живота ми.
В по-ново време заради политически различия,които придобиха гигантски размери и не можехме вече да говорим за нещо,без тези неща да навлизат в разговора ни.
И с друга близка приятелка животът ни се разви напълно различно и вече нямахме нищо общо.Уж не сме скарани,но се наранихме накрая .За съжаление нито една от двете ни не успя да намери път към другата.
В по-ново време заради политически различия,които придобиха гигантски размери и не можехме вече да говорим за нещо,без тези неща да навлизат в разговора ни.
И с друга близка приятелка животът ни се разви напълно различно и вече нямахме нищо общо.Уж не сме скарани,но се наранихме накрая .За съжаление нито една от двете ни не успя да намери път към другата.