За връзките без бъдеще...

На човек понякога му трябва време да се увери, че е взел правилното решение, като се е махнал, за да не си мисли после цял живот, че нещо голямо е изпуснал. Но в даден момент тази граница се минава и вече се навлиза в безсмислен мазохизъм. Тогава вече трябва да се реже.

Тънките сметчици как да не се прекараш в една връзка са ми супер противни. То и затова много хора преминават през живота без да разберат какво е любов. Наслаждавала съм се на всеки момент, не съжалявам за нищо.

Е, ако искаш дете и някой 9 години ти обяснява, че утре ще се разведе и ще ти направи едно какво са?
Тънки сметки с дебел край. Ама за любовницата.
Мерси ти от такава любов.

То за тва се мисли, друг е въпроса дали поради липса на съответното оборудване или съзнателното му изключване, се стига до ситуации като в посочения пример.

Е, че той дете може да ти направи и без да се развежда 🥳!

Нека си се обяснява и 30 години! Не ме бърка. Моят живот си върви. Излизам си, срещам хора, купонясвам, с него, без него 🤐.


Смисълът на живота ми никога не е бил връзка с мъж до гроб, семейство, деца и подобни. Обичам да научавам нови неща, да чета, да танцувам. Страх от самота и изоставяне не съм изпитвала никога. Страх от обвързване изпитвах. Един мъж може много да ме обича и да няма никакво намерение да ме изоставя, да е в изключителна връзка с мене и да умре. Не всичко зависи от нас. Мога да съм с мъж и да се чувствам самотна, а също да съм сама за момента и да нямам желание да излизам с никого и целенасочено да търся самота. Самотата е за мене спокойствие, време за интересни дейности, хобита. Не ме плаши.

Ама, Неве, казвала си, че в онази силна платоническа любов си била неспособна да се отдадеш на мъж. Спирала ти е полета, пък нека си говорим глупости.

И го повтарям и потвърждавам. Бях неспособна да се отдам емоционално на мъж.

Онази любов беше силна, но платоническа. Беше мечта, копнеж. Не е имало битовизми 🥳. Ако я бях изживяла, може би и името му нямаше да помня, дето се вика 🌞. Едно е да си влюбен, а друго да се влачиш 9 години с женен, чакайки да се разведе. Таквиз работи аз не съм правила.

Тъй.

Абе сложно е...🤪

Така е, в тия неизживяни работи играе много силно фантазията и носталгията по ония млади години, докато реалността е можело да бъде много по различна.
И всичките ш*ани барове, дискотеки и алкохолни маратони не струват и две стотинки пред реализацията на такава неосъществена любов. Ама тва е, не си го избираме, пък и от много мислене и много акъл стават такива неща.

Ами то долу горе същото, болката, че е приключило и го няма човека, точно когато са ти най-силни емоциите и зверски го желаеш. Как успя да се отърсиш от това?

Отърсих се като заминах далече, в чужбина, сама. На място ме завъртя живота. Започнах да излизам с хора, с мъже, но както писах, не бях свободна емоционално. Животът ми си течеше, щастливо, между другото, но непрекъснато мечтаех да съм с него. Обаждах му се отвреме навреме, но не събрах куража да отида. При мене болка от приключило не е имало и това променя перспективата. Имаше надежда за изживяване. В тези години никога не се привързах към мъж, не приех да живея с мъж и не можах да имам изключителна връзка с мъж. Излизах с мъже, но бягах ако заговорят за връзка. В този смисъл женените мъже са удобни в такъв момент 😇.

Около 10 години след като се запознахме му се обадих и майка му каза,че се е оженил. Тази вест успя да ми загаси мечтите и за пръв път успях да имам връзка с мъж, изключително с него и да живея с мъж. Дългият вариант на историята:

https://bg-mam.ma/p/1435549/44639896

Защо не съм била настоятелна да опитам да я изживея:

https://bg-mam.ma/p/1435549/44645138

За женени, неженени, които не са ме устройвали, напуснали са ме или аз съм ги напуснала не мисля, не съжалявам и не се обръщам назад. Изживяното е изживяно и там няма летене в облаците.

Както писах, 10 години не срещнах мъж, който да ме плени и заинтересува както ме заинтересува той. При всеки е различно. Ако се е случило на късна възраст, може и никога да не се съвземеш. С напредване на възрастта се влюбваме все по-трудно. Аз бях малка, ученичка и млада имах много мъжко внимание и възможности. 20те ми години минаха сама и мечтаеща. Жалко, но факт.

А вие защо се разделихте, Калина?

Много пъти реализацията на такава любов нищо не струва, ама нали не е реализирана, та човек си мисли, че е голямата работа. А то всъщност вероятно щеше да е кошмар, не по-малък от този, който е било бленуването по нея.  Защото човек си представя едни неща с голямата любов, ама те ако бяха възможни, тя щеше да е осъществена. Няма как човек, който толкова време не може да реализира връзка с теб, да се държи по начина, по когото си го представяш в розовите фантазии за вашите неосъществени отношения.

Както съм казвала в миналото: Голямата любов затова е голяма - защото е несбъдната

Това не е вярно. Голямата любов си е голяма любов. И е сбъдната.
Любовите не се сравняват.
А платоничната любов за мен е загуба на време, а не като да не съм фантазьорка.