- Публикувана: 1 фев. 2023, 16:06 ч.
- Последно мнение: 1 март 2023, 19:17 ч.
Февруарски книжен клуб - 2023
повелителят на мухите - 1954 https://chitanka.info/text/2103-poveliteljat-na-muhite
революцията на пеперудите - 1961 https://chitanka.info/text/42669-revoljutsija-na-peperudite
и доста след тях - нашият разказ
революцията на пеперудите - 1961 https://chitanka.info/text/42669-revoljutsija-na-peperudite
и доста след тях - нашият разказ
Ще цитирам
Има водещ децата, защото в разказа ставаше ясно, че първото дете (това което се оказа на пътя) е отхвърлено от него и съответно от групата и няма право да стои с тях, както и в епизода на финала, където той се заемаше лично с … едно дело, че да не пиша спойлер. Той определяше правилата, него слушаха като зомбирани.
Скрит текст: И аз така мисля. Там нали имат разни откачалки в секти и комуни с масови прояви - самоубийства, сватби и прочие.
Също така, вярно, че в Повелителят на мухите пак деца са объркани и построяват сбъркан обществен ред. Но пък в Повелителят те сами се хлъзват в тази посока,
а тук в разказа сякаш някой ги подвежда, някой голям. Сякаш, сякаш, но ако ме питате кой и откъде-накъде мисля така, не мога да отговоря.Може би в основата са разни религиозни течения в Щатите, вървели 70-те години (когато е писан този разказ, пък и някои други книги), затова и се е експлоатирала темата.
Също така, вярно, че в Повелителят на мухите пак деца са объркани и построяват сбъркан обществен ред. Но пък в Повелителят те сами се хлъзват в тази посока,
Има водещ децата, защото в разказа ставаше ясно, че първото дете (това което се оказа на пътя) е отхвърлено от него и съответно от групата и няма право да стои с тях, както и в епизода на финала, където той се заемаше лично с … едно дело, че да не пиша спойлер. Той определяше правилата, него слушаха като зомбирани.
Прочетох "Списъкът". Грабна ми интереса, но ми се струва, че не е книга, която ще запомня.
Тази година пробвам да си записвам впечатленията от книгите и установявам, че съм отвикнала да пиша
Ще чакам да я прочетат повече хора и ще коментирам с вас, сега само пускам общи впечатления.
Тази година пробвам да си записвам впечатленията от книгите и установявам, че съм отвикнала да пиша
Ще чакам да я прочетат повече хора и ще коментирам с вас, сега само пускам общи впечатления.
Скрит текст:
Началото не беше обещаващо, всички герои ми бяха неприятни, особено шаферите и Джулс. Някъде към средата свикнах и ми стана интересно как ще се развият нещата и кой кого ще убие. , Всички описания, детайли, случки са леко смущаващи , уж всичко е много специално, ексклузивно, но винаги с една нотка на нещо зловещо.
Героите и те така - много успели, много по-по-най, но отвътре прогнили. Други пък не кой знае колко успели, уж обикновени, но и те крият тайни. И Джоно - типичният нехранимайко и комплексар, борещ се със съвестта си.
Като цяло една сбирщина от кофти хора и техните жертви. Не очаквах точно този финал, въпреки че се чудех по едно време каква точно ѝ е играта на Ифа с този изоставен остров и трагедията от детството ѝ.
Героите и те така - много успели, много по-по-най, но отвътре прогнили. Други пък не кой знае колко успели, уж обикновени, но и те крият тайни. И Джоно - типичният нехранимайко и комплексар, борещ се със съвестта си.
Като цяло една сбирщина от кофти хора и техните жертви. Не очаквах точно този финал, въпреки че се чудех по едно време каква точно ѝ е играта на Ифа с този изоставен остров и трагедията от детството ѝ.
https://dox.abv.bg/download?id=a327121ede# - Линк за сваляне на The book of lost and found на Луси Фоли 
Прочетох книгата и много ми хареса! 
Направо я изгълтах тези дни. Това описание през очите на различни герои много добре ѝ се е получило на авторката, според мен. Всеки има собствен глас, изразяване и дълбочина - даже да не гледам от чия гледна точка е, бих се сетила. Наистина се радвам, че в никой от скритите текстове не сте писали кой кого, защото ето най-после книга, за която държах да не знам предварително. Явно това беше голяма част от очарованието - да очаквам и да премислям кой кого. Това как се засукаха нещата и се преплетоха историите на присъстващите, беше сладко. Също така много ми хареса зловещото присъствие на острова. Не че имаше реален принос към сюжета (пък и аз на тая възраст вече не се хващам), но пък придаде готиното готическо усещане, което толкова много обичам. А последните няколко глави наистина засилиха напрежението с еднаквия си край: "И тогава светлините изгаснаха." Докрай се чудех кой ще е извършителят, щото имаше няколко, които се класираха. Все пак ми се струваше съмнително присъствието на един герой в сенките, който беше твърде чист, за да е чист. Но дори и там - двама души можеше да са, все от едно и също домакинство, и двамата в сенките. За жертвата се ориентирах, докато загасваха лампи 
Но, разбира се, винаги можеше да се окаже някой друг, или други...
Имаше няколко неща, за които се чудя - нещо не ги разбрах, може би е добре да се върна да прочета пак. Какво стана с Пийт, дето нещо се стресна по време на финалното ходене и изведнъж изчезна. И по време на същото ходене, момчетата си говорят, че на Уил му се е разминало убийство, ама не разбрах знаят ли нещо, или си разсъждават. Щото ако знаят дотолкова, каква тайна е това изобщо. Онези, дето правят секс в младоженската спалня, имат ли отношение към разказа, или това е просто елемент от картината? Замислих се, че може да е Хана с Луис, ама няма продължение...
Имам и няколко ... нещо като критики. Например - дрехите. Значи хукват, булката си настъпва роклята, чува се как се разпаря нещо, после всички бягат през блато, слизат по стръмни скали, някой влиза в морето... Веднага след това се връщат на сервираната закуска. Малко по-късно младоженецът се безпокои, че ще си изцапа костюма, докато шаферите го мъкнат към пещерата. Тоя костюм не се ли повреди вече? При първия семеен танц булката се сърди, че я настъпил. Ами, преди нали тя се настъпи и чу как се къса, а не ѝ пукаше, щото беше спешно нещо... И после при тортата, пак е отбелязано как се цапа "безупречния му костюм". Стига бе, хора, тоя костюм според мен е вече на парцал. Да си спомним как Брус Уилис винаги почва с бял потник в Умирай трудно
За грима изобщо не ми се почва. Другото, за което не ми се почва да коментирам, ама ми се струва нереално, е количеството алкохол. Как изобщо оживяват и не са одрайфали всичко? Ясно, че има пиячи и пиячи, ама... не знам. Спрях да броя чашите и видовете алкохол някъде по сумрак 
Но тези неща въобще не ми попречиха да се насладя. Така да се каже, хич не ми пука. Това вече си е голямо нещо, щото аз съм от тоя вид, дето като се хване за някаква дребна неточност, и може да съсипе всяка радост. Не, че аз лично съм супер точна, ама да си критик винаги е по-лесно. Та, извън това излишно обяснение, снощи като приключих Списъкът, направо място не можех да си намеря, заради това колко ми хареса
Много хубаво се получи, че след моето разочарование от книгата за миналия месец, тази ме "вдигна".
Ами, сега е време да видя втория разказ и после ще си кажа. До скорооо
Направо я изгълтах тези дни. Това описание през очите на различни герои много добре ѝ се е получило на авторката, според мен. Всеки има собствен глас, изразяване и дълбочина - даже да не гледам от чия гледна точка е, бих се сетила. Наистина се радвам, че в никой от скритите текстове не сте писали кой кого, защото ето най-после книга, за която държах да не знам предварително. Явно това беше голяма част от очарованието - да очаквам и да премислям кой кого. Това как се засукаха нещата и се преплетоха историите на присъстващите, беше сладко. Също така много ми хареса зловещото присъствие на острова. Не че имаше реален принос към сюжета (пък и аз на тая възраст вече не се хващам), но пък придаде готиното готическо усещане, което толкова много обичам. А последните няколко глави наистина засилиха напрежението с еднаквия си край: "И тогава светлините изгаснаха." Докрай се чудех кой ще е извършителят, щото имаше няколко, които се класираха. Все пак ми се струваше съмнително присъствието на един герой в сенките, който беше твърде чист, за да е чист. Но дори и там - двама души можеше да са, все от едно и също домакинство, и двамата в сенките. За жертвата се ориентирах, докато загасваха лампи Но, разбира се, винаги можеше да се окаже някой друг, или други...Имаше няколко неща, за които се чудя - нещо не ги разбрах, може би е добре да се върна да прочета пак. Какво стана с Пийт, дето нещо се стресна по време на финалното ходене и изведнъж изчезна. И по време на същото ходене, момчетата си говорят, че на Уил му се е разминало убийство, ама не разбрах знаят ли нещо, или си разсъждават. Щото ако знаят дотолкова, каква тайна е това изобщо. Онези, дето правят секс в младоженската спалня, имат ли отношение към разказа, или това е просто елемент от картината? Замислих се, че може да е Хана с Луис, ама няма продължение...
Имам и няколко ... нещо като критики. Например - дрехите. Значи хукват, булката си настъпва роклята, чува се как се разпаря нещо, после всички бягат през блато, слизат по стръмни скали, някой влиза в морето... Веднага след това се връщат на сервираната закуска. Малко по-късно младоженецът се безпокои, че ще си изцапа костюма, докато шаферите го мъкнат към пещерата. Тоя костюм не се ли повреди вече? При първия семеен танц булката се сърди, че я настъпил. Ами, преди нали тя се настъпи и чу как се къса, а не ѝ пукаше, щото беше спешно нещо... И после при тортата, пак е отбелязано как се цапа "безупречния му костюм". Стига бе, хора, тоя костюм според мен е вече на парцал. Да си спомним как Брус Уилис винаги почва с бял потник в Умирай трудно
За грима изобщо не ми се почва. Другото, за което не ми се почва да коментирам, ама ми се струва нереално, е количеството алкохол. Как изобщо оживяват и не са одрайфали всичко? Ясно, че има пиячи и пиячи, ама... не знам. Спрях да броя чашите и видовете алкохол някъде по сумрак Но тези неща въобще не ми попречиха да се насладя. Така да се каже, хич не ми пука. Това вече си е голямо нещо, щото аз съм от тоя вид, дето като се хване за някаква дребна неточност, и може да съсипе всяка радост. Не, че аз лично съм супер точна, ама да си критик винаги е по-лесно. Та, извън това излишно обяснение, снощи като приключих Списъкът, направо място не можех да си намеря, заради това колко ми хареса
Много хубаво се получи, че след моето разочарование от книгата за миналия месец, тази ме "вдигна". Ами, сега е време да видя втория разказ и после ще си кажа. До скорооо
аз продъжавам с четенето
тръгна учудващо добре след фалстарта, но той си беше от моето настроение, не от книгата.
харесва ми. допада ми как се разгъва фона, на който ще се случи каквото има да се случва. харесва ми как се описват героите и как винаги има някаква връзка със следващия герой или с минало/бъдещо събитие.
не съм я дочела, но не очаквам да има някакво драстично окепазяване в следващите глави.
не знам за вас, но аз много лесно мога да идентифицирам какво ме е подразнило, какво не ми е харесало, кое ми се е сторило прекалено или тъпичко, а не мога да посоча конкретно кое ми е харесало. може би защото не е важен всеки елемент сам за себе си, а как се събират в цялото произведение.
продължавам
тръгна учудващо добре след фалстарта, но той си беше от моето настроение, не от книгата.
харесва ми. допада ми как се разгъва фона, на който ще се случи каквото има да се случва. харесва ми как се описват героите и как винаги има някаква връзка със следващия герой или с минало/бъдещо събитие.
не съм я дочела, но не очаквам да има някакво драстично окепазяване в следващите глави.
не знам за вас, но аз много лесно мога да идентифицирам какво ме е подразнило, какво не ми е харесало, кое ми се е сторило прекалено или тъпичко, а не мога да посоча конкретно кое ми е харесало. може би защото не е важен всеки елемент сам за себе си, а как се събират в цялото произведение.
продължавам
Прочетох книгата преди няколко дена, но все не ми остава време да пиша! Отначало ми тръгна малко мудно, предполагам, че е защото я четох на английски и ми отне малко повече време, докато успея да се потопя в атмосферата. Но след може би първата 1/3 успя да ме спечели. Допадна ми как се сменят гледните точки и ретроспективните елементи.
Гласувах за анкетата за следващия месец и имам предложение за април - Клеър Макинтош - Последното парти
Надявам се днес или утре да ми остане време за разказите, за да успея да се включа и с тях!
Скрит текст:
За мен беше ясно коя е жертвата, но имах доста предположения за убиеца, така че края ми допадна. Ако трябва да съм честна, подцених книгата и ме изненада приятно!
Единственото, което не ми хареса е изчезването на Пийт, което повече не се коментира. Но така или иначе беше описан като най-страхлив, предполагам, че просто се е прибрал
Единственото, което не ми хареса е изчезването на Пийт, което повече не се коментира. Но така или иначе беше описан като най-страхлив, предполагам, че просто се е прибрал
Гласувах за анкетата за следващия месец и имам предложение за април - Клеър Макинтош - Последното парти
Скрит текст:
(тъкмо видях, че са я качили в Рулит)
Надявам се днес или утре да ми остане време за разказите, за да успея да се включа и с тях!
Скрит текст:
Единственото, което не ми хареса е изчезването на Пийт, което повече не се коментира. Но така или иначе беше описан като най-страхлив, предполагам, че просто се е прибрал
И на мен ми в крайна сметка ми хареса "Списъкът" на Луси Фоли:-) Въпреки скептичното ми отношение в началото, с напредване на книгата и развръзката, я харесах доста. С удоволствие ще чета и други книги от авторката:-) Само не непосредствено една след друга.
Разказът "Съдба" на Йосиф Перец е доста ярък и запомнящ се:-) За мен това е първа среща с автора. Радвам се, че се записах при вас:-)
Разказът "Съдба" на Йосиф Перец е доста ярък и запомнящ се:-) За мен това е първа среща с автора. Радвам се, че се записах при вас:-)
На мен толкова много ми хареса Йосиф Перец, че изчетох всичко, което намерих в читанка негово (а то не е много, само едното произведение е по-скоро тип статия), а след това си взех и единствения сборник, който успех да намеря- “Сянката на снега”, с кратки (предимно) разкази, почти всички много ми харесаха. Жалко е, че толкова малко знаем за този иначе явно добър наш автор.
книгата ми хареса много.
хареса ми начинът на представяне на героите и събитията.
малко като калейдоскоп - виждаш нещо, гледната точка се завърта и виждаш нещо съвсем друго. уж същите парченца, същите цветове, а всичко изглежда различно.
много ми хареса сбързяването на ритъма към края, звучаха ми като кратките, отсечени удари и ритъмът в цирка при изпълнение на опасен номер.
не може да се каже, че жертвата ми беше загадка до края. въпросът беше кой ще изпревари.
и до последно в мен беше съмнението - всички са прекалено очевидни кандидати. трябва да е някой неподозиран.
признавам, че съмнението се породи при обяснението защо сватбата се провежда на острова.
минавам на следващите произведения, но преди това искам да благодаря на непознатата съфорумка, предложила книгата.
не можах да напиша нов пост, ще се допълня тук.
прочетох разказа "Съдба". хареса ми, напомня ми силно "разказите с неочакван край", кото четох преди много години - кратки, водещи читателя в една посока и след това... рязък завой и неочакван край.
звучи малко смешно, но точно този край се разпространяваше като виц преди доста години. явно разказът е бил познат и четен, но за целите на вица е намален до две три изречения.
вече забравих какво още имаше да се чете.
ще си пропомня и ще чакам мартенските решения.
хареса ми начинът на представяне на героите и събитията.
малко като калейдоскоп - виждаш нещо, гледната точка се завърта и виждаш нещо съвсем друго. уж същите парченца, същите цветове, а всичко изглежда различно.
много ми хареса сбързяването на ритъма към края, звучаха ми като кратките, отсечени удари и ритъмът в цирка при изпълнение на опасен номер.
не може да се каже, че жертвата ми беше загадка до края. въпросът беше кой ще изпревари.
и до последно в мен беше съмнението - всички са прекалено очевидни кандидати. трябва да е някой неподозиран.
признавам, че съмнението се породи при обяснението защо сватбата се провежда на острова.
Скрит текст:
тази отстъпка от 50% не е нормална при каквито и да било обстоятелства.
може би трябва пак да прочета, защото останах с впечатление, че тялото на момчето е намерено след седмица, а сестрата каза, че гробът е празен, защото нямало какво да положат в него, но може и да съм се заблудила.
може би трябва пак да прочета, защото останах с впечатление, че тялото на момчето е намерено след седмица, а сестрата каза, че гробът е празен, защото нямало какво да положат в него, но може и да съм се заблудила.
минавам на следващите произведения, но преди това искам да благодаря на непознатата съфорумка, предложила книгата.
не можах да напиша нов пост, ще се допълня тук.
прочетох разказа "Съдба". хареса ми, напомня ми силно "разказите с неочакван край", кото четох преди много години - кратки, водещи читателя в една посока и след това... рязък завой и неочакван край.
звучи малко смешно, но точно този край се разпространяваше като виц преди доста години. явно разказът е бил познат и четен, но за целите на вица е намален до две три изречения.
вече забравих какво още имаше да се чете.
ще си пропомня и ще чакам мартенските решения.
Препоръчани теми