Медицинско за домашно насилие

  • 3 137
  • 44
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 15 080
Аз си отговорих, но ме хваща яд хората как се хващат да дават съвети и да помагат, мислейки как женицата е жертва. Пък тя просто не ще да си плати цената за живота и се мъчи да прави мръсно.

# 16
  • Мнения: 1 417
Е тя в една от предишните си теми писа, че я бият, но не искаше да си тръгне защото въпреки всичко обичала мъжът си. Разсъжденията й там бяха просто....уникални. Сега нещо е сменила плочата.

# 17
  • София
  • Мнения: 12 638
Аз си отговорих, но ме хваща яд хората как се хващат да дават съвети и да помагат, мислейки как женицата е жертва. Пък тя просто не ще да си плати цената за живота и се мъчи да прави мръсно.
Затова и казах, че всеки може да се удари сам и да твърди всичко, така не става. Тегава зона е домашното насилие, но винаги има свидетели, децата, съседи и прочее, но само на едната гола дума и синина едва ли ще мине.
И това с подкупните съдии и взимането на децата е като филм. Може и да има такива случаи, но не съм чувала от соц време насам. Трябва майката да е много зле, или децата да искат да останат при бащата, за да и ги вземат. То в повечето случаи борба е да се намери някой да иска да гледа децата, не толкова кой ще ги вземе. Това да не са предмети.

# 18
  • Мнения: 18 739
Да не планира да прави нещо за бой авторката  и  да взема мерки?

# 19
  • Мнения: 3 350
Абе, психопатите не се спират пред нищо, за да си постигнат целта. Чудеса ще стават.

# 20
  • Мнения: 21 649
Ако работиш и можеш да си гледаш детето, никой няма да ти го вземе. Ама ти като чета другите май не работиш, а само се чудиш какво да измислиш.

Все пак не бива да те бият - понеже пишеш, че се е случвало, така че моят съвет е да си промениш живота така, че да си добре и доволна.

# 21
  • Мнения: 12 504
Аз си отговорих, но ме хваща яд хората как се хващат да дават съвети и да помагат, мислейки как женицата е жертва. Пък тя просто не ще да си плати цената за живота и се мъчи да прави мръсно.
Затова и казах, че всеки може да се удари сам и да твърди всичко, така не става. Тегава зона е домашното насилие, но винаги има свидетели, децата, съседи и прочее, но само на едната гола дума и синина едва ли ще мине.
И това с подкупните съдии и взимането на децата е като филм. Може и да има такива случаи, но не съм чувала от соц време насам. Трябва майката да е много зле, или децата да искат да останат при бащата, за да и ги вземат. То в повечето случаи борба е да се намери някой да иска да гледа децата, не толкова кой ще ги вземе. Това да не са предмети.
Всъщност последните 30 години аз чух от медиите за няколко такива случая. Последният, за който се сещам май беше с някакъв волейболист или баскетболист. Не знам там как приключиха нещата. Преди това имаше случай, в който беше замесена личност от северозапада...  Но една миска ли беше също след развод децата останаха при бащата, също известни бизнесмени...

# 22
  • Мнения: 1 236
Детето и е бебе. Стига глупости, никой не може да и го вземе, освен, ако е тотал щета.
Не е решила, не се е изнесла.

# 23
  • Мнения: 910
Отношенията в тези семейства са много сложни, въпреки, че на пръв поглед изглеждат лесни, имаме насилник и жертва, но това не е така. От това, което пишете за авторката, то тя откровено го провокира, за да постигне някакви нейни цели. Майка ми е знаела какъв живот (ако може да се нарече живот, това което той е преживял в детството си, а и като голям, причинено от неговите родители) е имал той, знаела е че е слабохарактерен и не борави добре с думите, но се справя отлично с боя, на който е възпитан, та тя не спираше да го провокира, атакуваше го психически с думи постоянно, а после чакаше боя и на следващия ден правеше същото. Сега, когато татко вече го няма, започва да разбира, че ако беше подходила по различен начин, щеше да има прекрасен живот за нея и за нас. Татко имаше нужда от малко мили думи, от малко подтикване да направи опрделено нещо и после от похвала, че го е свършил и всичко щеше да е на ред. Аз успявах да му влезна под кожата по този начин, той ме слушаше и беше щастлив, че ме е направил щастлива, въреки, че аз лично го вкарах в психиятрията с прокурорска заповед и съм викала няколко пъти полиция, когато бях по - малка и знаех само това, което ми казва майка. Майка продължава по същия начин до ден днешен, започна да ходи на психолог, защото ни докарва до лудост. Сега плаче, че не го е направила по - рано и татко определено и липсва много.
 Историята и ужаса, който съм преживяла е като филм на ужасите, видяла съм неща, първото беше, когато бях на 5 годинки, извършено от дядо ми към баба ми, които повечето от вас са виждали на филм.
И последно, когато се омъжиш за такъв човек, трябва или да си готов да му помогнеш или да не се омъжваш за него, защото после ще страдат всички.

# 24
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 159
С прокурорската заповед ме загуби, иначе почти бях повярвала...

# 25
  • Мнения: 910
С прокурорската заповед ме загуби, иначе почти бях повярвала...
Защо, кое не ти се стува вярно? По време на побоя, който нанесе на майка си извикахме полиция и линейка, подадохме жалба, отидохме до прокурора и поискахме да бъда вкаран за лечение, принудително, вкараха го за един месец с диагноза алкохолна шизофрения, това все пак не му беше първото провинение, а поредното. Това се случи преди около 20 години.

# 26
  • Мнения: 406
Ами каквото и да сте изживели, явно поука не сте си взели - новото Ви семейство е същите боклуци като тези, които сте имали за пример като дете... Или те парите са достатъчно условие да се изтърпи каквото и да било? В такъв случай - седете и търпете, какво очаквате ди Ви посъветваме, щом явно Вие сте наясно с положението си и изобщо сте се съгласили да се поставите в него доброволно?

Така както го обяснявате, аз разбрах следното - те са богати и влиятелни, Вие сте се омъжили са синчето и живеете при тях с надеждата за пари и лукс, и се оплаквате, защото новото Ви семейство всъщност не Ви е семейство, а Ви третира така, все едно Ви е купило като крава за разплод, което не е далеч от истината. Вие сте го подозирали това преди да щракне капана, но въпреки това сте се съгласили да се изтъргувате. И сега търсите как да излезете от положението с възможно най-малко поражения. Те тия хора са били такива и преди да им се натресете, не са били по-добри. Кое Ви попречи да вложите малко мисловна дейност в житейския избор дали да се обвържете с тях или не??

Или ще правите нещо, или не. Ако Ви се трае цял живот - стойте си там. Ако не - махайте се. С дете, без дете - Вие претеглете едното спрямо другото и дали бихте се жертвали. Рискувайте и каквото стане - стане. То детето едва ли ще му е по-добре да расте в тая среда каквато я описвате.

# 27
  • Мнения: 82
Първо нека опровергая нападките ви. Нямаме брак и не съм му се натресла. Много голяма любов бяхме в началото, като по филмите без да преувеличавам. Той ме водеше в тях. Той поиска да живеем заедно и да сме семейство. Той ме ЗАВЕДЕ там, а не съм им се натресла в никакъв случай. Не съм отишла заради пари и лукс, а защото много го обичах. Относно парите взимах майчинство 2 години, което го харчех все за детето. Така че основните и нужди съм ги покривала АЗ. Пари му искам рядко обикновено ако не ми стигат за нещо или съм свършила моите. За мен нищо не разхищавам даже бих казала, че рядко купувам нещо за себе си, не съм лишена от нищо, но гледам за детето да купувам. Никога не съм искала някакви грандиозно скъпи неща. Техните винаги съм ги уважавала докато не разбрах що за хора са и как го настройват и му промиват мозъка. За всеки празник им купувах подаръци и гледах всичко в отношенията ни да е окей, но това са злобни и първични хора.

# 28
  • Мнения: X
Виж, втората година майчинство е 710 лв за всички. Не знам как се живее с толкова пари, ако плащаш сметки, храна и гледаш дете. Подозирам, че сметки и храна не плащаш, а това може да буди голямо неуважение от твхните, сякаш наистина си се натресла. Само си представям отоплението на една къща колко е като цифра.

Ние няма как да знаем какви хора са, но според мен и ти не си цвете. Той насила не те е завел там. Майка му ви готви, ядете заедно, а ти казваше, че не разговаряш с тях. Ако ми седнеш на масата и не разговаряш с мен, когато съм ти сготвила, стоплила къща ми няма да те уважавам много.

Самостоятелността е нещо много ценно и важно. Ако бяхте в самостоятелен дом никой нямаше да те кара да говориш с техните и да ги търпиш като не ги харесваш.

Вариантите са или да си запазите голямата любов извън този дом, или да си тръгнеш сама с детето. Второто обаче е трудно - налага се да работиш, да покриваш сама разходите си и да не чакаш на готово.

# 29
  • Мнения: 406
След като нямате брак не разбирам каква е дилемата, особено ако имате и пари, с които да си гледате детето и без тези хора - щом сте вземали майчинство и Ви е стигало, значи все пак сте имали работа и доходи преди раждането. Идете при родителите си, ако няма къде другаде. Детето щом е малко, не могат да Ви го вземат толкова лесно, колкото си мислите. Щом Ви е посегнал веднъж, ще Ви посегне и втори път. Не се подлъгвайте като много жени, че било  само един път и никога няма да се повтори, защото той е цвете, само малко се ядосал. Боя е като кръшкането. Независимо дали е от страна на мъж или жена. Много рядко е единично действие. Да не говорим пък за факта, че Ви тормози психически и/или вербално, и не предприема нищо срещу психическия и/или вербален тормоз, който упражняват върху Вас родителите му. Това пък е по-зле и от боя. Аз не виждам какво се чудите и що седите там. Освен детето да порастне и да се превърне в подобно същество - аз друго не виждам какво може да стане. А има опасност да му народите и още, които също ще страдат и ще бъдат повредени от ненормална среда на живот.

Общи условия

Активация на акаунт