Антиконсуматорска тема: No-Buy, Low-Buy, осъзнато пазаруване

Аз купувам само от физически магазини.Живея в сърцето на космополитен град, в момента на всякъде е sale 70%. Купувам каквото ми хареса постоянно.Начин на живот ми е. Доставя ми удоволствие.

Често се сещам за песента на Ъпсурт, в която лирическият герой възклицава "Колко BMW-та изпих в тия кръчми!"

Понеже темата тръгна от моя крем, мога да споделя, че проблемът не е в самото купуване на един крем, а това, че бройката много бързо се множи. Неусетно стават 2, 3, 5 крема. Имала съм периоди, в които всеки месец купувах нещо ново "за проба" и "защото ми харесва". И понеже душицата ми има луксозен вкус, ако не й издърпвам ушите редовно, много бързо ще ме разори.

Например, този крем струваше 60 лв. Как и да е, имала съм ги - дала съм ги. Не развалят месечния ми бюджет. Оказа се, че кремът не ми хареса, колкото очаквах, и не искам да го ползвам. Следващия месец мога да дам още 60 за друг. Има вероятност пак да не сполуча. Ако не се поуча от тези експерименти и продължавам така всеки месец, до края на годината ще съм хвърлила на вятъра общо 720 лв. Ами ако към крема всеки месец добавям и по една нова дреха, чифт обувки или чанта на разпродажба, плюс 2-3 книги, които дори няма да прочета веднага, плюс някоя дребна джаджа за дома, която е на промоция в Лидъл? Да кажем, че за година харча една месечна вноска по ипотека за дребни удоволствия. Или пък колкото да си погася потребителски кредит за нов хладилник. Или пък колкото за една екскурзия. Или някакво обучение за децата. Представям си, че това са финансови цели, които много хора споделят. Сега, ипотеки, кредити и деца аз лично нямам, така че ми остава да пестя за екскурзия.

Отделно, работя за голяма международна корпорация, макар и не в сферата на потребителските стоки, и не храня абсолютно никакви илюзии за стотиците милиарди на година, които всеобщото ни консуматорство генерира за шепа хора. Някак ми е много неприятна идеята, че си давам заплатата, за да правя още по-богати шефовете на разни инвестиционни фондове или други международни корпорации като Индитекс и Луксотика. За Нестле, Unilever и Mondelez да не говорим. Достатъчни са ми моите шефове, мерси. Затова търся алтернативи където мога.

Не очаквам никой да споделя мнението или мотивацията ми. Не броя ничии чужди пари. Нито соча с пръст хората, които избират да консумират колкото им душа иска.

Аз споделям мнението ти и те разбирам.
Това, че 12 пъти ще купиш крем по 60 лева и няма да ти допадне, е леко пресилено. Не е невъзможно да се случи на някого, но е твърде малък процент, за да се занимаваме с него. След третия несполучлив скъп крем, купен изобщо в живота ти, не в 3 поредни месеца, ще се научиш да четеш съставките, да разбереш коя е вредната за тебе, да ползваш тестери... Ако някой продължи зорлем да не си дава сметката, значи наистина е перде и тези 60 лева не са му ценни. Може би на всеки му се е случвало да маже скъпа козметика на петите си, но с идеята тази глупост повече да не се повтаря.
При съвременния начин на живот, съвсем естествено е, кафетата, които сме изпили извън дома си, извън държавата си, сумарно да дадат едно-две беемвета. Но само да се замислим за двете години в Ковид рестрикции със затворени или ограничени ресторанти и други развлечения и пътувания, дали си купихме по едно БМВ или поне Пежо?

За мен напънът за пътуване е голямо консуматорство. Нищо, че не остават материални следи.

Е, ама да пътуваш се представя за духовно и интелектуално преживяване, а пък да пазаруваш е натоварено с негативен за личността елемент - компенсираш дефицити
Харченето ми е по-добро от харченето ти.

Аз се улавям, че често пазарувам излишно храна и дрехи, особено като видя промоции. А невинаги съм организирана и храната често изостава, някои дрехи не успявам да съчетая с нещо и ги нося рядко или никога. Ядосвам се на този факт, не ми е приятно нещо да отиде зян. Бая пари отиват и за джънк, особено като се събираме с други хора.

Рекламите по принцип ми действат, захласвам се по разни шарени щуротии, голяма част от които не са практични и като цяло са излишни. Виждам някои познати как непрекъснато купуват всевъзможни прахосъбирачки, фигурки, мърч на какво ли не. И аз като видя нещо красиво в магазина, ми се иска да го имам - било то чаша, чиния, декорация. А реално такива вещи имам у дома в предостатъчни количества, те са и трайни и дълги години няма нужда да се сменят. Все пак успявам да се контролирам - абсолютно разхищение на ресурси ми се струва човек да има пет порцеланови сервиза, чаша на всеки сериал, който харесва, осем чифта пантофи с различни герои и т.н. В някакъв момент почва да ме дразни как сме се затрупали с всевъзможни предмети, пречат ми, задушават ме и се чувствам добре да разчиствам и изхвърлям. Само книгите са ми слабост, купувам в големи количества без съжаление. Иначе уж опитвам да вкарам малко повече ред и да намаля купуването.

Какво значи нещо да се представя за незнам какво?
Тук не става ли дума за личните ни предпочитания и за това кое какъв кеф ни носи? Духовен, материален или нещо друго. Не е необходимо всички да си падаме по едно и също, все пак.
Не си мерим харченето, нали? Или може би да?

В нашия дом джънк просто не влиза. Имаме правила за хранене и се нарушават изключително рядко.
Прахосъбирачки също нямаме. Изобщо нямаме нищо (почти) по откритите пространства у дома, изключвайки няколко саксии с цветя, няколко икони и няколко ароматни дифузера. Не харесвам вещи, които нямат конкретно приложение. Даже и книгите са прибрани в шкаф.

Всяко нещо, което консумираш без да се замислиш защо компенсира нещо, което липсва.

Пазаруването, (което е с огромна нужда да се покажеш, да се впишеш, да те харесат, да ти завидят на класата си) е чиста компулсия. (Официална дефиниция в дсм5)

Потреблението може да граничи и със зависимост - например при лотарийните билетчета - т.нар. данък бедност, хората се надяват да им се усмихне късмета, също като при хазартно зависимите.

та какво по-точно искаш да ми кажеш.

Не се ли чете? 

На това се уча от грубо 4 години,да кажем.Харесва ми идеята да живея на широко,въздух и минималистично.
Имах дълъг период,в който шопинга ми беше терапия.Пълна съм с дрехи с етикети.
Целта ми е,тази година да разкарам всичко,което не ползваме.
Вече мисля,преди да купя нещо-дали,наистина имам нужда от него.И винаги,нямам.Имаме ваичко.
Това от което няма да се откажем,са пътуванията.Аз живея в тях❤

Нечетливо и объркано е. Пред кой да се покажеш, къде да се впишеш? Много хора го правят само и единствено за себе си. За собствен комфорт и удоволствие.

За да не “запълваш липси” и да не консумираш, следва работа и вкъщи ли?
Това и нищо друго ? 🙄

Човек трябва да се грижи за собствения си комфорт и удовлетвореност. В този смисъл - да пристъпва към промени на житейски навици и практики ако го тормозят, натоварват, правят животът му по-тежък и подобни. Ако ти е кеф да пазаруваш често или ти действа терапевтично шопинга без след това да съжаляваш или да се чуваш некомфортно - супер. Ако не те удовлетворява обаче, изпитваш угризения, искаш (повече) спестявания и подобни - значи може би има нужда от някаква промяна. Ако въпреки желанието човек не успява сам да се справи, може би подобни стратегия като “no-buy”, “low-buy” и т.н. имат някакъв смисъл.

Е, да, ама мисля, че не пътуват с цел пребиваване в храмове и ашрами. На мене ми е много духовно да лежа под платената сянка на някой плаж с капучино, вода, сладолед, фреш, още вода и кока-кола. Духовната музика дъни, та се къса... Вечерта обиколка из бутиците и отново консумация чак до средата на нощта. Малко духовен сън и хайде отново на духовния шезлонг, но на друг плаж. Може и разходка с лодка с включена консумация.
За лодката ми трябва нова шапка и висококачествена слънцезащита поне 30 фактор. За лицето ползвам друга - блок тотал.
Но за какво работя - да имам пачки в банките??