Здравейте, да си изкажа и аз болката накратко.
От година някъде съм във връзка,живеем заедно. Аз съм интровертна доста - имам тесен кръг от близки приятели, с които излизам примерно веднъж седмично. Работя през деня и очаквам като приключа работа да прекарам времето си с човека до мен. За справка/ той работи в чужбина, два месеца е тук и два месеца го няма/, съответно когато е тук, разполага с достатъчно свободно време. Проблема е че той е много екстровертен и нервен човек. Постоянно иска да е с приятелите си, познати, колеги, семейството му. Обича да е навън, не е домошар. Постоянно си говори по телефона. Имам чувството, че никога не му е достатъчно да е само с мен, винаги блуждае някъде. Апартамента му е само за преспиване.
И да, взима ме с неговите приятели, но за мен това е истинско мъчение и почти никога не ми е приятно. Не си "пасваме" с най-близките му приятели, нито със семейството му. От друга страна, той отказва да излиза с мои приятели или да се запознае с роднините ми.
Не се чувствам окей, нито да седя сама вкъщи без него. Нито пък да прекарвам времето си с хората от неговото обкръжение. За час-два да излезем с тях е окей, но той обикновено се заседава и на мен ми идва прекалено цялото това нещо. И всъщност не зная дали и как може да се "стиковаме". Предната ми дълга връзка беше с интроверт като мен и имаше доста добро напасване, но се разделихме по други причини.
Били ли сте в подобна ситуация и как сте се справили с нея?
От година някъде съм във връзка,живеем заедно. Аз съм интровертна доста - имам тесен кръг от близки приятели, с които излизам примерно веднъж седмично. Работя през деня и очаквам като приключа работа да прекарам времето си с човека до мен. За справка/ той работи в чужбина, два месеца е тук и два месеца го няма/, съответно когато е тук, разполага с достатъчно свободно време. Проблема е че той е много екстровертен и нервен човек. Постоянно иска да е с приятелите си, познати, колеги, семейството му. Обича да е навън, не е домошар. Постоянно си говори по телефона. Имам чувството, че никога не му е достатъчно да е само с мен, винаги блуждае някъде. Апартамента му е само за преспиване.
И да, взима ме с неговите приятели, но за мен това е истинско мъчение и почти никога не ми е приятно. Не си "пасваме" с най-близките му приятели, нито със семейството му. От друга страна, той отказва да излиза с мои приятели или да се запознае с роднините ми.
Не се чувствам окей, нито да седя сама вкъщи без него. Нито пък да прекарвам времето си с хората от неговото обкръжение. За час-два да излезем с тях е окей, но той обикновено се заседава и на мен ми идва прекалено цялото това нещо. И всъщност не зная дали и как може да се "стиковаме". Предната ми дълга връзка беше с интроверт като мен и имаше доста добро напасване, но се разделихме по други причини.
Били ли сте в подобна ситуация и как сте се справили с нея?
