Опитай и ти да седнеш с него и да пинете по една чашка само и да си говорите на музичка така леко и може и да се оправят нещата.
- Публикувана: 1 фев. 2023, 21:08 ч.
- Последно мнение: 17 март 2023, 21:53 ч.
Алкохол всяка вечер
Ма ние й даваме на авторката съвет него да откаже от алкохола, а не и тя да стане алкохоличка!
Здравейте имам брат на 32 години който е зависима от алкохола преди 2 години баща ни почина,след 1 година се раздели с приятелката си бяха 5 години заедно и след това положението излиза извън контрол пие абсолютно всичко до безсъзнание ако не употреби алкохол ръцете му треперят държи се не адекватно за сега поне само като е на работа не пие,но вечер като се прибере и се започва до късно вечерта спи няколко часа и тръгва на работа и така следващата вечер всичко се повтаря всички близки сми говорили с него ами не той изобщо не приема и вече даже не се храни само пие моля за съвет как да му помогнем защото няма да отиде да се лекува доброволно а е млад и живота е пред него
Посъветвайте се със специалисти, това изглежда много сериозно
https://centrejiva.com/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0% … %BD%D0%B0-%D0%B7/
Не искам да звуча песимистично, но реално абсолютно нищо не можете да направите, ако брат Ви САМ не стигне до извода, че има проблем и не опита да го реши. На консултация със специалист само ще ви изплащат и притеснят ВАС, но на него няма да му повлияят. Насила не можете да го затворите някъде да се лекува (дори за сериозни психиатрични отклонения е трудно). Като работи и алкохола и парите не можете да му ограничите. Нямате полезен ход, освен да се притеснявате, за съжаление.
Моята майка е алкохоличка. Опитахме с разговори - не става, отрича. Сестра ми говори с съдовия хирург, който я преглежда за диабета, който ѝ обясни, че артерията на крака ѝ е много стеснена и ако не спре да пие и пуши, ще загуби крака си, но никакъв резултат. Лежа в болница за диабета и на изследванията ѝ откриха повишени чернодробни ензими и мислят, че е възпаление на черния дроб (не подозират, че е алкохоличка, нищо чудно и начална цироза да е), изписаха лекарства за черния дроб, заради които седмица поне не трябваше да пие - на третата вечер се чухме и отново беше пияна.
Тъжно ни е, притеснени сме много за нея, но нищо не можем да направим. Постоянно говори за самоубийство и не смеем дори с по-остър тон да ѝ говорим, плаче за всевъзможни неща.
Ако беше партньор бих си тръгнала, но ми е майка.
А авторката на поста не осъзнава как ще си съсипе живота.
Моята майка е алкохоличка. Опитахме с разговори - не става, отрича. Сестра ми говори с съдовия хирург, който я преглежда за диабета, който ѝ обясни, че артерията на крака ѝ е много стеснена и ако не спре да пие и пуши, ще загуби крака си, но никакъв резултат. Лежа в болница за диабета и на изследванията ѝ откриха повишени чернодробни ензими и мислят, че е възпаление на черния дроб (не подозират, че е алкохоличка, нищо чудно и начална цироза да е), изписаха лекарства за черния дроб, заради които седмица поне не трябваше да пие - на третата вечер се чухме и отново беше пияна.
Тъжно ни е, притеснени сме много за нея, но нищо не можем да направим. Постоянно говори за самоубийство и не смеем дори с по-остър тон да ѝ говорим, плаче за всевъзможни неща.
Ако беше партньор бих си тръгнала, но ми е майка.
А авторката на поста не осъзнава как ще си съсипе живота.
Свържете се с АА - https://aa-bg.info/
Хич не съм трезвеник, макар че с годините съм намалила алхохола.
И дори една чаша хич не е малко, ако е 200 г - аз вино си сипвам в такива
Обаче такива екстри като озаптяване на милото не са ми по вкуса.
Бих поставила въпроса за психолог решително, а ако откаже - и аз отказвам да вечеряме заедно. Но споровете трябва да се водят на трезва глава.
Единствено бих омотала темата за психолога в някоя и друга панделка, напр. "Притеснявам се за теб, мъчно ми е, че страдаш, това ще съсипе отношенията ни занапред...."и т.н.
И дори една чаша хич не е малко, ако е 200 г - аз вино си сипвам в такива
Обаче такива екстри като озаптяване на милото не са ми по вкуса.
Бих поставила въпроса за психолог решително, а ако откаже - и аз отказвам да вечеряме заедно. Но споровете трябва да се водят на трезва глава.
Единствено бих омотала темата за психолога в някоя и друга панделка, напр. "Притеснявам се за теб, мъчно ми е, че страдаш, това ще съсипе отношенията ни занапред...."и т.н.
Наистина не разбирам защо си го причинявате? Свършиха се мъжете в България или точно това е неповторимият пияница, от когото не можете да се откажете? Как може да си причинявате подобен живот напълно осъзнато?
Алкохолизмът е наркомания, няма разлика в поведението на зависимите. Просто едното може да убие по-бързо от другото.
Алкохолизмът е наркомания, няма разлика в поведението на зависимите. Просто едното може да убие по-бързо от другото.
Чист алкохолик. Лошото е, че Вие не го осъзнавате. За него е разбираемо, че ще си отрича зависимостта и то с десетилетия, всички алкохолици това правят. Този човек се държи като удавник за сламка за миналото си, оправдава се с него, играе го жертва, само защото не желае да поеме отговорност за себе си и живота си. Това е огромна безотговорност. Не сте обичана, съжалявам, но е така, обичан е само алкохолът. Той ще си остане на дъното на чашата, после следва пиене от обяд и после от сутринта. Вино, ракия, бира, водка заедно, навсякъде - до леглото в спалнята, до дивана в хола, на едната тераса, на другата, в хладилника…Ще го дразни дори една обикновена, няколкочасова разходка навън или шопингът за обувки на децата, примерно, защото акълът ще му е при пиенето, ще бърза да се прибере, за да се налее. Пиша ви какво ще стане, не е задължително да ми вярвате. Все по-трудно ще издържа ръката без чашата с алкохол в нея, докато не стане жив мъртвец, който само стои и се налива от сутрин до вечер. Всички заплати ще се превръщат в алкохол, накрая и пенсиите. Такива хора реално не обичат и децата си, както и партньора, не могат, тъй като те първо себе си не са способни да обичат. Не му понася животът, твърде слаб характер и психика, но ще ви докара и Вас до подобно положение. Нормално, за отпускане, било полезно даже, всички пият вечер по едно-две питиета, да не би всички да са алкохолици…. Това ще го чувате постоянно и от болния, и от здравите около вас. Щом е всеки ден е зависимост. Имате правото да си съсипете живота, щом желаете. Не е незаконно. Бягайте, оставете го, колкото и да ви е жал. Алкохолът ще ви промени, Вие също ще започнете по-късно да правите същото - да се оправдавате с неговата пристрастеност за всички несполуки в живота си, ще развиете комплекс за малоценност, ще живеете с ниско самочувствие и ще загубите не по-малко от партньора алкохолик. Децата ви ще страдат, когато имате такива. Ще го намразите, когато започне да ви пречи, на тях също, той и сега всъщност ви пречи. Пълнолетен човек, а да трябва да го спирате да не върши глупости, когато е пиян, да го заключвате. Вие май не осъзнавате какво ви се случва? Не сте малко дете и той не ви е родител, за да не можете да тръгнете веднага, а да ви се налага да чакате да пораснете и да се спасите. Имате избор, използвайте го.
Ще кажа само едно - помислИ си какви ще са последствията за евентуалното ви бъдещо дете, ако ти направи дете в пияно състояние. Друго нищо не искам да пиша по темата. Спрете да ги спасявате тия мъже. Всеки е имал тежки моменти и емоционален товар от минали събития, но не всеки посяга към чашката. Хората работят с психолози, психотерапевти или се отдават на работа, хобита, за да се чувстват полезни и да превъзмогнат травмите си. Зависимостта към чашката показва слаб характер и е пагубна за цялото семейство.
Здравейте, имам едно питане. Приятелят ми още от нашето запознанство си пийва всяка вечер. Не прави никакви проблеми, нито крещи, нито проявява агресия, но понякога когато попрекали с чашката и го избива на тъга и иска да прави необмислени постъпки (историята там е, че като малък баща му починал, следствие на което бил тормозен и заплашван от страна на роднините на баща му, заплашвали и майка му, с две думи прекалено голям емоционален товар е паднал на неговите рамена на 12годишно дете и си му е останало като травма).... Та вечер сядайки да пие със салатка и мезета, се е случвало да го удари мъката и започва да буйства (не към мен, а към хората от историята му като дете) и се е налагало със скандали да го спирам да излиза и му взимам ключовете за колата, защото иска да кара пиян до града на тези хора и да отмъщава за баща си... Много пъти съм разговаряла с него и ме разбира на трезва глава, осъзнава и постъпките си, но прекали ли с алкохола и все едно е друг човек. Преди години алкохолът е бил ежедневие, като дави мъката си с него, но с времето го е намалил и сега пие само когато се сяда вечер на маса. Много пъти съм му предлагала да се опита да спре алкохола, защото точно заради това се стига до тези проблеми. Обещавал ми е да го спре, после ми е обещавал, че ще пийва малко преди да легне, без да прекалява, за да може да заспи и тем подобни... В крайна сметка не винаги, но се случва да се напие, дали защото го хваща бързо, защото е изморен от работа или е пропуснал още +3чашки някъде в бройката си и го чатва в главата, или просто защото му идва настроението и иска още и още.... след което следва пак същата история, крещи, псува, иска да излиза и да шофира и аз като куче пазач заключвам вратите, бутам, спирам, моля му се да си легне и тн... Дайте ми съвет, до сега не съм споделяла с никой, но и сама решение не мога да открия. Той е прекрасен човек, разбира се с всеки, помага вкъщи, ходим на почивки, денят минава в шеги и смях... Нооо чуя ли тапата на шишето да се отваря и ми настръхва косата... Не е никак лесно да преживееш починал родител и го разбирам, но решение трябва да има. От тази случка са минали над 15 години.. Искам да му помогна но не знам как... Понякога се замислям, когато имаме някой ден деца, пред тях ли ще се случват подобни сцени?...
И за психолог сме говорили, но не иска, защото му нямало нищо или нямало как да му се помогне... Моля някой за съвет и помощ.. нещата трябва все някак да може да се оправят... Благодаря, че стигнахте до края, дано съм била ясна, за да получа и ясен отговор.
И за психолог сме говорили, но не иска, защото му нямало нищо или нямало как да му се помогне... Моля някой за съвет и помощ.. нещата трябва все някак да може да се оправят... Благодаря, че стигнахте до края, дано съм била ясна, за да получа и ясен отговор.
След като е така, решението е очевидно, авторке, и ти си му го предложила. Това е психотерапия. Травма-лечение. Счупен крак - гипс. Счупена психика - психотерапевт.
Да, ако имате деца, и пред тях ще се случват подобни сцени. Да, ако не се лекува, проблемът няма да се изпари от самосебе си.
Но той не смята да има проблем? Наистина? Няма как да му се помогне в такъв случай.
Психотерапевтите казват, че пациентът трябва да е мотивиран, тоест - сам да вижда, че има проблем, сам да търси решение. Накрая всъщност пациентът сам намира и решението, с помощта на психотерапевта.
Щом те обича, дано успееш да го убедиш,че за теб това е сериозно и да се оправи най-накрая от тази травма, веднъж завинаги.
Единственото добро, което можеш да направиш за него, а и за теб, е да си тръгнеш. Като стоиш и търпиш тия изблици, му показваш, че няма нужда да се променя и индиректно подкрепяш пиянството му. Той няма причина да търси помощ и се лекува, след като ти и така си го харесваш . Може би трябва да се започне с психолог и да се види дали има подобрение.
Проблемът е много сериозен, не го омаловажавай с реплики като, ама той е прекрасен, ама ние се смеем... Не се знае кога ще му падне пердето и ще го отнесеш ти.
Проблемът е много сериозен, не го омаловажавай с реплики като, ама той е прекрасен, ама ние се смеем... Не се знае кога ще му падне пердето и ще го отнесеш ти.
