Намерихте ли щастието?

  • 5 841
  • 140
  •   2
Отговори
  • Мнения: 82
Здравейте,
Някои от Вас може да ме помнят от темите за насилието, това, което преживях с бившия си партньор.
Имах много перипетии и лутания в личен план най-вече за 10-тина години, от 20 до 30 годишна възраст. Пробвах, грешах с половинките, "строших" си главата няколко пъти, последният път беше най-разтърсващ и запомнящ се. На този етап все още лекувам раните, но все пак се усещам много по-осъзната. Дадох си време за размисъл, за всичко преживяно, за нещата, които ме доведоха дотук и в момента съм в активна психическа, емоционална и физическа почивка.
Въпросите, които си задавам в момента и които искам да задам и на Вас са:
Усещали ли сте някаква закономерност в това колко от "торбата със сол" трябва да изяде един човек, че да дойде и неговото време за щастлив живот?
Все си мисля че човек понякога първо трябва да изстрада щастието си, за да му се даде възможност да го види, оцени и преживее.
Но се страхувам.
Ами ако просто моят път е такъв и просто не ми е отредено изживея онази хубавата, всеотдайна и топлеща, а не изпепеляваща любов?
Ами ако има хора, които са родени да срещнат точния човек, да създадат семейство и да са щастливи и такива, които просто не са пратени тук с тази цел?
Не искам да звуча отчаяно, просто си разсъждавам и се чудя винаги ли след бурята наистина изгрява слънце или подобни афоризми и мисли са създадени, за да се даде някаква, макар измислена надежда?
Желая Весели Празници на всички и сърца пълни с любов!

# 1
  • Мнения: 25 691
Въпросът не е дали ще срещнеш подходящия човек, а дали ще го „познаеш“. Напълно съм убедена, че през живота си човек среща много подходящи хора. Друг е въпросът дали ще има очи да ги разпознае, дали ще се получи привличане между тях, дали ще са му интересни, или ще ги определи като скучни... Защото когато има поредица от грешни избори, проблемът не е в липсата на подходящи хора, а в избиращия.
Седни и си изясни кои са най-важните черти, на които държиш, виж дали няма сред тях такива, които си противоречат и задраскай излишното.
Не е зле също да помислиш ти какво можеш да дадеш на човека, когото търсиш. Защото изборът е двустранен и може да се окаже, че на този, който ти трябва, точно ти не му трябваш. По принцип си разсъждавам, не ти правя някакви намеци.
Също така дай дефиниция на „щастие“. За всеки човек това е различно. Но имай предвид, че щастието по принцип е много скучно състояние. Няма драми, няма адреналин, няма тръпки и разтърсващи събития... Има хора, за които да живеят в мир и хармония със себе си и околните е много досадно и неудовлетворяващо, много скучно. Искат си драмите, които ги карат да се чувстват живи. Тихият, спокоен, щастлив, равномерен семеен живот не е за тях.
Ти от кои си?

# 2
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Любовта е дар. Нито трябва да се заслужи, още по-малко да се изстрада. Имаш много любов в себе си и искаш да я дадеш. Желая от все сърце да срещнеш човек със същите нагласи. Красиво и истинско е само тогава.

# 3
  • София
  • Мнения: 12 807
Не знам за отчаяно, но звучиш доста суеверно. Съдбата си я ковем ние. Чрез действията и бездействията си. Ето, ти си се измъкнала от един насилник и така си си дала шанс в живота. Шанс да реализираш себе си и щастието си. Гаранции, че ще срещнеш някоя "изпепеляваща" любов няма, но от теб зависи да срещаш мъже, да харесваш мъже, да им даваш шанс... и тогава има голяма вероятност да срещнеш любов. А щастието, с или без половинка, отново зависи от теб. Има хиляди неща, които правят човек щастлив, и любовта е само едно от тях.

Коментарът на Как' Сийка също е много точен, помисли внимателно над това, което ти е написала.

# 4
  • Мнения: 12 473
Здравейте,
 На този етап все още лекувам раните, но все пак се усещам много по-осъзната.

Тук е "ключът от бараката"..))

Когато се излекуваш наистина и повярваш в собствената си ценност и уникалност, тогава ще срещнеш и подходящия за теб "правилен" партньор.

Иначе Сийка е права - постоянно ни се дават подходящи - за нивото (на съзнанието ни) към този момент. И ако не ти се струват правилните- значи имаш още  да растеш и те са ти учителите по пътя ти. Ако успешш да извлечеш правилно уроците, следващия път ще е "подходящия".

# 5
  • София
  • Мнения: 35 177
Няма корелация между мъките и щастието.
Не се полага според страданията, а според възможността ти да го изживяваш.

Щастието съществува в най- чиста форма, но не ходи по села и паланки, а е вътре в нас.

# 6
  • Мнения: 82
Като цяло моята натура е весела, добронамерена, не търся драма и адреналин във връзките си. Но може би подсъзнателно съм избирала партньори, с които да я има драмата.   
Връзките ми са започвали бурно, но винаги съм разбирала бързо, че това не е моето.
Може би страстта ме е водила, но искате да кажете, че хубавите любови не започват със страст ли? Явно там е разковничето. Аз за себе си съм осъзнала какво не искам и знам какво оставят след себе си такива връзки, винаги съм била потушаващата страна, тази, която опитва да внесе баланс, но хората са били грешни.
Не ми беше цел да правя анализ, аз го правя открай време и премервам и претеглям. Знам,че човек трябва да съумее да види и оцени това, което би било негово щастие и съответно да си го вземе. Вярвам, че на база опита ми до момента, нещата, които искам, са напълно постижими, просто съм губила твърде много време в опити да запазя нещо, което е било обречено.
Отработвам тези си мои черти и грешки, работя за един по-продуктивен във всяко едно отношение живот, но съм от хората, които вярват, че свободната воля, отреденото и късметът са си преплетени. Защото познавам много хора, на които щастието им се усмихна отдавна (с най-най-добри чувства), за което не са предполагали, премисляли, претегляли. Аз пък научих много неща по пътя си, бях на много места, сблъсках се с много житейски опит, та знам, че това е бил моят път и знам, че дойде някакъв момент за равносметка. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 821
Щастието не се усмихва само на някои или след определени изпитания. Това е субективно и за всеки е нещо различно. В момента звучиш сякаш единствената мярка за щастие е да имаш партньор до себе си и да не е насилник. А в живота има още толкова неща. Хубаво е с партньор, но не трябва да е самоцел. Както и сладкото не идва след торбата със сол, така и обратното. Ако си си блъскала главата в миналото или сега е, защото взимаш тъпи решения или имаш ниско самочувствие, не защото така ти е отредено.

# 8
  • Мнения: 1 257
И аз си пропилях годините между 20 и 30. От една страна съжалявам за това, защото тези години са много ценно време за развитие и градеж. Но от друга страна съм доволна, защото натрупах много опит и наблюдения, които са ми полезни сега. Признавам обаче, че нямаше да мога да се измъкна сама. Потърсих професионална помощ, и за времето си (преди 20 години) беше много трудно да намеря подходящите за мен хора. Мисля, че сега това е много по-лесно, и има много повече възможности. За мен лично, "щастието" дойде когато започнах да се харесвам. Разбрах, че не е нужно да съм нечие отражение, не е нужно за чакам нечие одобрение. Разбрах, че имам стойност като човек и като личност, и че заслужавам уважение и добро отношение. Както и че съм свободна да го търся, когато не мисля, че го получавам. Разбрах, че връзката е доброволен съюз между двама свободни и уверени хора, че обсебването и ревността са израз на отчаяние и комплекси. Много неща разбрах, и всичките - по трудния начин. Първото и най-важно нещо, което направих, беше да изградя себе си. Станах устойчива, открих силните си страни, започнах да се харесвам, промених и погледа си към света. Престанах да обвинявам и да търся виновни - преди все си намирах оправдания -  родителите ми, системата (детството ми беше преди 1989), после промяната, после мутренските времена, все нещо отвън ми вредеше и пречеше. Докато през цялото време проблемът е бил вътре в мен. В момента съм на почти 50, и с чисто сърце мога да кажа, че се чувствам щастлива. Не че не е имало трудности, и животът ми изведнъж е тръгнал по мед и масло. Но когато си наясно със себе си и знаеш какво искаш, когато търсиш решения за проблемите (а не проблеми за решенията), когато подбираш битките си и, и успееш да поозаптиш емоциите си, тогава и през трудностите се преминава по-лесно.
Прекалено голямо внимание отделяш на връзките според мен. Нямаш нужда от връзка, за да бъдеш щастлива.  Обратното - трябва да постигнеш щастието сама, вътре в себе си и за себе си. Връзката е бонус и допълнение към щастието, но не трябва да е негова предпоставка.

# 9
  • Мнения: 3 218
На торбата със сол друг ѝ е смисълът - да си бил с някого дълго време и да сте минали заедно през различни житейски ситуации. Не е наказание, след което идва бурканът с мед като награда.

Щастието не е перманентно състояние. Да намериш подходящ партньор не е някаква награда, а често чист късмет. Нищо не е перманентно, всичко се променя. Дали е възможно да си промениш типажа мъже - не знам, според мен този типаж е разположен на линия с минимум свестни и максимум свестни, добре е човек да се опита поне да открие някой в горната част на скалата...

# 10
  • INFJ
  • Мнения: 9 414
Не вярвам, че има подобна закономерност.
Но ти се дава възможност да разбереш по-добре себе си. Тези партньори си ги избрала ти. Има някаква причина за това. Задачата ти е да разбереш откъде се поражда това привличане към неподходящи мъже, дори насилници. И след това, каквото можеш да промениш.

Само тогава ще дойде ред за подходящият. Иначе ще се въртиш в омагьосан кръг.

# 11
  • Мнения: 12 473
Щастието се усмихва, едва когато спреш да се фиксираш в идеята за него.
Едва тогава Вселената разбира, че й се доверяваш и ти дава това, което наистина искаш с душата си.

Ако наистина си си дала емоционална почивка, е повече от чудесно и правилно. Но ще сработи само ако наистина си пуснала контрола и се забавляваш. Ако си стоиш в къщи и чакаш почивката ти да свърши и размишляваш и тн, няма да стане.
Излез навън, забавлявай се и си бъди сама на себе си най-добрата и правилна компания.

# 12
  • Мнения: 12 846
...
Въпросите, които си задавам в момента и които искам да задам и на Вас са:
Усещали ли сте някаква закономерност в това колко от "торбата със сол" трябва да изяде един човек, че да дойде и неговото време за щастлив живот?
Все си мисля че човек понякога първо трябва да изстрада щастието си, за да му се даде възможност да го види, оцени и преживее.
Но се страхувам.
Ами ако просто моят път е такъв и просто не ми е отредено изживея онази хубавата, всеотдайна и топлеща, а не изпепеляваща любов?
Ами ако има хора, които са родени да срещнат точния човек, да създадат семейство и да са щастливи и такива, които просто не са пратени тук с тази цел?
Не искам да звуча отчаяно, просто си разсъждавам и се чудя винаги ли след бурята наистина изгрява слънце или подобни афоризми и мисли са създадени, за да се даде някаква, макар измислена надежда?
...
След бурята изгрява слънце, въпросът е да гледаш вече да си от слънчевата страна.
Ето малко стари мъдрости:
-Който търси - намира.
-Ако не знаеш къде отиваш, ще стигнеш някъде другаде.
Въпросът е какво търсиш и дали си наясно накъде си тръгнала. И защо до сега си стигала някъде другаде. Никой не дава възможности, никой не те кара да страдаш, за да заслужиш. Няма такъв човек някъде там горе, който да ни манипулира. Ние сме съдбата благодрение на свободния си избор.

Според мен, без да те познавам, след като доста пъти си настъпвала една и съща мотика, проблемът не е в мотиката. Има някаква причина да "попадаш" на такива типове, а други жени също ги срещат, но ги подминават. Какво, ако се опиташ да смениш типажа? Дали е възможно, дали ще те развълнува този друг типаж - просто свестен и стойностен мъж? Защото пък да се събереш с някого, само защото е "подходящ", но не ти трепва сърцето, само като го видиш... няма смисъл в такава връзка.

# 13
  • Мнения: 82
Истината е, че от няколко години бягам. Смених държави, градове. Мисля,че ще се чувствам добре някъде другаде, отивам там - започвам да мисля за дома. Връщам се в дома - пак усещам, че трябва да отида някъде и така се лутам. Прибрах се, сред най-близките си хора съм, благодарна съм, че ме подкрепят, но мисълта да се "закотвя" ме парализира от страх и паника. За момента боря страха само с мисълта, че не съм дърво и винаги мога да се преместя където пожелая. Да, но все повече мои приятели са сериозно обвързани, с деца, имат си техния ритъм и това ме кара да се чувствам още по-самотна. Обмислям да започна бизнесчето си отново и да спра да бягам, но и това ме плаши. Като цяло се чувствам притисната да взема решение, защото не мога да си позволя да стоя няколко месеца без доходи. Не знам дали искам да се върна в големия град, където също бях повече самотна, отколкото щастлива, но не знам дали мястото ми е тук, а съм изморена от вечно бягане от себе си. Винаги съм си представяла, че като съм семейна ще съм близо до роднини и близки, но така се чувствам сама...
Иначе обичам забавленията, разнообразието, но те са в големия град, където всички се притесняват да се върна, за да не ме намери бившия ми и да ми се случи нещо. Разбирам ги, родителите ми изстрадаха всичко с мен, не искам да им причинявам още тревоги ...

# 14
  • Мнения: 18 600
Връзка, която е започнала зле, е нормално и да приключи така. Около мен не се сещам за различен край.

# 15
  • Мнения: 20 004
Всичко зависи от нивото ти на приемане и осъзнаване на света и случващото се с теб.
Щастието не идва с хората, те са само част от него. Щастието го усещаш ти, вътре в теб, като състояние на духа, не като стечения на обстоятелства и определени хора. Ако го носиш със себе си, ще си щастлив, независимо от хората и местата.

# 16
  • Мнения: 6 168
Като студентка излизах с една голяма компания, повечето мъже. Един ми се обаждаше, втори ме искаше, към които имах симпатии /и вероятно прословутата страст/, но така и не можа да се развие нещо повече. И по-добре. А мъжа ми кротичко си се спотайваше около тях, незабележим от мен. Трябваха ми 5-6 срещи поне, че да се запозная с него, та камо ли друго. И после течението някак си натам ме отвя и правейки си равносметка хич не съжалявам, че не изживях страстта, ами плавно се понесохме към бъдещето. .... Колко поетично ми се получи, но се разпознах от поста на Сийка.
Та така, Марена, просто си отвори очите и съзнанието за хората, които пропускаш, дори да не ти носят страст и трепет, както очакваш да бъде.

# 17
  • Мнения: 46 552
Цитат
Може би страстта ме е водила, но искате да кажете, че хубавите любови не започват със страст ли? Явно там е разковничето.
Въпрос на химия. Не съм забелязала такава зависимост. Страст може да имаш и към човек, който не е 10 от 10 по някакви стандартни класации.
И не, не трябва да изстрадаш щастието си. Ако началото е трудно, натам ще става още по-трудно.

Живей си живота по възможно най-приятния начин, случай сърцето си, отсявай агресивните, но и не прехръвляй вината на предишните в/у новия човек до себе си.

Също много важно е да не се отчайваш, сравнявайки се с познати. Всичко е въпрос на късмет. При някои се случва по-рано, при други по-късно.

# 18
  • Мнения: 3 218
Ако все бягаш и не искаш да си закотвена може нарочно да избираш мъже, с които закотвянето и усядането е невъзможно. Има една теория за стилове на привързаност, може там да има проблем. Тук може да се прочете:

http://psihoterapevt-bg.com/2021/03/14/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5 … %89%D0%BE-%D0%B5/

Евентуално терапия при психолог, ако си склонна и намериш свестен.

# 19
  • Мнения: 6 196
Противно на повечето мнения, мисля при мен такъв период на страдание по несподелена любов определено ми повлия положително да намеря щастието си. Или по точно да оставя то да ме намери. Мисля си, ако не беше се случило, може би просто нямаше да и обърна внимание както на много други момичета преди нея. Не знам как точно се случи, но буквално ме изстреля в облаците както бях в тая дупка вече много време. Преди това обаче трябва да минеш през този кофти период по един или друг начин. Мен ми помогна много това, че имах много приятели, излизах почти всяка вечер, гледах да не оставам вкъщи повече от две три вечери подред. Според мен е въпрос на настройка, от там се случват нещата. Иначе както казаха подходящи хора можеш да срещал постоянно, но дали ще го възприемеш като такъв зависи от много неща.

# 20
  • Мнения: 1 840
Може би страстта ме е водила, но искате да кажете, че хубавите любови не започват със страст ли? Явно там е разковничето.
Между страст, химия, привличане и сигнали за обсебване, ревност и агресия разликата е от земята до небето. Никой не е казал, че трябва да се хванеш с първия кротък и добродушен мъж, който видиш, независимо, че те е гнус да си легнеш с него. Въпросът е, че щом искаш семейство трябва да гледаш И други качества в един мъж, които досега не си виждала. 
На въпроса от заглавието на темата - да, намерих го, то наистина е както казват "вътре в теб", впоследствие намерих и съпруга си.
Всъщност какво търсиш в един мъж? Кое досега те е карало да се влюбиш в някой, кои качества са ти харесвали, кои постъпки или комплименти са ти допадали? По кое съдиш, че някой наистина те харесва и си важна за него? Дай примери.

# 21
  • Мнения: 12 846
Аз не съм намирала щастие вътре в мен, не съм минавала през никакви страдания и драми, а направо си попаднах на ММ от раз. Тоест той попадна на мен.

Този въпрос - дали любовта започва със страст - не го разбрах. Започва с влюбване, привличане, после се опознавате и си допадате или не. Ако си допаднете, нещата се развиват, а ако не - зависи в кое не си допадате. И зависи колко силно е привличането. Защото не за всяка връзка има смисъл да се бориш.

В контекста на авторката и при положение, че попада все на странни типажи, а последният даже насилник, започвам да се притеснявам какво се разбира под "страст".

# 22
  • Мнения: 82
Под страст имам предвид привличане. Връзките ми винаги са започвали с много силно физическо привличане, ако не е толкова силно, някак оставам зазимена и в последствие ми е минавал интереса. 
Привличали са ме винаги силни и видимо властни мъжкари, които са се държали в началото много мило с мен, много внимателни, винаги с чувство за хумор. Може би проблемът ми е, че винаги ми е харесвала идеята да опитомя такъв тип мъж, но с опита и времето осъзнах,че това е твърде наивно и временно явление и няма как да промениш животинското в такъв тип хора.

# 23
  • Мнения: 821
Всяка любов започва по различен начин, някой със страст, други с приятелство. Няма перфектна рецепта. Лошото при нарцисистите е, че имат способността да рисуват реалност в началото, която прилича на приказка, но не могат да поддържат дълго време. За жертвата е наркозависимост. Съдя и по себе си - когато бившия ми ме бомбардираше в началния стадий буквално не можех да спя от щастие. И както всеки друг наркоман, се бориш да върнеш щастието от първоначалните дози, но никога не се случва. Но това няма нищо общо нито с щастие, нито с любов. Обикновена и вредна пристрастеност. И ме опасява, че авторката бърка двата щата.
Продължавам да поддържам тезата, че щастие е възможно и без в момента да си изпепелен от любов. Дори да случиш на правилния човек е наивно да разчиташ, че страстта ще е същата след 10 години събуждане един до друг и две деца.

# 24
  • Мнения: 12 846
Под страст имам предвид привличане. Връзките ми винаги са започвали с много силно физическо привличане, ако не е толкова силно, някак оставам зазимена и в последствие ми е минавал интереса. 
Привличали са ме винаги силни и видимо властни мъжкари, които са се държали в началото много мило с мен, много внимателни, винаги с чувство за хумор. Може би проблемът ми е, че винаги ми е харесвала идеята да опитомя такъв тип мъж, но с опита и времето осъзнах,че това е твърде наивно и временно явление и няма как да промениш животинското в такъв тип хора.

Оппааа, май ето къде е заровен ключът от палатката.

# 25
  • Мнения: 6 168
Моите наблюдения сочат, че властните мъжкари обикновено си намират някоя блага и тиха женица, която да тъпчат цял живот. И не става въпрос за алфа инициативните /макар и те донякъде/, а по-скоро тези към нарцистичния спектър ала описаните от авторката. Аз не бих понасяла някой да ме командори, а и няма как да стане, така че алфите направо на другия тротоар ги мятам и без да си отварят устата за хумор.
Май нови настройки ти трябват, Марена, че тия са тотално сбъркани.

# 26
  • Мнения: 5 405
Хубави съвети са ти дали всички досега.
И на мен това за страстта ми извади очите в поста ти. Да не би за теб страст да значи, напълно да се изключи здравият разум? Имам такива приятелки, като се влюбят страстно от пръв поглед, не забелязват очевадни проблеми в поведението на възлюбения.
Аз не съм такъв тип човек и не мога да ти вляза в обувките, само ти съчувствам и ти желая да срещаш добри хора занапред. Пази се сама, момиче, няма кой друг да те опази в този живот.

# 27
  • Мнения: 12 473
А, защо. Някои властни обожават да ги пляскат по дупето и тн.

# 28
  • Мнения: 46 552
Противно на повечето мнения, мисля при мен такъв период на страдание по несподелена любов определено ми повлия положително да намеря щастието си. Или по точно да оставя то да ме намери. Мисля си, ако не беше се случило, може би просто нямаше да и обърна внимание както на много други момичета преди нея...
Тя пита за двете неща в една и съща връзка. Т.е. преди да потръгнат отношенията м/у двама, дали първо трябва да минат през трудности. С един партньор, не различни.

MarenaS, със сигурност там някъде има човек, който ще събуди същата страст в теб, без да е насилник. Просто като видиш, че е такъв, не трябва да оставаш във връзката и да се заблуждаваш, че можеш да го промениш.

# 29
  • Мнения: 18 600
Тази концепция "ще го взема с огромните недостатъци, пък после ще си го моделирам както искам" е много често срещана, по поне аз още не съм видяла успешен край на такъв експеримент.

# 30
  • София
  • Мнения: 38 620
На мен пък ми извади очите това "роден да". Човек се ражда с някакъв характер, после се намесват родители, роднини, приятели, лични отношения... Човек цял живот се учи на отношения, любов и да изпита щастие.
Като любовта може да върви със щастие, но не трябва да е основното му гориво.
Така че така - въпросът е в личната настройка и израстване.

# 31
  • Мнения: 82
Противно на повечето мнения, мисля при мен такъв период на страдание по несподелена любов определено ми повлия положително да намеря щастието си. Или по точно да оставя то да ме намери. Мисля си, ако не беше се случило, може би просто нямаше да и обърна внимание както на много други момичета преди нея...
Тя пита за двете неща в една и съща връзка. Т.е. преди да потръгнат отношенията м/у двама, дали първо трябва да минат през трудности. С един партньор, не различни.

MarenaS, със сигурност там някъде има човек, който ще събуди същата страст в теб, без да е насилник. Просто като видиш, че е такъв, не трябва да оставаш във връзката и да се заблуждаваш, че можеш да го промениш.
Не, не питам за двете неща в една и съща връзка, не да мина с някой през трудности и после да стане гладко. Може би не съм се изразила правилно.
Имам предвид, че досега, било то от наивност, недостатъчно внимание за знаци или пренебрегването им, си троших главата. Дали най-накрая, вече по-осъзната, ще срещна човек, който наистина да ме обича и да е способен да ми даде това, от което имам нужда от един мъж. А не,че чакам някой да ми поднесе щастие. В момента преживявам нещо, та затова не се чувствам щастлива, но това няма нищо общо с отсъствието/присъствието на мъж. Чувствала съм се добре и без мъж, надявам се скоро да преодолея преживяванията и да дойда на себе си. Но това отнема време, а за да бъда трайно осъзната, може би ще отнеме и повечко време.

# 32
  • Мнения: 1 840

Привличали са ме винаги силни и видимо властни мъжкари, които са се държали в началото много мило с мен, много внимателни, винаги с чувство за хумор.

Тези "силни" и "видимо властни" мъжкари по какъв начин са показвали властта си? Нека позная - говорят на сервитьорката на "ти", дават кратки заповеди, държат се грубо с всички, освен с теб... поне в началото.
Ще дам съвет, който е голямо клише, но е верен - не гледай как някой се държи с теб в началото, когато те сваля, нито го слушай какво ти говори. Наблюдавай как се държи с непознати на улицата, с персонала, с приятели, колеги, подчинени, с майка си и сестра си, какво говори за бившите си и за жените като цяло. Ще ти светне много бързо крушката, ако се ослушваш и осъзнаеш, че в повечето случае това ще е поведението към теб в бъдеще, но умножено стократно.

Дали може някой да има неприятни случки и отвратителни връзки и после да срещне любовта? Да, абсолютно е възможно. Дали някой ще те заобича - много вероятно. Дали ще ти даде това, което искаш от един мъж - ти какво точно търсиш?

# 33
  • Мнения: 12 473
Въпросът е дали знаеш наистина какво във връзката би те направило щастлива. Защото “имам нужда” не е правилен сигнал, така само засилваш усещането за нужда и липса.
Дали е “способен” също е грешен сигнал.
А ти способна ли си да си дадеш на себе си цялата обич, която мислиш, че заслужаваш?

# 34
  • Мнения: 1 745
Мнението за попадането на подходящия човек ми стана интересно, защото мисля, че има и едно др условие - а то е и подходящ момент. От описаното в една част, ми звучиш малко като мен, трябваше да стана на 35, за да “улегна”, иначе и аз бях в постоянно търсене на “различното” от моментното ми дотогава положение.

Подходящият момент често идва и с подходящ човек, някой, чиято траектория е подобна или има потенциала да бъде подобна на твоята. А също, това може и да бъде откриване и на собствената ти самодостатъчност. Познавам две дами, които са така, и честно, много ми допада непукизмът и самочувствието, че нямат нужда от “придатък партньор”, за да са щастливи. Та бих казала, подходящиият човек, в подходящия момент, са ключови, за да отключиш типа щастие, което си описала (си представяш в описанието си).

# 35
  • Мнения: 46 552
Не, не питам за двете неща в една и съща връзка, не да мина с някой през трудности и после да стане гладко. Може би не съм се изразила правилно.
Ясно. Това със солта ме заблуди, защото по принцип е за една и съща връзка.
Дали? Никой не може да ти каже, вероятно.

# 36
  • Мнения: 934
И на мен ми е любопитно какво се има предвид под силни и видимо властни мъжкари. През живота си не съм срещала мъж, на който да сложа точно този етикет. Все онлайн попадам на такива описания.

Като човек, който е страдал, не в романтичен план точно, но от липса на любов най-генерално, намирам, че няма закономерности, които да гласят, че след мрака винаги идва светлина, така да се каже. Нещастието днес не е цената на щастието утре.
Но понякога ти се удава да си направиш хубавото напук на обстоятелствата.

Друго нещо - всяка връзка е своеобразна. Не смятам, че трупането на опит в отношенията с един човек задължително ще ти помогнат в изграждането на такива с друг. Всеки път е отначало.

# 37
  • Мнения: 20 004
И на мен ми е любопитно какво се има предвид под силни и видимо властни мъжкари. През живота си не съм срещала мъж, на който да сложа точно този етикет. Все онлайн попадам на такива описания.
Означава силно сексуални, териториални и с чувство за собственост / притежание към жената.
Може да са само сексуални и териториални без да те имат за собственост. Ревниви обикновено.

# 38
  • Мнения: 3 021
Марена, звучиш малко незряло (приятелски го казвам).

Идеята, че на едни хора е писано, съдбата е решила и т.н. да срещнат любов и да имат семейство, е изключително проблемна. Не защото в тези работи няма елемент на шанс - има, но така формулирано сякаш отказваш да видиш къде е твоето участие в цялата тази история, как ти съучастваш за това да имаш проблемни и нереализирани връзки. Според мен това е първото, което трябва да направиш - да решиш какво е твърдо не за теб и да не влизаш в отношения с хора, които го предлагат. Да не влизаш в катастрофални сценарии не е гаранция за щастие, но е едно добро начало.

На второ място, пак по детски, вярваш, че след лошите неща ще настъпи любов като по приказките. Няма такава взаимовръзка. И финално, щастието е способността да улавяш някакви моменти, не е някакво състояние на блаженство, което трае вечно, когато срещнеш Принца. Имането на връзка с друго човешко същество, особено с години, е деликатен баланс, в него има и проблеми, и болка, и неразбирателства - не е безкраен празник и блаженство. Така че абсолютно искрено те съветвам да се отърсиш от бонбонените идеи за любовта - има я, жива и здрава е, но съвсем не прилича на романтизираната си версия от романчетата.

# 39
  • Мнения: 82
О, последния съм го наблюдавала относно отношението му към другите  хора, към приятели, семейство, в това отношение той стъпваше много плавно, уважително, с времето разбрах, че това е било просто маска, но такива хора повече от добре знаят как да се представят в добра светлина, знаят какво е нормално за обществото и го копират. С една дума - обиграност. Не е говорил на сервитьорката на "ти" , дори никой от тези мъже не се е държал собственически, агресивно, нарцистично, дори не са били ревниви,освен последния, не и в началото, а напротив - много умело се играе играта.
Никак не мисля,че любовта е цветя и рози, нито пък искам приказки. Просто компромисите, които правя, да не са в разрез с моите собствени разбирания.
Исках да попитам дали вие сте виждали някаква закономерност при вас или при други хора, в момент на моя слабост, просто нещо да ми вдигне духа, нещо да ми даде надежда.
Нямах идея ,че ще се прави анализ на въпросите ми толкова дълбоко и за всяка моя дума.
Аз работя с психолог, отработвам травмите и някои мои погрешни схващания за света, много добре осъзнавам какво ми се е случвало и защо. Знам къде съм бъркала, било то подсъзнателно, знам и защо съм търсила такъв тип хора.
Не беше това въпросът ми, нито да ми обясняват някои хора кое,как и защо, защото го знам Simple Smile
Помагат ми единствено хората дАли някакъв пример със себе си, хора , които са се лутали, кое им е помогнало, как са го осъзнали, чисто информативно, за да усетя, че не съм чак толкова сбъркана, от това имах нужда. Simple Smile

# 40
  • София
  • Мнения: 35 177
Силен и властен мъж може да се подчини, както и такава жена. Всеки си има цака, но трябва много фин усет за тази работа.

Силен и властен не значи селтак със сприхав нрав и поведенчески проблеми.

# 41
  • Мнения: 82
Силен и властен мъж може да се подчини, както и такава жена. Всеки си има цака, но трябва много фин усет за тази работа.

Силен и властен не значи селтак със сприхав нрав и поведенчески проблеми.
Както казах в началото някои хора са много добри в прикритието си. И не, не се случва само на захлупени и тихи жени да се подведат. Може да се случи на всяка една жена, въпросът е да се внимава повече, да се изчака, защото с времето си има светещи лампички къде точно е разликата между двата типа. При мен може и моя да е грешката, макар че бях внимателна , повярвайте ми , успя да заблуди абсолютно всичките ми приятели, роднини и прочие, които след дълъг мой застой сама ,се запознаха с него, имаха време да общуват във времето ...

# 42
  • Мнения: 12 473
Така кажи.)
Сега ще те зарадвам и успокоя - всичко написано от мен към теб е от личния ми опит. И след н--броя "грешки", бракове и тн..най-накрая си научих урока и си срещнах другарчето. (На 47 бях..)
Така му казвам. Не ми е мъж, не ми е гадже, не ми е половинка, но сме едно цяло и се допълваме във всеки един абсурден и за двама ни навик или особеност. Носи ме на ръце  - буквално, обича истински и всеотдайно, приема ме напълно и не се опитва да ме поправя или изправя, напротив - дава ми пълна свобода да съм себе си. Силен, мъдър..властен в бизнеса си със сигурност е, но в къщи аз "командвам" парада. С него съм щастлива във всеки един момент, той е мяот дом и моята крепост.
Дали всичко е цветя и рози - не. Имаме си битови и куп други работни неволи, които създават огромно напрежение и натовареност и не остава много време за романтика. Но знам, че това е моят партньор и дай боже, ще остареем заедно.
И всичко преживяно преди него си струва, само защото ако не бях  го преживяла нямаше да осъзная разликата между желанията на егото и на душата си. И едва, когато заслушах душата си, го разпознах.

# 43
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 251
Струва ми се че изпадаш в някакви крайности и това ти пречи. То придържане към поговорки, то смяна на държави чак, но това са само различни изрази на твоето лично недоволство от настоящето, не са начини то да се поправи. В известен смисъл си намерила доза щастие в това местене, търсене, динамика, бурни връзки и конфликт. Децата правят същото като скачат в локвите, създава се една такава моментна емоция и радост. Обаче като възрастен човек вече би трябало да осъзнаеш, че освен скачането в локвите и моментното забавление има и други неща като това на което му казват "да си уредиш живота" и за тия неща се работи в дълготраен план. Само от мъжа ли ти зависи щастието? Ако искаш да имаш възможността да продължиш с такива буйни емоционални мъже дето не стават за семейство ще ти трябва първо да станеш независима с добър доход, дом и т.н., после една пропаднала връзка няма да те прави нещастна. Ако мисълта, че "ще се закотвиш" те "парализра" пак трябва първо да си вземеш професия и голям стабилен доход, с който ще може да се местиш където и когато си поискаш и да си щастлива Wink

# 44
  • Мнения: 123
Като цяло моята натура е весела, добронамерена, не търся драма и адреналин във връзките си. Но може би подсъзнателно съм избирала партньори, с които да я има драмата.   
Връзките ми са започвали бурно, но винаги съм разбирала бързо, че това не е моето.
Може би страстта ме е водила, но искате да кажете, че хубавите любови не започват със страст ли? Явно там е разковничето. Аз за себе си съм осъзнала какво не искам и знам какво оставят след себе си такива връзки, винаги съм била потушаващата страна, тази, която опитва да внесе баланс, но хората са били грешни.
Не ми беше цел да правя анализ, аз го правя открай време и премервам и претеглям. Знам,че човек трябва да съумее да види и оцени това, което би било негово щастие и съответно да си го вземе. Вярвам, че на база опита ми до момента, нещата, които искам, са напълно постижими, просто съм губила твърде много време в опити да запазя нещо, което е било обречено.
Отработвам тези си мои черти и грешки, работя за един по-продуктивен във всяко едно отношение живот, но съм от хората, които вярват, че свободната воля, отреденото и късметът са си преплетени. Защото познавам много хора, на които щастието им се усмихна отдавна (с най-най-добри чувства), за което не са предполагали, премисляли, претегляли. Аз пък научих много неща по пътя си, бях на много места, сблъсках се с много житейски опит, та знам, че това е бил моят път и знам, че дойде някакъв момент за равносметка. Simple Smile

Любовта трябва да е лесна, без излишни драми, борби и всякакви подобни. Трябва да ти носи спокойствие и сигурност, да има доверие. Да гледате в една посока. За мен само такъв тип отношения имат шанс да се развият и запазят за дълго.

Има ли много емоции, драми, страсти - в един момент всичко прегаря.

# 45
  • София
  • Мнения: 12 807
Не беше това въпросът ми, нито да ми обясняват някои хора кое,как и защо, защото го знам Simple Smile
Помагат ми единствено хората дАли някакъв пример със себе си, хора , които са се лутали, кое им е помогнало, как са го осъзнали, чисто информативно, за да усетя, че не съм чак толкова сбъркана, от това имах нужда. Simple Smile

Добър урок, че не можеш винаги да получаваш това, което искаш Wink Не е и на място да го очакваш. Хората ще дадат това, което могат, ще кажат това, което виждат. Това също е частичка от тях, и дори не с директен пример, предаване на техния опит. Винаги са ми били интересни автори, които се оплакват, че не са получили отговорите, които са търсили.

# 46
  • Мнения: 25 691
Както вече многократно се каза – щастието е вътрешно състояние, което зависи само от теб, не от външни фактори.
Ако не можеш да си щастлива без мъж, няма и да намериш мъж, който да ти поднесе щастието на тепсия. Това не работи така.

Скрит текст:
Имаме съфорумка, която, доколкото знам, никога не е имала мъж. Но има две деца. Как мислиш, дали не е щастлива?

Да, да, разбрах, ти разбор и съвети не искаш, търсиш потупване по рамото, оптимистични теории и празни надежди, че ако продължаваш да се рееш през живота все така без цел и посока, някой ден щастието под формата на принц на бял кон ще те тресне по челото.
Ами, успех!

# 47
  • Мнения: 2 052
Марена, моят съвет е първо преодолей това нежелание за установяване. Разбери, че то ти пречи и ти създава илюзията, че така не пропускаш нищо и не си затваряш пътища, врати, съдби. Всъщност витаеш, емоционално и житейски, и вярваш, че няма как да си направила грешен избор, ако не си избрала въобще.

Имаш малко романтична идея за себе си, не звучиш готова да чуеш обратна връзка без този буфер и затова доста абстрактно говориш за нещата.

П.С. Как Сийке, ако нещо съм научила от СО, то е, че след намирането на легендарния правилен човек следват десетилетия перманентна екзалтация!

# 48
  • Мнения: 6 168
Както казах в началото някои хора са много добри в прикритието си. И не, не се случва само на захлупени и тихи жени да се подведат. Може да се случи на всяка една жена, въпросът е да се внимава повече, да се изчака, защото с времето си има светещи лампички къде точно е разликата между двата типа.
Имало хора добри в прикритието си. Ами да, има, но дали ще го разобличиш на първа среща, ще чакаш мигащи лампи с времето, ще го игнорираш или ще се впуснеш в магията, въпреки всичко ... е, затова хората сме различни. И точно затова не може да се случи на всяка жена.

# 49
  • Мнения: 25 691
П.С. Как Сийке, ако нещо съм научила от СО, то е, че след намирането на легендарния правилен човек следват десетилетия перманентна екзалтация!

А, дано, ама надали... Simple Smile
Няма абсолютно щастие. И най-прекрасния принц да откриеш, животът ще ти сервира нещо друго, което да ти пукне балончето и да те приземи.
Важното е да си даваш сметка за всички хубави мигове в живота и да си благодарен, че са ти са се случили. И че няма начин да ги усетиш и осъзнаеш, ако я няма тяхната противоположност. Как можеш да почувстваш щастието, ако не си изпитал и нещастието?

# 50
  • Мнения: 934
Не намираш правилния човек ,щото си избираш един и същ тип идиоти Simple Smile готова съм да се обзаложа.

# 51
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 251
Помагат ми единствено хората дАли някакъв пример със себе си, хора , които са се лутали, кое им е помогнало
Не, не ти помага да имитираш другите, от това което казваш мисля че точно така правиш, набелязваш си някакъв сценарии и го копираш. Така не се постига същото щастие което са постигнали другите хора просто защото ти и те са различни. Може да постигнеш дълготрайното щастие като осъзнаеш какво искаш и започнеш да работиш за да го постигнеш. Дори тези случки които някои определят като късмет всъщност не са късмет, а хората са си ги изработили, срещнали са мъжа на мечтите си защото са били тип жена каквато този мъж харесва Wink Просто обърни повече внимание на човекът до теб, не на някакви поговорки и общи теоретични заключения.

# 52
  • София
  • Мнения: 35 177
Коментарите на Марена ми носят усещане за наивитет и непорастване.
Малко ала Пипилота, малко Питър Пан, малко еднорози.

Всяка от нас да се изреди да ти разкаже ( в началото имаше прекрасен пост, ще се върна да видя автора), пак няма да намериш своите отговори.
Твоите отговори са в твоя живот, хора, събития. На 30 трябва да ги намериш сама.

# 53
  • Мнения: 821
Поредния автор тук, който не търси промяна, а потвърждение на фантазиите си. Какъвто и да е проблема ти за да постигнеш каквото искаш, със сигурност трябва да промениш сегашните си методи. Никога няма да дойде принца на белия кон. И само защото още не си срещнала правилния човек, не значи че ще го и в бъдеще.

# 54
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Няма формула за щастие.

# 55
  • Мнения: 12 473

Има.
Нарича се Осъзнатост
и Честност към себе си

# 56
  • Мнения: 3 021
Ами защото помоли за пример. Последната ми голяма любов преди сегашния ми мъж и баща на децата съвсем ясни червени сигнали даваше. От любов вярвах, че ако положа повече усилия, ако още време сме заедно, ще се осъзнае. Груба грешка. Урок номер 1 - не позволявай на пожелателно мислене да ти отнеме реалната оценка за човека. Урок номер 2 - не цикли в лоши ситуации, защото само отнемат време, ресурс и ти пречат да намериш това, което искаш.
След тази история известно време останах сама да си подредя главата. Излизах по-сериозно с двама мъже след това. Единият беше много готин, умник, свестен, но малко Питър Пан - мръсен и разхвърлян дом, колелета, живот с братовчед, който дошъл преди пет години и не се изнесъл (малко като Двама мъже и половина), постоянни пиянства насам-натам. Реших, че не ми се занимава да превъзпитавам и т.н. въпреки хубавите му качества. Останахме си приятели.
Вторият - един много красив и секси скандинавец, който не беше много сигурен дали му се занимава със сериозна връзка. Начаса казах ОК, заминах на почивка с приятели и го помолих като се върна, да си е взел нещата и да е оставил ключ на портиера. Без драми и обяснения, изобщо не исках да го слушам какво и защо.
Скоро след това срещнах мъжа си и беше страхотно. За мен ключови се оказаха това да не пробвам някакви връзки, в които не виждам ясна перспектива и това да не цикля в някакви потенциално драматични ситуации от любов към сложното.

# 57
  • Мнения: 31 927
Животът е низ от случайности и избори.
Има хора срещат любов, а други не.
Може да подминеш любовта, може да намериш неправилната и те така.
Сега дали ще си черногледа си решаваш ти.
Живей си живота, ако стане, стане. Ако не, важното е да си жива и здрава.

# 58
  • София
  • Мнения: 38 620
Хич не обичам обиграни мъже. Ама така, да ми е твърде мил, приятен, ала бала, сякаш нещо крие. Искам да го видя в екшъна - ядосан на нещо, да го видя точно как реагира.

# 59
  • Мнения: 2 200
Хич не обичам обиграни мъже. Ама така, да ми е твърде мил, приятен, ала бала, сякаш нещо крие. Искам да го видя в екшъна - ядосан на нещо, да го видя точно как реагира.
За подобни тестове е добре да можеш да носиш и на бой.
Ей така за всеки случай.

# 60
  • Мнения: 3 251
Много поетично,  много философско.
"Ще намеря ли мъж, който да ме направи щастлива?"
А ще намеря ли мъж, който да направя щастлив?
Че тези лутания, връзки, властни мъже, буйни страсти и тичане от град на град...
Не мисля, че са много мъжете, които точно така си представят тяхната половинка.

# 61
  • София
  • Мнения: 38 620
Хич не обичам обиграни мъже. Ама така, да ми е твърде мил, приятен, ала бала, сякаш нещо крие. Искам да го видя в екшъна - ядосан на нещо, да го видя точно как реагира.
За подобни тестове е добре да можеш да носиш и на бой.
Ей така за всеки случай.
Т.е. всеки мъж го избива на бой, когато е ядосан? Аз лично не бих сложила такова грозно клеймо върху целия пол.

# 62
  • Мнения: 8 957
Няма гаранция за тези неща, но със сигурност човек трябва да бъде с положителна нагласа, а не с чувство на обреченост.

Каквото си мислиш, това привличаш!

# 63
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 251
Т.е. всеки мъж го избива на бой, когато е ядосан? Аз лично не бих сложила такова грозно клеймо върху целия пол.
Ами много зависи от местните навици и порядки в обществото Wink

# 64
  • Мнения: 20 004
Не зависи само от местните навици.
Мъжете по време на емоционални ситуации, скандали, конфликтни моменти, гняв вдигат много тестостерона и той предизвиква силна агресия.
Имала съм честта да изкарвам всякакви мъже от кожата им. Дори и най-хрисимите избиват на агресия. Това е компесаторен механизъм на психиката им, за да излязат от ситуацията.
По-примитивните, комплексарите и простаците вероятно ще ви ошамарят вас.
Други ще чупят врати, удрят стени, мебели, но няма да е срещу вас.
Трети ще опитат да избягат, излязат от ситуацията като изчезнат бързо от нея, но той гнева си остава, само се изтласква. И после избива под други форми и в други моменти.
//
Та Роки, не си е работа да се докарва мъж да изпада до изплискване на легена и екшъни. Крайностите не им се отразяват добре определено.

# 65
  • София
  • Мнения: 38 620
Въобще не сте ме разбрали. Не аз да го ядосам. Просто да го наблюдавам как реагира в напрегната ситуация. Определено не всички мъже реагират гадно вербално или физически.

# 66
  • Мнения: 20 004
То зависи от ситуацията, Роки, не винаги от какъв е мъжа. Колкото е по-интелигентен, толкова по-непредвидим и гъвкав може да бъде. Simple Smile

# 67
  • София
  • Мнения: 38 620
Знам, Босилке, знам. На собствен гръб.

# 68
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 251
И специфики на неврологията може да направят мъжа непредвидим и гъвкав, важното е да си го познаваш и да се нагласите един спрямо друг. Щастието е да си кажеш, окей, той си е такъв, и ще си паснете като парченца в пъзелче, дори той да е крив.

# 69
  • Мнения: 1 840
Нямах идея ,че ще се прави анализ на въпросите ми толкова дълбоко и за всяка моя дума.
Не беше това въпросът ми, нито да ми обясняват някои хора кое,как и защо, защото го знам Simple Smile
Е как нямаш идея като това ти е сигурно трета тема в рамките на два месеца, която пускаш, за избора ти на мъже-идиоти, за намирането на щастие и за твоето "лутане"? Всички ти отговарят по темата, някои дават примери. Не ми отговори на въпроса какво означава "видимо властни", отговори ми само какви не са... защото тук според мен се крие ключът от бараката.

# 70
  • Мнения: 6 610
Въобще не сте ме разбрали. Не аз да го ядосам. Просто да го наблюдавам как реагира в напрегната ситуация. Определено не всички мъже реагират гадно вербално или физически.

В напрегната (не от теб, а от външни фактори) ситуация е по-добре да не ме виждаш.
Защото в подобен случай ситуацията ще важи и за теб, а не е ясно дали си способна да излезеш от нея.
В критични ситуации няма наблюдатели, има участници.

# 71
  • Мнения: 20 004
Подкрепям тотално Джеймс в горното мнение.
За мъжете ми най-доброто и комфорт. Че иначе не е добре за никого.
Неслучайно жената е като стабилизатор за мъжа (или пък не е).

# 72
  • Мнения: 1 840
Уауу, много си страшен, Джеймс.
Ако за всяка напрегната ситуация от външни фактори мъжът ще агресира и не може да се контролира, значи не е у ред с главата.
А това "не е ясно дали си способна да излезеш от нея" звучи направо заплашително.
Айде няма нужда.

# 73
  • Мнения: 6 610
Уауу, в написаното нямаше дори намек за агресия или агресивност, но някои като си ги влече, няма отърване. Гузен, негонен бяга.
Изрично споменах "външни" фактори, най-простия пример би бил природни. Тоест ситуация е критична според мен, когато става дума за оцелявате. Физическо оцеляване.
Изискваща вземане на бързо и  правилно решение. С една дума, радвайте се, че не сте в подобна критична ситуация с мъж, защото надали ще имате възможност да го наблюдавате и оценявате.
Още по-прост пример, нали, според аудиторията. Снежна буря в планината на 5000м.
Само сега да не излезете с лафа, че няма такива планини в България Simple Smile Simple Smile
 

# 74
  • София
  • Мнения: 38 620
Ами аз ако видя такова чудо при гадже, просто бягам и блокирам.
Брей, снежна буря чак.
А примерно мацката е изтървала транспорт, ти се налага да я закараш, а телефона ти прегрява за спешна работа?
Жената го отнася, а?
Е от такова бягайте веднага.

# 75
  • Мнения: 20 004
Това не е проблемна ситуация, Роки.
Говорим за липса на пари за семейството, банката да ви вземе дома или някой да ви източи банковите сметки. Или, недай си Боже, някой да се разболее тежко.

# 76
  • Мнения: 31 927
Въобще не сте ме разбрали. Не аз да го ядосам. Просто да го наблюдавам как реагира в напрегната ситуация. Определено не всички мъже реагират гадно вербално или физически.

Абсолютно е така. Точно в такива моменти се преценя.
Има мъже и за изключителни дреболии се нервирата, псуват и трошат.
Имам такъв колега. Не ми се мисли при сериозни проблеми какво прави.

Но съм виждала и мъже в напрегнати ситуации и не псуват, не удрят, не крещят, а мислят за решението.
Но не са много такива.

# 77
  • София
  • Мнения: 38 620
Ами аз говоря за такива, дребни, банални житейски случки, които са много показателни. Наблюдавайте, момичета!
Ако се държи добре в ежедневието, доста вероятно е и при големи бури да издържа.
Ако пали от едно задръстване.....ще берете ядове, вместо щастие.
И няма начин да оправите това.

# 78
  • Мнения: 20 004
Дребните житейски ситуации се решават с общуване, разговори, подкрепа, диалог, екипна работа. Това не са стрес ситуации, а регулярност, битовизъм, той се отработва.

# 79
  • Мнения: 31 927
Ами аз говоря за такива, дребни, банални житейски случки, които са много показателни. Наблюдавайте, момичета!
Ако се държи добре в ежедневието, доста вероятно е и при големи бури да издържа.
Ако пали от едно задръстване.....ще берете ядове, вместо щастие.
И няма начин да оправите това.
Именно. Същия ми правеше жалки опити за свалки.
Точно защото наблюдавам поведение го отсвирих.

# 80
  • Мнения: 25 691
Ами аз говоря за такива, дребни, банални житейски случки, които са много показателни. Наблюдавайте, момичета!
Ако се държи добре в ежедневието, доста вероятно е и при големи бури да издържа.
Ако пали от едно задръстване.....ще берете ядове, вместо щастие.
И няма начин да оправите това.

По принцип си права, но и има разлика как точно „пали“. Дали само тегли една нецензурна (евентуално), или го влече физическата разправа.
Хора сме, всички си изтърваме нервите понякога. Въпросът е как точно.

# 81
  • Мнения: 4 966
Нормално е, когато си се сблъсквал с разочарования и още повече това, което ти се е случило последно, да се страхуваш.
Трябва ти време..Отработи с психолог.

Иначе, всяка връзка е действие. Не е да срещнеш и хепи енд.
Радвай се на настоящето, не се успивай.
С мъж или без мъж, ти трябва да си си център..За да даваш и получаваш.
И да направиш разлика..

# 82
  • Мнения: X
Уауу, много си страшен, Джеймс.
Ако за всяка напрегната ситуация от външни фактори мъжът ще агресира и не може да се контролира, значи не е у ред с главата.
А това "не е ясно дали си способна да излезеш от нея" звучи направо заплашително.
Айде няма нужда.
След такава реакция от типа  на мама ме е родила изрод и ти не трябва да ме ядосваш, срещите стават само случайни и хващам другия тротоар.

# 83
  • Мнения: 1 840
Скрит текст:
Уауу, в написаното нямаше дори намек за агресия или агресивност, но някои като си ги влече, няма отърване. Гузен, негонен бяга.
Изрично споменах "външни" фактори, най-простия пример би бил природни. Тоест ситуация е критична според мен, когато става дума за оцелявате. Физическо оцеляване.
Изискваща вземане на бързо и  правилно решение. С една дума, радвайте се, че не сте в подобна критична ситуация с мъж, защото надали ще имате възможност да го наблюдавате и оценявате.
Още по-прост пример, нали, според аудиторията. Снежна буря в планината на 5000м.
Само сега да не излезете с лафа, че няма такива планини в България Simple Smile Simple Smile


Много добре те разбрах, не ми обяснявай за снежни бури. Rockstar изрично каза, че наблюдава в критични ситуации дали мъжът ще е агресивен вербално или физически. Мисля, че стана ясно, че не става въпрос за оцеляване в природата, пожари и земетресения. По тая логика не е добре и мен да ме виждаш в критична ситуация, защото щом има пожар за мен, има и за теб... Rolling Eyes Логика.
Постът ти изобщо не звучеше по този начин. " Радвайте се, че не сте с мъж в критична ситуация ". Не би ли трябвало да се радваме точно, че сме с мъж в критична ситуация?

# 84
  • Мнения: 2 200
Напрегната ситуация ли е когато жената вземе да реве и нямаш хабер.
Там сий бало фара как да реагираш.

# 85
  • Мнения: 1 840
Не просто напрегната, а критична. По скалата на Рихтер е 7. Бих препоръчала при възможност да напуснеш сградата, ако не да се скриеш под масата.

# 86
  • Мнения: 31 927
Напрегната ситуация ли е когато жената вземе да реве и нямаш хабер.
Там сий бало фара как да реагираш.
Ми как какво.
Ще я гушнеш, ще я цункаш...

# 87
  • Мнения: 6 610
Ами аз ако видя такова чудо при гадже, просто бягам и блокирам.
Брей, снежна буря чак.
А примерно мацката е изтървала транспорт, ти се налага да я закараш, а телефона ти прегрява за спешна работа?
Жената го отнася, а?
Е от такова бягайте веднага.

От кога ежедневието го броим за критична ситуация?
Или с вашето участие всичко се накритичва?

# 88
  • София
  • Мнения: 35 177
В критична ситуация с предимство са  жените и децата Wink

# 89
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 251
Ако пали от едно задръстване.....ще берете ядове, вместо щастие.
Въобще не мисля че е така. В ежедневието може да има слабо място някъде, да е нервак на светофар, но да те подкрепя в големи неща ако се наложи, няма зависимост.

# 90
  • Мнения: 3 251
Това си ги виждала реално или го споменаваш като възможност?
Защото и аз може изглеждам като шведка, но реално съм като Наоми Кембъл.

# 91
  • Мнения: 6 610
Като гледам френските футболисти, изобщо няма да се учудя на някоя шведска наоми кембъл

# 92
  • София
  • Мнения: 35 177
Не ща да чакам големи катаклизми, малките житейски ситуации и 200 гр пиячка ми вършат работа за преценка.

# 93
  • София
  • Мнения: 38 620
Според мен и моя жизнен опит, ако е нервак в ежедневни ситуации, го яде нещо дълбоко отвътре, което в сериозни ситуации, става още по-зле. Такова едно, да се наложи, да си покаже егото. "Властен мъж" демек Бегай.

# 94
  • София
  • Мнения: 35 177
Нервак няма как да ме доближи, камо ли да ме облажи.

# 95
  • Мнения: 6 610
Не ща да чакам големи катаклизми, малките житейски ситуации и 200 гр пиячка ми вършат работа за преценка.

Тоя, дето ще го съборят 2 малки ракии, не виждам как изобщо ще стигне до сериозен тест при теб Simple Smile

# 96
  • София
  • Мнения: 35 177
Четири малки ракии. Не твърде малко, не твърде много - тамън Wink

# 97
  • Мнения: 6 196
Добре бе, ето ви критична ситуация- вървите си с мъжа и някой случаен на улицата почва да се заяжда с вас или пък пуска ръка на жената. Или с колата сте, няква конфликта ситуация и другия участник в нея слиза и почва да налита на бой. Как очаквате да реагира мъжът- агресивната реакция разбрах не се приема добре. Ако напълни гащите сигурно ще се приеме по-добре, знам ли. Естествено важно е да запази самообладание, но един ще се уплаши, друг ще реагира агресивно или ще тръгне да се бие ако е нужно.
При мен рядко се е стигало до физически контакт, но като се е стигало е било брутално. Иначе не налитам на бой, контролирам се много сериозно, обаче ако е необходимо (по моя преценка) нямам проблем с това.

# 98
  • Мнения: 3 251
Значи има какво да контролираш, т.е. изначало има какво да сдържаш.

# 99
  • Мнения: 25 691
Как очаквате да реагира мъжът- агресивната реакция разбрах не се приема добре. Ако напълни гащите сигурно ще се приеме по-добре, знам ли. Естествено важно е да запази самообладание, но един ще се уплаши, друг ще реагира агресивно или ще тръгне да се бие ако е нужно.

А има и трети начин – да не приема предизвикателството, да не влиза в конфликта, да се опита да заглади ситуацията – къде с хумор, къде с успокояващ тон... Поне така правят по-умните.

# 100
  • Мнения: 821
Много ме кефи как мъжете винаги вярват на преценката си кога си струва да бъдат ядосани и как да го покажат. Дори и в женски форум, дори в теми за домашно насилие. Някой забелязал ли е, че мъжете успяха да заблудят света, че гнева не е емоция? Въпреки тестостерона и проблемите, които им създава всекидневно, ние сме емоционалния, истеричен и нелогичен пол…

# 101
  • София
  • Мнения: 35 177
То и тук се прокраднаха постове в стил - не го здразни, че да не го изядеш. Щот ще си си виновна един вид.

# 102
  • София
  • Мнения: 38 620
Също така, съществуват мъже, които например
а/ ще го обърнат на майтап
б/ще замълчат ядосано, но не много
в/ ще пуснат някоя саркастична забележка
г/въобще няма да се ядосат, тъй като няма за какво
Въобще всякакви такива напълно приемливи варианти.

# 103
  • Мнения: 20 004
А има и трети начин – да не приема предизвикателството, да не влиза в конфликта, да се опита да заглади ситуацията – къде с хумор, къде с успокояващ тон... Поне така правят по-умните.
Принципно това е начина, да. Ако срещу теб има подобен индивид. Ако е луд, нахален, див селтак насреща ти, по-скоро с това поведение ще бъде набит другия мъж. Трябва да се пробва с изглаждане, но не винаги е удачно и помага.

# 104
  • Мнения: 6 196
Мда, изключително ми е интересно как ще те нападне някой с юмруци или ще налети на жена ти, пък ти ще тръгнеш да изглаждаш или да се майтапиш. Въпреки всички приказки, мъж неспособен да се защити или да защити жена си, губи всякакво уважение от нея от този момент нататък. Просто инстинкти. А агресивното реагиране на дразненето или като ответна реакция в 90% от случаите предотвратява по нататъшно развитие. Защото този вид насилници или комплексари като срещнат адекватна съпротива, дори вербална щ, много бързо им се охлажда ентусиазма

# 105
  • София
  • Мнения: 35 177
Това на мен никога не ми се е случвало, пък да кажеш съм била в множество ситуации и конфигурации.

# 106
  • Мнения: 25 691
То и тук се прокраднаха постове в стил - не го здразни, че да не го изядеш. Щот ще си си виновна един вид.

Ако имаш предвид моя пост, жалко, че само това си разбрала.
Съветът да не дразниш побеснялото животно не е заради определяне чия е вината, а за да си спестиш побоя и може би смъртта.


Мда, изключително ми е интересно как ще те нападне някой с юмруци или ще налети на жена ти, пък ти ще тръгнеш да изглаждаш или да се майтапиш. Въпреки всички приказки, мъж неспособен да се защити или да защити жена си, губи всякакво уважение от нея от този момент нататък.

А ако те пребият или убият пред очите ѝ, със сигурност ще ѝ спечелиш уважението? И само с юмруци ли можеш да я защитиш? Глава, уста при теб не работят?
Не знам, не знам... Макар че наистина има жени, които се възхищават на разни примати.

# 107
  • София
  • Мнения: 35 177
Не. Не съжалявай.

# 108
  • Мнения: 6 196

Мда, изключително ми е интересно как ще те нападне някой с юмруци или ще налети на жена ти, пък ти ще тръгнеш да изглаждаш или да се майтапиш. Въпреки всички приказки, мъж неспособен да се защити или да защити жена си, губи всякакво уважение от нея от този момент нататък.

А ако те пребият или убият пред очите ѝ, със сигурност ще ѝ спечелиш уважението? И само с юмруци ли можеш да я защитиш? Глава, уста при теб не работят?
Не знам, не знам... Макар че наистина има жени, които се възхищават на разни примати.

И други начини знам, ама не са много за приказване в женски форум

# 109
  • София
  • Мнения: 38 620
Вие го обърнахте на някаква страшна драма. Такова нещо може да се случи в тийн годините, веднъж - два пъти. Ок, единия мъж отива и се разправя с другия мъж. Жената може да бъде наблюдател. Общо взето, ситуацията не я засяга пряко.

Назад говорех за ситуации, когато мъжът може да си го изкара на жената. А може и да не го направи. Има избор, ако има акъл.

# 110
  • София
  • Мнения: 12 807
Трябва да знаеш кога и как да реагираш, както и да го направиш, защото така си преценил, а не защото ти е паднало пердето. Разликата между студенокръвния убиец с пресметнати ходове и разярения бик, скачащ на веещия се плащ. Ако един мъж ще ме защити пред агресор, но вкъщи ще агресира пред мен, не ми трябва неговата защита, трябва ми защита от него.

Много ме кефи как мъжете винаги вярват на преценката си кога си струва да бъдат ядосани и как да го покажат. Дори и в женски форум, дори в теми за домашно насилие. Някой забелязал ли е, че мъжете успяха да заблудят света, че гнева не е емоция? Въпреки тестостерона и проблемите, които им създава всекидневно, ние сме емоционалния, истеричен и нелогичен пол…

И на мен винаги ми е било интересно как гневът се изключва от емоциите. И жените били истерични, ама мъжете ние сме ги предизвиквали... алелейй, то двойни стандарти ли да обявиш, глупост ли да го пишеш, на егоцентризъм ли да го припишеш, или да използваш старото златно правило, че най-очевдиният отговор е верният - така им е изгодно просто.

И да, хората се тестват в трудни времена и в криза. Тогава се вижда колко им е капацитетът да минават през такива ситуации.

# 111
  • Мнения: 1 840
Ама кое не е ясно, че напрегната ситуация не е цунами, терористичен акт или опит за убийство. И сама да съм в колата, някой ненормален да излезе с бухалка, и аз ще се защитавам, не е нужно да съм агресивен мъж.
Как така изопачихте нещата и изменихте темата за мъжете герои, защитаващи жените си.
Ставаше въпрос за мъж, който при стрес и в напрегнати ситуации (уволняват го, изгубва всичките си пари, обаждат му се, че е просрочил кредита, съседът му вика полиция, че вдига шум) той не губи самообладание и не го изкарва на жена си и децата. Примерно не й казва "млъквай бе, уфсъ, не спря да плямпаш" и после "извинявай, бях напрегнат, виждаш, че имам много проблеми".

# 112
  • София
  • Мнения: 12 807
Ами аз и при цунами или терористичен акт предпочитам някого, който ще запази самообладание и ще взема разумни решения, а не някого паникьосан, когото го избива на шум и агресия, и смята, че така отчита полезна дейност.

# 113
  • Мнения: 821
Проблема е там, че всеки емоционален дискомфорт, който получават мъжете го отчитат като извънредна ситуация. И както вече уточнихме не са толкова критични към своите емоции както към нашите. Опити за убийство и преследвачи с бухалки са много рядко в живота и все пак няма жена, която да не си е патила от балканския нрав. Интересно как става? Дори не визирам само мъже,  с които имаме отношения. На коя не й се е случвало мъж, който уж я сваля мило да се превърне в маймуна в секундата, в която разбира, че е отхвърлен? В неговите очи също яда му е валидиран.

Всички трябва да си даден сметка, че носим отговорност за думите, действия и мисли. И като всяко друго същество, което иска да е част от цивилизован свят, да се старае да има контрол над импулсите си.
И не, няма да ме впечатли мъж, който си мисли че защитава достойнството ми с насилие. Първо, защото достойнството ми не е нещо, което друг освен мен може да отнеме и второ, защото знам че това насилие утре може да е върху мен. Неслучайно има приказка да броиш до десет, когато си под афект.

# 114
  • Мнения: 2 200
Също така, съществуват мъже, които например
а/ ще го обърнат на майтап
б/ще замълчат ядосано, но не много
в/ ще пуснат някоя саркастична забележка
г/въобще няма да се ядосат, тъй като няма за какво
д/ще си плюят на петите и ще оставят жената да го обърне на майтап.

# 115
  • Мнения: 6 196
е/ ще се скрие зад жена си и ще я остави тя да се оправя. Еманципация, кво да го правиш...

# 116
  • София
  • Мнения: 12 807
Повечето кризистни ситуации в живота не са от боксов, а от семейно-битов характер. Та тези примери със световни катаклизми и мелета не са много на място.

# 117
  • Мнения: 2 200
Рокстара е виновна - от тема "Намерихте ли щастието" отидохме на бой, торнадо и катаклизми, щото тя искала да види как ще реагира мъжът "в ситуация".

# 118
  • София
  • Мнения: 38 620
Продължавам, щот съм гадна.
Ето го моя стрес тест. Именно 22 декември е. По принцип трябва да вземете заплата/даже две/ и бонус. Изведнъж шефът ви се оказва пълен педал и казва, че няма да ви даде 1 стотинка. Големият тест е как ще се държите пред семейството си през цялото време на празниците. Ааа, както казва Къци, имате и бонус - два рождени/именни дни. 😁

# 119
  • Мнения: 821
Ти ще си виновна, че изискваш от него да е адекватен със семейството, което сам е създал. Не му влизаш в положение, не го жалиш. Трябва да си емоционалната му боксова круша (защо не и децата). Разбира се, никога няма да си признае, че вие сте жертвите, защото не му стиска да се опълчи на шефа си. Толкова за мъжката смелост.

# 120
  • Мнения: 12 473
Семейството е за подкрепа и разбиране, а не за нагнетяване на напрежение и тн.
Честно казано - някакви супер екшън ситуации съм имала, но не помня да е имало издънки от мъжете.

Помня случката, в която разбрах, че ММ е моят човек. Бях на вечеря с един стар познат и бивш ухажор, от когото исках услуга. Ядох скумрия и пихме узо. Точно на тръгване ми стана адски зле, но все пак се качих в таксито и шофьора ми помогна да се кача до нас, защото бях неадекватна. ММ ме  посрещна и вкара в къщи..а там веднага започнах да връщам всичко. Адски грозна и срамна история..която на всичкото отгоре помня детайлно, щото не бях пияна, а натровена - ама нямаше как да му го обясня докато си плюя червата. Той обаче запази абсолютно спокойствие, помогна ми, изми ме, изпрал ми беше дори роклята и ме сложи да спя. А сутринта само прегърна, целуна и нищо не каза и не попита..(после чак си разказах всичко)И никога не ми е напомнял този случай, а 2 г от тогава минаха.
Това за мен също е показателна ситуация. Повечето мъже щяха да намилат и хапят всеки път, когато жената излезе сама или ако подпйне.

# 121
  • Мнения: 2 200
Трябва да си емоционалната му боксова круша (защо не и децата). Разбира се, никога няма да си признае, че вие сте жертвите, защото не му стиска да се опълчи на шефа си. Толкова за мъжката смелост.
Ти си се напушила яко на мъжете. Ако не си попаднала на нормален, не значи че всички са олигофрени и че всяка жена е страдала от "балкански манталитет".
Рокстара има в предвид собствения си шеф според мен, но това едва ли има значение за режима в който си влязла.

# 122
  • Мнения: 6 196
Нещо не разбирам, що шефът като го е прее*ал трябва да си го изкарва на жената и децата? Ква е връзката тук, много ще се радвам някой да ме светне? Иначе нормално да е по крив и раздразнителен, нервното напрежение си казва думата и прагът на търпимост на дразнители спада чувствително. Ама тук вече идва ролята на жената- ако му дудне непрекъснато или му вдигне скандал заради шефа му, тогава вече може да стане лошо. Не всеки може да се контролира достъчно и може да се стигне до ескалация.

# 123
  • София
  • Мнения: 35 177
Точно за тези прагове говорим.
Да се дразни там, където го дразнят.

# 124
  • Мнения: 6 196
Е да де, ама ако жената целенасочено го дразни и му дудне непрекъснато, не всеки би се стърпял. Не говорим за бой непременно, но голям скандал например е напълно възможен и тогава вината е и на двамата.

# 125
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 825
Прав беше James42, но нямаше кой да го чуе.
Ако човек преживее срив, той използва за пример буря в планината ( може да е и всичко друго), той (човекът) реагира основно по два начина - изпада в ступо или "погребва" всичко надълбоко и продължава напред. Ступора може да трае и месеци. И при двата случая остава псиихическа травма. При натрупването на "травмите" и стрес, реакцията на човек ( мъж, жена, дете) е неадекватна.
Например някой те бута леко и ти скачаш да се биеш.
И не че скачащият е агресор. Не, не е. просто не може да се справи със стреса.

# 126
  • София
  • Мнения: 38 620
Да ходи да се лекува тогава.
Освен това, зависи с кого и как се биеш. Има много хора на тоя свят, които не скачат на жена си/мъжа си/близките си. Обмислят битките си и се борят с истинския враг.

# 127
  • Мнения: 1 840
Всички сме травмирани по един или друг начин, всички преживяваме стрес, но не всички ставаме агресори.
И да, агресорът е този, който агресира.

# 128
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 825
Да ходи да се лекува тогава.
Освен това, зависи с кого и как се биеш. Има много хора на тоя свят, които не скачат на жена си/мъжа си/близките си. Обмислят битките си и се борят с истинския враг.
Нали ти е ясно, че нещата не са черни и бели
Че ти, тук говоря съвсем условно, можеш да предизвикваш агресията.
Дори и животните се ядосват, но те дават знак и другите животни се отдръпват.
Докато хората не - започват още повече да дразнят.

Всички сме травмирани по един или друг начин, всички преживяваме стрес, но не всички ставаме агресори.
И да, агресорът е този, който агресира.
Несъмнено всьички сме тодложени на стрес, но ежедневният стрес не може да се сравни със ситуация когато трябва да оцелееш физически, ако и децата ти са вкл, тогава съвсем.

# 129
  • Мнения: 25 691
Продължавам, щот съм гадна.
Ето го моя стрес тест. Именно 22 декември е. По принцип трябва да вземете заплата/даже две/ и бонус. Изведнъж шефът ви се оказва пълен педал и казва, че няма да ви даде 1 стотинка. Големият тест е как ще се държите пред семейството си през цялото време на празниците. Ааа, както казва Къци, имате и бонус - два рождени/именни дни. 😁

Това за теб ли се отнася, или за мъжа ти?
Ако е за мъжа ти, би ми светнала много голяма червена лампа. Доколкото си спомням, това не е първият път, когато го прецакват с парите. Човек, който се натиска да работи там, където го прецакват с парите, явно е тотален идиот. Или лъжец.
Аз бих заподозряла укриване на пари или хазарт. По-скоро второто. Има някаква слаба вероятност да се е издънил нещо на работа и да му удържат заплатите, докато си изчисти задължението, но едва ли.
Ако съм права и мъжът ти редовно остава без пари „заради лошия шеф“, сериозно си го загазила.

# 130
  • София
  • Мнения: 12 807
Стигнеш ли до там да агресираш на всякакви ситуации, да, определено трябва да се лекуваш. Не си се справил със стреса, ок, взимаш мерки - другите не са виновни и не са длъжни да стават получатели на неадекватните ти реакции. Другите също така не са отговорни за чувствата ти и не могат да бъдат винени за това, че са ги предизвикали, особено когато са диспропорционални на действието, което ги е отключило. Хората, които поемат отговорност за собствените си чувства, приемат доста по-лесно стресови ситуации и доста по-успешно излизат от тях, и без да създават опасност за другите хора.

# 131
  • Мнения: 6 610
Скрит текст:
Да ходи да се лекува тогава.
Освен това, зависи с кого и как се биеш. Има много хора на тоя свят, които не скачат на жена си/мъжа си/близките си.
Обмислят битките си и се борят с истинския враг.

Ти май подстрекаваш към сваляне на правителството и събаряне на обществените порядки?
Trollface
А историята, дето не ти платили заплатата е егати частния случай! Изобщо не може да служи за пример.
Не мога и да си представя, че може да се случи подобно нещо.
На следващия ден ще работя за друга компания, а предната ще ми плати неплатената заплата с лихвите по трудния начин. Имам предвид съдебен, да не го изтълкувате пак, че ще заплашвам някого с физическо възмездие Wink

# 132
  • Мнения: 1 840
Скрит текст:
Да ходи да се лекува тогава.
Освен това, зависи с кого и как се биеш. Има много хора на тоя свят, които не скачат на жена си/мъжа си/близките си. Обмислят битките си и се борят с истинския враг.
Нали ти е ясно, че нещата не са черни и бели
Че ти, тук говоря съвсем условно, можеш да предизвикваш агресията.
Дори и животните се ядосват, но те дават знак и другите животни се отдръпват.
Докато хората не - започват още повече да дразнят.

Всички сме травмирани по един или друг начин, всички преживяваме стрес, но не всички ставаме агресори.
И да, агресорът е този, който агресира.
Несъмнено всьички сме тодложени на стрес, но ежедневният стрес не може да се сравни със ситуация когато трябва да оцелееш физически, ако и децата ти са вкл, тогава съвсем.

Нека не задълбаваме отново в ситуации на живот и смърт и опасност за децата ни. Ако попаднеш в такава ситуация и се защитаваш това пак не те прави агресор, а жертва или спасител.

" Че ти, тук говоря съвсем условно, можеш да предизвикваш агресията.
Докато хората не - започват още повече да дразнят. "
Дай пример как жена предизвиква агресия у мъжа в ситуация, породена от външни фактори? И това какво право му дава на мъжа в случая?

# 133
  • София
  • Мнения: 12 807
То това е цялата грешка в този аргумент - "предизвикала агресия". Все едно, домакинства си нещо жената, мие съдовете, шуми вода, съдове дрънчат, и изведнъж мъжът скача гневно, щото той не бил издържал на стреса от някакви други неща и тя сега го дразни с действия, на които друг човек изобщо не би обърнал внимание, камо ли да агресира. Пита се кое е вярното:

1) Жената е предизвикала агресията
2) Мъжът е агресирал поради някакви негови вътрешни обстоятелства

Може ако мъжът спре да прехвърля отговорността върху други хора, ще може:

1) Да говори нормално с жената да му осигури пълна тишина, защото в момента е чувствителен към всяко нещо
2) Разбирайки, че в момента праговете му са ниски, да се оттегли някъде, където няма да бъде подложен на "дразнители" или където няма хора, които да станат получатели на раздразнението му - например, да излезе в съседната стая

# 134
  • Мнения: 20 004
Това горното не е ситуация под стрес за мъжа, а патриархалност в чист вид и сприхав характер просто. Такъв е невъзможен за търпене.
Мъжът става агресивен, ако приемем, че е нормален, в ситуации, застрашаващи жена му, децата, него самия, приятел.
Тези дето се дърлят на общо основание са невротици и кукумицини просто.

# 135
  • София
  • Мнения: 38 620
Именно! Схемата при нас беше. Вечеряме, сядаме да пийнем. Разговорът тече кротко. В един момент той се хваща за някакво съвсем невинно мое изречение и почва да дълбае, да дълбае, психира се, полудява и агресира.
Чист кукумицин.

# 136
  • София
  • Мнения: 12 807
Това горното не е ситуация под стрес за мъжа, а патриархалност в чист вид и сприхав характер просто. Такъв е невъзможен за търпене.
Мъжът става агресивен, ако приемем, че е нормален, в ситуации, застрашаващи жена му, децата, него самия, приятел.
Тези дето се дърлят на общо основание са невротици и кукумицини просто.

Въпросът е, че жената не е предизвикала агресията - някакви външни (и в последствие - вътрешни на мъжа) фактори са предизвикали агресия у него, а жената е както злощастния реципиент, така и набедената "отговорна" за възникването й. Това е пример за липса на отговорнсот към собствените чувства и поставяне на другите в контрола на тези чувства. Хора, живеещи в свят, където другите постоянно "предизвикават" чувствата им, като цяло са доста дисбалансирани емоционално личности.

Изключение правят единствено токсичните връзки, където наистина имаме умишлени действия върху нечии нерви. Но дори тогава, ако не търсиш отговорността от друг, приемаш, че контролът е в теб и напускаш ситуацията - и човека. Не търсиш отговорност на някого, който не само няма желание, не просто не е способен, а даже умишлено иска да те тормози.

# 137
  • Мнения: 20 004
Не мисля, че подобни индивиди са толкова сложни. Просто са като овни и ужасни характери – сприхави и садисти. Няма общо с агресията по време на криза / стрес при индивиди с балансиран нрав.

# 138
  • Мнения: 1 099
Rockstar, въпросът е защо ти си си избрала този човек? В едни токсични отношения и двете страни са "кукумицини". Единият агресира, другият си е избрал да почне отношения с такъв човек. Червените лампички, не светват на първа среща, но се показват сравнително скоро. Хубаво е човек да открие ролята си в ситуацията. И това го казвам от личен опит.

Същото се отнася и за авторката- писала съм и в други нейни теми- тези въпроси са за специалист, а не за форум, ако наистина искаш да получиш полезен отговор. Ако нямаш възможност, в тубата има много видеа на тема "ролята на жертвата". Първият пост показва точно това- екстернализиране на собствената отговорност чрез съдбата. Разбира се има шанс в живота, но много избори ние съзнателно правим.  И точно тях трябва да осъзнаем, разберем и променим, ако е нужно.

# 139
  • Мнения: 25 691
Rockstar, въпросът е защо ти си си избрала този човек? В едни токсични отношения и двете страни са "кукумицини". Единият агресира, другият си е избрал да почне отношения с такъв човек. Червените лампички, не светват на първа среща, но се показват сравнително скоро. Хубаво е човек да открие ролята си в ситуацията. И това го казвам от личен опит.

Скоро, скоро, колко да е скоро, ако говорим за брак/връзка от 20+ години? Характеропатиите не винаги лъсват от началото, някои се развиват с времето. И като се прибавят най-различни фактори, които ги „включват“ – от рода на стрес, безпаричие, алкохол, ревност, болести и т.н...
Rockstar пише отдавна и без да се засичаме често в общи теми и без да я следя къде какво пише, мога да кажа като страничен наблюдател, че при тях положението ескалира последните години. Поне аз съм останала с такива впечатления, Rockstar може да ме поправи, ако греша.

Мога да дам пример със собствения си свекър. Когато се запознах с него, вече беше болен. Можете да си представите колко „приятен“ може да бъде човек, който изпитва непрекъснати болки, които лекарите не могат да открият на какво точно се дължат и го използват като опитно зайче за различни теории и терапии, включително и оперативни. Представете си също така колко бях удивена, когато сума ти хора ми разправяха колко весел човек е бил преди, как бил душата на компанията, колко ерудиран и т.н.
Един човек може да бъде много различен на 20, 40, 50, 60, 70+ години, без да светят никакви светофари в началото на живота му като възрастен.
Да не се приемат думите ми обаче като възможност, че ако на 20+ блещукаш като светофар в тъмна нощ, на стари години ще се промениш към по-добро. Няма. По-зле ще стане, но не и по-добре.

# 140
  • София
  • Мнения: 38 620
Особено последните 3 г.  Напоследък има и силни болки в гърба.

Общи условия

Активация на акаунт