Не знам какво да правя с живота и образованието си

И какъв съвет да ти дадем, освен да се стегнеш и да се хванеш с нещо. От поста ти личи, че си демотивиран и с нежна душа (лигавичък демек), но иначе не знаем какво те влече и какво би ако не харесал, то поне понесъл да правиш.

Много млади хора са в твоето положение. Аз като човек на 33 и работещ като програмист, все още не го смятам за моето нещо, но пък ми носи хляба и съответно съм приел плюсовете и минусите. Не трябва да следваш желанията на родителите си - може да им поискаш съвет, но не те ще живеят твоя живот. Ако правиш, каквото те искат, без желание, най-много да стигнеш до момента да ги обвиняваш след време. Но и никой не може да ти каже какво точно е за теб. Понеже живеем в по-лесно времена и сега е актуално да си преследваш страста - аз също искам да се занимавам с нещо към което имам страст, но в повечето страстни неща - като спорт, изкуство - има опции за талантливите - както обичам да давам пример - ако светът е село от 100 човека - то на това село са нужни 80 копачи, 10 счетоводители, 1 лекар, 1 адвокат, 1 музикант, 1 спортист. А 99 % от децата (това което и в нас възрастните буди тръпка) искат да стават музиканти, актьори, спортисти. Колко рядко някое дете иска да стане счетоводител, инженер (айде това е по-често). Така че - трябва сам да решиш. Работата е хубаво да ти носи страст и да ти е приятна, но е супер важно и да те изхранва, особено ако искаш деца, семейство, ново жилище. В същото време не е задължително да се стремиш към материалното - има хора живеещи скромно и щастливо (без да съм от тях), но повечето хора с нисък доход се оплакват. Така че помисли, запознай се с някви хора дето бачкат нещо конкретно - примерно адвокат, лекар, инженер, програмист, журналист - и ги питай какво точно правят всеки ден. Как точно им минава 1 ден. Ама се запознай с по-начинаещи - щото ако се запознаеш с топ от сферата ще ти се изкриви представата какво ти ще бачкаш - все пак в началото ще си начинаещ, а и шефове стават малък % - не всички. И виж това което прават - дали ти харесва. Питай ги какво ги дразни, какво им е приятно, питай ги как се справят с финансите си, как живеят, колко свободно време имат. Щото работата не е само самата дейност, а и атмосферата около ситуацията - ако станеш учител, трябва да си готов да живееш с по-ниски доходи, а това ще се отрази на целия ти живот. И след това прецени. Истината е, че когато имаме неограничен избор, става сложно. Ако имахме само 2 вида сладолед образно казано - лесно ще избереш. Но в случая с професиите имаме 10 000 вида сладолед.

Още нещо - знай че науката като е учиш, тя е с виртуални казуси и проблеми и е романтична. Но като бачкаш, дори много да ти харесва сферата, със сигурност ще има и по някоя гадост - или някой колега ще е зле, или някоя работа ще те махнат. Сложно е - процеса е дълъг.

Последно - много хора завършват едно, а бачкат съвсем друго.

Знам, че съветът ми няма да ти хареса, но все пак ще го дам, пък на някого може да му е от полза.

Научи се да лепиш фаянс, теракот, гранитогрес. Ама хубаво се научи. Ако си добър, ще изкарваш повече пари, отколкото като (пишман) юрист и за теб ще се записват на опашка за години наред.

Който скоро е правил ремонт, знае за какво говоря.

Е, да, винаги можеш да се преквалифицираш като ИТ, ама и там иска много четене, да ти кажа.
Големите пари идват или с много четене, или със занаят, в който да си много добър.
Има и други начини, разбира се, но не ти ги препоръчвам.

+1 само как Сийке към съвета да добавя да поусвои и ВиК. Близък познат - добър в занаята майстор има ангажименти до края на следващата година и се налага да отказва нови ангажименти.

Запиши се на курс по личностно развитие, там поне ще разбереш какво наистина те влече и после следвай него..)

Мисля, че 95% от хората в университетите, учат неща, които не ги влекат. И аз бях в подобен случай като твоя с мега амбициозна мама, която ме наби да уча Финанси, а съм много куца по математика.
След 7 поправки по висша математика, все пак завърших. Трябва малко напън.
Като не ти харесва какво следваш, смени специалността.
Няма да разбереш какво ти харесва да правиш, докато не се хванеш реално на работа. И аз завърших Финанси, но пък работя съвсем различно нещо, което обожавам. След това записах още едно висше, по специалността, която работя.
Не си мисли, че дори и да се насочиш към нещо, което те влече, няма да ти се налага да полагаш кански усилия, за да станеш добър. Защото без значение какво работиш и какво си завършил, признание в наши дни получават само тези, които полагат усилия. Дори и спортистите.
Иначе Как' Сийка е най-права - научи се да лепиш плочки, да боядисваш, да монтираш соларни панели и те така.

Почни да работиш, отдели се от вашите (финансово най-вече) и реши какво искаш от живота. Ако ще си бачкатор, бъди добър в работата си, за да те търсят. Ако ще учиш, напъни се да изкараш добри оценки и се насочи към специалност, която ще ти е интересно да практикуваш. Нямаш много време да решиш, защото без специалност и стаж след още някоя и друга година най-много да се хванеш някъде като общ работник. Не си на 16 или на 18 вече. Голям човек си и не трявбва да чакаш съвети от непознати, а да се постараеш.
Явно не те влече, но всичко е с пари, а надали майка ти ще те отглежда вечно.

Останали са ти две години да завършиш...
Според мен стегни се и го завърши.
Като юрист имаш много и различни шансове за работа. Можеш да станеш адвокат, съдия, прокурор, разследващ полицай, юрисконсулт, съдебен изпълнител и т.н. Ако завършиш примерно счетоводство ставаш счетоводител. С тази специалност друго какво....
Докато правото ти дава изключително широк избор за работа.
Ще завършиш на 25.
От там нататък ако не ти се работи това, се ориентирай към нещо друго, работи като сервитьор, продавач, каквото искаш и можеш, но все пак ще имаш диплома за юрист, не се знае някога занапред дали пък няма да ти потрябва.

Моят съвет е на първо време да си завършиш следването, малко ти остава, по-голямата част от него е минала. Никога не се знае какво ще ти хрумне след 2-3-5 години, може пък да ти дойде ищак да се занимаваш с него и поне ще е нещо сигурно, което ще имаш. Освен това междувременно ще имаш възможност да мислиш, да се оглеждаш и да намериш други възможности.
Не знам какви идеи можем да ти дадем, може би е добре да споделиш какви са ти интересите и уменията. Докато сме на тема „право“, защо не се замислиш за преподавателска дейност? Има ли възможност да останеш да преподаваш в университета, има ли такова търсене там? Хем няма работиш точно като юрист и да седиш в една скучна кантора по цял ден, хем ще си полезен на обществото, а може да помогнеш и на други млади хора, които са на подобен кръстопът като теб.
Може също да се замислиш за собствен малък бизнес – от кафене или павилионче или пекарна до атракции за деца, школа по нещо си (мен все натам ме избива, понеже съм в тази сфера), спортни площадки и пр. Какво те влече и какво можеш да правиш – спорт, изкуство,  компютри, нещо с ръцете си, владееш ли чужди езици?
Пътувай! И в чужбина, но и в България. Така ще научиш много неща, ще срещнеш много хора и ще ти дойдат много идеи. Ще видиш къде от какво има нужда, какво са измислили други люде, какви са тенденциите в най-различни сфери на живота и какво можеш да направиш ти, ако решиш да се занивамаш с нещо твое.
В краен случай – инфлуенсър

Хаха, последното, което прави един юрист е, да седи по цял ден в скучна кантора...
За последните пет работни дни имах пет съдебни дела. Никак не ми беше скучно
Докато ги подготвя също не съм скучала...
Следващата седмица имам три. Не, не ми е скучно и определено не си "седя" колкото да се почесвам

Е, това го дадох просто като пример, без да се замислям особено (извинявам се за което), пък и предполагам има юристи и юристи... Имах предвид, че ако тази материя като цяло му се струва сухарска или просто не го приврлича, може да се ориентира към някаква нейна алтернатива, каквато е преподавателската дейност. Пак казвам - просто подхвърляне, даване на идея, като хиляди други, които си струва да бъдат обмислени, но трябва да има някаква отправна точка все пак - интереси, умения, желания.

Здравей! И аз бих те посъветвала да си завършиш образованието. Почти на финала си, вложил си пари, време и усилия все пак. А и не знаеш как ще те завърти живота. Винаги е добре да имаш диплома, дори и да не  го работиш после. А и ти не си го работил въобще като почнеш и зависи къде попаднеш може и да ти хареса😏😏Нищо не се знае. Успех каквото и да решиш 🍀

Аз на твое място бих направила следното. Продължавам да си уча правото. Остават ми две години, в които ще попивам от света и ще обмислям опции за занимание в и извън въпросната специалност. В това време си правя следния списък и периодично си го поглеждам и  осмислям:
1. Завършвам право и продължавам да се занимавам с това.
2. Не продължавам с правото. Преквалифицирам се и придобивам друга професия. Дали ще е занаят и ще правя нещо с ръцете си или ще завърша някакви компютърни курсове и ще изработвам уебсайтове примерно, все тая.
3. Не ме бива или нямам желание за нито едно от горните неща. Тогава правя нещо свое. Оглеждам се в родния си град, който обичам и за който искам да направя нещо. Какво липсва или няма достатъчно? Книжарница? Сладкарница? Тенис корт? Футболно игрище? Детски център? Школа по езици или изкуства? Или роботика-моботика и пр.? Агенция за преводи и легализация?
4. С каквото и да си изкарвам парите до края на живота си, дори ако не ми е достатъчно интересно и удовлетворяващо, намирам си хоби, отдушник - изкачване на върхове, ходене по концерти, пътувания, риболов, спортуване, гмуркане, летене с парапланер... То в крайна сметка животът е точно това - работа, удоволствие и ако може да предадеш нещо на някого и да бъдеш полезен с нещо на обществото...

Вземи нещата в свои ръце, не слушай майка си. Прави това, което на теб ти се прави. Каквото сърцето ти иска. Ти вътрешно знаеш какво трябва да работиш и как да прекарваш времето си. Трябва да намериш призванието си.

Аз на твое място бох довършила правото, защото малко е останало, пък и да не го работя след това, все пак тази диплома може да ти помогне в някой следващ етап от живота. Късно задаваш въпроса, трябвало още в първи курс.

Завърши правото. От всяка диплома можеш да имаш полза.
Аз навремето завърших счетоводство и контрол, но не ми харесва и не го работя. Обаче сега на тия години вече смятам, че би ми харесало и ако се наложи може да започна да го работя.
Имай предвид, че като започнеш работа, ще работиш с някакъв ограничен набор от закони и уредби, не е нужно да си гении, да знаеш всичко. Учиш се в процеса на работа. Важното е да вярваш в себе си, да си спокоен, да не мислиш, че всичко е на всяка цена. Познавам много хора, които са искали да се откажат, в крайна сметка са завършили. После макар и със зор са почнали работа и живеят не лош живот. Освен това София не е България, в провинцията е по-лесно за работа, защото повечето хора искат да живеят в София и не искат да се местят на ниска заплата в някое малко градче, така че ако не си амбициозен, може да си живееш екстра, според твоите си разбирания.

Моят съвет е пък да не слушаш другите хора, а сам да си избираш. Ако искаш го завърши, ако искаш не. Щото животът е един - може пък в тези 2 години дето ще буташ нещо, което не те кефи, вместо това да измислиш нещо много по-интересно. От теб зависи.

Сетих се още нещо. Ако си от другите по-големи градове, където все пак има университет, в който се изучава право, не можеш ли да се прехвърлиш там - Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград? Ако се чувстваш добре в средата и си щастлив, може ли пък и ученето да започне да ти харесва повече? Чудя се просто.
Или да прекъснеш за една година, в която да поработиш и да решиш какво искаш. Хем ще имаш някакви доходи, хем няма да си загубиш студентските права и можеш да продължиш след това, хем ще имаш време да размишляваш над живота и професиите.

Довърши си правото щом си стигнал до тук. Ако до момента ти се струва непосилно трудно, значи шанс да се добереш до лиценз за адвокат нямаш никакъв, но с юридическо образование имаш един куп други възможни позиции, както в големите корпорации, така и множество позиции в държавната администрация и МВР.
Никоя престижна и търсена специалност не е лесна и не става без учене. И във всички популярни специалности ще имаш много дразнещи кретени за колеги, просто хората с пари и връзки се бутат в престижните специалности. Е в правото точно са най-много, ама 3 години си ги изтърпял.

И се осъзнай какво точно искаш и стани самостоятелен. Във всички хубави професии най-важното е да се взимат адекватни и навременни решения. Като кажеш, че някой друг ти взима важните решения в живота показваш, че не си подходящ за такава работа, а пък за мениджърски позиции и подобни - още по-малко.

Не не съм лигав, напротив доста проблеми съм имал съм се оправял колкото мога повече самостоятелно проблемът е че много късно се осъзнах (третата година) че това не ми харесва и вече е много късно да се хвана с друго. Иначе ми се отдава шофирането, история, география и летата като съм работил по-черна работа съм научил все нещо предполагам.

Лошото е че не мога да го завърша останаха ми много изпити а и доста материал съм изпуснал. Като цяло тази година е аут. А не се отказах първата и втората година, защото се оправят с нещата, но кой да знае че същинско трудното тепърва е започвало....

От автора:
  Някой хора са ме помисли за лигльо сигурно, защото когато писах този пост бях доста разстроен и най-вероятно е прозвучало така.
Основният ми проблем е че късно се усетих че това нещо не е за мен и сега нито мога да го завърша нито да презапиша(две години имам изкарани и взети изпити, но никъде няма да ми признаят). Вече не съм първа младост на 22 съм почти и е ще е късно за друго висше и 4 години пак наново, което ме оставя пред дилемата или да уча 10 години право и накрая да не излез никакъв специалист от мене (поредния сервитьор, продавач и тн. с диплома) или да съм без образование.

Аз учих осем години право, просто така се получи. Сега се изхранвам с него. Според няма нищо срамно в това да го завършиш за повече години, стига университетът ти да разреши. Няма лошо и да се откажеш, но да не съжаляваш един ден. Ако аз се бях отказала, щях да съжалявам. Човек винаги съжалява за нещата, които не е направил и никога за нещата, които е направил.

Как намери сили да продължиш осем години не са малко, а аз съм се запътил натам сякаш. И ако не е много лично поради какви причини се забави толкова заради сложния материал или други? Задавам толкова въпроси, защото до момента може би само ти си била на моето положение и си се оправила някак.

Олеле, на 22 години не си първа младост?!
Аз започнах да уча право на 33 години. Вече съм 6-та година адвокат, като преди това работих и в държавната администрация...

Аз започнах 2000 г. Тогава бяха много тежки години, нямаше кой да ме издържа. Работех и учех две специалности. После заминах за чужбина, после се роди детето ми и така си минаха осем години.
Но аз не се отказвам никога, от нищо. Просто такъв ми е характерът.

Помислили сме те за лигльо, защото казваш как мама ти взима важните решения и мрънкаш колко невъзможно било да завършиш университет, защото изпитите били трудни.
Основният ти проблем е че чакаш някой друг да ти реши проблемите. И доста хора ти го казаха под различни форми.
Не си първия човек дето е натрупал множество невзети изпити, ако се стегнеш пак няма да си първият завършил въпреки това. Ама трябва сам да си помогнеш. От черна работа лятото си научил как да мъкнеш кофи и чували - уникално важно умение... Че ти се отдава шофирането можеш да кажеш ако си професионален състезател или си карал 40 тонен камион, иначе звучи като поредното мрънкане.
Направо си кажи, че много ти се отдава да си шеф, че това е най-модерно.

Щом тази година така и така е отишла, пропусни я тогава. Дай си почивка и време да помислиш и да се ориентираш. След това, ако искаш, може да си продължиш правото на свежа глава, дето се вика, като започнеш материала от въпросната година отначало (ако може де, не знам точно как стоят нещата чисто формално), една година по-късно завършване не е фатално. Така като "слушам" най-големият ти проблем е психологически и очевидно имаш нужда от отърсване от цялото това нещо. Направи пауза и се зареди малко!