Антиконсуматорска тема: No-Buy, Low-Buy, осъзнато пазаруване

Пътуването може да е консуматорство, ако отиваш с цел да консумираш луксозна храна и да напълниш куфара с подаръци. Понякога в чужбина се намират по-евтино. Обиколила съм именитите музеи на Европа, напълнила съм очи по катедрали и амфетеатри, но повечето от пътуванията  ми са свързани с плажове, рентакари, фериботи и самолети, което си е консумиране.

Моите пътувания пък са свързани с движение и пълнене на очите. То е ясно, че не може без превоз, храна и нощувка, че най-добре и да не са при кофти условия. Но как да видиш иначе нови места, как да опознаеш чужда култура, история?
Подаръци и сувенири не купувам, нито отивам с модерните цели да обикалям местните заведения.
"Губим" се из улиците на някой град и наблюдаваме отстрани как тече животът. Това е любимото ни при пътуване.
Не бих се лишила също от концерти и от почивки. От тях имам нужда. От предмети - не, освен ежедневните.
Пък и нека уточним дали идеята е да не се харчи за нищо или да не се залита в безцелно пазаруване на ненужни вещи.

Всяко залитане не ми е ОК на мен. Да си нося ботушите 10 години, колкото и да са качествени и не мръднали, не става, не е за мен. Както и да събера 10 чифта ботуши само защото са изгодни/красиви и тн. също не бих. Гледам да вкарвам разум и баланс, и в броя, и в очаквания срок на експлоатация.
Пътуванията ни са всякакви - от къмпинг и палатки, спа, до луксозни хотели с глезотии. Това ни е от важните пера, рядко пестим въпреки че не сме от изхвърлящите се като сме някъде.

Много е трудно да се определи кое е безцелно и кое необходимо и полезно. Особено за друг човек.
Да, може да караш с един крем и сутрин, и вечер, но маже да имаш дневен и нощен. А и околоочен. Дали е разхищение.
Хубаво е да си правим сметка на парите, но икономиката трябва да се движи напред. Производителите на козметика искат да се продава.
Та така де... Пестим, пестим, но на някой друг му спада доходът, а и той деца храни.

Аз ползвам много козметика, но купувам по 1 продукт от тип и вземам нов, когато видя,че първият е на дъното.
Не мога с универсални продукти, но и не ползвам безразборно всякакви.
Примерно, за лице ползвам измивен гел, скраб, мицеларна вода, тоник, лосион, серум, масло за лице, маска за лице, слънцезащита, хидратиращ флуид и 24-часов крем. Май само дневен и нощен нямам отделни, а за около очите ползвам етерично масло, вместо крем.
За тяло отделно, за коса отделно, за ръце, за крака, интимна хигиена, зъбна хигиена. Декоративна козметика.
За да си спестя често пазаруване, купувам големи разфасовки от любимите си продукти.
За мен не е разхищение, защото ги ползвам всички и нямам, примерно, 5 тоника, 4 крема и 3 серума, а само по 1 продукт от съответния вид.

Има нещо вярно. По себе си съм установила, че импулсивните ми покупки са свързани с желание за някаква промяна. Шопингът може да не цели да лекува конкретно тъга, може да е начин човек да упражни контрол и воля, компенсирайки липсата им в някакъв друг аспект от живота си. Когато работех работа, която не харесвах, напрягаше ме, но реално нямах друг полезен ход, освен да напусна, имах период, в който пазаруването ми даваше усещане, че все пак имам контрол върху ситуацията - един вид, сам взимаш решения за себе си, изпълняваш си ги, резултатът (покупката) също си е за теб.

Ако си генерално нещастен със себе си и не харесваш живота си, лесно може да се изпадне в един цикъл на пазаруване за алтернативния живот, който би искал да живееш. Не харесваш външния си вид - купуваш купища грим и тренди дрехи, които после никога не обличаш, защото под дрехите и грима пак си си ти. Или пък имаш нереалистична идея или фантазия за себе си - може да си средностатистическа българска домакиня от малък град, да живееш по анцуг и маратонки, но да ти се ще да си Кари Брадшоу и да копнееш за по-бляскав живот, съответно колекционираш високи токчета и лъскави чанти, които са непрактични за ежедневието ти. Като ида в родния ми град, се втрещявам колко екстравагантно се обличат жените там. Не е просто да са облекли някоя хубава рокля и да са сложили едно червило, за да изглеждат добре. По главната си е като на костюмно парти. Обяснявам си го като подсъзнателен стремеж да компенсират мизерията наоколо.

Моят случай с бялата козметика е точно такъв. От малка имам проблемна кожа, набивано ми е в главата, че това не е красиво, та цял живот се опитвам да поправя тази си толкова непривлекателна черта. Отне ми доста години да осъзная, че реалният проблем е другаде. Но дори и сега, видя ли някой нов серум или маска за лице, първата ми мисъл е как това ще ми оправи кожата, въпреки че на нея отдавна нищо й няма. Просто този комплекс е закодиран много надълбоко.

Та в този смисъл, ако си наясно със себе си и какво искаш от живота, както и действаш в тази насока, по-трудно ще се поддаваш на реклами и мечти да си някой друг и няма да имаш нужда да запълваш живота си с предмети.

За пътуването - да, може да е желание да избягаш от ежедневието. Често е. Аз също давам по-голямата част от заплатата си за пътуване, концерти, музеи, театър и ресторанти в чужбина. В България ми е тясно и ограничено. По природа съм любознателна и изследователски настроена и имам нужда от разнообразие в мащаби, които не мога да си набавя тук. Дали това е дефицит на държавата или мой личен - не знам, възможно да е по малко и от двете.

  Аз си се харесвам под купищата дрехи и не съм следовник на хубавият кон и под съдран чул се познава.
Стига се правете на психолози, ами отиде хапнете някъде в хубав ресторант, хванете някой самолет попътувайте и си починете, пък като не искате, стойте си вкъщи, не пазарувайте и се откажете от всички удоволствия, които ви поднася живота, ама не ми го прикривайте, че не пътувате и не харчите, защото тези които го правят имат дефицити и са нещастни.
Това живот ли е, работа вкъщи, план, график, нищо не се харчи и вероятно живот във виртуала, щото за другите неща трябва да се харчи.

Говорим за спектър тука. В двете крайности са тези, които са на жаргонен език - болестно състояние.

Едните създават хаос и безпорядък около себе си, не планират, не организират, защото не искат или не могат да поемат отговорност за живота си. Самият хаос и безпорядък им причинява допълнителен психологически стрес и може и да се изроди в психични или физични болести. За такива хора терапията е да си оправят леглото всяка сутрин, да измиват чиниите всяка вечер и като им дойде в повече да чистят.

Другите са маниаци по чистенето и реденето и организирането, обсесивно компулсивни, както се казва. Те за разлика от хаос-комфортните имат нужда да хванат живота си в ръце и понеже не могат да контролират всичко и всички, си контролират, това, което могат - чистогайничеството. За такива хора терапията е екстремни спортове - рафтинг, скай дайвинг. Неща, които да ги сложат в среда, където не могат да контролират - времето, природата; и да видят че и така може.

Аз лично съм някъде по средата. Преди много се радвах, че имам надарено дете, сега вижда всъщност колко е отговорно и колко време и усилия отнема. За да го взема това време - трябва другаде да има такава организираност, че да има освободено време. Няма как иначе. За мое огромно учудване и малкото дете върви по същия път, нищо че е под годинка. Като иска да му се смени памперса припълзява и си вади нов. Два пъти вече се опитваше да ходи към банята като свърши голяма работа в памперса, а още не може да ходи.

А колкото до но спенд дни и консюмеризма - от малки ги облъчват децата да ценят вещи и потребление над хода и взаимоотношения.

Е нали това казваме всички, че пътуваме, почиваме си, ядем по ресторанти, купуваме си дрехи и козметика. Ни най малко не сме се отказали от живота Пък темата си е и за да се правим на психолози. На мен лично ми е интересно да размишлявам какво ме мотивира да харча приоритетно за едни неща, пък други да знам защо не са ми важни, любопитно ми е и другите как подхождат.

Но в крайна сметка консуматорството се движи от рекламата, която пък по дефиниция има за цел да ни кара да искаме неща, които не са ни жизненоважни. Туризмът е бизнес и в днешните си мащаби е сравнително скорошно явление. Прабабите и дядовците ни някак са оцелели без да ходят на море всяко лято и на ски зимата. Имало е време, в което е било модерно да идеш в Йерусалим на поклонение. Днес по-често ходим на поклонение до Колизеума или на Малдивите. Няма лошо. Както има и хора, които нямат грам интерес и потребност, дори да имат възможност, да пътуват - и така може да се живее добре. Ама как да намериш баланса за себе си, ако не си задаваш въпроси?

Очевидно разполагате с много свободно време, за да правите от покупката на няколко парцала или козметика, някоя почивка и т.н. екзистенциални въпроси.

Ще дам един пример за потребление според интересите без консюмеризъм. Преди много купувах книги. И в един момент се хванах, че купувам, за да докажа че и аз знам, и аз имам акъл, не само "колко си хубава".

От няколко години вече съм на модела на subscription, където книгите ми излизат в пъти по-евтино. И там си избирам само най-интересните. Тези, които ще ги слушам отново и отново в самолет, във влак, в автобус.

За всичко останало си имам предизвикателството да прочетеш 52 книги за една година. Отнема ми около месец. Тази година съм добавила и 52 книги, които много са ми харесали и искам пак да си ги прочета, изслушам де.

Какво правя. Харесвам си някоя книга - в ютуб я има със сигурност тази книга прочетена от някой. Слушам си я. Задоволявам си потребността от знания и не плащам - нищо. Спестените пари - спестила ли съм ги - ми не. Купила съм на детето ми книги, учебници. Предавам нататък.

Отлично наблюдение.

Елфичка, +1 за книгите. В Спотифай също има доста.

ПП. Дописвам, че за книгите на английски, за четящите такива и в електронен формат, някои американски библиотеки предлагат онлайн членски карти и за хора без постоянен адрес в САЩ. Ето един списък с такива. За Бруклинската библиотека, например, годишната такса е 50 долара, което е цената на две книги на английски.

Мда, аз имам. От няколко години насам ми е твърде много свободното време. Запълвам го със спорт, четене, пътуване и разходки. Така и не обикнах пазаруването, затова подхождам към него като към война.

Аз пътувам, защото съм гладна за знания и обичам да попивам атмосферата и вибрацията на непознати за мен места, не, защото съм самотна.

Купувам дрехи, защото обичам модата и не мога да се навра в един капсулен гардероб, хамелеон съм - нямам емоционални пролапси и тъга в себе си.
И още и още, всичко си има обосновка, не е следствие за мен.

Но пък трябва да се прави с разум и мисъл, не само заради идеята.
Това разбирам аз за осъзнато пазаруване.

Само обръщам внимание, че капсулен гардероб не означава точно малко на брой дрехи, а дрехи, които се съчетават помежду си и така с по-малко елементи правиш максимум съчетания.
Стандартната капсула съдържа 20 до 30 дрехи + от 5 до 10 чифта обувки + чанти + отделно аксесоарите. Това далеч не са малко неща. Някои хора, без да са привърженици на този подход, имат по-малко тоалети. И ако отделим за капсули за 3 или 4 сезона, си стават много дрехи, с разликата, че при подновяване не се купува безразборно всичко, което ти е привлякло вниманието, а се подхожда с идеята дали се "връзва" с всичко останало и дали наистина ще го носиш, а не просто да го тикнеш в някой шкаф. Той е за хора, които следват определена визия и са минали етапа с експериментите.