КГБ = Клуб на Готините Баби - 210

  • 30 438
  • 738
  •   1
Отговори
# 705
  • София
  • Мнения: 8 408
С картите съм на Ви. Едно време, в младите ни семейни години играехме със съседи белот. Понякога децата заспиваха така, както са си играли. После напуснахме този блок и белотната компания се разпадна. Гаджето се опита да ме учи на табла, но не излезе от мен добър ученик. Ей така в тоя живот ще си премина неграмотна, ненаучена.
Сега все още се чудя дали да не се запиша на курс по китара. Ех, гитара семиструнная...Май съвсем скоро ще си приема офертата.
БОРЯНЧИЦЕ, днес вече твоя амарилис разцъвтя - 4 разкошни бели цвята с розово. Много са красиви!
ПИПИЛОТА, наистина темата много се впечатли от рецептата на София Лорен. Stuck Out Tongue Winking Eye
Днес НИНА НН не се е появявала. Може би стяга багажа за пътуването. Ако е така, няма да й пишем неизвинено. Simple Smile
Ще лягам по-рано, че от утре отново човекът е човек, когато е на път...След като оставя малката внучка ще имам среща с момчето, което ме отчита в Касата. Онзи ден имаше проблем. Утре е последен ден и се надявам да се реши проблемът в моя полза. Flowers Four Leaf Clover
Хайде, лека и спокойна нощ, а от утре отново ескадроните ще полетят...Hug
Аз пък никъде не се крия. То таквъз красута крие ли се??? Joy

# 706
  • София
  • Мнения: 1 746
Добър вечер! Днес на два пъти започвах да пиша и двата пъти се наложи да прекъсна бързо.Първо ме изненадаха внуците,дойдоха по-рано и двамата едновременно.След тях пристигна дъщеря ми да ме боядисва,че не можела да ме гледа така.Още не бях измила боята и ми звънна внучката,да проверявам съчинение по български./с немски словоред-ужас/ И за капак накрая протече възвратния клапан на бойлера.Добре,че свата е като бърза помощ,та въпроса е разрешен.Сега да ви се обадя,че и утре май няма да мога да пиша.Така се очертава,децата ще дойдат направо от училище тук и ще останат до късно.Вечерта пък съм обещала на Вики, да решаваме задачи.
  Клечице,сутринта четох за детските книжки и филмчета какво си писала и исках да ти кажа,че аз също мисля като теб.В момента единият ми внук чете някаква френска книжка,издадена през 1982г и купувана за баща му.Нали ми четат на глас,та я слушам и си мисля,че за тази възраст е много важно книжката да е интересна на детето,за да го увлича и да чете с желание.Когато той чете ,ние с другия внук слушаме с голям интерес.Много подходяща книжка за тази възраст и по-интересна от сегашните.
  Преди няколко дни говорих с Танита по тел.Тя е закъсала със плексит.Не може да си повдигне ръката нито да се среши,нито да си включи лампата,нито да пише.Не може да се лекува заради алергията.Подула се е от някакво лекарство.Изпраща поздрави на всички и ще пише,когато се пооправи.
  Във ФБ четох за някакви бомбандировки при Кари и я потърсих по Вайбър.Било е страшно,но за щастие те са се разминали с лошото.Тя си има проблеми с нейната кашлица,почти не може да говори от нея.Изпраща ви поздрави.
   Момичета,има ли много сняг в София?Има ли поледица?Утре сватята  трябва да бъде в София и ще тръгнат много рано.Дано не е заледено.

  Забравих да ви кажа,че аз съм винаги скрита.Едно време /в Костенец/Кари така ме скри,че сега вече не мога да се покажа.не е чрез влизане и излизане от профила.Освен това и не помня нити парола,нито нищо.

Последна редакция: нд, 05 фев 2023, 22:01 от Яжка

# 707
  • Мнения: 18 618
Ти пишеш само тук и още някъде, дето няма нужда от криене. Има места ,дето си трябва. Клюкарски, всякакви.
 Фло ,радвам се на амарилиса ти, дано не му е топло много ,та да трае  повече цвета.
 Аз ще чакам топлото навън, да ги развихря. Обикновено са 4 цвята, рядко ,силни грудки дават повече, 5-6.
 Мерак имам да си взема различен от бял и червен ,червения  е от сватята, една препълнена с грудки кутия ми подари, разсадих и  вече май  е време на всички да цъфтят. .Като се замисля пък ,за какъв дявол са ми, ама порив като дойде за китки ,няма удържане.
 Раздвижи се темата ,щото е само пожелателно вече, че  и смешно ,чукалата ,дето правят втората ти съставка нещо издъхнали, и  да ги има, а при повечето от нас ги няма даже.
 Минало - бешало. Сега наполовина красиви. Поне това, че бяхме и млади, и то се забрави.
 Пак  пада снежец, пуска го онзи от горе по малко. Ама няма онези зими, минус 29, замръзна водата и месец топих сняг за миене , за пиене - на магазина.
 Сега докато падне го няма.
 То лесно замръзва ,трудно се размразява. Навън чешмите са замръзнали и двете, вътре има все пак водица. Да не забравя да налея в съдове, че не се знае.
 Заспала съм ,събуждам се и викам, 6 ти  е, ама не  е , 18.30 , не  е 6.30 утре. Сега кво?

# 708
  • Вила Великула
  • Мнения: 2 045
K.A.G. все едно говореше за моите баба и дядо от Търговищко. Може би пак ще възродя темата за разказите за нашите баби и дядовци. Та те, винаги са работели. Баба работеше като кантонер на прелез, а дядо беше подръжка на ж.п. линиите. Освен, че ходеха на работа, гледаха бостан, лозе, градина с всякакви зеленчуци, пчели, прасета, патки, пуйки, кокошки, овце, магаре и естествено куче и коте.
Според мен бяха най-трудолюбивите хора на света. Никога не се оплакваха. Мазето беше пълно със зимнина, бъчвите с вино и ракия. Отделно не знам как са се справяли, но по цяло лято като деца сме били там. Спомням си един интересен случай. Баба ми беше предотвратила страшна влакова катастрофа с пътнически  и товарен влак. Пътническия влак е бил пълен с войничета. Та след случката идваха да я интервюират от списание Жената днес. Някъде при майка ми още го има списанието, където пише, че в момента при нея е малката и внучка Н.....Получи и медал за това.
Куриоза беше с дядо ми, който е участвал във войната и има медал като всички участници. На един 9 септември на тържество в селото всички мъже трябвало да са се закичили с медалите си. Баба ми освен този медал за катастрофата, има и такъв за многодетна майка /имат три деца/. Та дядо ми видял, недовидял, закичил се и тръгнал горд и напет към центъра. По пътя го среща леля ми. Я да видя какво си закичил....и гледа медала за многодетна майка....голям смях е било. Ох, ако знаете колко ми липсват. Аз съм кръстена на тази си баба и много приличам на нея. Тя беше с много хубава кожа, без бръчки. Питала съм я - бабо, я кажи с какво си се мазала, лицето ти е страхотно на тези години/например на 80 години без бръчки/, а тя ми казваше....а с нищо особено, от време на време с крем Нивеа. Може би е било от истинската храна, не знам, но едно знам: сега ако полагам усилия и гледам някакви плодове и зеленчуци в градината е в тяхна памет.
Е, улях се, но ви бях предупредила, че ще ви разкажа за тях, но не всеки момент е подходящ. Мога да говоря с часове, но няма повече да ви отегчавам.
Те са еталон за мен. Дано някога и нашите внуци да разказват и мислят като нас.

До като пиша и Борянка е публикувала. Да ти кажа честно - не знам кои са тези клюкарски теми. Нали все пак тук си анонимен. При нас не е така, но ние с годините станахме приятели, но кой пък толкова ще тръгне да рови за даден човек, освен ако не публикува скандални неща или снимки.
Яжка, видях че и ти си писала. Добре, че си се чула с Танитка. Бях се притеснила за нея, даже гледах, че последно е влизала в мамата на 28 или 29 януари. дано бързо да се оправи.
Благодаря за поздравите от Кари. До колкото знам тя е обидена /така и не разбрах защо, дори аз бях обвинена/, дано да не е така. Дано да е мирно небето им.

Последна редакция: нд, 05 фев 2023, 22:04 от pipilota6

# 709
  • Мнения: 7 404
Пипи, соленичко им носих този път!Да си кажа,че нося за внуците,а не за щерки и зетьове! Smiling Imp При това за малкия зет ,който е вегетарианец,най-малко има.У нас обичаме месо и много рядко готвя постно.Ран не ядеше месо,ама успях да го науча и сега вече нямам проблем с манджите.За това пък всичко тестено,месено правя в два варианта - със сирене или с кренвирши,пушено месо и т.н.Да може зетко поне от това със сиренцето да похапне,а той обича и то много,ама щерката го е включила в диетата си.До момента никой не ме е изгонил особено когато нося топъл хляб или питка. Yum
                 До сега бях на събрание на кооперацията.Както винаги бурен ентусиазъм и след това очаквам пълен пас.Поне се помайтапихме и посмяхме с някои от "претенциите" във входа.
                 Опааа,Пипи и Борянка ме изпревариха!
                 Ей,бързо пишете,а аз десет пъти ставам,че ту някой звъни,ту друг търси нещо.

# 710
  • София
  • Мнения: 3 454
Добра вечер, момичета!
Фло, ето ме! От десетина минути чета интересните ви постове и се забавлявам. Наистина днес ми беше доста напрегнат ден със сигурност и утре също. Аз бях наясно, че ще се пътува, но наистина стана малко набързо. Утре ще ходим при джипката, след това валути, пазаруване  и т.н. Написала съм цял "поменик"  от задачи. Няма да ви отекчавам, ще лягам да спя  и ви пожелавам лека нощ.

# 711
  • София
  • Мнения: 16 092
Яжке, снега в София е не повече от 10 см. Улиците са изчистени,  тротоарите не навсякъде. Чак до поледици не  сме го докарали с 1 нощ снеговалеж. Не е заледено, не е страшно за пътуване и ходене. Щом аз след обяд навъртях към 8000 крачки - поносимо е.
Сега с какво си запълват времето синоптиците по тв е отделен въпрос. Жълти, червени, пембени флагове и нагнетяване на напрежение към зрителите е друг въпрос.

# 712
  • Мнения: 18 618
По-добре е ,че не знаеш.
 Аз за дядо щях да разказвам.
 Биле  пленник две години през първата световна. В Солун са го закарали, запомнила съм , явно картинно го е казал, как от глад загребвали с нещо от морето портокали и джвакали , но хапвали, те едни никакви , напоени , но портокал, вероятно  и защото не  е имало  у нас такива плодове. Разсипани в морето били.
 Спасил го един подпоручик ли се е казвал от Добрич, или там някъде, карали ги да носят тежки ламарини явно,   и като стигнат под хълма ,над който са наблюдатели ,му помагал да носи тежестта.  Отписали го , а  се върнал за изненада на роднините жив.  Беше много   шегаджия, колоритен  и артистичен , помня , напалили пещта, метнали яденето ,печено ,в тави и се чудят сложили ли са вода или са забравили, той поднася каскета си да хвърлят водица в тавите. Баба ми,  о, Антоне, ... сърдита ,че ги майтапи. Сестрата на майка и дъщеря  и ,братовчедка ми ,си играеха в читалищния театър, Върла магесница ,съм запомнила леля. Майка не го е наследила това.
 Четеше много ,с брата на баба, спореха , обсъждаха книги ,ние зяпнали купувахме чутото-" Писма и изповеди на един четник на Христо Силянов ,после я търсих пак, електронна, ами не е същата магия, Балканджи Йово обсъждаха, такива исторически бяха ,работили в сладкарницата им, боза ,сусам, петлета, разни халви, та после правеха у нас ,с майка ,но дядо майстора. Носих в училище ,на една екскурзия останаха три и не ги дадох ,върнах си ги ,защото ме ядоса едно момче ,много го харесвах ,не знам що не ми обърна внимание и ме ядоса ,малка съм била, най-много 12 годишна. Пъ серт бе.
 Та дядо ми садеше брада , търка по бузите с наболата си брада , играел е с нас и четяхме ,научи ме преди първи клас да чета, първо наизуст следях с пръст и ме излови ,после наистина се научих. Като омъжена дори му носех книги , Стоян Даскалов, "Път" ,изчезна тази книга после, в смисъл не я издаваха ,забраниха , отнасяше се за  врачанските  горани.Три тома.  И други - не знам автора сега , имам ги ,на тавана са , за един Райчо -партизанин, викаше за онзи ,раестия  донеси. И те два тома май.Или свързани бяха нещо.
  Караше вода на нивата, с коне и бачонка в детството ми, после гледаха биволи ,крави, мразя мляко от тогава, особено прясно.  Две декара ни е двора там, зеленчуци ,геран,  плодородна земя , проадваха излишното,  животни всякакви имахме.
 Хубаво нещо е детството, ама кратко.

# 713
  • Мнения: 413
Леле, Колко много и интересно сте писали. Чета, чета и си ви представям, представям си и вашите баби и дядовци и вас като деца, толкова увлекателно сте го описали 🥰 Още като ви чета стигам до извода колко много си приличат бабите и дядовците ни. Живяли наистина не лек живот, но много трудолюбиви. И моите все нещо правеха, все имаха работа. Мисля си, как ли биха се вписали сега в сегашната ситуация..🤔 Опитвам се да си ги представя на разходка, на кафе и подобни, и май не мога....
Нинка, спорен да ти е утре деня и да успееш да отметнеш плануваното от списъка със задачките.
И на Яжка утрешния ден е запълнен на макс. Ама то като се замисля, май на повечето от нас ще е така. Кой на работа, кой внучета, кой и двете... Дай Боже да сме здрави и държалививи, да се справяме със задачките.
Още исках да пиша, докато ви четях друго мислех, като почнах пак не успях да се подредя.
Затова за сега ви казвам лека нощ и до скоро 🤗❤️

# 714
  • София
  • Мнения: 8 408
НИНКА НН така си и предполагах, че се стягаш за път. За колко време отивате? От там ще можеш ли да ни се обаждаш? Ще те чакаме и после ще направим среща в твоя чест. Ще ни разказваш впечатления от пътуването.
ПИПИЛОТА, чаках твоя разказ за бабата кантонерка. Нали и аз спадам към бранша - 15 години лекувах персонала на Централна гара и линейния участък до Своге включително. Уважавах тези отрудени хора! Разсмя ме с дядото, дето объркал медалите. Можело и баба да сложи за участник във войната. Това по-става.
БОРЯНЧИЦЕ, метни някой амарилис, ако ти е излишен. И ти добре разказа за твоя дядо. Дано и ние оставим спомени  в душите на нашите внуци.
АЙША, как 8000 крачки в тоя студ? СтраОтна си.
ДИДИА, мисля, че е чудесно, че живеете така вкупом. Весело е, не скучаете.
ЯЖКЕ, кога мислиш да се приземиш на софийска земя? Щъркелите скоро ще долетят. А ти?
КАССС, много по-лесно е да пишеш, когато имаш визуална представа за нас. Надявам се и това да стане. Нямаш ли някога път към София?
Сега вече и аз ви казвам отново лека нощ. Знам ли, ако още желаещи за приказки се появят, веднага ще се включа. Grinning Да гася ли електриката?

# 715
  • Мнения: 1 208
За бабите казвате да разкажем....
Няма приемственост и дълги семейни истории при мен, за съжаление....И аз няма да оставя след мен кой знае каква история, надявам се да ме запомнят поне с нещо добро. Поне за нещо хубаво случило ни се заедно да си спомнят внуците ми след години, когато ме няма...

Та така.
По ми е на сърцето баба ми по бащина линия. 
На нея съм кръстена, втора внучка съм и, но първото дете на сина и. Майка ми и баща ми са са работили в града, а аз и брат ми (светла му памет!) сме отглеждани от баба и дядо на село, докато  стане време да тръгна на училище...
Имам спомен, на един 24 май, в селото се правеше събор, майка ми и баща ми си идват, влизат от портата и минават по циментовата пътека през двора към къщата, дядо ми е паднал, не може да говори, създаде се суматоха, мен ме изпратиха за да не гледам това в съседите, някакви братовчеди ни бяха. След 1-2 дни дядо почина, може би съм била на 5-6 години... Останахме сами с баба и така живяхме докато дойде време да тръгна на училище. Родителите ми вече бяха събрали пари и построили къща в града. Продадоха къщата на село и всички  заживяхме в града.
Хубава жена беше баба - висока, стройна, с две дълги плитки. Ходеше със забрадка и като, че ли до последно, след смъртта на дядо ми, ходеше в черно облечена... Едвам си я спомням...

Баба ми ми е разказвала за партизаните, за Септемврийското възстание - хора от селото са вземали участие, и нейни  ( наши) близки също, но нямам спомен нито за имена, нито за истории с тях...
Все нямах време да изслушам до края разказите и, когато вече я нямаше - съжалявах.
Рано почина, на 75 години, от рак, за няколко месеца...
Бях на 20 г., спомням си деня, горещ юнски ден...
След това, като, че ли бързо-бързо пораснах...

Не мога да разказвам увлекателно като вас...
,,Виждам'' картини, но не мога да ги преразкажа, съжалявам...

Натъжих се.
Спирам.
Стига толкова.
Лека нощ.

# 716
  • тук, на мястото си
  • Мнения: 21 912
Добър вечер!
Време за лягане, но прочетох интересни неща и реших и аз да се включа.
За готвенето - мерак ми дойде когато вече бях родила голямото си момче. Все още мерака не ме е оставил, дори и след като ми стана професия след съкращение. Обичам да експериментирам, харесват ми готвенето, баниците, сладките, особено внуците. Това най-много ме радва.
Обичам да плета и да шия. Едно време сама си шиех дрешки, сега така си стоят платовете, такива неща вече никой не носи.
Карти, табла  и други такива  играя от 10-тина годишна. Дядо ме научи и двамата играехме до късно вечер. После аз научих синовете си. Научих ги да шофират, не че баща им не можеше, но той е по- сприхав. Научих ги и да готвят, че им се отдава, особено на по-малкия.
Само дето не можах да се науча да пия, не мога дори бира да пия. Цигари пуших 28 години, но не успях да пропия.
Обичам да танцувам, да играя хора, но там съм сама. Няма никой друг, който поне малко да го влече това. Сега надеждата ми е в най-малката кукличка, ще видим.
Обичам музика, всякаква само без такава чалга дето избива на кючек. Обожавам опера.
И нещо последно. Винаги съм обичала да чета,  с дядо се съревновавахме кой ще вземе повече книги от библиотеката. Той много четеше.
Голям ферман написах.
Лягам, че ще ставам рано.
Лека нощ!

# 717
  • София
  • Мнения: 474
По повод скритите - в момента на "клона"  12 са онлайн от които само Нина НН се вижда. 11 са гости и скрити. Явно си е масово явление във форума. Иначе ние с Яжка вече 13 - та година сме "скрити". Няма нищо лично към никой. Важното е като пишеш да си с името си.
Манджичката със сливите се хареса. С пуешко стана почти като с телешко.
ПП Започнах да пиша 22.30. Та данните за "клона" са от тогава

# 718
  • Вила Великула
  • Мнения: 2 045
Да не пропусна да кажа добро утро и успешна нова седмица.
Пия чай и се стягам да тръгвам.
Интересни неща научаваме за нашите баби и дядовци и то все хубави спомени.
Относно скритите на клона - всеки сам решава. Аз като пиша знам, че си говоря с определени хора, тези които са тук и са се представили. Другите, които нито се показват, нито пишат, са явно тук от любопитство.
Както и да е. Нещо сутринта рано не ми се разсъждава на тази тема.
Ще ставам, че времето лети.

# 719
  • Мнения: 1 226
Добро утро и от мен! Днес ще запрягам шейната явно. Дано ТЕЦ-а не направи пак някоя мизерия,  че ще умрем от студ в службата. Имам доста работа тази седмица,  в сряда ще ни набиват канчетата он лайн от централата. Ще си нося каска. Проблемът е, че ми е голяма устата, ама ще ме изтърпят още малко. Та освен работата се очертава и екшън. Блазе ми,  чак сама си завиждам! Лека седмица ви желая!

Общи условия

Активация на акаунт