Подготовка за нормално раждане -информация, въпроси, отговори. Тема 2

Хубавото е, че се забравя за болката.

Аз помня, че на едно място ми взеха кръв, а на друго ми биха нещо във вената, докато седях, но не помня какво. Сега се замислям Дали е възможно да е било бусколизин?

Разглеждайте въпроса  и от позиция на бебето, не само на майката как ще и е по-удобно.
Според вас бебето нормално раждане ли 'иска' или секцио?

Има ли някоя мама с бебе с предно тилно предлежание?
Как смятате да раждате / сте родили, имахте ли затруднения?

Здравейте

Може ли предварително да се заяви отказ от окситоцин, независимо ситуацията и препоръките на медицинския персонал?

Можете да изготвите план за раждане, който да обсъдите предварително с екипа, който сте избрала, за да знаете какви са нагласите им спрямо това да имате желания и някакви изисквания. От личен опит: повечето лекари скачат като опарени, ако заявите, че не желаете нещо. Все едно нямате право да участвате в изборите за собственото си раждане. Това са лекарите, които не биха се съобразили с плана и желанията Ви.
От там нататък - намирате лекар и акушерка, с които споделяте еднакви виждания за процеса на раждане, държите си на плана и имате придружител (дула или таткото), които са запознати с плана и могат да отстояват правата и желанията Ви, когато Вие не сте в състояние.
Използването на синтетичен окситоцин буквално може да “спаси” някои нормални раждания, които ама хич не напредват и има някакви медицински показания да се забързат. Така че тази област е по-скоро сива - не е ок категорично да откажете система във всички случаи, защото за някои раждания това си значи секцио, но и не е ок да Ви я пуснат без никакви показания и предварително обсъждане с Вас (ако сте в кондиция) или с придружителя Ви. Комуникацията - честна, но и уважителна - е най-добрият начин, по който може да се сработите с екипа си. Да знаете кога е наложително и е за Ваше добро, и кога се прави просто рутинно за удобство на лекаря. Успех в избора!

[quoteМожете да изготвите план за раждане, който да обсъдите предварително с екипа, който сте избрала, за да знаете какви са нагласите им спрямо това да имате желания и някакви изисквания. От личен опит: повечето лекари скачат като опарени, ако заявите, че не желаете нещо. Все едно нямате право да участвате в изборите за собственото си раждане. Това са лекарите, които не биха се съобразили с плана и желанията Ви.
От там нататък - намирате лекар и акушерка, с които споделяте еднакви виждания за процеса на раждане, държите си на плана и имате придружител (дула или таткото), които са запознати с плана и могат да отстояват правата и желанията Ви, когато Вие не сте в състояние.
Използването на синтетичен окситоцин буквално може да “спаси” някои нормални раждания, които ама хич не напредват и има някакви медицински показания да се забързат. Така че тази област е по-скоро сива - не е ок категорично да откажете система във всички случаи, защото за някои раждания това си значи секцио, но и не е ок да Ви я пуснат без никакви показания и предварително обсъждане с Вас (ако сте в кондиция) или с придружителя Ви. Комуникацията - честна, но и уважителна - е най-добрият начин, по който може да се сработите с екипа си. Да знаете кога е наложително и е за Ваше добро, и кога се прави просто рутинно за удобство на лекаря. Успех в избора!
Цитат на: Персефона в вт, 06 сеп 2022, 10:38][/quote]

Извинете,но Вие така простичко ги изложихте нещата,все едно с акушерката и избрания екип си пиете кафето от 10г в задния двор!
Дайте малко по-реалистично на жените ,които ще отидат с направление в държавна болница ,не всички могат да се сработят с екип ,да отказват системи с окситоцин и да имат каквато и да било комуникация ..Да не се  лъжем !

Напълно споделям мнението над моето, изразено от дамата. Ако си с избор на екип в държавна болница и предявиш "претенции", че нещо не искаш да ти се слага или да ти се прави, и лекарят започва да ти говори такива страшни неща, които е ветоятно да се случат, че може да психясаш още първата минута (апропо, когато на една от последните консултации попитах лекаря от моя екип "наложителна ли е епизиотомия", той ми отвърна с "ти ли си по-важна или мозъка на бебето"). Та, много хубаво звучи на думи естествен родилен процес, план за раждане, съобразяване емоциите на майката, подкрепа от дула и др. под., но не всички мами в БГ имаме избор да раждаме така. Аз лично, не знам за лечебно заведение, което да предлага съобразен с майката родилен процес. Всичко ни е наполовина, нещо почти, нещо като, но не съвсем, колкото да се разтяга дъвката видиш ли какви съвременни европейски стандарти прилагаме в (пред)родилните грижи (скоро една майка се интересуваше за естествено водно раждане, еми нямало такова, можело само по време на контракциите, после пак легнала на магарето, и то само в някаква си определена болница) Виж, ако ще си даваме за пример ражданията във Великобритания, например, там нещата стоят различно. Тук, уви, все още жените раждаме като животни, легнали, разчекнати, дехитратирани, в полусъзнание, с окситоцин...Такива са ни и лекарите, и акушерките, и цялото здравеопазване.

Така е. Аз родих без никаква намеса и на магарето легнах само за изкарване на плацентата и шевове. Явно само в една от малкото болници, където е възможно, но която НЕ препоръчвам. Драмата на жените в България, които искат да родят нормално е огромна. Тука има единствено противопоставяне на - ти ли искаш да си добре или бебето. Демек много си нагла ако очакваш и двете да са ок. Най-много ме дразни тъпотията - вярвай на лекарите, те знаят кое е най-доброто за теб. Да, бе, друг път. Като ги гледам колко са и алчни и непоследователни, а много от тях и престъпно немарливи и некомпетентни.

И съм, и не съм съгласна с предпоследното мнение. Това, че вие не знаете за такива места, не значи, че ги няма. В екипа на Олга Дукат в болница Св Лазар се водят водни раждания, водят се естествени недирижирани раждания, и ако ситуацията позволява, не се използва никаква медицинска намеса. Да, местата в Бг за това за малко, но и майките сме си виновни, че мълчим и търпим. От нас трябва да дойде желанието за промяна, за да има промяна.

Ако просто отидете в държавна болница с направление - раждате с лекаря, който е на смяна. Там не мисля, че има място за отказване или “претенции”. Въпреки че не смятам за “претенции” това да не ти се мешат без нужда. Затова никога не пречи да имаш план за раждане и човек, който да те подкрепя там на място, вместо да се довериш директно на лекаря, че знае кое е най-добре видиш ли… Това изобщо не е така.
Неслучайно сме на челни позиции по цезарови сечения.
Неслучайно повечето родилки споделят ужасяващи истории за ражданията си и възстановяванията след тях.
Така че, нека не се лъжем - ако не избереш човечен лекар, който наистина да те подкрепи - си е напълно възможна вероятността да попаднеш на касапин.

Не съм много убедена, че именно изборът на екип не прецаква нещата. Не че не са прецакани и в двата случая. Милите и човечни лекари ще изтрещят ако не знаят със сигурност кога по дяволите ще вземеш да родиш. Затова и толкова истории за ровене и ръчкане за разкритие още от 36 седмица.

В държавна болница, с направление, без избор на екип може да напишеш в бланката, че отказваш окситоцин по твоя воля, преди да се подпишеш. Ако попаднеш на чешит може да се проточи  сума ти часове и да не прескочи волята ти, освен ако не стане животозастрашаващо положението.
Следящата ми разказа история за родилка, отказала окситоцина после се е молила за него.

Мислех първоначално да откажа окситоцина от прочетенето тук, но след почти 15 часа с изтекли води и възможност да си следя времето на контракции, потърсих лекаря на 5см разкритие. Окситоцинът в случая учести контракциите, които вече имах и явно спомогна за разкритието. Родих за около 40 минути, след системата. Поисках си упойка по едно време, безцеремонно ми бе отказана, та известно време вместо да вдишам и напъвам се разправях с израждащата. Акушерката ми се падна страхотна жена, за съжаление тя не може да се меси в работата на израждащата, а само ѝ съдейства. Единствено имах разкъсвания на шийката. Нямах избор на екип. Та може би, ако имам второ раждане ще си платя за лекар, само заради отношението, пък било и лицемерно за 40 минути. Отново бих избрала естественото раждане. Никой не ме е плашил с истории и т.н., никой не е бил и умишлено груб с мен, включително и израждащата, макар да съм сигурна, че ако бяхме в друга ситуации, тя щеше да е "по-смела", но явно виждайки, че дори и раждайки намерих сили да ѝ рекна някои неща е предположила, че ако се случи нещо няма да оставя нещата просто така, а все пак тя е на работа.
2-3 часа след раждането детето си беше при мен, болка имах известно време вътрешно във влагалището, при сядане, като усещането беше както при натъртено място. Доста скоро след раждането бях забравила физическото усещане, но отношението на персонала още го помня. Буквално поговорката "Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя" важи в пълна сила при мен в конкретната ситуация.

Жените, които искат да родят нормално без излишни намеси, но и да не бъдат оставени на произвола на съдбата, все пак, в България, действително имат огромен проблем, или дори по-точно казано - няма къде да родят така! В София може да има няколко места, на които еественото раждане е възможно (евентуално още 2-3 места в другите 2 големи града в страната), но във всички останали населени места просто няма къде!
Раждането все още се води по безумен начин, за съжаление. Наскоро спорих с потребителките в темата за частната болница в Русе. От разказите им стана ясно, че сигурно 90% раждат секцио. Или планирано по тяхно желание (но с любезна препоръка от доктора заради "тесен таз", "голямо бебе" и подобни) или "наложило се" в последствие спешно секцио при започнало вече раждане. Вторите случаи бяха нетипично много. Та, дамите там много разпелно спориха с мен колко хубаво нещо е окситоцина да родиш за 3 часа вместо за 10, как било чудесно, че вече нямало раждане като в природата и как секциото е най-прекрасото нещо на света "ДА НЕ СЕ МЪЧИШ" Нямам думи, та за това спрях да споря  щото виждам, че и капацитета не е достатъчен за да ме разберат. Докато самите жени разсъждават по подобен начин, не изискват адекватна родилна грижа, не осъзнават, че могат да участва активно в родилния процес, че раждането не е медицинска процедура, а родилката и бебето не са пациенти, нищо няма да се промени към по-добро! Тази болница беше създадена уж като алтернатива на държваното АГ и в нея щеше да се ражда есетствено - в каквато искаш поза, без излишни манипулации, с бащата и т.н Това явно е било само първите една-две години след създаването й, след което е опорочено и отново се ражда като в държавната болница - с окситоцин, гелове за предизвикване, често се "налага" спешно секцио...Еми, няма да има оправия скоро.

Да, точно така е, за съжаление! Ето защо и аз смятам, че промяната трябва да дойде от Майките!, ние да си изискваме тези неща, да не се възприемаме като пациенти и да бъдем активни участници в собственото си раждане. За съжаление, капацитетът на някой хора стига само до там, няма как да обясниш всичките ползи на естественото раждане, ако човекът просто толкова си има в главата...

Като раждах втория път в Шейново, имаше жена, която е раждала 15 часа. Отказала е секцио, оставили я да си ражда, но каза, че за цялото това време я оставили да стане само за половин час. През останалото време е трябвало да лежи, гладна, жадна...