Намерихте ли щастието?

На мен пък ми извади очите това "роден да". Човек се ражда с някакъв характер, после се намесват родители, роднини, приятели, лични отношения... Човек цял живот се учи на отношения, любов и да изпита щастие.
Като любовта може да върви със щастие, но не трябва да е основното му гориво.
Така че така - въпросът е в личната настройка и израстване.

Не, не питам за двете неща в една и съща връзка, не да мина с някой през трудности и после да стане гладко. Може би не съм се изразила правилно.
Имам предвид, че досега, било то от наивност, недостатъчно внимание за знаци или пренебрегването им, си троших главата. Дали най-накрая, вече по-осъзната, ще срещна човек, който наистина да ме обича и да е способен да ми даде това, от което имам нужда от един мъж. А не,че чакам някой да ми поднесе щастие. В момента преживявам нещо, та затова не се чувствам щастлива, но това няма нищо общо с отсъствието/присъствието на мъж. Чувствала съм се добре и без мъж, надявам се скоро да преодолея преживяванията и да дойда на себе си. Но това отнема време, а за да бъда трайно осъзната, може би ще отнеме и повечко време.

Тези "силни" и "видимо властни" мъжкари по какъв начин са показвали властта си? Нека позная - говорят на сервитьорката на "ти", дават кратки заповеди, държат се грубо с всички, освен с теб... поне в началото.
Ще дам съвет, който е голямо клише, но е верен - не гледай как някой се държи с теб в началото, когато те сваля, нито го слушай какво ти говори. Наблюдавай как се държи с непознати на улицата, с персонала, с приятели, колеги, подчинени, с майка си и сестра си, какво говори за бившите си и за жените като цяло. Ще ти светне много бързо крушката, ако се ослушваш и осъзнаеш, че в повечето случае това ще е поведението към теб в бъдеще, но умножено стократно.

Дали може някой да има неприятни случки и отвратителни връзки и после да срещне любовта? Да, абсолютно е възможно. Дали някой ще те заобича - много вероятно. Дали ще ти даде това, което искаш от един мъж - ти какво точно търсиш?

Въпросът е дали знаеш наистина какво във връзката би те направило щастлива. Защото “имам нужда” не е правилен сигнал, така само засилваш усещането за нужда и липса.
Дали е “способен” също е грешен сигнал.
А ти способна ли си да си дадеш на себе си цялата обич, която мислиш, че заслужаваш?

Мнението за попадането на подходящия човек ми стана интересно, защото мисля, че има и едно др условие - а то е и подходящ момент. От описаното в една част, ми звучиш малко като мен, трябваше да стана на 35, за да “улегна”, иначе и аз бях в постоянно търсене на “различното” от моментното ми дотогава положение.

Подходящият момент често идва и с подходящ човек, някой, чиято траектория е подобна или има потенциала да бъде подобна на твоята. А също, това може и да бъде откриване и на собствената ти самодостатъчност. Познавам две дами, които са така, и честно, много ми допада непукизмът и самочувствието, че нямат нужда от “придатък партньор”, за да са щастливи. Та бих казала, подходящиият човек, в подходящия момент, са ключови, за да отключиш типа щастие, което си описала (си представяш в описанието си).

Ясно. Това със солта ме заблуди, защото по принцип е за една и съща връзка.
Дали? Никой не може да ти каже, вероятно.

И на мен ми е любопитно какво се има предвид под силни и видимо властни мъжкари. През живота си не съм срещала мъж, на който да сложа точно този етикет. Все онлайн попадам на такива описания.

Като човек, който е страдал, не в романтичен план точно, но от липса на любов най-генерално, намирам, че няма закономерности, които да гласят, че след мрака винаги идва светлина, така да се каже. Нещастието днес не е цената на щастието утре.
Но понякога ти се удава да си направиш хубавото напук на обстоятелствата.

Друго нещо - всяка връзка е своеобразна. Не смятам, че трупането на опит в отношенията с един човек задължително ще ти помогнат в изграждането на такива с друг. Всеки път е отначало.

Означава силно сексуални, териториални и с чувство за собственост / притежание към жената.
Може да са само сексуални и териториални без да те имат за собственост. Ревниви обикновено.

Марена, звучиш малко незряло (приятелски го казвам).

Идеята, че на едни хора е писано, съдбата е решила и т.н. да срещнат любов и да имат семейство, е изключително проблемна. Не защото в тези работи няма елемент на шанс - има, но така формулирано сякаш отказваш да видиш къде е твоето участие в цялата тази история, как ти съучастваш за това да имаш проблемни и нереализирани връзки. Според мен това е първото, което трябва да направиш - да решиш какво е твърдо не за теб и да не влизаш в отношения с хора, които го предлагат. Да не влизаш в катастрофални сценарии не е гаранция за щастие, но е едно добро начало.

На второ място, пак по детски, вярваш, че след лошите неща ще настъпи любов като по приказките. Няма такава взаимовръзка. И финално, щастието е способността да улавяш някакви моменти, не е някакво състояние на блаженство, което трае вечно, когато срещнеш Принца. Имането на връзка с друго човешко същество, особено с години, е деликатен баланс, в него има и проблеми, и болка, и неразбирателства - не е безкраен празник и блаженство. Така че абсолютно искрено те съветвам да се отърсиш от бонбонените идеи за любовта - има я, жива и здрава е, но съвсем не прилича на романтизираната си версия от романчетата.

О, последния съм го наблюдавала относно отношението му към другите  хора, към приятели, семейство, в това отношение той стъпваше много плавно, уважително, с времето разбрах, че това е било просто маска, но такива хора повече от добре знаят как да се представят в добра светлина, знаят какво е нормално за обществото и го копират. С една дума - обиграност. Не е говорил на сервитьорката на "ти" , дори никой от тези мъже не се е държал собственически, агресивно, нарцистично, дори не са били ревниви,освен последния, не и в началото, а напротив - много умело се играе играта.
Никак не мисля,че любовта е цветя и рози, нито пък искам приказки. Просто компромисите, които правя, да не са в разрез с моите собствени разбирания.
Исках да попитам дали вие сте виждали някаква закономерност при вас или при други хора, в момент на моя слабост, просто нещо да ми вдигне духа, нещо да ми даде надежда.
Нямах идея ,че ще се прави анализ на въпросите ми толкова дълбоко и за всяка моя дума.
Аз работя с психолог, отработвам травмите и някои мои погрешни схващания за света, много добре осъзнавам какво ми се е случвало и защо. Знам къде съм бъркала, било то подсъзнателно, знам и защо съм търсила такъв тип хора.
Не беше това въпросът ми, нито да ми обясняват някои хора кое,как и защо, защото го знам
Помагат ми единствено хората дАли някакъв пример със себе си, хора , които са се лутали, кое им е помогнало, как са го осъзнали, чисто информативно, за да усетя, че не съм чак толкова сбъркана, от това имах нужда.

Силен и властен мъж може да се подчини, както и такава жена. Всеки си има цака, но трябва много фин усет за тази работа.

Силен и властен не значи селтак със сприхав нрав и поведенчески проблеми.

Както казах в началото някои хора са много добри в прикритието си. И не, не се случва само на захлупени и тихи жени да се подведат. Може да се случи на всяка една жена, въпросът е да се внимава повече, да се изчака, защото с времето си има светещи лампички къде точно е разликата между двата типа. При мен може и моя да е грешката, макар че бях внимателна , повярвайте ми , успя да заблуди абсолютно всичките ми приятели, роднини и прочие, които след дълъг мой застой сама ,се запознаха с него, имаха време да общуват във времето ...

Така кажи.)
Сега ще те зарадвам и успокоя - всичко написано от мен към теб е от личния ми опит. И след н--броя "грешки", бракове и тн..най-накрая си научих урока и си срещнах другарчето. (На 47 бях..)
Така му казвам. Не ми е мъж, не ми е гадже, не ми е половинка, но сме едно цяло и се допълваме във всеки един абсурден и за двама ни навик или особеност. Носи ме на ръце  - буквално, обича истински и всеотдайно, приема ме напълно и не се опитва да ме поправя или изправя, напротив - дава ми пълна свобода да съм себе си. Силен, мъдър..властен в бизнеса си със сигурност е, но в къщи аз "командвам" парада. С него съм щастлива във всеки един момент, той е мяот дом и моята крепост.
Дали всичко е цветя и рози - не. Имаме си битови и куп други работни неволи, които създават огромно напрежение и натовареност и не остава много време за романтика. Но знам, че това е моят партньор и дай боже, ще остареем заедно.
И всичко преживяно преди него си струва, само защото ако не бях  го преживяла нямаше да осъзная разликата между желанията на егото и на душата си. И едва, когато заслушах душата си, го разпознах.

Струва ми се че изпадаш в някакви крайности и това ти пречи. То придържане към поговорки, то смяна на държави чак, но това са само различни изрази на твоето лично недоволство от настоящето, не са начини то да се поправи. В известен смисъл си намерила доза щастие в това местене, търсене, динамика, бурни връзки и конфликт. Децата правят същото като скачат в локвите, създава се една такава моментна емоция и радост. Обаче като възрастен човек вече би трябало да осъзнаеш, че освен скачането в локвите и моментното забавление има и други неща като това на което му казват "да си уредиш живота" и за тия неща се работи в дълготраен план. Само от мъжа ли ти зависи щастието? Ако искаш да имаш възможността да продължиш с такива буйни емоционални мъже дето не стават за семейство ще ти трябва първо да станеш независима с добър доход, дом и т.н., после една пропаднала връзка няма да те прави нещастна. Ако мисълта, че "ще се закотвиш" те "парализра" пак трябва първо да си вземеш професия и голям стабилен доход, с който ще може да се местиш където и когато си поискаш и да си щастлива

Любовта трябва да е лесна, без излишни драми, борби и всякакви подобни. Трябва да ти носи спокойствие и сигурност, да има доверие. Да гледате в една посока. За мен само такъв тип отношения имат шанс да се развият и запазят за дълго.

Има ли много емоции, драми, страсти - в един момент всичко прегаря.