За битовизмите

За деца не мога нищо да кажа. Относно мъжа, зависи как е научен. Аз като се заседя вкъщи и започва всичко да ме дразни. Ако съм заета и излизам повече, дори няма да забележа, че нещо не е в ред.
Понякога и аз избухвам, особено ако съм дала заръка за нещо, а то не се свърши и знам, че сам няма да се сети. Ама после си казвам бива ли да се караме за глупости, няма да останем без прани дрехи и ядене…

Ами спирам да очаквам, спирам да вървя след всеки. Иначе изкрейзваш.

В къщи сме се разпределили така: ежеседмично чистене и миене на прозорци- мъжа ми. Пране, готвене и пазаруване: аз. Той си е научен, няма дрехи по пода, подрежда си нещата, чинии в мивката абсурд или си ги мие или си ги поставя в миялната. Аз съм по- разхвърляната, по принцип. Сега, на мен ми е лесно, но, да кажа, не си струва, човек да се ядосва за битовизми, като чинии и чорапи. Важно е да живеете в разбирателство и любов, другото са дреболии.

Любов и разбирателство има. Все пак от 19 год. сме заедно. Преди време и аз бях разхвърляна, докато не се появи детето.
А как  да спра да вървя след тях не знам. Случвало ми се е да изляза в отпуск 2 седмици, за  да почистя основно. Не е много приятно. Замисляла съм се да наема някой, за да почиства основно, но май не ми е удобно да извикам някого вкъщи.

От мъжа ми не очаквам помощ, а да върши това, което трябва да се свърши. Ако аз не съм пуснала пералня, ще я пусне той. Единия раздига масата, другия мие чинии. Чисти и шета наравно с мен. С готвенето е скаран, но няма да ни остави гладни. Все може да завърти нещо на бързо или да купи.
Когато дъщеря ни е сама вкъщи очаквам да не намеря на масата чинии и чаши. Яде и прибира. Ако има време си измива чиниите. Тя е доста ангажирана, нямам специални изисквания. Стаята й е винаги подредена. Ако е у нас, може и прахосмукачка да пусне и да мине с моп.
Дрехи за пране са тези в коша за пране. По стаите ни не се намират разпиляни такива. Прибираме се, душ, чисти дрехи, другите за пране. Не носим по два пъти едни и същи дрехи,за да се въргалят някъде.
Двете с нея не обичаме да сгъваме пране и подреждаме по гардероби - върши го ММ. Ако той е зает, тогава аз или тя.

Аааа, с очакване не става. С тренировка става, подсещане, напомняне и създаване на постоянни навици докато процесът се автоматизира 😁 Не се ядосвай, води до отчуждаване. Просто всеки път спокойно посочи къде има пропуски, така с лежерен тон, без да натъртваш че се сърдиш или нещо такова. Повторението е майка на знанието

Детето може да го научиш с подканяне и с личен пример. Мъжа едва ли ще го промениш тепърва.
Ето как е в семейството на родителите ми (тъй като аз на този етап нямам свое). Аз от съвсем малка съм научена да се включвам в домакинството с каквото мога. Обаче баща ми е научен от майка си да не пипва "женска" работа. Може да прави някои елементарни неща, но за да го свърши, трябва наистина да е наложително и да няма кой друг.

Аз нямам проблеми в това отношение. Моят мъж е голям чистофайник и все си намира какво да почисти. Онзи ден свършил по-рано работа и ми се обажда дали да идва да ме вземе, ама му казах да се прибира и да си почива. След час и половина се прибираме с детето, нашия в кухнята и чисти ли, чисти. Почистил котлоните, фрайъра, мивката и търкаше микровълновата. Викам тине си добре, вместо да си почиваш, чистиш. Не, той така си почивал, като чистел. Не го разбирам аз това, аз съм мързеланка в това отношение и мразя да чистя. Ама поне сме си паснали. Миналия месец бях командировка четири дена, малкото беше при баба си, и като се връщам целия апартамент свети - станало му скучно на човека и чистил
Детето е още малко, на 3г и участва като си подрежда играчките, зарежда си дрехите в пералнята, бърше масата, реди приборите, готви с мен. да уточня, че не съм го карала, той сам си иска. Като види някое боклуче и вади "апукачката", за да чистим. Явно се е метнал на баща си. Аз единствено обичам да пазарувам и да готвя и готвя предимно аз. Ама с двама чистофайника, то как да се вредиш за чистене
Извода ми е, че всеки трябва да си намери партньор, с който да си пасва дори и за битовизмите, защото те са голяма част от ежедневието. Аз, примерно, си знам, че с мъж тип "това е женска работа" не мога да вирея, аи той с мен, щото ще се избием. Така, че това се гледа още на първата година съжителството и си тогава си преценяваш. Да учиш пораснали хора на нещо си, мисля, няма смисъл и само нерви ще изхабиш.

Това ме втрещи. Извинявай, съвсем добронамерено го казвам, но не си ли цениш свободното време? Кога последно си вземала две седмици отпуск, за да направиш нещо хубаво за себе си? Аз на твое място, вместо да се затворя вкъщи и да търся прах зад гардеробите, ще си намеря по-приятно занимание, хоби, или ще изляза навън.

От съвсем млада съм на мнение, че изрядната къща е признак на безсмислено пропилян живот. Домакинствам колкото мога и искам, дотолкова, че да ми е чисто и приятно вкъщи. Ако ме оставят сама да влача цялата слугинска работа - сигурна съм, че изобщо никога няма да поискам.

И за мен не си струва прекаленото вторачване в битовизми, но хора всякакви. Относно мъжете, по мое мнение мислене от типа "Аз мога, но защо да го правя при наличието на жена?" е типичен за тези на възраст 50+. Сред по-младите сякаш не се среща толкова често.

Децата ми са малки, помощта им се простира до това да си приберат играчките и евентуално след ядене да си донесат чинийките. Това невинаги се случва, нека не изкарвам нещата така приятни.
Що се отнася до мъжа ми, той има същите задължения, които имам и аз. За децата се грижим поравно, да не казвам, че той има повече задължения около тях. Сутрин ги кара на детска градина и училище, понякога ги взима, играе си с тях, води ги на извънкласни дейности, къпе ги - аз се занимавам с оправянето за сън. В домакинството отново не мисля, че някой върши повече. Ако си остави дрехите на земята нарочно или от мързел, просто ще пусна пералня без неговите дрехи и ще му се наложи да чака до уикенда, когато обикновено пера, освен ако не иска да се препере на ръчичка. Като цяло е подреден.
На ваше място бих поговорила с мъжа си. Ще споделя, че имам нужда и той да помага, че ми е трудно. Домакинството и битовизмите са също колкото ваши задължения, толкова и негови. Отдавна са отминали онези времена, в които мъжът носи парите вкъщи, а жената е просто добра домакиня.

Ще цитирам две поговорки:
"Чиста кухня,похабен живот" Немска,даже я има избродирана на техните характерни,поставяни в кухнята кърпи.
"Мъж и куче,както ги научиш" Българска и много вярна.

Само че ако мъжът вече е научен от майка си, почти невъзможно е да го промениш.

Особено ако го е възприел като семеен модел от неговите родители, с майка слугиня и баща бей. Чакай да се научи...