За адаптацията в яслата

След почти 2 месеца спря да плаче, когато я взимахме. След ощя 2-3 седмици спря да плаче и матов оставяхме. Имах чувство, че по навик плаче и защото гледа другите деца. Сега ходи с голямо желание.
Винаги и казвахме, че ще я вземем като се наспинка и хапне. Обяснявахме, че никое дете не остава там, всичките деца идват да ги взимат мамите и татковците. Правихме уговорка какво да и донесем като я взимаме. Обикновено нещо за хапване Сутрин говорихме как ще покаже новата блузка на госпожата и децата или там нещо ново, каквото има или нещо, което е видяла да каже Много изобретателни станахме.

Децата усещат околните емоции т.е. твоите. Моята не е ходила на ясла, започна градина на 3 и половина и миг не е плакала. Ама за сметка на това, аз го правех. Казаха ми да се стегна, ами не се стегнах, докато не осъзнах че градината е едно прекрасно нещо. После и двете бяхме доволни. Жалкото е, че бързо свърши и тази година ученичка.
Та, търпение, подкрепа и позитивност от твоя страна.

Дъщеря ми започна ясла на 15 месеца. Съответно тогава изобщо не осъзна какво се случва и никога не е плакала на яслата. Веднъж се разплака, защото ме накараха да я взема по-рано /била настинала/, а тя ме посрещна с думите "Защо ме вземаш толкова рано. Аз искам да танцувам сега с моята приятелка."
Драмата стана, когато започна градината. Около един месец рев, като отиде и рев като тръгва от вкъщи, и рев дори от предната вечер. "Не искам на градината, там има гадни правила. Искам си на малката градина /яслата/ при малките деца." Беше доста мъчително за нас, като родители, но очевидно на преподавателите това им се случва отново и отново. После, когато е отсъствала над седмица също е имало цупене, но над 5 г. вече можехме да се разбираме и да обясним смисъла от ходенето там.
На завършването на градината, което беше съпроводено със съответните прочувствени думи от госпожи и т.н. моето дете плака най-много и пак мъка да я успокоя.
Чувала съм, че някой плачат и в първи клас, като са в нова среда с нови правила. Чакам и това да видя.

Моят започна да ходи на ясла на 1,6 г. Доста време плачеше сутрин, но му говорехме, че там е хубаво, има деца да си играят и мама ще дойде да го вземе вечерта и ще носи нещо хубаво. Лека-полека премина това и после нямаше проблеми. Нормално е да плаче при такава голяма промяна, но няма страшно, децата са адаптивни и научават много неща там.
Аз лично съм доволна от развитието му в яслата, тъй като преди това беше като лепнат за мен и доста затворен. В яслата след адаптацията стана супер контактен, научи много неща, играеше добре с децата.
В градината след това пък съвсем не сме имали проблем. Ходеше с голямо желание и му харесваше, тъй като имаше много активности, игри и занимания.

Няма търпение за яслата,сама върви не ще ръка,сама влиза,качва стълбите ,отваря си шкафа .Не е плакала нито веднъж,на петия ден я оставиха за сън и си спала нормално.

Нашата тръгна на година и 9 месеца.
Плака само първата седмица като я оставях. Сега дори не плаче, а влиза с бодра стъпка през вратата 😀
Даже там яде повече, госпожата даже я хвали, че яде порция и половина, докато в нас не яде почти нищо😊

Дъщеря ми тръгна на ясла на 2г и 2м. Плачеше при оставяне, а вътре е била тъжна и не се хранеше. Две седмици по-късно с баща ѝ взехме решение той да я води и взема за даден период - взе си отпуска за две седмици и я вземаше по-рано (към 4, например).
Този подход помогна и оттогава тя започна да се отпуска в новата среда.
По-нататък я водеше баща ѝ, а аз я вземах.

Плаче си ритуално. Ще му мине. Ако има друг възрастен да води и да прибира може да не плаче, често става така. Щом детето се успокоява след минути и се държи добре през деня, значи всичко е наред. Доста деца реват на влизане, нищо ново под слънцето.

Моят тъкмо беше тръгнал да се адаптира и на втората седмица - карантина! Еми, отиде адаптацията. 3 месеца продължи тази карантина. Водих си го с мен на работа принудително.

Ние както нямахме проблеми с адаптацията в яслата, от няколко седмици насам е голяма мъка да го заведем. Около месец и половина не беше ходил, че кашляше и го лекувахме. И откакто е тръгнал след това, никак, ама никак не му се ходи. Сутрин е рев и тръшкане от ставането, до завеждането в самата ясла - там пак драма докато го оставим.
Вчера вечерта направо ми каза: Мамо, не искам на ясла.
Опитах да го разпитам какво не му харесва там. С налучквания разбрах, че нещо в госпожите не му допада. Питам: карат ли се, бият ли ги. И на двата въпроса отговорът е "Не."
Обаче какво точно не е наред, не може да ми каже още. Заключи темата с "Мама дойде".
Не знам как да постъпя. Да ги подпитам ли какво не е наред или да си трая докато сам не успее да ми обясни. Допускам, че това, че сутрин му се спи много, допринася и за това да не му се ходи на яслата. Но един ден забелязах, че ушенцето му е зачервено, все едно някой му е издърпал ухото. Дали някоя от госпожите си е позволила, или пък друго дете, или сам нещо се е стискал, не знам. Питала съм ги за поведението му - казват, че бил слушал и че бил много възпитано дете...Не върви да им хвърлям някакви макар и косвени обвинения, без да съм наясно с цялата картинка. Преди месец имахме разговори за някаква температура, която му измерват висока само докато е там, а вкъщи няма нищо подобно.
Така и не разбрах какво точно се случва, но останах с едно горчиво усещане, че гледат да се отърват от него по някакъв начин и използват такива здравословни неразположения, които няма как напълно да се докажат, като предтекст. Сега, ако ги изкарам, че го и нараняват, съвсем ще станат на нож нещата.
Но поне за момента при самото споменаване на яслата или нещо казано, от което прави асоциация с нея, е на ръба да се разплаче. Не мога да преценя доколко е сериозен проблемът с това нежелание и да ровя ли за причини или да оставя нещата да се уталожат.

Опитай се да разиграете някаква сценка с играчки. Мечо е непослушен госпожата как ще го накаже. Нещо от този сорт, да се опиташ  да го въвлечеш все едно е в яслата. Понякога децата така се отпускат и говорят повече.
Ако познаваш други от яслата и децата говорят повече може и те да се изтърват и да кажат някаква информация.

Не е нужно нещо да правят негативно към детето или към другите деца. Кой е казал, че непременно всеки трябва да се харесва на и със всеки? Една и съща учителка може да е любима на някои деца и непоносима на други - хората са различни и харесват или не харесват различни хора. Децата също имат право на своите предпочитания. Щом не играят с всяко дете и не очакваме да играят с всяко дете, защо трябва да очакваме, че ще харесат всеки възрастен, особено когато са много малки? И големи да са, но да речем, че на училище вече са се понаучили, че трябва да приемат и да си наложат на волята. Детето може в яслата да се държи идеално, но пак да не се чувства добре там.