Здравейте, пиша ви относно ситуацията, в която се намирам.
Родих доста рано и с течение на обстоятелствата сама си отглеждам детето. На този етап бих казала, че добре се справям с възпитанието му, в училищна възраст е, здраво и щастливо дете. Аз съм човек, който много трудно се доверява на хората, особено на тези от мъжки пол... Доста време нямах никой в живота си и не е било защото имам чувства към бившия си, просто нямах такава потребност и се фокусирах върху работата и семейството си. Винаги съм имала ухажори, но по една или друга причина не съм ги допускала до себе си. Един ден случайно в социалните мрежи се запознах с млад мъж. Дълго време продължихме да комуникираме главно за работата, семействата и приятелите ни без някой от страните да проявява интерес или по-специално отношение към другия. Минаха месеци и аз се привързах към този човек, като към добър приятел. Бих казала, че съм му споделила на 99% за себе си, мисля, че и той беше искрен и ми е споделял доста лични неща. Така казано нямаше какво да скрия от него, поискала съм съвет и тн. Сутрин ставам и първото нещо е да му пиша , през деня, вечер... Общо взето много често почнахме да говорим и да се опознаваме, още от ден 1 знаеше за детето и за провалените ми връзки. Неговия коментар беше "Каквото било, било! Гледай напред, детето си и тн. Ти си важната и пр." Аз исках този човек в живота си тогава си мислех само като приятел, имахме еднакви възгледи за живота, ценностна система... Обожавах го, исках да прекарам време с него, както и той с мен. Можехме да да си говорим на всякакви теми с него. Съвсем по естествен начин и едновременно започнахме да се сближаваме емоционално, а още не бяхме се виждали дори... И осъществихме тази среща, бяхме естествени и много се забавлявахме, а времето мина толкова бързо като секунди. Края на срещата ни беше и първата ни целувка... Толкова желана, истинска и запомняща се... Следващия ден се чувствах много различна, позитивна, мисли изпълнени с него. Той постоянно търсеше контакт с мен, намираше за какво да говорим без да коментираме случилото се. И се минаха още няколко месеца и ми сподели, че не спира да мисли за мен и изпитва "нещо" към мен. Не пресилвахме нещата, оставихме на течението, но осъзнах, че и "нещото", което изпитвам аз към него се задълбочава и реших да повдигна темата и да чуя неговото мнение, нагласа и тн. Той беше честен и директен. Каза, че определено изпитва нещо към мен, но не дотам да станат твърде сериозни отношенията ни. Понеже не бил сигурен в себе, имал граница, която не можел да прескочи, имало неща, които го спъват... Тези НЕЩА бяха детето ми... Каза, че много добре се чувства в моята компания, че сме си паснали много добре, била съм много ценна за него и не искал да ме изгуби. Каза да не го виня за това нещо, а аз няма как да го виня, но от самото начало е знаел и е позволил да се сближи с жена с дете, което в последствие не може да приеме... Нито иска с мен, нито без мен... Каза, че много го е мислил, че и на него му е било много трудно да е в тази ситуация, опитвал се да го превъзмогне и тн. Дали той има някаква пречка или пък, ако станат по-сериозни отношенията ни как ще приеме семейството му това не знам. Почувствах се наранена от думите му, това означаваше, че той няма и няма и да има сериозни намерения към мен. Той поиска да оставим всичко както си е и времето да покаже. Аз обаче след като знаех всичко това не можех да съм същата, опитвах се, но и той забеляза промяната в мен. Да знаеш, че си временно в живота на някой, докато той си намери достойната... Това ме смазваше, не бях приемана такава каквато съм, и на въпроса защо да си губи времето с мен, като наоколо има толкова свободни момичета, той отговори, че не са истински, искрени, честни и не го привличат. Аз не знаех той дали е в някакво търсене, докато е с мен. Каза, че е честен с мен и няма друга в живота му и не търси в момента. И аз му казах, че в момента в който е сигурен в себе си за НЕ относно мен, да ме уведоми... Всеки ден мислих над думите му и стигнах до извода, че за да се съхраня аз, трябва да прекратя тази връзка. Защото аз ще имам някакви очаквания, които той не може да покрие. Опитах се, но не успях, не искам да си тръгвам от този човек, явно чувствата ми за по-задълбочени отколкото си мисля. Лошо, е че и той не си тръгва от мен, поддържа нещото между нас. Заедно сме от година и половина... Но това може да продължи още 5г например без да се развива връзката и това няма ли да е загуба на време и за двете страни? Аз се опитвам да не хлътвам още повече, въпреки, че това не може да се контролира, но като го гледам в очите първото нещо, което се сещам е че има пречка между нас и не гледаме в една посока... Трябва ли да продължим тази връзка? Задавам си този въпрос много често напоследък. Моля, който имат опит и е минал през нещо подобно да сподели. Благодаря!
пс
- пропуснала съм, виждали сме се много пъти в рамките на тази година и половина. Сближихме се, имали сме много романтични моменти, интимни лични разговори... Естествено, че правя разлика, с кого имам връзка или просто си пишем. Проблема, е че аз гледам сериозно на нещата, за него може би не е така
Нашата връзка започна посредством чат, след като се опознахме, колкото се може, защото в онлайн пространството всеки може да изглежда или представи за какъвто си иска. Дойде момента да се видим, но искам да ви кажа, че ние прекарахме целия ден заедно, разходки, обяд и тн. и чак на края на вечерта, когато ме изпрати до нас беше прословутата целувка. След това продължихме да си пишем, чуваме, да се виждаме, и след няколко месеца правихме секс по желание и на двамата. Така и следващите пъти. Когато съм излизала с него, детето ми е било с баба си. Той винаги се съобразява с моето свободно време. Срещите ни са дълги, не само за да правим секс, някой беше попитал по-горе, да и залеза сме гледали заедно, готвил ми е, водил ме е на екскурзии, абе всичко, което се сетите. Запозна ме с братовчедка си, избирали сме заедно подарък за майка му. Той пръв пое инициативата и ми разкри чувствата си, а дотогава той разпитваше за детето, как се справя в училище, даваше ми съвети дори... Не е казвал, че не приема детето, докато аз не повдигнах темата за това според него докъде могат да стигнат нашите отношения. Вярвам, че има чувства към мен, защото го показва с действия. Но въпросните чувства не са толкова силни явно... Иска да ми помага с мъжките задачи, за които аз дори не го моля, ревнува ме, защитава ме, оценява ме като човек ит тн. Но е много привързан към семейството си, което ми харесва, че са сплотено семейство. Мислите ли, че тази негова нерешителност идва от това, че не знае как неговото семейство би ме приело? Или аз търся утеха в момента? Благодарна съм на всички коментирали, аз ако сама можех да се справя с мислите и чувствата си, нямаше да пиша тук... За съжаление приятелките ми не дават адекватни съвети, даже мисля, че погледнато отстрани по-лесно може да се прецени ситуацията, единствения недостатък, е че се опитвам да събера 1,5г в няколко реда, и не мога детайлно да опиша.
Родих доста рано и с течение на обстоятелствата сама си отглеждам детето. На този етап бих казала, че добре се справям с възпитанието му, в училищна възраст е, здраво и щастливо дете. Аз съм човек, който много трудно се доверява на хората, особено на тези от мъжки пол... Доста време нямах никой в живота си и не е било защото имам чувства към бившия си, просто нямах такава потребност и се фокусирах върху работата и семейството си. Винаги съм имала ухажори, но по една или друга причина не съм ги допускала до себе си. Един ден случайно в социалните мрежи се запознах с млад мъж. Дълго време продължихме да комуникираме главно за работата, семействата и приятелите ни без някой от страните да проявява интерес или по-специално отношение към другия. Минаха месеци и аз се привързах към този човек, като към добър приятел. Бих казала, че съм му споделила на 99% за себе си, мисля, че и той беше искрен и ми е споделял доста лични неща. Така казано нямаше какво да скрия от него, поискала съм съвет и тн. Сутрин ставам и първото нещо е да му пиша , през деня, вечер... Общо взето много често почнахме да говорим и да се опознаваме, още от ден 1 знаеше за детето и за провалените ми връзки. Неговия коментар беше "Каквото било, било! Гледай напред, детето си и тн. Ти си важната и пр." Аз исках този човек в живота си тогава си мислех само като приятел, имахме еднакви възгледи за живота, ценностна система... Обожавах го, исках да прекарам време с него, както и той с мен. Можехме да да си говорим на всякакви теми с него. Съвсем по естествен начин и едновременно започнахме да се сближаваме емоционално, а още не бяхме се виждали дори... И осъществихме тази среща, бяхме естествени и много се забавлявахме, а времето мина толкова бързо като секунди. Края на срещата ни беше и първата ни целувка... Толкова желана, истинска и запомняща се... Следващия ден се чувствах много различна, позитивна, мисли изпълнени с него. Той постоянно търсеше контакт с мен, намираше за какво да говорим без да коментираме случилото се. И се минаха още няколко месеца и ми сподели, че не спира да мисли за мен и изпитва "нещо" към мен. Не пресилвахме нещата, оставихме на течението, но осъзнах, че и "нещото", което изпитвам аз към него се задълбочава и реших да повдигна темата и да чуя неговото мнение, нагласа и тн. Той беше честен и директен. Каза, че определено изпитва нещо към мен, но не дотам да станат твърде сериозни отношенията ни. Понеже не бил сигурен в себе, имал граница, която не можел да прескочи, имало неща, които го спъват... Тези НЕЩА бяха детето ми... Каза, че много добре се чувства в моята компания, че сме си паснали много добре, била съм много ценна за него и не искал да ме изгуби. Каза да не го виня за това нещо, а аз няма как да го виня, но от самото начало е знаел и е позволил да се сближи с жена с дете, което в последствие не може да приеме... Нито иска с мен, нито без мен... Каза, че много го е мислил, че и на него му е било много трудно да е в тази ситуация, опитвал се да го превъзмогне и тн. Дали той има някаква пречка или пък, ако станат по-сериозни отношенията ни как ще приеме семейството му това не знам. Почувствах се наранена от думите му, това означаваше, че той няма и няма и да има сериозни намерения към мен. Той поиска да оставим всичко както си е и времето да покаже. Аз обаче след като знаех всичко това не можех да съм същата, опитвах се, но и той забеляза промяната в мен. Да знаеш, че си временно в живота на някой, докато той си намери достойната... Това ме смазваше, не бях приемана такава каквато съм, и на въпроса защо да си губи времето с мен, като наоколо има толкова свободни момичета, той отговори, че не са истински, искрени, честни и не го привличат. Аз не знаех той дали е в някакво търсене, докато е с мен. Каза, че е честен с мен и няма друга в живота му и не търси в момента. И аз му казах, че в момента в който е сигурен в себе си за НЕ относно мен, да ме уведоми... Всеки ден мислих над думите му и стигнах до извода, че за да се съхраня аз, трябва да прекратя тази връзка. Защото аз ще имам някакви очаквания, които той не може да покрие. Опитах се, но не успях, не искам да си тръгвам от този човек, явно чувствата ми за по-задълбочени отколкото си мисля. Лошо, е че и той не си тръгва от мен, поддържа нещото между нас. Заедно сме от година и половина... Но това може да продължи още 5г например без да се развива връзката и това няма ли да е загуба на време и за двете страни? Аз се опитвам да не хлътвам още повече, въпреки, че това не може да се контролира, но като го гледам в очите първото нещо, което се сещам е че има пречка между нас и не гледаме в една посока... Трябва ли да продължим тази връзка? Задавам си този въпрос много често напоследък. Моля, който имат опит и е минал през нещо подобно да сподели. Благодаря!
пс
- пропуснала съм, виждали сме се много пъти в рамките на тази година и половина. Сближихме се, имали сме много романтични моменти, интимни лични разговори... Естествено, че правя разлика, с кого имам връзка или просто си пишем. Проблема, е че аз гледам сериозно на нещата, за него може би не е така
Нашата връзка започна посредством чат, след като се опознахме, колкото се може, защото в онлайн пространството всеки може да изглежда или представи за какъвто си иска. Дойде момента да се видим, но искам да ви кажа, че ние прекарахме целия ден заедно, разходки, обяд и тн. и чак на края на вечерта, когато ме изпрати до нас беше прословутата целувка. След това продължихме да си пишем, чуваме, да се виждаме, и след няколко месеца правихме секс по желание и на двамата. Така и следващите пъти. Когато съм излизала с него, детето ми е било с баба си. Той винаги се съобразява с моето свободно време. Срещите ни са дълги, не само за да правим секс, някой беше попитал по-горе, да и залеза сме гледали заедно, готвил ми е, водил ме е на екскурзии, абе всичко, което се сетите. Запозна ме с братовчедка си, избирали сме заедно подарък за майка му. Той пръв пое инициативата и ми разкри чувствата си, а дотогава той разпитваше за детето, как се справя в училище, даваше ми съвети дори... Не е казвал, че не приема детето, докато аз не повдигнах темата за това според него докъде могат да стигнат нашите отношения. Вярвам, че има чувства към мен, защото го показва с действия. Но въпросните чувства не са толкова силни явно... Иска да ми помага с мъжките задачи, за които аз дори не го моля, ревнува ме, защитава ме, оценява ме като човек ит тн. Но е много привързан към семейството си, което ми харесва, че са сплотено семейство. Мислите ли, че тази негова нерешителност идва от това, че не знае как неговото семейство би ме приело? Или аз търся утеха в момента? Благодарна съм на всички коментирали, аз ако сама можех да се справя с мислите и чувствата си, нямаше да пиша тук... За съжаление приятелките ми не дават адекватни съвети, даже мисля, че погледнато отстрани по-лесно може да се прецени ситуацията, единствения недостатък, е че се опитвам да събера 1,5г в няколко реда, и не мога детайлно да опиша.
Никога не съм искала от мъж да ме издържа мен или дъщеря ми. Затова и поживях без мъж доста години, детето да порасне, а аз да се стабилизирам. 
В крайна сметка, пак това каза. 
