Болката след... Насилието

Някои приемат това, което е в мен като лигавщина, защото не са го преживели според мен. Да се чувствам виновна, че това ми е в главата, не мога, то е част от мен. Осъзнала съм го и правя крачки, за да го променя, но не става с вълшебна пръчка, ако ставаше нямаше да търся помощ. Понеже аз съм изключително състрадателна и крайно добра, просто ми е трудно да приема, че хората са различни по природа.

Забелязвам тенденция от последните дни да се пускат теми все от "добрички".

Защо те наби? И за какво толкова си "прегряла" от мислене?

Едно време и аз бях добричка. Сега ми порастнаха крилца и рогца като на Злодеида.

Масово се самоопределят като "добри" по темите...
Казах и в другата тема и тук ще кажа: не бъркайте доброта и слабохарактерност.

Успех желая на авторката! Надявам се "добротата" и да не надделее над чувството за самосъхранение, унижение и болка.

Любовта към драмата е най-опасното пристрастяване. Да стъпваш постоянно на пръсти и да те пердашат, а ти да ръсиш допамин и адреналин, да се фиксираш върху лудостите на "другарчето" насилник, социопат или нарцисист е рисково бягство от себе си и собствения си дневен ред. И не е доброта, а е съзависимост. Откъсването от този типаж насилници е адски трудно, защото съзависимият буквално се пристрастява към постоянната адреналинова въртележка и нормалните отношения му изглеждат скучни. Когато го няма насилникът, просто попада във вакуум, който бърка със самота, "липсва ми" и любов.

В такъв случай, вместо да се пишат оди за насилието, е разумно човек да си лекува посттравматичния стрес, ако се налага и с малко помощ от медицината - краткосрочно, а после сериозно да се разрови в себе си, да види, защо си избира насилник след насилник и какви потребности удовлетворява този избор. След което да намери начин да ги задоволи с по-малко нездрави варианти. Естествената и здравата реакция, ако някой те опуха е да го пратиш да търка наровете в затвора. И да си много, много ядосан. Филмирането в "страданията" на насилника и засилки той да бъде спасяван са в дълбокия край на себеразрушителното поведение, същото като да се надрусаш. Само дето не знаеш, кога ще дойде фаталната свръхдоза и последният побой, след който ще приключиш земния си път.

Авторке, самотата за която говориш няма да си отиде с поредното набутване между шамарите. Ще те напусне, когато се научиш на саморегулация на емоциите. Това е много работа, но си струва, ако човек не иска животът му да се превърне в турски сериал. Потърси страницата на Melanie Tonia Evans във фейсбук.

Аз не разбирам защо не си щастлива, че си се измъкнала от насилник? Тези мисли би трябвало да са водещи

И аз не разбирам, ако разбирах щях да помагам на други или минимум на себе си.
Не съм слабохарактерна, много пъти в живота си доказвам това. Емоционално незряла по отношение на взаимоотношенията ми да, но не и слабохарактерна.
Наби ме от болната си ревност, неща, които си бяха само в неговата глава.

Ако все още имаш синини, извади медицинско!
Радвай се, че си се отървала от насилника! Дано попаднеш на добър психолог, че твоите мисли са мисли на типична жертва с промит мозък, втълпено и че е виновна и че трябва да спасява някакъв си насилник.
Насилниците не подлежат на спасяване, а на игнор и наказание. Ако действията му нямат последствие някакво, което да ги коригира, как точно ще му помогнеш?
Ако искаш да му помогнеш да спре с насилието, решението е да извадиш медицинско и да подадеш официална жалба в полицията. Така ще му ПОМОГНЕШ да спре да насилва жени, дали било теб или друга жена в бъдеще.
Ето това е истинска помощ и за теб и за НЕГО. Ако нищо не правиш, той ще продължи да си е същия изрод, тоест никаква помощ за него, а само насърчаване на злото и агресията в него.

Не искам да съм груба, но за мен е неразбираемо да се мисли за любов и разни въжделения, когато себеуважението, личното достойство и инстинкта за самосъхранение би трябвало да са водещи след случай на агресия.
Може би наистина трябва сериозна работа с психолог за авторката.

Той какъв ти беше-съпруг или гадже?

Живеехме заедно от скоро.

Един единствен път бивш си позволи да агресира вербално (след пиянски запой) и да ме тормози цяла нощ с разправии, слава богу, че до физическо насилие не опря. Оттам нататък в отношенията ни, които след това не продължиха дълго, се настани напрежение и опасение (да не кажа направо страх). Още помня как сякаш товар падна от раменете ми, когато той се изнесе и смених ключалките. Как за пръв път спах нормално, а не в страх от звука на превъртащ се ключ, което означаваше, че се прибира и не е ясно трезвен ли е или не и какво може да последва. Буквално се родих наново, така че излиянията в първия пост са ми тотално непонятни и адски сбъркани. Авторката правилно се е насочила към работа с психолог, а междувременно да вземе да спре да мисли за тоя кретен. Или поне да опита. Един куп жени се връщат назад отново и отново, опитвайки се да осмислят нещата и да видят дали пък някъде не са сгрешили те. Това е абсолютно погрешно, защото сами се впримчват в един капан и не позволяват на себе си да продължат напред. Не е възможно да влязат в обувките на насилника, защото им е чуждо неговото мислене, така че лутането във въпроси "защо" и "как" е загуба на време.

Като цяло е така. Мисля като неуверен човек и връщам назад, мислейки дали мога да променя нещо - Ами не мога! Не се чувствам виновна, както съм постъпвала и реагирала тогава, така бих реагирала и сега. Съответно и той, така че да се чудя и тормозя, няма как да променя нищо.

Марена, съжалявам, че така стана с теб. Дано си добре сега и повече да не попадаш на такова животно.
Много шокиращи неща си написала в първия си пост. Явно те мъчи стокхолмския синдром. Дано получиш помощ от специалист и да можеш да преоцениш нещата из основи.
Успех и късмет!

За съжаляване, съжалявам и аз, ама...
Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат
Не знам дали Айнщайн го е рекъл, ама който и да е,  бил е прав.  Коя по ред е тази токсична връзка?  Като чета, май ти харесва ролята на спасителката дето жертва себе си в името на "ближния", падаш си по показността в различните и проявления (стилът на 1я пост може да засрами писателка на Арлекини, спомням си и приятеля, който не сваляше луната и звездите всеки ден, та го изпрати по живо, по здраво). Така ще си я караш, мила и ще се гордееш със себе си, че каквото си преживяла, друга жена едва ли би могла (цитирам по смисъл)