Адаптация на осиновеното дете с осиновителитеи

Едно от задълженията на приемното семейство е да подготви детето за идването на осиновителите (мама и тати). Дали от ПС или ЦНСТ както беше дъщеря ми, ако някой не си свърши работата на главата на осиновителите и осиновеното се изсипва адът. Години наред чувах от дъщеря ми "Ти не си ми майка, искам другата си майка". Да, тя търсеше БМ, не приемната, ама все тая да ти кажа.
Нормално е да не разбира всичко, нормално е да има привързаност, нормално е да е получавало топлина и любов, но не трябва приемната майка да се асоциира с мама, за да може да приеме осиновяването.
Не е просто, сложно е и отговорно да си приемен родител. Но ти си осъзнатия възрастен, който трябва да направи най-доброто за приемното дете. Ти си временна спирка в живота му.
След като кандидат осиновителите решат да вземат детето, приемното семейство започва да ги нарича мама и тати. И се говори на детето, че те идват за него, че то най-после се отива у дома, колко хубаво ще бъде, какви нови неща го очакват е т.н. Тук вече трябва и психологът да помогне, но основното е ПС. 3-4 години е сложна възраст, детото разбира.много, осъзнава някои неща, но не всичко.
Между другото, сега е моментът осиновителите да вмъкнат понятията осиновяване и осиновен. Просто да ги има в съзнанието на детето. Защото то скоро може да попита и защо чак сега го вземат.

Детето е много малко, а приемното семейство доколкото разбрах има и собствено дете. Значи всеки път приемното дете ще чува другото дете да нарича майка си “мамо”, но то като каже “мамо” ще го поправят “не, не съм мама, леля съм”. Ами не мога ди си го представя…
В семейството на мъжа ми има подобен случай - бил е горе-долу на тая възраст и са го оставили при леля му, че майка му е била студентка в друг град. Ами викал е на леля си “мамо”. Дошла си майка му, почнала да се сърди на сестра си, защо му позволява…. И лелята й казала - “аз имам и други две деца, те като ми кажат мамо и той ми казва мамо, как да го деля?!?”
Та толкоз за отношението, приемното майка да не е робот, какво значи професионално отношение. Обичала го е, треперила му е на това дете, а сега - ма не било професионално…
От сърце ви пожелавам да мине бързо адаптацията!

Оценката за непрофесионално отношение или за недостатъчна работа с детето я дадоха психолога и социалния работник на проведена от нас лична среща с тях. Аз не мога да давам оценки, тъй като съм твърде неквалифицирана в това отношение. Това е първото ми дете.

Аз казвам на база това, което пише автора на публикацията. И на база опита си с две осиновени деца, познанството с приемни семейства и доста години посещения на подкрепяща група, в която съм чула доста коментари и истории от хора, преминали през това. Грешките на системата или социалните служители се плащат от осиновеното дете и осиновителите.
Не слагайте детето в столчето. Нека се вози до Вас или във Вас. Ако Ви спре КАТ покажете решението на съда и обяснете, че детето изпада в див ужас от връзването в столчето. Преди девет години дъщеря ми ревна в столчето след като потеглихме и започна да се хвърля през коланите към вратата. По съвет на шофьора я взех в мен и така пропътувахме над 300 км. Подгответе се за често спиране и преобличане, ако повърне. Възможно е от рев да повърне. Запасете се и с близалки срещу повръщане.
Ако имате възможност, след прибирането в къщи потърсете психолог, който обаче е специалист в работата с осиновени деца (рядкост са), който да ви помогне в адаптацията при нужда. Присъединете се към осиновителка подкрепяща група, така детето ще създаде контакти с други осиновени деца, т.е със себеподобни.
Не избирайте часа, в който спи за път. Изберете време през което детето се е наспало и е спокойно. След като излезете от РДСП с детето и приемната майка, минете през детска или някое интересно място, след което се сбогувайте с ПМ. Ако изберете следобедно време, едно, че още е много горещо, но и детето вероятно няма да заспи, а ще е още по-напрегнато и кисело.
Така се случи, че и двата пъти пътувах по времето за сън. Дъщеря ми заспа от изтощение чак в 18-18,30 в колата, а синът ми се събуди с качването в автобуса, пътува спокойно, въпреки, че беше леко напрегнат. У дома бодърства и се оглежда около два часа, след което зарева. Силно, отчаяно рева около половин час. Обадих се на ПМ по телефона, тя му говори. Той разпозна гласа й и се успокои, след това поплака още малко и заспа. Събуди се, кака му влезе в стаята, фиксира я и се усмихна. Направо грейна като я видя, а я беше виждал само на няколкото срещи преди това. Доста време емоционално реагираше само на нея, не отразяваше другите деца или възрастни. Но виждайки я се успокои по някакъв начин още от първия ден у дома.

На думи е лесно да се каже ПМ да подготви детето за осиновяване. На практика, как да обясниш на бебе, което се е привързало към теб, че то е тук само за малко и минава транзит? По-добре, вместо да се обвинява ПМ в непрофесионализъм, да се използва доверието, което детето има в нея, за да се улесни прехода му към осиновителите. Ако и тя се е привързала към детето, вероятно би съдействала.

Върнах се отново към първия пост. Везмете си отпуска и останете там седмицата след делото. Нека плътно, всеки ден се виждате и прекарвате време заедно, храните се заедно, ходите някъде заедно. Щом имате кола, нека първо с приемната майка детето да свикне с вашата кола, т.е возете ги някъде, обикаляйте забележителности в населеното място и района, нека приемната майка се отдели за малко и ви остави детето докато отиде до магазина, тоалетната, кафе автомат... Просто детето да свиква по малко да се отделя от нея и да оставя с вас, но в позната обстановка.
Моите уважения, Уиш, но ти нямаш опит по темата.
Всяко едно дете се привързва към постоянния обгрижващ го. Бебето има нужда от това, от тази стабилност. То вече е преживяло изоставянето/ отделянето от биологичната майка. Това е предимството на приемната грижа, че има един постоянен обгрижващ възрастен. Ако детето е в институция, там обгрижващите възрастни се сменят и детето не може да изгради тази емоционална връзка на сигурност. Ако в семейна среда се откликва на нуждите на бебето, когато заплаче, то в институция бебетата бързо спират да плачат, защото никой не реагира на плача им.
Синът ми беше на 4м и половина като си го взех. Още от самото начало гушкайки го и говорейки му вмъквах колко го обичам въпреки, че не съм го родила аз. Когато беше на около две годинки проведохме следния разговор:
"- Мама има сиси!
- Да, майките имат сиси.
- Защо?
- За да хранят бебенцата си.
- И аз ли съм пил от тях мляко?
- Не, не си.
- Защо?
- Защото не си излязъл от моето коремче и аз нямах мляко.
- А в кое коремче съм бил?
- На една какичка. Тя нямала възможност да се грижи за бебенцето затова го дала да му намерят друга мама.
- Бабооо, знаеш ли, че аз ...."
На 3г и половина беше казал в ДГ на учителката "Аз имам три майки - една, в чието коремче съм бил, една която ме е гледала като съвсем малко бебенце и мама."
Никога не сме имали специален разговор на тема осиновяване. Никога не е питал откъде идват бебетата и той къде е бил. Когато на две годинки отидохме на гости на ПС, влезе у тях спокойно, сякаш помнеше доматът и семейството. Излязохме с ПМ до магазина, тя каза "остави го да си играе". Оставих го и го заварихме пак да си играе спокойно. Там бяха приемният баща, бабата, семейството има и две големи момчета.
Мисълта ми е, че когато темата е обсъждана още от бебе, детето е подготвено за това. И да, страх от отделяне от единственият дом, който познава до момента и новото ще има.
На мен впечатление ми направи изречението в първия пост - че приема приемната майка за родна. Определено има пропуск там. А самата процедура от подаване на документите до вземането на детето трае поне 30-40 дни. През това време приемната майка говори за осиновителите като за родителите на това дете, говори му за промяната, за пътуването, за новия живот, за новия дом... Тук ролята си за подкрепа на това говорене трябва да изиграе и психологът. Той също си има методите и начините. Въобще от бебе трябва да му се говори за мама, която ще дойде за него/ нея и за осиновяването. Терминът трябва да е в главата му.

Това е вярно. Но аз мога да дам поглед над темата от друг ъгъл. Когато човек гледа отвътре навън, като теб и други осиновители, не вижда нещата, които се виждат от гледащите от вън навътре, като мен и подобни. В конкретната тема се обсъжда проблем и колкото повече гледни точки има, по-пълна и ясна ще е картината и повече възможности за решаване на проблема ще се покажат. Иначе, човек рискува да зацикли в собствения си тесен опит. А и хората с пряк опит по темата не са перфектно справящи се с проблемите, които възникват, за да претендират, че имат капацитета да са единствените, които могат да дават мнения по нея.

Аз нямам претенции за перфектно справяща се, напротив, често пъти ми е трудно, блъскам си главата, търся решения, консултации...
Репликата ми беше относно приемната майка и това как е подготвила детето за осиновяването. Както и какви са задълженията й, без претенции за изчерпателност, понеже не съм била приемна майка. Знам само, че техния курс за обучение и подбор, поне първоначално бяха по-тежки от тези за осиновители и по-продължителни. За осиновители - 3 месеца срок да бъда вписани в регистъра и 32 часа обучение, след осиновяване проследяване в рамките на две години през 6м. Приемните родители минават четиримесечна процедура, по-дълъг курс, има повече изисквания към тях, наблюдението на социалните е много по-често. Дори не може да изведе детето извън населеното място на екскурзия, лекар или почивка без  разрешение от социалните, дава отчет за изразходените средства за издръжка на детето като представя касови бележки за всичко, което купува. ПМ на моя син предпочиташе да купи готово пюре, за да не трябва да купува само за него 1-2 картофа или ябълки за пюрето при захранването. Работата на приемния родител, ролята му в живота на детето е от изключително значение, защото често пъти той е този, който лекува травмите от изоставяне, от преживяното, провежда рехабилитации, наваксва изоставане, бори се с вредни навици... И в същото време трябва да подготви детето за връщане в биологичното семейство или осиновяване.

Thewishmaster, с най-добри чувства, но навлизате в материя, която е изключително чувствителна, а Вие не я познавате. Да, разбира се, всеки има право на мнение, но помислете пак, дали е редно точно по този начин да го поднасяте.
Приемната майка, в никакъв случай, не може да бъде сравнявана в ситуация с родствена леля.

Мама Ру, от мен, а и от всички запознати с темата, имаш само дълбок поклон, за човека който си.

Разбира се, че е чувствителна материята. Но водещ тук е интересът на детето. По тази причина мисля, че е добре, вместо фокусът да пада върху критиките към професионализма на ПМ, да се използват възможностите, които дава привързаността и доверието на детето към нея. Ако прояви добра воля да съдейства, ако и двете страни прояват добра воля, това би намалило стреса за детето и улеснило адаптацията му. Нали това е целта?

Уиш, чели сме и сме слушали доста истории на непрофесионално отношение от ПМ.
Може и на Вас да Ви прозвучи грубо, но това е наистина професия и би следвало да се третира като такава. Разбира се, че и те са човешки същества и разбира се, че се привързват, но има много случаи на дълбоко прекрачени граници. Затова, родителите обикновено са предпазливи и аз лично ги разбирам, аз също съм.
Вижте, едни родители, те също са в шок от промяната в живота им ( аз лично няколко дни бях забравила да ям), може би не са реагирали понай-добрия начин, на момента. И те, като много други родители, са се учили и в това няма нищо лошо, когато човек подхожда с любов.
И друго ще Ви спомена, да поканя ПМ в моята къща... не, категорично. Ами ако след години й хрумне, да дойде да обясни на детето някои неща? Или, ако й хрумне, да ме изнудва, за да не обясни на детето някои неща.... В малките населени места, някои ПМ, се познават с някои рождени родители... разбирате ли.

Уиш, ПМ има договор със социалните. Част от правилата са, че тя не поддържа контакт в след осиновителния период. Още повече, че в случая нея я чака следващото дете. След осиновяването в най-добрия интерес на детето е да бъде оставено насаме с родителите си в новия си дом. Колкото по-малко странична намеса, колкото по-малко партита и роднини дори, толкова по-добре за детето. Присъствието на ПМ в дома на осиновителите, освен че противоречи на правилата няма да облекчи адаптацията, както ти се мислиш. ПМ е фигура, която е изиграла ролята си и няма повече връзка с детето, то вече е дете на осиновителите. Ще трябва взаимно да се опознаят, да създава правила в дома си, да се нагодят режимите. Със сигурност ще има разлики в двата дома за детето. Тръгването на ПМ пак ще е раздяла за детето.
Ако ПМ е склонна, могат да се виждат на камера от време на време, но има осиновители, които смятат, че това не се е отразило добре и в крайна сметка са прекратили контактите. Детето вече е преживяло първичната рана от раздялата с БМ, сега за втори път ще преживее раздяла. И ще му трябва време. Колко точно зависи от много неща. Всяко семейство намира път към детето си.

Разбирам. Това са сериозни проблеми. Аз също бих се тревожила от това.

Уиш, предложението ти би било работещо за дете, което се отглежда в биологичното си семейство. В такъв случай може бабата да поживее примерно у младите, докато детето привикне към промяната, ако по някаква причини у било в ранна възраст дълго с баба си. Просто там отношения и връзки се изграждат още от преди раждането на детето и от изписването. При осиновеното дете има опознаване и напасване на напълно непознати хора, единият, от които дете.

Ние сме в списъка на чакащите от края на май 2022г.
Като чета темата и се шокирам. Причината да не помисля дори да опитам да стана ПМ е именно тази, която са обяснили дамите с истински и болезнен опит в осиновяването. ПМ е работа и като такава изключва близост от типа на майка-дете, както и произтичащите от нея трудности с раздялата, а за посещаване на дома след осиновяването дори не отварям дума, защото е абсурдно. Съгласна съм с мама Ру, че ролята на ПМ е именно да подготви детето, че скоро ще си има семейство и майка, а не тя самата да се отъждествява като такава. Аз лично не бих позволила такъв тип контакт след осиновяването, пази Боже.. Колкото и да е тежка една такава раздяла, а тя няма как да не е, за мен е по-логично да се реже бързо и непоколебимо и детенцето незабавно да започне адаптация в семейството.

Пожелавам на авторката сили, търпение и много воля.

Честито, най-хубавото Ви предстои.

П. С и малко извън темата, но ако искате, бихте ли ми писали на лично съобщение. Интересувам се какви критерии бяхте заложили, дали дълго чакане е нормално в момента или е свързано с някакви ограничаващи критерии от Ваша страна. Аз нямам търпение да се случат нещата, а сме в регистъра едва от няколко месеца. 3 години ми се струва направо непоносимо