Първи покупки за бебо. Кога

И с двете бременности купувах неща през цялата бременност. Беше ми приятно и удобно постепенно да се подготвя. Не разбирам хората, които треперят и мислят само за лошо. Лошото ако ще става, не му пука какво си пазарил или не. Това, че си купила нещо за бебето да се гледа като предизвикване на съдбата, ми е доста черногледо. Ако ти го вярваш е едно, но разни роднини да си проектират страховете върху мен, въобще не би ми било приятно. Майка ми беше с подобна нагласа, директно я помолих да ми спести личните си страхове. Разбирам да се съобразиш с бащата и да не купувате нищо, но чак да не разглеждаш е пресилено. Майката трябва да се наслаждава на бременността, не да е в страх и нащрек постоянно, че нещо ще стане.

Именно , аз също съм на това мнение. То недей си боже ако ще става нещо ,ще стане без значение дали си купил нещо или не

Аз започнах в 6 ти месец, много плахо с една шапчица.
Основните големи покупки чак в 8 месец купихме - количка легло, вана, столче за кола, помпа за кърма.
Съвсем умерено пазарувах, не съм се изхвърляла, защото знаех, че няма смисъл. И много бързо разбрах, че родата са били прави. 😆
Две-три седмици преди термина изпрах всичко, наредих и сглобихме креватчето.
Това е важно. Много силно мирише дървото. С новите мебели знаете как е, дълго време мирише.
Дори месец предварително е добре да се сглоби.
Та, аз купувах по малко. Получих и много подаръци.
Подготвих се постепенно и отрано иначе.
Мразя да съм неподготвена и не го разбирам всичко да е в последния момент.
И с раждането бях така. Подготвих се,ако изобщо е възможно да се подготвиш.
Но слушах лекции за дишането, за контракциите, упражнявах техники за дишане.
Добре, че го направих, защото ми помогна много в родина зала.
Бях чела много. Поне на теория знех какво ще ми се случи.
Та, готвех се през цялото време. Четене, гледане на клипове, ходих и на училище за бременни.
Аз съм от хората, които обичат да учат и да са подготвени, доколкото може.
Да ми е всичко оргаизирано, да не се лутам, защото иначе се стресирам.
Почти всички едри покупки съм купувала от магазин Дундьо.
Имахме вип карта и сме много доволни.
Там наистина си разбират от работата и те насочват и консултират и отношението е чудесно.
Бяха ми объркали цвета на количката обаче. Докараха ми сива, вместо бежова, а аз мразя сивото.
Та мислих много и накрая реших, че ми е на късмет и я вземам,защото пък беше много красива.
Имайте предвид, че ако го няма модела в магазина или на склад се чака по цял месец за количка.
Така, че това е хубаво да се знае.

Абсолютно.
Освен това се пестят не малко средства, когато се следят и промоции и се възползваш когато е най-изгодно. Не си представям в родилното или с новородено вкъщи тепърва да мисля за покупки, пък дори и с предварително подготвен списък.
Доста неща изискват време, за да бъдат годни за ползване - да се изперат, да изсъхнат .. дървените неща - да подишат.

Почнах да пазарувам към 5ти месец и през двете ми бременности. Особено дрешки съм купувала с огромен кеф. Имаме син и сега очакваме момиченце и не мога да си помисля даже да се бях лишила от удоволствието да приготвям неща за малка принцеса. Затрупана съм с бебешки дрешки, защото и много ни дадоха, а и пазя от сина ни. Но това не ме спря изобщо. Искам всичко да ми е готово и като ни изпишат само да се гушкаме вкъщи и да свикваме с бебенцето, а не тепърва да се чудя какво и колко и откъде да взимаме.

Аз започнах от около 5 месец. Много е важно да е готово всичко преди да се роди детето. После е една лудница и няма време за нищо. Легълце, чаршафи всичко изпрано и сложено още в средата на 9 месец. Аз лично родих 1 седмица преди термин. Най съжалявам че купих помпа медела.. за мен беше излишна. Бебето искаше да бъде кърмено отказа шише.. а и така боли от нея... Дрешки е добре да има повече. Бодита и потничета.
Сега сме вече по големи ходим на градина и купуваме дрехи 1 до 2 пъти в годината и успява някои да ги носи 2 години.

Всичко взехме в рамките на няколко дни точно 2 месеца преди да родя. Исках да е макс близо до раждането, но се случи точно миналия октомври, когато обявиха пореден Локдаун и използвахме уикенда преди да затворят всичко, за да купим големите неща. Количка и други дреболии ми даде приятелка някъде в 6ти месец като бях. Като влязох в 9ти месец изпрах и подредих всичко, ММ сглоби кошарата да се проветрява. Родих 2 седмици преди термин и седмица преди планираното секцио. Понеже водите ми изтекоха посред нощ, освен да си събера багажа и да тичам към болницата, нямах време за друго. ММ събра дрешките за изписването, като аз му казах по телефона кои (избрах си от подготвените дрешки,не съм купувала комплект специално). Също застла спалното бельо в кошарата. За да не е празна кошарата, сложихме една плюшена играчка вътре. Първата ни покупка за бебето беше като разбрахме пола, някъде към началото на 5ти месец. Взехме 2 чифта мънички чорапки и две шапчици (защо по две, защото ММ искаше бели, а аз розови и накрая купихме и двете). И аз съм суеверна, но нямаше как да разчитам на някой друг да ми избира. Накрая, като се роди бебето, се оказа, че всичко купено му е голямо, та пак ММ ходи за ромпъри в деня на изписването. Но поне имах какво да му облека на първо време и си начесах крастата да си избера аз. Моят съвет е да купите основните неща, другото може и после. Но поне 5-6 ромпърчета, някое боди, кошара, хавлия, няколко муселинови пелени, памперси, спално бельо, одеалце, кошница за кола, ако имате кола, си вземете. Другото може и после. Поне ще си спокойна, че като се приберете, ще имаш всичко за на първо време. Козметика, шишета, залъгалки и други дреболии може да купи и мъжът ти, докато си в болницата с бебето.
Аз бях много обрана в пазаруването и пак имам купища неизползвани вещи и дрехи.

Четейки всички коментари, определено съм на мнение, че трябва от по-рано. Лично аз се паникьосах като осъзнах колко много неща трябва да избера, а преди това да изчета целия интернет тъй като ми е за първи път и нямам ни най-малка идея. Аз съм от хората, които подготвят и планират предварително и със сигурност не бих искала да пращам някой друг, дори и бащата да купува, и после да се ядосвам, че не е това, което исках. Рано ми е 15г.с. съм, но поне да си набележа основните изчакам само да знам дали розови шапчици или сини ще ни трябват

Подходих с суеверие, тъй като имах една загуба и ми беше много тежко и мъчно да разчиствам. Сега го отчитам, като грешка. Никак не е ок да тичаш с новородено на пазаруваш.

Пропуснах да добавя, че като вземехме нещо за бебето, му обяснявах, колкото и смешно да звучи, какво сме му купили. Например, казвах й: Виж, мамо, имаш си вече кошарка, харесва ли ти и т.н. Един вид, че бебето е желано и й казваме, че я чакаме. Така пречупвах суеверието си към нещо положително.