Не знам какво да правя с живота и образованието си

  • 1 954
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 995
Завърши правото. От всяка диплома можеш да имаш полза.
Аз навремето завърших счетоводство и контрол, но не ми харесва и не го работя. Обаче сега на тия години вече смятам, че би ми харесало и ако се наложи може да започна да го работя.
Имай предвид, че като започнеш работа, ще работиш с някакъв ограничен набор от закони и уредби, не е нужно да си гении, да знаеш всичко. Учиш се в процеса на работа. Важното е да вярваш в себе си, да си спокоен, да не мислиш, че всичко е на всяка цена. Познавам много хора, които са искали да се откажат, в крайна сметка са завършили. После макар и със зор са почнали работа и живеят не лош живот. Освен това София не е България, в провинцията е по-лесно за работа, защото повечето хора искат да живеят в София и не искат да се местят на ниска заплата в някое малко градче, така че ако не си амбициозен, може да си живееш екстра, според твоите си разбирания.

# 16
  • Мнения: 1 522
Моят съвет е пък да не слушаш другите хора, а сам да си избираш. Ако искаш го завърши, ако искаш не. Щото животът е един - може пък в тези 2 години дето ще буташ нещо, което не те кефи, вместо това да измислиш нещо много по-интересно. От теб зависи.

# 17
  • Мнения: 1 250
Сетих се още нещо. Ако си от другите по-големи градове, където все пак има университет, в който се изучава право, не можеш ли да се прехвърлиш там - Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград? Ако се чувстваш добре в средата и си щастлив, може ли пък и ученето да започне да ти харесва повече? Чудя се просто.
Или да прекъснеш за една година, в която да поработиш и да решиш какво искаш. Хем ще имаш някакви доходи, хем няма да си загубиш студентските права и можеш да продължиш след това, хем ще имаш време да размишляваш над живота и професиите.

Последна редакция: ср, 06 юли 2022, 13:58 от Мила Атова

# 18
  • Мнения: 2 920
Довърши си правото щом си стигнал до тук. Ако до момента ти се струва непосилно трудно, значи шанс да се добереш до лиценз за адвокат нямаш никакъв, но с юридическо образование имаш един куп други възможни позиции, както в големите корпорации, така и множество позиции в държавната администрация и МВР.
Никоя престижна и търсена специалност не е лесна и не става без учене. И във всички популярни специалности ще имаш много дразнещи кретени за колеги, просто хората с пари и връзки се бутат в престижните специалности. Е в правото точно са най-много, ама 3 години си ги изтърпял.

И се осъзнай какво точно искаш и стани самостоятелен. Във всички хубави професии най-важното е да се взимат адекватни и навременни решения. Като кажеш, че някой друг ти взима важните решения в живота показваш, че не си подходящ за такава работа, а пък за мениджърски позиции и подобни - още по-малко.

# 19
  • Мнения: 5
И какъв съвет да ти дадем, освен да се стегнеш и да се хванеш с нещо. От поста ти личи, че си демотивиран и с нежна душа (лигавичък демек), но иначе не знаем какво те влече и какво би ако не харесал, то поне понесъл да правиш.
Не не съм лигав, напротив доста проблеми съм имал съм се оправял колкото мога повече самостоятелно проблемът е че много късно се осъзнах (третата година) че това не ми харесва и вече е много късно да се хвана с друго. Иначе ми се отдава шофирането, история, география и летата като съм работил по-черна работа съм научил все нещо предполагам.

# 20
  • Мнения: 5
Вземи нещата в свои ръце, не слушай майка си. Прави това, което на теб ти се прави. Каквото сърцето ти иска. Ти вътрешно знаеш какво трябва да работиш и как да прекарваш времето си. Трябва да намериш призванието си.

Аз на твое място бох довършила правото, защото малко е останало, пък и да не го работя след това, все пак тази диплома може да ти помогне в някой следващ етап от живота. Късно задаваш въпроса, трябвало още в първи курс.
Лошото е че не мога да го завърша останаха ми много изпити а и доста материал съм изпуснал. Като цяло тази година е аут. А не се отказах първата и втората година, защото се оправят с нещата, но кой да знае че същинско трудното тепърва е започвало....

# 21
  • Мнения: 5
От автора:
  Някой хора са ме помисли за лигльо сигурно, защото когато писах този пост бях доста разстроен и най-вероятно е прозвучало така.
Основният ми проблем е че късно се усетих че това нещо не е за мен и сега нито мога да го завърша нито да презапиша(две години имам изкарани и взети изпити, но никъде няма да ми признаят). Вече не съм първа младост на 22 съм почти и е ще е късно за друго висше и 4 години пак наново, което ме оставя пред дилемата или да уча 10 години право и накрая да не излез никакъв специалист от мене (поредния сервитьор, продавач и тн. с диплома) или да съм без образование.

# 22
  • Мнения: 10 995
Аз учих осем години право, просто така се получи. Сега се изхранвам с него. Според няма нищо срамно в това да го завършиш за повече години, стига университетът ти да разреши. Няма лошо и да се откажеш, но да не съжаляваш един ден. Ако аз се бях отказала, щях да съжалявам. Човек винаги съжалява за нещата, които не е направил и никога за нещата, които е направил.

# 23
  • Мнения: 5
Аз учих осем години право, просто така се получи. Сега се изхранвам с него. Според няма нищо срамно в това да го завършиш за повече години, стига университетът ти да разреши. Няма лошо и да се откажеш, но да не съжаляваш един ден. Ако аз се бях отказала, щях да съжалявам. Човек винаги съжалява за нещата, които не е направил и никога за нещата, които е направил.
Как намери сили да продължиш осем години не са малко, а аз съм се запътил натам сякаш. И ако не е много лично поради какви причини се забави толкова заради сложния материал или други? Задавам толкова въпроси, защото до момента може би само ти си била на моето положение и си се оправила някак.

# 24
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 000
Олеле, на 22 години не си първа младост?! Joy
Аз започнах да уча право на 33 години. Вече съм 6-та година адвокат, като преди това работих и в държавната администрация...

# 25
  • Мнения: 10 995
Аз започнах 2000 г. Тогава бяха много тежки години, нямаше кой да ме издържа. Работех и учех две специалности. После заминах за чужбина, после се роди детето ми и така си минаха осем години.
Но аз не се отказвам никога, от нищо. Просто такъв ми е характерът.

# 26
  • Мнения: 2 920
От автора:
  Някой хора са ме помисли за лигльо сигурно, защото когато писах този пост бях доста разстроен и най-вероятно е прозвучало така.
Основният ми проблем е че късно се усетих че това нещо не е за мен и сега нито мога да го завърша нито да презапиша(две години имам изкарани и взети изпити, но никъде няма да ми признаят).
Помислили сме те за лигльо, защото казваш как мама ти взима важните решения и мрънкаш колко невъзможно било да завършиш университет, защото изпитите били трудни.
Основният ти проблем е че чакаш някой друг да ти реши проблемите. И доста хора ти го казаха под различни форми.
Не си първия човек дето е натрупал множество невзети изпити, ако се стегнеш пак няма да си първият завършил въпреки това. Ама трябва сам да си помогнеш. От черна работа лятото си научил как да мъкнеш кофи и чували - уникално важно умение... Че ти се отдава шофирането можеш да кажеш ако си професионален състезател или си карал 40 тонен камион, иначе звучи като поредното мрънкане.
Направо си кажи, че много ти се отдава да си шеф, че това е най-модерно.

# 27
  • Мнения: 1 250
Вземи нещата в свои ръце, не слушай майка си. Прави това, което на теб ти се прави. Каквото сърцето ти иска. Ти вътрешно знаеш какво трябва да работиш и как да прекарваш времето си. Трябва да намериш призванието си.

Аз на твое място бох довършила правото, защото малко е останало, пък и да не го работя след това, все пак тази диплома може да ти помогне в някой следващ етап от живота. Късно задаваш въпроса, трябвало още в първи курс.
Лошото е че не мога да го завърша останаха ми много изпити а и доста материал съм изпуснал. Като цяло тази година е аут. А не се отказах първата и втората година, защото се оправят с нещата, но кой да знае че същинско трудното тепърва е започвало....
Щом тази година така и така е отишла, пропусни я тогава. Дай си почивка и време да помислиш и да се ориентираш. След това, ако искаш, може да си продължиш правото на свежа глава, дето се вика, като започнеш материала от въпросната година отначало (ако може де, не знам точно как стоят нещата чисто формално), една година по-късно завършване не е фатално. Така като "слушам" най-големият ти проблем е психологически и очевидно имаш нужда от отърсване от цялото това нещо. Направи пауза и се зареди малко!

Общи условия

Активация на акаунт