Според българските стандарти, на 6-месечна възраст детето може:
◇ Да опитва да пристъпва и подскача, придържано от възрастен.
◇ Да се обръща от гръб по корем и обратно.
◇ Да повдига глава, да хваща крачета и да рита, легнало по гръб.
◇ Да хваща играчка в обсега на ръцете си, да я прехвърля от една ръка в друга, да я поставя в устата си.
◇ Да поема храни от лъжичка при захранване...
Психологът обяснява
„Не“ на раздялата
През седмия месец (периода от навършване на 6 до навършването на 7 месеца) отношенията между майката и детето влизат в нов етап. Страхът от изоставяне става реалност за малчугана и се демонстрира с желанието майката да бъде непрекъснато около него. То търси постоянно внимание от близките си, става по-срамежливо в присъствието на непознати и се разстройва, когато остава само. Тъй като нараства активното внимание, детето внимателно изследва новите лица и едва тогава прави плах опит за контакт с тях.
Понеже зрението е напълно развито, предпочита да гледа предмети с много цветни детайли. Дори може да се премести, за да вижда по-добре. Преценява разстоянието и прави съзнателни движения, за да вземе нещо. Бебето не различава кои предмети са играчки и кои не, но определено показва повече интерес към тези, които го забавляват повече. Ето защо мобилният телефон или таблетът се превръща в желана цел. И тъй като паметта и мисленето все още не са достатъчно развити, то не може да запомни и осмисли какво може да се пипа и какво не. Възможно е вече да има любима плюшена играчка, която да го успокоява, когато е разстроено.
Ако го попитате къде е даден предмет, то го търси с поглед, което означава, че започва да трупа понятиен запас и разбиране за света. Сръчността му позволява да сключва длани около играчките и да ги вземе в ръцете си с помощта на палеца. Удрянето на предмети един в друг и възпроизвеждането на силен шум е сред любимите занимания. Моментът е идеален да се обяснят понятията „вън и вътре“ чрез подходящи игри. Бебето използва ръцете си все по-добре и това му позволява да държи чашка с дръжки и да пие само от нея. Важен етап от развитието му е преминаването от пасивен контакт (отреагиране на предложения му контакт) към първите опити да инициира комуникация. Например, желанието на възрастния да върне играчката в полето на детето се осмисля от него като възможност за контакт. Захвърлянето и получаването на играчката (отново и отново) е не само игра, но и осъзната възможност детето да провокира със собствената си активност желана и търсена от него комуникация. И докато през шестия месец детето се фокусира предимно върху устните на говорещия, през седмия месец то може да разпознава лицевата експресия и да отчита чувствата „страх“, „гняв“ и „щастие“ у събеседника си. Играта на криеница възпитава у него „безстрашие“, защото му показва, че предметите не изчезват завинаги, когато са извън полезрението. Това е важен етап от осмисляне на връзката с майката. Детето се научава, че дори да излезе от стаята или от вкъщи, тя ще се върне отново и всичко ще бъде наред.
Игрите на децата не са забавление, а начин за овладяване на света, в който живеят. Чрез тях те се подготвят за ефективната си социализация, развиват своя емоционален и интелектуален капацитет, тренират ефективна комуникация, научават се да мислят, да съпреживяват и да се пазят. Игрите, всъщност, продължават през целия човешкия живот, но възрастните ги назовават с други имена.
Автор: доц. Диана Димитрова
Съвети за стимулиране потенциала на детето от 7 до 9 месеца
За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:
1. Да се осигури на детето пространство, за да усъвършенства своите движения.
2. Детето само да избере предпочитания начин на придвижване, като му се помага при по-сложно движение; това ще го мотивира да изпитва удоволствие от извършването на движенията.
3. Да се подпомага детето при сядането, изправянето, стоенето и ходенето около оградата на креватчето, кошарата или друга мебел.
4. Да се оставя детето по-често да играе самò в кошарата, за да може да използва стените ѝ като опора в опитите си да се изправя и задържа.
5. Детето да се оставя седнало на килима, а играчките на леглото до него, така че да може да ги вижда, за да се опита да се изправи и да ги вземе.
6. Да се осигуряват на детето подходящи функционални играчки, които насочват към извършване на различни действия с тях – раздвижване и възпроизвеждане на звук, почукване една в друга, опипване, стискане, поставяне в устата, пускане от високо и т.н.
7. Игра с детето, като му се подават последователно две играчки – една, която то хваща, и втора, като му се предлага ту от страната на свободната ръка, ту от страната на заетата ръка.
8. Игра с показване на движения, за да се научи да пляска с ръце, да се „крие“.
9. Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля.
10. Да се поставят играчки на различно разстояние от детето и да се насърчава неговото движение да ги достига и хваща.
11. Да се осигурят подходящи за възрастта играчки на бебето, които позволяват различни манипулации с тях, като например играчки с копчета, които започват да свирят след натискане, които се задвижват, когато бъдат разклатени и т.н.
12. Активно включване на майката (грижещия се) в игри с детето, например когато то многократно хвърля играчка, която тя вдига от земята и му я подава, за да може то да изучава ефективно обектите и да опознава света около себе си.
13. Игра на игри, в които се скриват играчки и се стимулира детето да ги търси, както и на игри, в които се редуват детето и майката (грижещия се).
14. Да се играе с детето, като му се покаже какво да прави със съответните играчки – например, за да сложи кубчето в чашата, тя трябва да е по-голяма от самото кубче, за да постави кубчето на масата и то да остане стабилно, трябва да се постави по определен начин и т.н.
15. Да се обясняват на детето различни факти за животните и предметите около него: например животните могат да се движат сами, издават звуци и казват „бау-бау“, те растат и стават големи.
16. Да се осигуряват възможности на детето да играе и да общува с други деца.
17. Да се имитират емоциите и изразите на детето.
18. Да се предоставят възможности на детето да се наблюдава пред огледалото.
19. Да се полага специална грижа и внимание в случаи на напрежение – необходимо е веднага да бъде успокоено, преди още да е силно разстроено и да започне да плаче неудържимо.
20. В случаите, когато детето започне да се мръщи и дава сигнали за плач, е необходимо да се насочи вниманието му към интересни предмети, за да се успокои, и ако това не подейства – да му се говори нежно, да се гали и да се прегърне.
21. Да се поощряват и повтарят интересните за детето движения и занимания, които са му приятни и му носят удоволствие.
22. Да се посочват на детето интересни обекти, играчки и животни, като се назовават, върху които то да задържи вниманието си по-дълго.
23. Да се говори на детето по всякакъв повод – например, когато се извършват всекидневни дейности в домакинството, на разходка, както и за това, което майката (грижещият се) възнамерява да прави.
24. Да се показват на детето лица или обекти от обкръжението му и да се произнасят имената им, например „А, ето зайче! Виж, това е зайче. Какво хубаво зайче!“; „Това е тате. Тате!“ и т. н. Щом вниманието на детето е привлечено към нещо, е добре да се назове, да му се даде да го вземе, да му се обясняват различните свойства и действия с него.
25. При разговор с детето по възможност да се застава срещу него, за да вижда движенията на устните и изразите на лицето. Да се задават въпроси за различни обекти и лица и да му се посочват, за да се привлича вниманието му към тях, например „Къде е мама?“, „Къде е топката?“. Ако на въпроса „Къде е мама?“ детето обръща глава към майка си, е необходимо то да се поощри – да се изразява задоволство с усмивка, с интонация, с „Браво“ и т. н.
26. Да се поощряват с усмивка и с нежни интонации опитите на детето да произнася спонтанно или да повтаря отделни срички, които е чуло да бъдат произнесени. „Отговаряйте“ на това, което детето „казва“: когато например произнася ма-ма-ма, в отговор казвайте „мама“ и посочвайте към майката, ако произнася та-та-та, казвайте „тате“ и посочвайте бащата; така помагате на детето да направи връзка между звуковете и тяхното значение.
Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ
Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева
Копче за сън
Сънят на 6 месеца
Етап на развитие
Може да бъде трудно да приспите шетмесечното дете през деня или нощта. Това се дължи на промяна в продължителността на времето на бодърстване и на особеностите на етапа на развитие, както и на началото на прехода от 3 на 2 дневни спанета. Кога и как ще се случи този преход, зависи от детето, при повечето деца той се случва между 6 и 8 месеца. Важно условие и показател за преминаване към две дневни дрямки е, детето да успява да стои будно 3 часа без да се преуморява от това. Около шестия месец се наблюдава скок в развитието. Някои деца започват да пълзят, някои се научават да седят самостоятелно. Характерно за този месец е началото на страха от раздялата с майката. Вероятно сте забелязали, че детето не Ви изпуска от поглед и започва да нервничи или дори да плаче, ако излезете от стаята. Това е естествен етап от неговото развитие, детето разбира, че мама е отделен човек и може да си тръгне, оставяйки го само. Важно е да бъдете търпеливи и подкрепящи. Постоянният контакт с Вас ще го успокои и ще го направи по-уверено.
Дневен сън
Общото време за дневния сън е 3,5 – 4 часа. Времето за будуване в началото на шестия месец е 2 часа и 15 минути – 2 часа и 30 минути, а за периода 6,5 – 7 месеца то се увеличава на 2 часа и 45 минути – 3 часа. При някои деца това увеличение става плавно, но при други се случва рязко. Ето защо е възможно в някакъв момент за мама да стане много трудно да приспи шестмесечното бебе. Тя започва да се пита, дали не е пропуснала признаците на умора, а всъщност се оказва, че на нейното бебе още не му се спи. Обичайно в този период се установява една по-продължителна и стабилна следобедна дрямка ( при част от децата сутрешната е по-стабилна ). Третият дневен сън може да се скъси или дори да не присъства всеки ден.
Нощен сън
Продължителността на нощния сън на тази възраст е 10 – 12 часа. Важно е бебето да бъде сложено да спи за нощния сън рано. Оптималното време за това е 19:00 – 21:00 часа. Ако нощният сън се е изместил твърде късно заради третия дневен сън, това също е сигнал, че е време да се премине на две дневни дрямки. Смята се, че шестмесечното бебе има нужда от 1 до 3 нощни хранения през нощта, ако е на кърма и 1 -2 хранения, ако е на формула.
Съвет за периода
Създайте подходящи условия за сън. Детето лесно се разсейва, така че премахнете всичко интересно и превъзбуждащо. Осигурете на детето условия за добро физическо развитие. Можете да го държите върху килимче на пода. Ако бебето през деня ‘’живее’’ в кошара за игра, няма да има възможност да развива оптимално физическите си способности, няма да има място да се научи да пълзи и лази, а това е изключително важен етап от неговото психомоторно развитие. Преди сън създайте спокойна обстановка, следете за признаците на умора, не пропускайте да направите ритуала. Опитвайте се нежно и постепенно да приспивате детето с по-малко помощ. Ако не можете да се справите сами, не се притеснявайте – можете да се обърнете към консултант по детски сън, който да ви подкрепя в тази нелека задача.
