В момента чета...82

Взела съм си "Поразените", но още събирам сили за нея, предвид тежката тема на романа. Странно е написана "Майките", но със сигурност съм чела и други книги от други писатели, написани в подобен стил.

Тази книга доста ме изкушава. Други с подобни мисли?

И на мен днес ми излезе реклама във фейса на нея та я загледах...

В произведенията на Лю Цъсин има не по-малко философия, отколкото в тези на Тери Пратчет и Дъглас Адамс. Да следиш любовните истории в тях е като да гледаш футболен мач и да се вълнуваш от цвета, десена и кройката на екипите на играчите

Любовните истории имат централно място във втора и трета книга. Цялата мотивация на Ло Дзи е свързана с така наречената му любов.

Що за коментар?
Добре че идва понякога някой вещ пътеводител в литературната галактика, че да посочи как да четем…
***
Почнах Прекършени криле от Седжал Бадани. Много ми тъпее.

Pppqqq,

Така е, има и други подобни истории - Микеланджело се е влюбвал и в мъже, и в жени, посвещавал им е стихове и картини, но любовите му са все платонични. Нещо подобно се случва и с Андерсен. Нямам против музите, но не ми изглежда здравословна такава любов. Още повече, че никой от тези хора реално не е знаел какъв човек е любимата му, а са си създавали идеални образи.
При персонажа на Цъсин се стига до екстремизъм (романтичен екстремизъм).

Впрочем, преди няколко дни писах доста подробен пост за Тъмна гора, АК-46 не се интересува от него, но сега намери за какво да се заяде

За мен трилогията на Лю Цъсин е:
- изследване как някои хора формулират и записват свои социални и икономически идеи; други хора се запознават с тях и решават да ги реализират; и как този процес променя напълно живота на няколко поколения след това;
- философски трактат на тема принципно възможно ли е съвместното съществуване на две различни цивилизации в един и същ континуум с ограничени ресурси, без те рано или късно да влязат в конфликт; а на два автономни, поели различен път на развитие клона на една и съща цивилизация?
- проучване на сблъсъка между две противоположни ценности в съзнанието на индивида - чистото желание за познание и оцеляването му - както собственото му, така и на целия му биологичен вид;
- изследване на границите, в които едно общество е допустимо да контролира личния живот на членовете си в ситуация, застрашаваща съществуването на целия социум;
- проследяване на промените, настъпващи в начина на мислене на хората в течение на няколко поколения след смяна на някоя от базовите социални парадигми;
И още много, много други...

Но ако някой намира удоволствие да чете същите книги, вълнувайки се от външния вид и любовния живот на някоя от героините и стойността на подаръците, които получава - лошо няма...  "Кандид" на Волтер също може да се чете като история за житието и мъките на многострадалната Кюнегонд. Те някои хора и порно гледат, за да видят ще се оженят ли младите накрая 😁

Мда, добре

АK-46, a какво мислиш за Пиер Абелар?

Pppqqq, не съдя за морала на някой, особено ако е интелектуално ангажиран. Данте е бил много повече политик, както и Макиавели, според мен. Ролята му е в голяма степен лингвистична.

Аз нямах предвид, че са неморални, а че са нещо като темерути.

Същото, което мисля и за Теяр дьо Шарден - блестящи умове, чиито крила на мисълта са принудително подрязани от едно от най-отвратителните творения на човека - институционализираната вяра.

Искате ли да проведем една интересна дискусия?

Ако приемем теорията за "тъмната гора" на Лю Цъсин за вярна, да обсъдим какви са пътищата пред една цивилизация в усвояването на космоса. Според теорията за "тъмната гора" на базата на две аксиоми - че вселената е с крайни размери и че целта на всяка цивилизация е да съществува безкрайно дълго време - се стига до заключението, че всеки контакт между две цивилизации ще завърши с унищожаване на по-слабата от тях. Защото процесът на техническо развитие протича скокообразно и ако днес по-силната цивилизация не унищожи по-слабата, утре, след поредния технологичен скок, тя може да се окаже по-изостанала и да бъде унищожена.

В този ред на мисли, всяка земна колония, заселила се на друга планета, превръща ли се автоматично в друга цивилизация? Фактът, че двете общности ще принадлежат към един и същ биологичен вид, не пречи двете да се конкурират за ресурси. Дори усилва конкуренцията, защото например една форма на живот, дишаща халогенен газ, има много по-малка нужда от нови кислородни планети, отколкото една земна колония.

Като частен случай можем да разгледаме дори отделните държави в момента. С нарастването на числеността на населението на Земята конкуренцията за ресурси се изостря с експоненциални темпове. В миналото това винаги е водило до войни за преразпределение на благата. Но днес войните са само локални, защото всяка от големите сили има ресурси да унищожи цялата планета, ако изгуби войната. Затова днешните войни са като "буря в чаша с вода" - целта им е изтощаване на противника, подронване на неговия международен имидж, противопоставянето му на други народи, с които имат общи икономически интереси...

Въпросът е дали от логична гледна точка, абстрахирйаки се от всякакви емоционални призиви за "мир и любов", зад които винаги стоят нечии финансови интереси, конфликтът е единствената възможна форма на отношение между различните общности от мислещи същества?

Като стана въпрос за вяра- и тя имаше своето място в обсъжданата трилогия на Лиу Цъсин. Тези три книги са богати на толкова много идеи, че изискват време за размисъл  (когато прочетох книгите нямах възможност да се спирам за това, както идеите предразполагаха - някой ден, ако намеря време бих си систематизирала някои от тях, за да мога отново да ги разгледам).
Всеобхватен е светът, който той е създал- освен философия и технически авангардни идеи, в книгите има военни стратегии, икономически идеи, политически въпроси, културно-лингвистични теми, психология и какво ли още не. Някои идеи са едва нахвърлени, други- по-детайлно застъпени. Дори и да е взаимствал някои идеи -трудът му е достатъчно впечатляващ. Допадна ми и идеята относно трайността на запазване на писмен текст, възможностите и формата за съхранение на информация, включително и за способността да бъде разшифрована от поколения след огромен, невъобразим времеви период.

Аз я четох на английски и ми хареса. Препоръчвам. Спомням си, че историята е много топла и силна, за безусловната любов. Не знам точно как да я определя, фентъзи ли, young adult ли...има LGBTQ, казвам го, защото за някои е проблем.