А има ли поетеси сред нас?

Записвам се, по-добре късно, отколкото никога!  

Страхотни стихове сте написали, не успях да прочета всичко, но ще го направя.

Страхотно е! 

Да побутна темата, че беше много назад. 

Цялото стихотворение е много хубаво. Не исках цитатът да е празен.  Десекция на чувствата. Благодаря ти!

Момичета, пишете много красиви стихове.

Здравейте и от мен. Превъзходна тема.  Ще се включа сега и аз :

На моето първо дете

Не съм забравила за тебе мило мое -
ти нивга неживяло, немечтало, небило,
ти не усетило ни студа, нито зноя
ни полъха на литнало крило ...

Не съм забравила, че нямах досег
до твойто мъничко, безжизнено телце.
И че след туй безпътно като просяк
се лута безнадеждното във мен сърце.

Неще забравя никога, но съм простила -
това по-трудно е, повярвай ми, уви.
А мъката съм скътала и свила,
наравно с най-безумните мечти.
 
 

Иначе намирам, че тук има много талантливи поетеси. Лично аз харесах най-мнго стиховете на Мъни.

При теб идвам отново,
набързо се любим,
потапям се в страстта,
а след това си тръгвам.

Обръщам гръб, затварям вратата.
Вървя
По улиците празни, тихи
чувам птича песен.

Усещам
лек гъдел в стомаха
когато за теб си помисля.
Какво от това?

Утре пак ще дойда,
пак ще те изпия
и пак ще те имам.
Бягам, а ти ми носиш
усмивка всеки път.

Защо ли бягам?
Не искам да я изгубя
да потъне в рутината
на ежедневието сиво.

И ето ме - пак идвам,
любим се, тръгвам бавно
вратата тихо затварям,
ти спиш.
Навън се чува птича песен...

Ели-та, страхотни сте!!!!
Маргарита, много ме кефиш 
Инкандесценс,  доста поплаках 

Всичко, което съм показала до сега е от периода `92-95. След това не съм писала (или поне не се сещам).
Тия дни съм малко кисела (скъпият е в командировка) и пак прописах:

Щастлива съм - оглеждам се в очите ти
и виждам фея, нежна самодива.
В докосването твое преоткривам
любов и нежност, както и мечтите ни.
Щастлива съм, щастливо е сърцето ми
и моят смях със твоя смях се слива.
В смеха ни житието-битието ни
осмисля се, върви и се развива.
Споделям с теб тегобите и скърбите.
А ти споделяш слънчевите утрини
и радостните дни и вечери,
в които сливаме телата и душите си.
Сега те няма, тъжна е душата ми,
самотна съм, кърви сърцето ми!
Но скоро ще те видя. Чакам те.
Не съм сама, а чакам те с детето ни.
 

E, Мъни, бива ли такава дълга пауза да направиш при твоя талант?!?! Новото ти стихотворение е също много хубаво, красиво, нежно и влюбено! Браво! 

Нямах нещо време да те целуна.
Къде остави ключа от врата?
Тръгнах за работа. Бързах.
А ти остана в кревата. С цигара.
Ирония. Нямах време да те целуна.
Вчера изморен се прибра.
И на теб не ти е леко.
Говрихме в знойна тъма и се смяхме.
Смехът се чуваше далеко...
иззад пердето. Пийнахме малко.
После бе страстно. Колко е просто
да го опишеш. Не, че е нужно,
но сякаш примамка бе виното
...в главите ни. Наши неща.
Такива едни, на които
се радваме с теб всеки ден. По малко,
напоително, за да се разтворим после
като реакция. За цигарата искам вода.
Виждаш ли? После там ще мирише леко
на вино. Вино ли пихме?
О, суета! Даже в ежедневието не губиме ритъм.
Доволни. Какво? Щастливи сме!
А аз забравих да те целуна.
Ще полежиш малко. После ще тръгнеш за работа.
Вечерта ще се чуем. Спокойно...

Вместо "запис" ще напиша някои неща,които намерих из разни прашни мои тийнейджърски тефтери...Хич не претендирам за талант, btw 

Аз знам-ти чакаш
да се върна пак при теб
Преродена, чиста, нежна
Оттърсила се от душевния лед
Аз знам - ти искаш
да ме срещнеш пак
Със слънчеви лъчи в косата
с пролетна магия във душата
без да те питам "къде, защо и как"
Аз знам - ти пазиш
спомена за мене мил
Целувките от огън
дълбоко в теб си скрил

Ще дойда аз
ще те погаля
С устните си тебе ще извая
Ще те целувам, ще те галя
Ще гледам в очите твои
и ще търся онзи поглед
Онзи, който караше ме да летя
и да падам в пепелта
Да се смея през сълзи, да заповядвам
да изричам молби

Ти ме чакаш
Но аз не съм онази от преди
Не идвам с минзухарените изгреви
Не летя в пеперудените небеса
Едва ли още съм твоята мечта

Аз те чакам
Но кой си ти?
Вече нищо не е както преди
Толкова си близо и толкова далеч
Дали да те изчакам или да си тръгвам вече?

Вървим един към друг
Пътят, миналото остават зад нас
Ти протягаш ръка и аз протягам към теб
Но усещам, нещо не е наред
Ти се смущаваш,погледждаш встрани
Друга жена пред тебе стои
Не и тази от миналите дни
Ще поемеш ли ръката ми, заедно ли ще продължим?
Или просто тук и сега тихо ще се разделим?...

*****

Стоя на края на света
Пред мен е ръба на пропастта
Поглеждам надолу
Черна бездна - нищо ново
Нима животът ми бе по-различен
Нима без теб денят ми бе романтичен
Какво ми остава,когато теб те няма?
Една огледално-начупена измама
Илюзията, че без тебе мога
Че не ми е студено без огън

Стоя на края на света
Една крачка и ще потъна във вечността
А тя е по-страшна от смъртта
Защото теб няма да те има
Бях пролет, сега съм зима
Като цвете след слана ще загина
Но аз си избрах Съдбата
Аз реших и се омъжих за Самотата
Пристъпвам напред и потъвам...
...А може би политам?...

********

Нежното минало тихо шепти
Припомни ми нашите тайни, блянове и мечти
Нежното минало се умори
Студеното настояще го сломи
Нежното минало около мене кръжи
като уморена пеперуда,
търсеща цвете, което да я приюти

Ще я приеме ли твоето сърце
Ще разтвориш ли в прегръдка ти ръце
Студеното настояще от мене те отне
А уморената пеперуда все още пърха с криле
И се чуди кой открадна нейното небе

Пазех нежното минало
в  мъничкото ми сърце
Но студеното настояще всичко взе
А уморената пеперуда
гасне в падащия мрак
Кой крилете й откъсна
Кой беше този жесток и таен враг?

*******

Видях падаща звезда
Огнената диря озари за миг нощта
Защо загива такава красота
Изгони ли я някой от небето
Дали умира сърцето й клето?

Видях падаща звезда
Внезапно нощната мантия опустя
Дали някоя друга звезда й завидя
Чия невидима ръка тласна към гибел тази красота>

Видях падаща звезда
Поисках в ръката ми да падне тя
Да приютя угасващият огън
Да върна назад необратимото "сбогом"
Дали ако я върна на небето
Тя ще ме върне в твоето сърце
Дали ако взема от нейния огън
Ще запаля отново в теб любовна искра?
А може би не...

Видях падаща звезда
Усетих нейната самота
Недоумението й, защо пада точно тя
Дори да протегна ръка
Няма да успея да я спася
Тя ще се превърне в прах още преди да стигне Земята
Поне за това е благосклонна нейната съдба
Ще загине без болка,само в тиха тъга
А аз всеки път се удрям в студената и твърда земя
Как продължи да оцелява моята душа?
Още повече след като ти дори веднъж
не протегна ръка...

Айде, стига толкова

имаа, имааа, но все не ми остава време да ви прегледам. Обещавам обаче да публикувам съвсем скоро нещо НОВО.

ДНЕВНИКЪТ НА ПЕНЕЛОПА

Нощ първа. Лазят по стените
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата.
На цъфнали маслини аромата
промъква се във брачното ни ложе...
Не може да залъже празнината...
Не може и утеха да предложи...


Нощ втора. Само ден ли мина?
Копнежа е до болка осезаем.
Как мразя тая цъфнала маслина -
на теб мирише - сладостно-омаен...
И зарад тоя мирис непокорен,
промъкнал се през тънките завеси,
кутията със сълзи се отвори.
Прости ми, че със плач, а не със песни
със боговете споря и се моля...


Десета нощ. Ще пресуша кутията -
пред портите ми сбраха се женихи.
Ах, как ги ненавиждам всички тия -
накичени, но зли. Притворно-тихи.
Как смеят да погребват без останки!
Лъстиво да ме гледат, да домогват
до трона ти. Мъже ли? Куртизанки!
На алчността си пошла не насмогват...


Нощ някоя... Отдавна не броя.
Разплитам нишки със ръце изтръпнали.
Отново ще изпридам през деня.
В килима ще втъка сълзи преглътнати.
Синът ти е пораснал. Мъх расте
по скулите му - толкова прилича ти...
Ръцте му са мъжки, а дете,
при тръгването ти, след тебе тичаше...


Една година. На килима сватбен
останали са редове за връзване.
Не зная кой от тия ще го грабне,
на трона ти да седне кой ще дръзне...
Маслините от плод са натежали
и тежкият им аромат отново буди
копнеж във сетивата ми заспали.
Копнея Одисей да ги събуди...


Ни женена с жените, ни вдовица.
И в алчните очи на таз пасмина
съм просто цел. А  в мен живее птица!
Защо, защо те пуснах да заминеш...
Кълна се в боговете, ще те чакам.
Не ще повярвам в мрачната ти гибел
доде прибоя не изхвърли всяка
частица твоя, глозгана от рибите.


И тук вече много ми писна
Освен това, изобщо не знам маслините цъфтят ли.
 

ellyst страхотно и екзотично   

Ето нещо за добро утро от мен  :

Пътуване

На тоз чер кораб плувам векове;
самотното море във мир и буря
сърцето ми, безмълвното, зове
върти във всичките посоки руля.
Не търся бряг и пристан, в самота
кръстосвам аз безликите пространства,
че черен маг веднъж ме прокълна
до края на живота си да странствам.
И свири вятър див над мен сега,
простенва такелажът вечно брулен,
със моя кораб срещаме врага
със дух за сблъсъците вечно буден.

Ти моя тъмна, непрогледна, зла съдба
без дума топла, нежност и любов
остави ми едничка свобода
и тоз безмълвен, тежък зов
в сърцето ми от лудото море
пропил се тъй без милост; в самота,
с отхвърлено, измамено сърце
да плавам аз във ден и във тъма.

Момичета, не се сърдете, че не коментирам, но аз само чета и се радвам, че има такива жени, които могат да изплачат и радостите и мъките си в стихове.

Обичам да чатя.
Обичам да чистя.
Обичам много неща.
Обичам, обич.
Фраза. Мъгла.
Връзка няма.
Има глупост.
Шут.
Чистач.
И лудост.
Лупос. Лапсос.
Лековерие.
Жалко лицемерие.
Друго намерение.
Джак бил изкормвач.
Аз си слагам шапка.
Коминочистач.
В релси.
Коловоз.
Колхозник.
И палто на сводник.
Модно.
Тенденция. Линия.
Моля, графиньо,
седнете.../ лъжкиня/.
Пустош. Степи.
Коне.
Бягство.
Дай ръка.
Едничка поне.
Намазвам си хляба.
Отровен.
Нямам пари до заплата.
С комати хляб пак
ще храня децата.
Ох.. Избодоха ми очите.
Обяви.
"Мъжо, не се ли наспа, бе?"
Работа.
Навън. Свада.
Каскада.
Под прозореца- изненада.
Не търся нищо.
Искам капка обич.
Защо ли?
Трохи. Няма за просяк.
Раздадох се.
Стига.
Омръзна ми.
Пак е без рима.