ЮЛЧЕ, бързо оздравявай ти! Още утре да направиш 100 бели!!!

  много ми е неприатно , но и Гоги вече пие антибиотик. Да се надявам да оздравяваме бързо да посрешнеме празниците здрави.Аз също видях новия магазин и мисля утре да го посетя, надявам се да напазарувам от там защото не ми се обикаля много за играчки,а трябва да купувам за цяла рота...(Ники и Гоги имат 1 братовчеди 6 на брои)направо ми идва                                                              това от нас за сега  да оздравее бързо.                                                              ЧАО

Коледното парти беше невероятно!!! Останах очарована и от обстановката, и от шефката и от момичетата и от мъниците. По-късно ще кача снимките. 

Ритка, сега ще ти споделя моето виждане по-конкретно по повод на контактите с болни деца.

Първо. Всяка майка трябва да има избор какво да прави със своето дете. Дали да го събира с друго дете, дали да го събира с болно дете или не. Когато беше болен Оги, аз лично съм страняла контакти с други деца. И по същия начин - не желая моето дете да има контакти с болни деца. Защо ли? Защото това е моят избор, правото ми да си избера дали детето ми да е играе с болно, здраво дете или не. Ако аз заведа болно моето дете при здраво дете да си играят, то по този начин лишавам другата майка от нейният избор. Ако я попитам и тя приеме - ОК, ако откаже - ОК, важното е да бъде информирана и тя сама да прецени.. Но да събирам на моя глава болно и здраво дете, това е най-малкото неуважение и "налагане" на разбиранията ми върху другия. Мисля, че не е редно. В крайна сметка нека животът си тече, стига никой да не ми пречи. Когато детето ми си играе самичко болно - не пречи на никого, когато играе със здрави деца - то тогава е много по-вероятно да им попречи, т.е. разболее.
Второ. Хремата не е нормално състояние на организма. Както и да го погледнем, това е повишена секреция, породена от нещо. В голяма цаст от случаите, хремата се предизвиква от риновируси или от бактерии (в останалата част са алергиите). Ето за хремата повече http://rozali.com/health.php?l=a&p=194 . Та, за теб, хремичката може и да е безобидна работа, но реално, секретът, който се отделя е с повишено съдържание на бактерии или вируси  , което означава, че никак не е безобидно това за здравото дете.
Трето. Като цяло, всяка една от нас, застъпничките на тезата, че болните деца НЕ ТРЯБВА да влизат в контакт с ДРУГИ деца, не спомена, че болните трябва да си стоят в къщи. Всяка апелира към "разбиране и толерантност".   

Туй то 
 

Купоните и веселбата са били на ниво и на двете места 
Личи си по хубавите снимки и дечица 

Ето го нашият подарък от Дядо Коледа. Купихме само това, защото Дядото ще ни навести поне още 3 пъти тази година, и ще съберем доста играчки

http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=73_161&products_id=2322

Иначе и ние тук с майките сме се разбрали негласно да се предупреждаваме за всички настинки, хреми и т.н. Ако има болно детенце, то не излиза с нас, ами сами си се занимават. Така до сега няма заразени дечица между нашите си, а всички са боледували по няколко пъти вече.

Аси, за кучето решихме да я заплодим сега защото все още ще съм си в къщи, защото дребчетата имат също нужда от грижи, например като се отбият им се приготвят бебешки млечни каши, смяна на подложки и др. работи. добре е че поне галимацията е около 40 дни после всяко ще си намери своята къща. Шехерезада е уникално име, не съм чувала за друга такава топка до колкото съм чувала е хубаво женското животно поне веднъж да се заплоди.
утре ще търся играчка за детенцето, всички подаръци вече са ми готови, на бащата купихме(обувки хъш пъпис), за мен - очила рей бан, много съм доволна! за детето ми се иска да намеря някаъв строител или мозайка на лего, едната баба също ми е поръчала да си избера сама подаръка за детето и за тях ще търся нещо. а на другите роднини, като ме питат какво да купят казвам, че искам дървени играчки.

колкото можах да снимам с телефона, това са снимките от карнавала.

http://www.snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=86409

Дани, много сте сладки! Костюмчето на Калинката е суперско и с това одраскано носле сте го докарали почти до истинско Кога мислите да идвате насам?

Е, на днешната тема с животните... Ние от утре вече няма да имаме Шери  Много ми е гадно, но за втори път се хвърля и надира детето Първия път си помислихме, че е инцидентно, пък и стана във време, когато я гледаше моя приятелка, та не знаехме какво точно се е случило. Не, че състоянието на Сияна и приятелката ми не показваше (Сияна беше надрана по цялото лице, а Яна имаше белези по ръцете и гърба), но си помислихме, че животното нещо се е стреснало, защото е много, ама много нетипично за нея да реагира остро. По нрав си е типична персийка - катилче - лежи си, спи си по цял ден, целува и е много гальовна, но тази вечер Сияна падна и тя се хвърли върху нея и... аз реагирам бързо, та лицето на Сияна не е така надрано както предния път, но моите ръце, както и тези на детето И сега вече видях, че тя не гони да дере мен, а целенасочено ме обикаля и търси да се хвърли на детето. Та, утре отива у сестрата на мъжа ми, а след Нова година ще си пътува до Бургас, за да живее при братовчедка ми.
Само дето на мен ми е много, ама много мъчно, защото за това поведение ние също носим вина Откакто Сияна проходи Шери яде само, когато детето спи. Вдигаме й храната постоянно, обръщаме й много по-малко внимание... Иван гушка котката, Сияна се настанява до него и той премества котката, за да гушне дъщеря си - нормално, ама животното страда. И е намерило начин да ни отмъсти
Като я взехме беше колкото шепата ми... и винаги е била толкова мила, но явно не може да дели любов. Иска ни за себе си, а ние пък обичаме детето си повече... Какво да ви кажа, тези, които имат животни ще ме разберат по-добре... 4 години я гледаме, тя първа разбра, че съм бременна и идваше да се гуши в скута ми Направо не мога да повярвам, че стана така...
От друга страна братовчедка ми си има 10-годишна дъщеричка, която обожава Шери и като ги попитахме дали ще я вземат каза, че това ще й бъде най-големият коледен подарък Поне знам, че ще я обичат много Ама на мен пак ми е мъчно и все си рева Не знам кога ще спре да ми е мъчно... тъпата котка, ако се беше държала като нормално животно

Асе, трябва да ти кажа, че котката ти се е държала точно като нормално животно, което означава, че съвсем не е тъпа  . Сега серизоно, мисля, че разбирам как се чувстваш. Откакто се изнесох преди години, кучето остана при нашите. Страшно ми липсваше, хем сме през една улица. Да не то обяснявам как се чувствах, като получи инсулт и се беше парализирал целият. Някой може да си помисли, че преиграваме, но все пак с Дино (така се казва песът) се познаваме повече от... 17 години. На вилата пък гледаме котки. По едно време бяха 14, ходеха си на нещо като стадо или глутница и следваха баща ми по петите навсякъде - отиде ли до някой съсед и те след него. Тъпите мутри обаче - те нали се навъдиха навсякъде, взеха, че половината ги разстреляха. Не си мисли, че нещо им пречеха - просто си се упражняваха. Ами представи си, че както си стрелят, вместо котка оцелят човек или, не дай си боже, дете? И тогава ми беше мъчно. Иначе като бях малка, баща ми все мъкнеше котки - тогава живеехме в къща. Даже ме лъжеше, като правеше кошери, че правим къщички за тях. А аз глупачето го осъзнах чак преди 2-3 години, т. е. повече от четвърт век живях със заблудата.  Иначе мисля, че решението, което си взела е най-доброто и за Сиянка, и за Шехи. Като си ходите в Бургас, последната ще можеш да я виждаш. Тъкмо ще можете да се сродите с някой засукан бургаски котаран. 

Асе, много съжалявам за котето! знам колко много държеше на нея и колко я обичахте!
Гале, напълно подкрепям мнението ти за правото на избор! Когато Стефчо и Джиджи ни идват на гости, ние винаги се информираме една друга как са децата, а и ние как сме и тогава вземаме решение, дали да осъществим събирането....Преди време бях болна /заразих се в детските градини, където играхме, без да съм "прегръщала" децата при това/. Бяха минали вече две седмици от началото на болестта, така че по някои теории би трябвало вече да не съм заразна. Да, ама Джиджи също се разболя, въпреки че спазвахме дистанция...така че тази теория, че си заразен само в началото на болестта, съвсем не е вярна....
И мисля, че явно вече трябва да сложим точка на тази тема! кой каквото имаше да казва, си го каза. идват много хубави празници! да се съредоточим към подаръкоправенето и окрасяването!

Ох, да, хайде стига вече с тази тема, че малко взе да писва

Асе, ние нашия котарак го пратихме да живее навън, храним си го, ваксинираме го и си го къпя, но ... живее навън. И аз го гледам от шепа животинче и ми е много мил. То до тук се стигна заради мъжът ми, който го научи да излиза навън, защото горкото животинче как можело цял живот вътре да седи, мъчела съм го била  И така започна да излиза все повече и повече и все ми се струва прекалено мръсен за детето... Първо излизаше сутрин и го прибирахме вечер, но откакто детето започнада се движи що-годе самостоятелно си остана на стълбите  И на мен ми беше мъчно, но... детето е много по-важно!!! А иначе е страшно умен, като куче е, и детето много го мачка , но той изобщо не му посяга Веднъж се пробва след много тормоз, той Гогата си го изпроси , но аз му се скарах и му казах като не му харесва да се дръпне, но да не посяга на малкия и той сякаш ме разбра и от тогава нямаме проблеми Страшно е умен и много го обичаме

Аз съм от Август-инките,но и вас ви чета понякога а с Асинка сме се засичали по купоните
Затова искам за се включа/дано не е нахално/ по въпроса с котето й
Асе- аз имам коте от 12г-остана да живее при майка ми,просто не можех на "стари години" да я местя в нов дом.А и ние живеем през 2 блока...Първо снаха ми беше бременна и роди при котето,после аз.Да ти кажа моята писана не е кротичка,но от деца се бои...Племенника като малък много я преследваше,но почти никога не го е драла или хапала,само ако я  хване и успее да я стисне...
Сега Валето също много я тормози- преследва я дърпа й мустаците и ушите,котето гледа да се скатае,но забелязвам че е по -дружелюбна към него отколкото към племенника.Баща ми смята че е така ,защото е мое коте и знае че това е моето дете,но пък брат ми винаги й е бил слабост-за разлика от мен -него никога не го е хапала или драскала/въпреки че много я мачкаше и тормозеше като малка /
И аз съм забелязала ,че котето страда че му обръщам по-малко внимание,отктакто се роди детето и откакто се изнесох.Тя никога не е била много любвеобвилна ,но търси вниманието и ласките ми сега ....Но не е проявила никога агресия към детето ми,понеже не й обръщам внимание,напротив аз си мисля че тя иска да ми се хареса,като му позволява да я тормози
Но напълно те разбирам как се чустваш- това животинче е станало част от семейството ти и знам че ти е мъчно да се разделиш с него.Ама Сиана все пак е по-милото ти същество и няма място за сравнение,при тази ситуация как трябва да постъпиш.
Странни животни са котетата-аз затова ги харесвам,защото са своенравни и със собственно мнение.Но нали и хората са такива?-различни и уникални...
Поне животинчето ще е обсипано с любов и това би трябваро да те поуспокои поне малко.Ако след време нещата се провенят -може пак да си я вземете,но според мен това не е начина -тя ще свикне с новото семейство  ....
Надявам се че не съм те отекчила
 

Асе, това, което си написала за твоята котка, важи с пълна сила и за моя котарак. Пак поради същата причина, както и при вас вече му търсим нов дом! Искаше ми се да вярвам, че ще свикне с Кристиян, но това няма да стане май, а не мога постоянно да съм нащрек дали при следващ сблъсък, Криско ще се отърве само с драскотини..Котарака ни винаги го е било страх от малки деца..и смятах че като има едно постоянно в къщи ще се промени, но не би.. ..та така..това ми е първият домашен любимец и ще ми бъде много мъчно и се обвинявам, че не подходих правилно още в началото, но..

Не мога да не се включа в "животинската" темичка, която обсъждате!
Като малка обичах невероятно животните и какви ли не съм влачила у дома, естествено без съгласието на родителите ми. На 15г си взех куче ирландски сетер  за което изцяло бях поела грижите, разходки с часове, игри,витамини, играчки и т.н.екстри. Обичах го безумно спеше ми на възглавницата и не си представях, че има по-силна любов от тази към нея - Елза(така й е името).Когато роди 12бр кученца, аз ги изгледах до 40ден. Правех им място на цицките й, нали има само 8бр, а исках всички да цокат, после им забърквах АМ със хляб и сиренце, сменях им вестниците на които пишкаха и акаха, абе въобще "прохождах"в кърменето и в гледането на бебе
 Много ми беше мъчно, не разбирах защо нашите ми обясняваха как не може да се гледат бебе и куче в домашни условия/косми, грижи, хигиена и т.н./.Когато се омъжих, трябваше да я оставя при родителите ми където си е и сега. Вече  е на 13години и да е жива и здрава, но вече по много по различен начин гледам на нея. Когато я пипам веднага си измивам ръцете и въобще идея си нямам как съм я допускала да ми спи в чаршафите. И големият и сега и малкият ми син й налагат голям тормоз, пълна програма и това че аз я защитавам нея и им обяснявам, че е живо същество и страда и го боли, сякаш ги амбицира още повече. Може и да е ревност,не знам обаче не бих могла да издържам всекидневно подобно поведение вкъщи. Ще се мъчи и животното и децата...
Един ден, когато вече могат да поемат отговорност бих взела дребно кученце, по възможност голо/има една порода "голо качулато куче", много е грозноватичко и ходи смешно, но не пуска косми/, за да се научат да се грижат и обичат, както аз навремето...