Не. Но и никога не сме се карали сериозно (или за нещо сериозно).
- Публикувана: 9 ноем. 2022, 13:14 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2022, 21:06 ч.
Как разбрахте, че е човека за Вас?
Здравейте!
Бих искала да Ви попитам как и кога разбрахте, че сте с “човека за Вас”? Има ли въобще такова чувство или просто свиквате с някой и го приемате такъв какъвто е и започвате да крепите връзката си?
Доста ми е интересно, когато някой каже “ просто усетих, че е човека за мен”, какво провокира това чувство и мисъл?
Съжалявам, ако има такава тема и се повтарям, на в търсачката не открих нищо, което може да ми бъде полезно.
Бих искала да Ви попитам как и кога разбрахте, че сте с “човека за Вас”? Има ли въобще такова чувство или просто свиквате с някой и го приемате такъв какъвто е и започвате да крепите връзката си?
Доста ми е интересно, когато някой каже “ просто усетих, че е човека за мен”, какво провокира това чувство и мисъл?
Съжалявам, ако има такава тема и се повтарям, на в търсачката не открих нищо, което може да ми бъде полезно.
Ами изпитанията правят човека за теб или не за теб.
Интуицията ми - докато дясното ѝ око заспива блажено от любов, лявото е винаги будно и нащрек. И недай си боже да се насълзи, еле пък да отрони сълза, това е сигурен признак, че съм си въобразила, че човекът е за мен. Почнеш ли да претегляш компромисите, които правиш с неговата незаинтересованост, премини на следващия. Няма да ви бъде!
Аз съм много импулсивна и нямам проблем да влизам във връзки. Обаче има и друго. Забележиш ли, че ти търсят слабите места е сигурен знак, че този човек не е за теб. Любовта трябва да е нещо просто и спонтанно. Ако започне с извинения, оправдания и условности от самото начало, то това не е любов. Няма такъв филм разделили се, па се събрали! Задай си въпроса: Защо се разделихме? И не идеализирай!
Интуицията ми - докато дясното ѝ око заспива блажено от любов, лявото е винаги будно и нащрек. И недай си боже да се насълзи, еле пък да отрони сълза, това е сигурен признак, че съм си въобразила, че човекът е за мен. Почнеш ли да претегляш компромисите, които правиш с неговата незаинтересованост, премини на следващия. Няма да ви бъде!
Аз съм много импулсивна и нямам проблем да влизам във връзки. Обаче има и друго. Забележиш ли, че ти търсят слабите места е сигурен знак, че този човек не е за теб. Любовта трябва да е нещо просто и спонтанно. Ако започне с извинения, оправдания и условности от самото начало, то това не е любов. Няма такъв филм разделили се, па се събрали! Задай си въпроса: Защо се разделихме? И не идеализирай!
Честно да Ви кажа мен един единствен човек успява да ме изтърпи- всички мои настроения, лоши дни,мрънкания и т.н., дето се вика “ покажи на един човек първо лошата си страна, изтърпи ли я- покажи му добрата си”.
До сега всички са се отказвали, явно не са били хора за мен, но този човек ме изненада, на какво ми не го “подложих” и все още вижда красотата в нещата..
До сега всички са се отказвали, явно не са били хора за мен, но този човек ме изненада, на какво ми не го “подложих” и все още вижда красотата в нещата..
Кажи го след едно 10-тина години връзка, айде да не казваме 20+ години. 
Азз .. не съм имала момент, в който нещо ме е осенило и ми е светнала лампичката, че този човек е човекът за мен.
Май в друга тема бях разказвала как се запознахме с половинката ми, но ще се повторя.
Когато бях трети курс, започнах работа по специалността си (алелуя!), след изкаран стаж в една компания.
На първия работен ден се запознах с новите колеги. Един от тях ми направи силно впечатление, че притежава всички качества, които уважавам и бих искала моят спътник в живота да притежава.
Минаха години, напуснахме и двамата този работодател и стана така, че излязохме да пием кафе. Оттам нататък е ясно какво се е случило между нас, за да бъда днес негова годеница.
Казах, че не ме е осенила някаква светлина, за да си кажа, че това е човекът за мен, тъй като това е самата истина.
Спечелиха ме качествата му, които в сравнение с други мъже, правят разлика от земята до небето, по мое мнение.
Май в друга тема бях разказвала как се запознахме с половинката ми, но ще се повторя.
Когато бях трети курс, започнах работа по специалността си (алелуя!), след изкаран стаж в една компания.
На първия работен ден се запознах с новите колеги. Един от тях ми направи силно впечатление, че притежава всички качества, които уважавам и бих искала моят спътник в живота да притежава.
Минаха години, напуснахме и двамата този работодател и стана така, че излязохме да пием кафе. Оттам нататък е ясно какво се е случило между нас, за да бъда днес негова годеница.
Казах, че не ме е осенила някаква светлина, за да си кажа, че това е човекът за мен, тъй като това е самата истина.
Спечелиха ме качествата му, които в сравнение с други мъже, правят разлика от земята до небето, по мое мнение.
Честно да Ви кажа мен един единствен човек успява да ме изтърпи- всички мои настроения, лоши дни,мрънкания и т.н., дето се вика “ покажи на един човек първо лошата си страна, изтърпи ли я- покажи му добрата си”.
До сега всички са се отказвали, явно не са били хора за мен, но този човек ме изненада, на какво ми не го “подложих” и все още вижда красотата в нещата..
До сега всички са се отказвали, явно не са били хора за мен, но този човек ме изненада, на какво ми не го “подложих” и все още вижда красотата в нещата..
И сто процента ще отблъснеш някой, който би бил твоя човек, ако си корегираш малко настройките за лоши дни.
Представям си мъж дето да каже - жената за мен е тази, която би ми изтърпяла първо няколко напивания, няколко скандала, два три шамара ...
Аз не вярвам в това, че има един-единствен правилен човек за нас. В различните етапи, когато човек обича, човекът е правилният за там и тогава. Въпрос на зрелост и житейски етап дали ще останете заедно или ще се разминете.
С настоящия ми партньор и баща на децата ми имахме много спокойни отношения от началото, караше ме да се чувствам специална, обичана и желана без драми и нерви, които младите често бъркат с голяма любов. Усещах, че е добър и стойностен човек, който идва в живота ти за хубаво и да дава, не само да получава. Имахме и двамата нагласата да съградим нещо, бяхме в такъв етап от живота си. Затова и ни се получи.
С настоящия ми партньор и баща на децата ми имахме много спокойни отношения от началото, караше ме да се чувствам специална, обичана и желана без драми и нерви, които младите често бъркат с голяма любов. Усещах, че е добър и стойностен човек, който идва в живота ти за хубаво и да дава, не само да получава. Имахме и двамата нагласата да съградим нещо, бяхме в такъв етап от живота си. Затова и ни се получи.
