Когато бяхме деца.......

Охооо,събирах салфетки,марки,картички.Беше много весело и забавно
Дано децата ни имат нешето безгрижно детство.

Колекционирах: салфетки, картинки от дъвките"Турбо", цигари, кибритчета.

Ехе,Дими,много обичам да се връщам в детството и да си спомням за колекционерските ми трепети 
Аз също,като едно дете израстнало в условията на социализма,колекционирах салфетки.Голям трепет беше-то нали нашите за нищо не ставаха,не бяха мекички и пъстри като чуждите,колко съм разменяла само и как съм ги разглеждала все едно гледам някое безценно съкровище  После започнах да колекционирам картички,опаковки от дъвки.По това време си пишех с много русначета и как съм се молила да ми пратят живачная резинка  а пък аз им пращах нашия Идеал,кой знае колко зъби са изпотрошили с него  След това се запалих по събирането на марки,имах толкова много ...
Сега ми е останал само един албум с марки-всичко друго отдавна е отишло на боклука  Лексикони съм имала няколко и много се кефих като го давах на някой съученик,дето баща му пътуваше,защото ми лепеше картинки от Некерман, кефффф  а пък другите все от списание Лада  абе който е живял по това време,ще ме разбере.
А относно картинките от дъвките Турбо се сещам една смешна случка случка:момчетата от нашият клас си бяха направили клуб ОЧЗ-тогава даваха едно детско филмче за Мечето Ръкспин (бях 4 клас някъде,ееех младост  ) и там имаше едни същества гадни,дето имаха такъв клуб.Та,нашите момчета си направили и те такъв клуб и съответно събрали членски внос-по 1-2 лв.беше някъде (за какво им е бил,не помня ).Ама Вальо,момчето,дето играеше ковчежника,взе че със събраните пари си купи дъвки Турбо и ги издъвчил и си взел картинките      после колко ги беше яд момчетата,ама нали в туй ОЧЗ се правят гадни работи,та нищо не му направиха и така 

Колекционирахме с брат ми марки.

Като малка събирах салфетки и календарчета. Все още пазя част от тях.

Това са част и от моите хобита като малка.
За съжаление майка ми ги е изхвърлила отдавна, а толкова много си ги обичах! 
Имах и хартиена кукла, на която правих дрешки от хартия.
Имах безброй книжки за оцветяване.

Еййй,това беше голяма краста  И аз имах такава,само че бях толкова малка,че не можех да си я нарисувам сама и молех една комшийка-кака Дида да ми направи.Ееех,детство мое  А само като си спомня как се събирахме цялата махала лапетиите и големите (аз вечно бях лепната за тях  )-близо 50-60 човека и като му почвахме едни "партизани и апаши"-по цял ден сме се крили в мазетата,шахтите и какви ли не още опасни места.Сега като се сетя,ми настръхват косите  ,майка ми ако знаешеееее.Ама тя работеше милата и нямаше кой да ни гледа с брат ми (ние имаме 1 година разлика)

Салфетки, опаковки от шоколади, бонбони и вафли /беше важно да е шаренко / , флакони от дезодоранти и парфюми  , марки и картички....абе стандартни "колекции". С умиление си спомням за тръпката с която си отварях кутиите и разглеждах по милиарди пъти "съкровищата" ми.

Аз играя все още федербал и полека лека запалвам и хората около мен.......мъж ми в началото се дърпаше ,но сега е първа писта.....
Сега си спомням , че и скачахме на ластик, играехме на ламадка (така ли се казваше?) - чертаеш едни квадрати с номера, хвърляш един плосък камък и скачаш на един крак.
В междучасието ако не се гонихме по коридорите, засядахме над бесилките (имена на градове и др. на които са ти дали първа и последна буква и мейду тях чертички) и филми

а също имаше един период в който си рисувахме кутийки с гримове, четчици,червилца на картон изрязвахме ги и се гримирахме 

Ламадка,това е дама,нали?Колко сме подскачали и ние,ами на охлюв,на Да би-да би,на ластик...по едно време се изявявахме като гимнастички-бяхме се редили на опашка пред спортния за едни обръчи-голям хит бяха  Моя после майка ми го подари на братовчедка ми,щото се скъса от рев за такъв,а бяха свършили.Пък на мен щяло да ми купят друг,като докарат.Ама така и не заредиха в близките няколко месеца  Абе,като се сетя сега...имахме и кънки,ей много готино беше.Спомням си сега,че бяхме се организирали децата от блока да си правим банда.Ама искахме да си купим екип-да сме всичките еднакви (това сигурно от някой филм ни е хрумнало  )И аз се заех да избера екипа.Ама нали бях хлапе тогава,какво ли съм разбирала от дрехи и покупки  ,та след дълго обикаляне по соцмагазините тип Нар маг ,накрая се набутах в един и си харесах един дантелено-жарсен потник,телесен цвят,който на всичкото отгоре ми беше и голям  и се прибрах с него.Като го дадох на едната ми комшийка да го покаже на майка си,за да изкрънка пари да си го купи,майка й казала,че това било спално бельо  Тогава много ми стана тъпо,верно че попрозираше малко,ама такава обида  Като порастнах по-голяма си спях с него,много хладно ми държеше и сега като се сетя каква шматка съм била,направо ми става много смешно 

От всичко тук по малко... Сега децата са на ход да колекционират - дъвки турбо, салфетки.... Мъж ми още колекционира - ваучери, фонокарти....

Аз предпочитам нумизматиката - в реални пари - тук и сега!

Носни кърпички,картички,сапуни и салфетки

Спомням си ,че на майка ми витрината с чаши беше пълна с празни шишета от дезодоранти-...колекцийка..

Събирах салфетки, марки и играчки от шоколадови яйца (което беше по-смислено).
По-безмисленото, вече в пуберска възраст беше картонени цигарени кутии, с които бях облепила от вътрешната страна вратата на стаята ми.
Сега май пак колекционирам - дъщеря ми уж започна да събира салфетки, но май аз се занимавам с набирането им.

Когато бях малка имах две хобита:балет и да събирам салфетки.