Здравейте, вчера станах свидетел на нещо ужасно. "Майка" на възраст около 35г заплашваше дете, на възраст 6-8г. Детето я беше заляло с вода и тя му крещеше, че ще си събере багажа и пак ще го остави сам. Значи явно и друг път е бил сам, той я молеше и повтаряше, че повече няма да се повтори. Попитах, какво толкова е станало?! Последва пренабрежителен поглед. Случвало ли се е да станете свидетели на нещо подобно? Личеше си, че едва го търпи, защо такива хора раждат, след като очевидно не искат деца да им развалят спокойствието?
- Публикувана: 1 септ. 2022, 11:25 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2022, 01:12 ч.
Психически тормоз над дете.
Не вярвам да има човек, който да не е бил изнервен до смърт от постоянно скачащо по нервите му дете и не е говорил неща за които после е съжалявал/или не чак толкова/..
Чак пък психически тормоз..?! Ако си му казал десет пъти ,че не искаш да те пръска ,а то продължава и ако не си добре с нервите едва ли ще издържиш без да избухнеш.
Синът ми на 8г. не признава думата "не" гледа те в очите и си прави каквото си иска с ясното съзнание,че те влудява.
Който иска да го погледа ден-два пък после ще пуска тема "Психически тормоз от дете"
Чак пък психически тормоз..?! Ако си му казал десет пъти ,че не искаш да те пръска ,а то продължава и ако не си добре с нервите едва ли ще издържиш без да избухнеш.
Синът ми на 8г. не признава думата "не" гледа те в очите и си прави каквото си иска с ясното съзнание,че те влудява.
Който иска да го погледа ден-два пък после ще пуска тема "Психически тормоз от дете"
Покрай тежката адаптация на голямото ми дете се научих никога да не правя заключения от случайни сцени. Няма как да знам какво се крие зад определени думи или сцена, каква е предисторията, през какво преминават хората или през какво са преминали.
Има хора, аз съм от тях, приличам на баща си, които кипват и да не си им насреща в този момент, както казва майка ми. Ама пък като изпуснат парата бързо им минава. Аз например не мога да чакам да стигнем до вкъщи и тогава да направя забележка или да се скарам - вече ми е минало, а детето дори не помни случката и става безпредметно изобщо да говоря, тя е на тотално друга вълна.
Има хора, аз съм от тях, приличам на баща си, които кипват и да не си им насреща в този момент, както казва майка ми. Ама пък като изпуснат парата бързо им минава. Аз например не мога да чакам да стигнем до вкъщи и тогава да направя забележка или да се скарам - вече ми е минало, а детето дори не помни случката и става безпредметно изобщо да говоря, тя е на тотално друга вълна.
Големи заключения от малки наблюдения.
Гледай си твоето дете и не се бъркай в чужди отношения.
Не уточних, вчера за първи път се намесих. Детето е кротко, прави каквото му каже, наблюдавам ги от около 3 месеца но не ги познавам. Давам друг пример: Детето се люлее, тя отива хваща го за тениската и започва да му крещи, че не става за нищо. Без причина. На пързалката, вика го, за да му каже колко е прост. И се смее с "приятелките си". Чудех се да се намеся ли, все го отлагам. Нали "всеки да си гледа своето". Но немога да гледам повече, дори мисля и да не ходя на тази площадка. Наясно съм, че няма какво да направя.
Тази двукрака е доста зле. Като има проблем с психическото здраве, да се лекува, детето не е изтривалка. Обаче не съм сигурна дали наистина няма какво да направиш.
Онзи ден една майка се развика на детето си, че е взело една пуканка от друго и я е изяло. В смисъл наистина се развика защо яде боклуци, лудо ли е, тъпо ли е.. за 4 годишно говорим, направи го на две стотинки... за една пуканка... Знам, че зад такива истерии се крият много безсънни нощи, нерви и непослушни деца. Ама и възрастните сме станали големи истерици и нерваци.
Незнам, някак си ме е страх. Да не го вземат социалните. Не мисля, че в дом ще е по-добре положението. Най-вероятно няма да ходя, няма да се меся. Но някак си ми тежи. Не мисля, че е добре да се набива в главата на толкова малко дете, че не става. Един ден може да повярва, и ето ти емоционален инвалид.
Постоянно слушам майки да крещят на децата си, че са тъпаци и олигофрени... Да се скараш е едно, ама детето да те пита ще влезем ли да вземем хляб от този магазин и ти да му се развикаш "ти тъп ли си, нали вчера взехме"... ми не е нормално..
Без да изключвам ни най-малко, напротив, съществуването на зли и луди родители, принципно никак не се отнасям възторжено и със симпатия към възмутената "загриженост" на случайно минаващи лели към чужди деца, било мои или на трети лица.
Може да има много причини:
- все пак не го виждаш всеки ден детето, не може да отречеш, че на някои колкото да им обясняваш не схващат и се стига до викане;
- може майката да има слаби нерви или е майка, която по задължение е родила и не е искала деца;
- това си е типично българско поведение и начин на говорене, родителите да викат след децата"остави го това, че сега ще видиш какво ще ти се случи", "бой ли ще ядеш, глупак" и т.н.
Но такъв вид изказвания пък създават невъзпитани деца със същия говор, ако са с нестабилна психика вероятно ще имат и комплекси.
Не бих викала социалните, освен ако не видя наранявания по детето. Все пак са от БГ, не знам дали самите социални не викат така по децата си.
- все пак не го виждаш всеки ден детето, не може да отречеш, че на някои колкото да им обясняваш не схващат и се стига до викане;
- може майката да има слаби нерви или е майка, която по задължение е родила и не е искала деца;
- това си е типично българско поведение и начин на говорене, родителите да викат след децата"остави го това, че сега ще видиш какво ще ти се случи", "бой ли ще ядеш, глупак" и т.н.
Но такъв вид изказвания пък създават невъзпитани деца със същия говор, ако са с нестабилна психика вероятно ще имат и комплекси.
Не бих викала социалните, освен ако не видя наранявания по детето. Все пак са от БГ, не знам дали самите социални не викат така по децата си.