Емоционална травма

  • 3 156
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 167
Здравейте!
Реших да Ви споделя моя малка травма,защото се надявам на адекватни съвети и насоки от Вас.
Всичко започна, когато бях 10 клас. Гаджосохме се с едно момче, бяхме около половин година заедно. Доста го харесвах и държах на него, докато един ден не ме остави заради бившата си приятелка. Това ми повлия доста тогава и над връзките ми след това. Когато започвах да обръщам внимание на някое момче и веднага ми “изплуваха” мисли как той ще ме остави заради бившата си приятелка и как съм просто като “ заместител” за малко. И така и ставаше.
В сегашни дни се стремя да не мисля така, доста се опарих от тези случки, но все нещо ме гложди и ме подтиква към тези мисли..
Как да спра да мисля за това? Как да излекувам тази травма?

# 1
  • Мнения: 123
Консултация с добър психолог. Помисли си дали не избираш и партньори, които си приличат и повтарят модела на първото гадже.

# 2
  • Мнения: 267
Извинявай, но това са глупости. Падаш си по муньовци, това е отговорът. Когато влизаш във връзка с някого се гледа, как се държи, какво прави. Влюбен човек, няма как да го сбъркаш, а ти се хващаш с такива, които просто не са влюбени в теб.

# 3
  • Мнения: 210
Звучиш ми сравнително малка на години, но може и да греша. Ако е така, е напълно нормално да са ти разбивали сърцето, както и това да се случва за напред. Просто ще се научиш да усещаш хората още в началото, да споделяш притесненията и нуждите си и да цениш себе си повече. Човек се усеща кога е влюбен в теб и вниманието му е изцяло в теб, и кога все още не е скъсал напълно с миналите си връзки и не е готов да ти даде нужното. Травмата има качеството да се изявява отново и отново, за да намери разрешение. Да не би баща ти да ви е изоставил по някакъв начин, да е бил вечно зает, неприсъстващ? Проблемът във връзките с мъжете често се корени в бащината фигура, когато си растяла. Със сигурност не си била момичето на тати, и не си получавала нужното внимание и отдаденост. Което не е причина това да продължава.

# 4
  • Мнения: 31 906
Който го е страх от мечки - да не ходи в гората.
Страх те е да не те зарежат - не излизаш с мъже.
Последвайте ме за още семейни и лични съвети  Sunglasses

Ще ме извинявате момичета, ама всички мъже в началото са влюбени.
Това не значи обич, а просто стремеж да се харесат.
След време разбират, че чувства няма и изчезват.
Риск печели, риск губи.

# 5
  • София
  • Мнения: 35 171
Не знам коя подред тема пускаш, но не си травмирана, гладна си за внимание.

# 6
  • Мнения: 41 226
Смени си настройката. Тръгвай с подход "ето едно готино гадже да се позабавляваме малко" докато ми омръзне. И готово - ти ще си тази, която се готви да го остави. Пък ако нещата потръгнат ще поотложиш.
Една малка тайна - всички мъже подхождат така, никой не тръгва с голямата кошница за сериозна връзка.

# 7
  • Мнения: 31 906
Давам още един съвет за авторката.
Щом те е страх от изоставяне, изпреварваш ти бре миличка.
Зарязвай първа Sunglasses


Ms.Gorgeous, видях. То май в нейния телевизор е проблема Joy

# 8
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 1 993
Здравейте!
Реших да Ви споделя моя малка травма,защото се надявам на адекватни съвети и насоки от Вас.
Всичко започна, когато бях 10 клас. Гаджосохме се с едно момче, бяхме около половин година заедно. Доста го харесвах и държах на него, докато един ден не ме остави заради бившата си приятелка. Това ми повлия доста тогава и над връзките ми след това. Когато започвах да обръщам внимание на някое момче и веднага ми “изплуваха” мисли как той ще ме остави заради бившата си приятелка и как съм просто като “ заместител” за малко. И така и ставаше.
В сегашни дни се стремя да не мисля така, доста се опарих от тези случки, но все нещо ме гложди и ме подтиква към тези мисли..
Как да спра да мисля за това? Как да излекувам тази травма?
На мен пък първото ми гадже с което тръгнах в 8 клас се оказа, че си има и друг 18 годишен, и оттам нататък след университета в живота ми тръгна все на заети и омъжени жени (както се случва буквално и в момента  Thinking ) и като получаваш секс без ангажименти свикваш с това, пробвах миналата година с две сами, ама те пък имаха други проблеми и не станаха нещата.

# 9
  • София
  • Мнения: 28 712
Чудеш се какво да си изсмучеш от пръстите. Толкова ли не можеш да си измислиш по-интересно губене на време?

Допълвам:
Според тези няколко поста през юни 22 г.:
Скрит текст:
Здравейте!
Нова съм тук и бих искала да споделя свой проблем, набъбващ от доста време.
Момиче съм на 20 години,имам брат,който е наркоман.
Скрит текст:
В семейството ми има вечни раздори между родителите ми и него, а на мен това ми писна и доста ми тежи. Не искам да присъствам повече в това съжителство.
Имам спестени пари,мислех да се изнеса на квартира, но като че ли ми се струва, че ще е най-добре да сменя града и без това го искам от доста време, а и този в който жевея е малък и е пълно с такива, като брат ми.
Скрит текст:
Здравейте! Бих искала да Ви споделя една ситуация,не знам как да постъпя.
Харесах си мъж, 8 години по-голям от мен,
Скрит текст:
необвързан е. Знаем се от общи познати, не се засичаме често. Той е доста срамежлив.
Реших да направя първата крачка към него аз, за да му покажа, че не ми е безразличен.
Писах му. Доста добре премина разговора ни, но до там. Повече не съм го търсила, но и той не ме е.
Той не е отдаден на социалните мрежи,не стои нон-стоп на телефона, даже почти никак,НО според мен, ако иска-ще ме потърси.
Въпроса ми е дали да го потърся пак аз или да оставя той да го направи?
Не искам да му се натрапвам, а и сякаш искам той да действа, не само аз..
Скрит текст:
Трябвало е още в първоначалният разговор да подхвърлиш идеята за среща. Не пречи да го направиш и сега де, но ако това не даде резултат, и не те покани, явно няма интерес, или е прекалено пасивен, и тази пасивност ще си я има и в други аспекти най-вероятно, което едва ли ти трябва...

Сигурна ли си, че не бъркаш срамежливост с незаинтересованост?

Не знам. Забелязала съм, че наистина е доста срамежлив и стеснителен, ако мога така да го нарека..
Не исках от първия разговор веднага да му подхвърлям идеята за  излизане …
Би ми станало приятно, ако той ме покани, а не аз него…
Колко е годишен този срамежлив господин?
На 28 години е.
Според други няколко поста през август, същата година:
Скрит текст:
Здравейте. Пиша тук, защото знам, че има доста потребителки и бих получила доста съвети.
Обхванала ме е самотата
. На 22г. съм,
Скрит текст:
имала съм 1 сериозна връзка, която беше кошмар, разделихме се преди 3 години и от тогава не мога да създам сериозна връзка. За тези 3 години съм опитвала с 2 момчета и нищо.
Знам, че съм млада да мисля, че ще “ остана сама”, но тази мисъл доста често започна да нахлулава в съзнанието ми, може би, защото виждам, че приятелките ми имат човек до себе си, някои са дори семейни.
Вие кога и как се запознахте с вашият партньор ? Как усетихте, че той е “ Вашият човек” ?
Юни си момиче на 20, сега си на 22... Защо лъжете, какъв е смисълът...

Извинявам се,допуснала съм грешка в първият си пост от невнимание явно.
На 22 съм.

Първо на две места твърдиш, че си на 20, после на две места – че си на 22.
Мелодраматизъм + лъжи = трол

Последна редакция: сб, 14 яну 2023, 21:39 от milenaka

# 10
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 248
Намери си някой който не е имал приятелка преди. Е, може да е имал в детската градина, ама в смисъл да не е излизал с някоя сериозно, поне няколко класа време. Прегледай им добре фейсбука и инстаграма назад, то ще се види дали се е снимал с някого гушнат.

# 11
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 298
А ти какво искаш?
Да се жениш ли?

# 12
  • Мнения: 1 009
Травмирах се само докато четох Grinning

# 13
  • Мнения: 12 846
Да, ето още един въпрос на авторката:
"Здравейте!
Какво мислите за пасивните мъже? Наскоро завързахме контакт с мъж, по-голям е от мен с 6-7 години, ерген. По неговите думи той доста се е разочаровал от жените и вече едва ли не ги оставя те да действат. Тази пасивност не трябва ли да е само в началото? Ако един човек ти е интересен едва ли ще стоиш пасивно и ще чакаш той да свърши всичко.
Според него това е нормално, оставил се е той да е търсеният и преследваният..
според вас дали е комплексар или в днешно време и това вече стана нормално- жените да преследват мъжете, а не обратното?"

Ако не са фикция всичките ти казуси - много мислиш, разнообразявай мисленето с действия.

# 14
  • Мнения: 16
Нормално е да са ти разбивали сърцето и няма от какво да те е страх. Но ако ти е останала чак такава голяма травма най-добре посети психолог. От тогава имала ли си връзка или не , защото просто те е страх ?

Общи условия

Активация на акаунт