Непомагането от страна на свекърите има много повече плюсове, отколкото минуси. Особено при такива свекъри.
Ами супер, значи няма проблеми. Значи всичко е цветя и рози и няма да има тема с оплаквания, а тази може да се затвори.
- Публикувана: 29 юли 2022, 12:13 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2022, 22:21 ч.
Избор на име при починал човек, моля за мнение
Ами супер, значи няма проблеми. Значи всичко е цветя и рози и няма да има тема с оплаквания, а тази може да се затвори.
Компромисите се правят и от двете страни. Тя, примерно, ще си надмогне предразсъдъците и ще кръсти с производно на Иван име, а те ще надмогнат консервативността си и ще приемат, че все пак детето е кръстено на свекъра. Ето така стават компромисите, а не само единия да отстъпи на 100%.
Компромисите се правят и от двете страни. Тя, примерно, ще си надмогне предразсъдъците и ще кръсти с производно на Иван име, а те ще надмогнат консервативността си и ще приемат, че все пак детето е кръстено на свекъра. Ето така стават компромисите, а не само единия да отстъпи на 100%.
Има и друг начин - единият отстъпва за едно, другият за друго. Така всеки ще е получил и каквото иска, докато при горния компромис никой няма да е доволен. Та зависи, твоят модел става в едни случаи, моят в други.
Вече казах, че не бих кръстила детето си с име, което не харесвам, камо-ли пък ако ми навява лоши спомени. И камо-ли, ако срещу мен се държат по този начин.
Петър, Калоян, Красимир, Ивайло и още много други - прекрасни български имена. Но не ми харесват. Просто не ми харесват. Единствения начин да си кръстя детето така е, ако дойдат от Ислямска държава със заплаха да ме убият. Съжалявам, но към детето си искам да се обръщам с име, което харесвам и ми е приятно да го изричам.
Харесвам Лъчезар, Ясен, Дарин... Но... ако партньорът ми не ги иска ще прегледаме заедно стотици имена и ще стигнем до компромисен вариант - НЕЩО, което да ХАРЕСАМЕ и ДВАМАТА.
Обаче, ако се яви стринка, свекърва, племенник или друг с ултиматум да кръстя сина си точно Калоян, Ивайло и прочее по-скоро ще го кръстя Кънчо, отколкото тяхното.
Да не говорим, че много ще си помисля какво правя в това семейство, което по този начин не ме уважава и е склонно да ме накара да страдам, заради някакво име. Защото в момента това се случва - тя страда, а останалите не само, че не ѝ помагат да облекчат състоянието ѝ, ами отново го предизвикват с "Ако не го кръстиш Иван /Маринчо, Васил, Дарин...". Няма значение името. Никакво значение няма.
Има значение дали те уважават. Най-голямото значение. Защото след като в най-уязвимото състояние за една жена като бременността най-близките ти хора са склонни да причиняват такова нещо, какво ли остава за ежедневните битовизми.
Петър, Калоян, Красимир, Ивайло и още много други - прекрасни български имена. Но не ми харесват. Просто не ми харесват. Единствения начин да си кръстя детето така е, ако дойдат от Ислямска държава със заплаха да ме убият. Съжалявам, но към детето си искам да се обръщам с име, което харесвам и ми е приятно да го изричам.
Харесвам Лъчезар, Ясен, Дарин... Но... ако партньорът ми не ги иска ще прегледаме заедно стотици имена и ще стигнем до компромисен вариант - НЕЩО, което да ХАРЕСАМЕ и ДВАМАТА.
Обаче, ако се яви стринка, свекърва, племенник или друг с ултиматум да кръстя сина си точно Калоян, Ивайло и прочее по-скоро ще го кръстя Кънчо, отколкото тяхното.
Да не говорим, че много ще си помисля какво правя в това семейство, което по този начин не ме уважава и е склонно да ме накара да страдам, заради някакво име. Защото в момента това се случва - тя страда, а останалите не само, че не ѝ помагат да облекчат състоянието ѝ, ами отново го предизвикват с "Ако не го кръстиш Иван /Маринчо, Васил, Дарин...". Няма значение името. Никакво значение няма.
Има значение дали те уважават. Най-голямото значение. Защото след като в най-уязвимото състояние за една жена като бременността най-близките ти хора са склонни да причиняват такова нещо, какво ли остава за ежедневните битовизми.
Компромисите се правят и от двете страни. Тя, примерно, ще си надмогне предразсъдъците и ще кръсти с производно на Иван име, а те ще надмогнат консервативността си и ще приемат, че все пак детето е кръстено на свекъра. Ето така стават компромисите, а не само единия да отстъпи на 100%.
Има и друг начин - единият отстъпва за едно, другият за друго. Така всеки ще е получил и каквото иска, докато при горния компромис никой няма да е доволен. Та зависи, твоят модел става в едни случаи, моят в други.и
Приемат, че щом веднъж си отстъпил следва да го правиш всеки път. И когато не се случи както си го мислят тяхното дете е настройвано срещу жена му и собственото дете и са обсебени всичките му почивни дни по всевъзможни причини. Двойният аршин е не просто факт, а демонстриран доста често. И това при положение, че няма съжителство, няма финансово или с труд участие в дома на новото семейство, няма очакване за помощ, нито предоставена такава под каквато и да е форма. Има огромно его и всичко се върти около това.
Всички, които не сте се сблъсквали очи в очи с това явление си мислите, че става въпрос за компромис, уважение и взаимна добронамереност. Нищо подобно. Уви понякога обстоятелствата се променят и дават път на истината твърде късно. Когато се стигне до форма на тормоз над майката в момент, когато е много уязвима физически и психически и е отговорна не само за себе си, но и за малкото беззащитно човече дошло на този свят да бъде обичано, но за някои от близките му е дошло за да им четка егото и да им запълва липсите. Дори не можете да си представите до какви измерения на изнудването може да се стигне.
Дано все пак има и хора, които биха оценили когато някой прави компромис заради тях и биха показали уважение и реципрочност.
Компромис е дали да вечерят китайска храна или да ходят на гръцки ресторант.
Компромис е да отидеш на почивка на планина с любимия, вместо на море, за да сте заедно.
Компромис е, дори, ако искаш да живееш в Люлин, а отидеш да живееш в Младост, заради него.
Но не е компромис името на собственото ти дете.
И това, дори и да е име, което просто не ти харесва, а тук говорим за починал баща, който приживе е създавал отрицателни емоции на авторката.
Честно, даже да не си съобразил не мога да си представя как партньорът ти, който би трябвало да ти е опора те кара да се чувстваш зле, заради такова нещо.
Компромис би било, ако иска и да е Виктор, но той - не и тогава заедно смятат и правят компромис с Пенчо (примерно), нещо, което е приемливо и от двамата.
Това е компромис.
П.С. Когато забременях, около 4-5 месец, не знаехме даже и пола на бебето и започнахме да си говорим за име. Харесвах Ралица. Бащата не го хареса и започнахме да мислим алтернативи. Той предложи нещо - аз не го одобрих. Докато стигнахме до съгласие - в интерес на истината аз си мислех цял ден едно име, вечерта той се прибра и изведнъж изръси същото име, без да сме го обсъждали. Беше ясно, че, ако е момиче, ще е с това име. Така и стана.
Но да искаш едно определено име (няма значение на свекър ли е, на учинайка ти или на баба Ванга), след като майката, която носи детето ти и която си избрал за спътница в живота си не желае (пак казвам, без дори да има такива причини, а просто да не го харесва) е меко казано неуважително.
Компромис е да отидеш на почивка на планина с любимия, вместо на море, за да сте заедно.
Компромис е, дори, ако искаш да живееш в Люлин, а отидеш да живееш в Младост, заради него.
Но не е компромис името на собственото ти дете.
И това, дори и да е име, което просто не ти харесва, а тук говорим за починал баща, който приживе е създавал отрицателни емоции на авторката.
Честно, даже да не си съобразил не мога да си представя как партньорът ти, който би трябвало да ти е опора те кара да се чувстваш зле, заради такова нещо.
Компромис би било, ако иска и да е Виктор, но той - не и тогава заедно смятат и правят компромис с Пенчо (примерно), нещо, което е приемливо и от двамата.
Това е компромис.
П.С. Когато забременях, около 4-5 месец, не знаехме даже и пола на бебето и започнахме да си говорим за име. Харесвах Ралица. Бащата не го хареса и започнахме да мислим алтернативи. Той предложи нещо - аз не го одобрих. Докато стигнахме до съгласие - в интерес на истината аз си мислех цял ден едно име, вечерта той се прибра и изведнъж изръси същото име, без да сме го обсъждали. Беше ясно, че, ако е момиче, ще е с това име. Така и стана.
Но да искаш едно определено име (няма значение на свекър ли е, на учинайка ти или на баба Ванга), след като майката, която носи детето ти и която си избрал за спътница в живота си не желае (пак казвам, без дори да има такива причини, а просто да не го харесва) е меко казано неуважително.
Колкото ще се радва той на Иван, толкова и ти на Виктор. Защо само той трябва да се радва? Ти не си ли човек?
Ако беше нещо незначително, ок, да се радва, но името на детето ви не е незначително и трябва и двамата да сте доволни, не само единият.
Ако беше нещо незначително, ок, да се радва, но името на детето ви не е незначително и трябва и двамата да сте доволни, не само единият.
Силвия, името, което ще дадеш на детето си, ще го изричаш по 5000 пъти на ден и е хубаво, когато го правиш, да ти харесва, да ти е красиво, да ти е любимо, да не ти навява лоши спомени. Сама написа горе, че Виктор ти е любимо (страхотно име), значи го кръсти така! А на свекърите кажи, че е с В като Ваньо. 
В краен случай Йоан - също красиво име. А може и Виктор-Йоан.
Иван ми простее ( с цялото ми уважение към стотиците хиляди мъже, които се казват така). А и това повторение на името поколения назад не е за мен. Аз обичам разнообразието. Бих взела буква, но дотам.
А пък наглото изказване на свекървата, че няма да помага, ако детето не е Иванчо (ама и с нейната буква по случайност), направо не подлежи на коментар. Тутакси бих предпочела да кръстя детето Драган или Петкан, отколкото да клекна и да й угодя, защото това е ТОРМОЗ над жена в деликатно състояние и е само началото. Детето е твое, не го забравяй! Който е имал деца, е имал възможност да кръщава едно време, сега е твой ред. Цял живот ще съжаляваш после.
Дъщерята на Илиана Раева беше кръстила дъщеря си Емили на свекър си Емил, раздели се с бащата на детето си и я прекръсти, очевидно името не й е било на сърце... Не ти пожелавам такъв сценарий, но всичко се случва и няма смисъл да тъгуваш после по пропуснатите възможности.
Успех и смелост да отстояваш себе си ти пожелавам.
В краен случай Йоан - също красиво име. А може и Виктор-Йоан. Иван ми простее ( с цялото ми уважение към стотиците хиляди мъже, които се казват така). А и това повторение на името поколения назад не е за мен. Аз обичам разнообразието. Бих взела буква, но дотам.
А пък наглото изказване на свекървата, че няма да помага, ако детето не е Иванчо (ама и с нейната буква по случайност), направо не подлежи на коментар. Тутакси бих предпочела да кръстя детето Драган или Петкан, отколкото да клекна и да й угодя, защото това е ТОРМОЗ над жена в деликатно състояние и е само началото. Детето е твое, не го забравяй! Който е имал деца, е имал възможност да кръщава едно време, сега е твой ред. Цял живот ще съжаляваш после.
Дъщерята на Илиана Раева беше кръстила дъщеря си Емили на свекър си Емил, раздели се с бащата на детето си и я прекръсти, очевидно името не й е било на сърце... Не ти пожелавам такъв сценарий, но всичко се случва и няма смисъл да тъгуваш после по пропуснатите възможности.
Успех и смелост да отстояваш себе си ти пожелавам.
Варианта двойно име (с тире) може би е решение 
Но Виктор-Иван, а не Виктор-Йоан, нали на бащата му се иска да се запази именно "Иван". И галените Вики и Ванко са сравнително близки по звучене...
За мен двойните имена са една идея странни, но в същото време интересни... А в случая си има и причина.
Но Виктор-Иван, а не Виктор-Йоан, нали на бащата му се иска да се запази именно "Иван". И галените Вики и Ванко са сравнително близки по звучене... За мен двойните имена са една идея странни, но в същото време интересни... А в случая си има и причина.