Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

здравейте,

имам нужда от съвет по следния проблем

Преди година и половина приключих 2 годишна връзка
В началото всичко беше супер, разбирахме се и дори след време обмисляхме да живеем заедно
Но някъде към 1 година след началото той просто промени отношението си и се отдръпна, стана по студен и след няколко месеца мъка и неразбиране какво става се разделихме, така и не разбрах каква е причината за това развитие на нещата

около 2 месеца ми отне да се съвзема, бях много разбита

Сега отново имам връзка с прекрасен човек, който се държи добре с мен, показва ми любов и всичко е идеално
Но аз колкото повече се привързвам към него, толкова повече започвам да се страхувам
Непрекъснато вътрешно се подготвям за най-лошото, хващам се как отново преживявам месеците на нещастие и тревога от предишната си връзка
А няма причина за това…

сама си причинявам голям стрес

Здравейте, Ина! Бихте ли споделили техника, четиво или нещо друго. което да помогне да не "се връзвам" на злобни приказки. Проблемът ми е със свекървата, която само се чуди за какво да се заяде: "дъщеря ми не помагала в домакинската работа, за разлика от това на съседите", "защо майка ми купувала дрехи на детето", "имала съм твърде много обувки (за справка - едни ботуши, боти и маратонки, т.е общо 3)". Разбирате, че подобен род коментари ме обиждат, особено щом касаят детето ми. Знам, че са от злоба, но не мога да ги превъзмогна! А не искам да се разстройвам напразно, още повече, че това влияе негативно и върху семейството ми. Ставам нервна и детето ми го усеща.

Здравейте, от няколко дни изпитвам тревожност във връзка с едни обири които се случиха около нас. За два дни ограбиха 4 къщи, имаме записи на камери и полицията разследва, но почнах да се страхувам вкъщи и това ми се отразява зле сутрин. Събуждам се рано със сърцебиене, оглеждам камерите постоянно вечер. Как да преодолея това и да не мисля само затова..?!

Здравейте отново!
По всичко личи, че сте привързана към старото място и близките си и въпреки това от написаното сякаш не живеете толкова далеч от тях (ако правилно съм разбрала, на около 10 минути).
Истината е, че работещите и семейни хора нямат това изобилие от социални контакти, които имат необвързаните и свободни хора. Казвам го във връзка с това, че е добре да си помислите до колко активни  социални контакти сте имали и на предходното си място, дали наистина са били толкова чести или по скоро не толкова, колкото сега ви се иска?
Съвсем естествено е да страдате за стария си дом и удобствата, които сте имала там. Ние, хората, не обичаме да бъдем вадени от зоната си на комфорт, но понякога точно тогава се случват най-смислените и големи промени в живота.
Тъй като казвате, че все пак имате заведение наблизо, магазин, приятелите ви също са не толкова далеч, вярвам, че бихте могли да си организирате срещи поне веднъж или два пъти в месеца:) Също така на детските площадки често могат да бъдат "завързани" добри приятелства (от опит )

Не се отчайвайте.  Помислете над всичко онова, което имате, а не онова, което ви липсва - имате семейство, дом, свобода да работите от вкъщи ... много хора мечтаят за това .
Не поставяйте прегради и ограничения пред себе си, отворете се за приятелства и нови срещи. Недейте да създавате фокус около дискомфорта, който в момента чувствате в новия си дом - дайте си време, за да отмине.
Мислите са изцяло във Ваши ръце! Желая Ви успех!

Здравейте, и благодаря за въпроса!
Ако има някой, който не е изпитвал страх да кара в трафика в началото, вероятно лъже .
Тук ще говоря от собствените си преживявания и ще Ви призная, че аз също изпитвах неистов страх в началото.
Най-важното и смело нещо, което можете да направите, е да НЕ СЕ ОТКАЗВАТЕ! Продължавайте да карате и да трупате практика и само тогава ще преодолеете страха си.
Ще Ви напомня, че всички хора, които виждате в трафика ежедневно, някога са били на вашето място и са били начинаещи. Те също са допускали грешки, имали са различни страхове, но не са се отказали.
Целта е да превърнете шофирането в автоматизиран процес, върху който да не влагате толкова мисли. Това ще стане, когато го превърнете в навик.
Споделям няколко неща, които могат да Ви помогнат да сте по-уверена на пътя:
Спазвайте всички ограничения и знаци на пътя - това ще Ви даде спокойствие, че правите нещата по правилата и рискът от инцидент е сведен до минимум;
В началото карайте с близък или приятел, на когото имате доверие. Споделяйте пътя до работата или приоритетно шофирайте Вие, когато излизате със семейството през уикендите.
Докато свикнете, преди всяко пътуване си отбелязвайте и преглеждайте пътя до мястото, на което отивате, в навигацията-така ще знаете откъде ще минете, има ли трафик и вече ще познавате пътя.
Ако не Ви притеснява, можете да поставите знак на автомобила си, че сте начинаещ шофьор. Така и останалите участници в движението ще бъдат по-внимателни с реакциите си .
Винаги можете да си платите за допълнителни, опреснителни часове, където да отработите именно най-некомфортните движения, когато сте в трафик.
Можете да опитате с хипноза, която повлиява доста добре върху такъв тип страхове


Не забравяйте за удобствата , които Ви дава шофирането - свобода, независимост и мобилност.
Не си струва да се отказвате от тях!
Сигурна съм, че след време шофирането ще бъде едно приятно преживяване за Вас!:hugs:
Успех!

Здравейте! Благодаря, че споделихте проблема си!

Трудно могат да бъдат обяснени някои човешки отношения. И понякога е по-добре да спрем да ровим в раната, а да я оставим да заздравее.
Въпросът Ви е свързан с травма, през която сте преминала, но вероятно все още не сте преработила.
Не съм сигурна доколко бих могла да бъда обективна, предвид сериозността на въпроса и дефицита на информация. Подобен тип проблеми изискват по-обстоен поглед над ситуацията, над преживяното и над бушуващите емоции.
Ще бъде несериозно, ако кажа, че мога да Ви дам съвет, който със сигурност да Ви отърси от тези мисли, но ако имах възможност да работя с Вас, бих работила върху следното :

страхът от изоставяне;
доверие;
емоции;

Както се вижда, трите неща имат много общо помежду си. Когато в живота изгубим някого, много често развиваме и недоверие към околните. Надига се едно чувство на съмнение, трудно се оставяме в ръцете на другия. Постепенно идва страхът да се доверим отново. Свързваме го с риска от това отново да изпитаме болка и да бъдем наранени. Идва момент, в който се затваряме, не допускаме никого и съмнението започва да контролира живота ни. Тогава ставаме негодни за връзки, трудни за контакт, неуверени в отношенията. Ставаме си самодостатъчни , в същото време копнеем за интимност и истинска близост.
Зад всички тези състояния стоят емоции, много емоции - може би гняв, може би тъга или дори страх.
Трябва да се научим да разпознаваме тези емоции и да им дадем израз навън, в противен случай те ще ни ядът отвътре.
Извън казаното до момента, ще Ви посъветвам да работите върху вашата емоционална самостоятелност.
Това означава преди всичко да бъдете зависима от Вас самата, а не от другия във връзката, т.е. да укрепите Вашата емоционална стабилност и да станете независима от другия. Това не означава да игнорирате другия, а да не  допускате целият Ви живот да е зависим единствено от тази връзка. Приемете, че сигурността трябва да идва от Вас.
Ако винаги подхождате с недоверие към връзките, най-ощетена ще бъдете Вие. Никой, никога не може да бъде сигурен в мислите и намеренията на другия, но това не бива да ни отказва да търсим любов:heart_exl:
Не забравяйте, че сме хора и страхът ни е присъщ. Това е естествена емоция, която има за цел да ни предпази от опасност. Страхът ще продължава да го има, но е важно как Вие контролирате реакциите си към този страх.
Вашата стойност не се определя от състоянието на Вашите връзки!

Здравейте, и Ви благодаря за въпроса!
Не мисля, че се сещам за подходяща литература по темата, но се надявам да Ви дам друга гледна точка, с която да изместя фокуса Ви.
Помислете над въпроса ми - Защо е толкова важно за Вас какво мисли свекърва Ви?
Зависима ли сте от нея, влияе ли пряко върху живота Ви?
Насочвам Ви да мислите върху тези въпроси, защото не трябва да се влияем чак толкова от мнението на хора, от които не зависим пряко, и които нямат сериозно влияние в живота ни. Ако свекърва Ви не заема основно място в семейният Ви живот, но едновременно с това Ви вълнува нейното мнение, може би трябва да се замислите повече над въпроса защо Ви е толкова важно мнението на другите.
Обикновено това се случва при хора, които търсят одобрение и искат да бъдат харесвани. Това, разбира се, отваря друга, по-широка тема, която не би могла да се разгърне в този формат:)
И, за да бъда по-конкретна - за да ограничите подобен тип изказвания, мнения и подобни е редно да поставите ЯСНО Вашите граници.
Как става това?
Заявявате съвсем открито доколко допускате чуждото мнение, натяквания и настоятелност да участват в живота Ви. Ако не желаете да получавате излишни съвети, можете ясно да го заявите: "Благодаря, че споделяш твоето мнение, но моето е различно", "Извинявай, но нямам нужда от външна намеса относно възпитанието на детето си".
Това е начинът ясно да заявим нашето мнение и да поставим здравословни ограничения, които да не допускаме в личното си пространство.
В съвсем открит разговор можете да споделите, че подобен тип изказвания не са Ви по вкуса и не Ви карат да се чувствате добре. Ако свекърва Ви изпитва уважение към Вас, е редно да се съобрази с желанието и решението Ви!
Винаги най-доброто решение е да бъдем честни и истински!
Желая Ви успех!

Здравейте!
Не оставяйте мислите да ръководят дните Ви, особено, когато те са тревожни.
Сама си давате сметка, че мислейки, не можете да се предпазите или да ограничите това да се случи.
Най-важното е да вземете всички мерки, които да сведат тази възможност до нула.
Ако имате притеснения и основателни мисли, най-добре е да потърсите органите на реда.
Никой не може да живее в постоянен страх, защото това е деструктивно.
Освободете се от тези натрапчиви мисли, защото, когато прекалено дълго се фиксираме в тях, потърпевша става нашата психика.
Желая Ви спокойствие и успех!

Лошото е, че живее с нас и в миналото многократно се е опитвала  да настройва съпругът ми срещу мен. Именно затова гледам да избегна конфликти с нея. За съжаление, с нея разговор не може да се води, защото тя или отрича да е казвала подобно нещо, или веднага и се вдига захарта и след това пак аз съм виновна. Не търся одобрение, целта ми е да избегна конфликт. Трудно е да запазиш хладнокръвие, когато се сипят обиди срещу детето ти или срещу майка ти, когато ти се казва да се махнеш и че ти си била грешка при избора на съпруга ти. Същевременно след 10 мин вече се държи все едно нищо не се е случило. Виждам, че е проблемна, затова и целта ми е просто да пропусна покрай ушите си многобройните и обиди. Наистина страшно Ви благодаря, накарахте ме да си припомня, колко малко завися от нея и от нейното мнение! При следваща такава ситуация, просто ще си припомня написаното от Вас и няма да и се "връзвам" толкова.

Разбирам. Тогава нещата са по-деликатни.
Независимо от факта, че живеете заедно, Вие имате отношения със сина ѝ, не с нея .
В този смисъл, можете спокойно да индуцирате разговор със съпруга Ви, в който да споделите, че тези изказвания Ви притесняват и не Ви карат да се чувствате добре. Добре е и той да знае за това, което Ви мъчи.
Разбира се, това да живеете самостоятелно е най-доброто решение, но невинаги е възможно, затова при следващото подобно подмятане, можете спокойно да напомните на свекърва си, че Вие сте избор на нейния син,  внучка ѝ е дъщеря на нейния син и тя трябва да се научи да цени мнението Ви и да Ви уважава.

И, отново не спирам да напомням, че при подобен тип отношения, нашата отговорност е да поставим ясно своите граници.
Ако продължавате да търпите и да мълчите, това няма да спре. Заявете ясно пред всички къде е Вашият лимит и не позволявайте някой да го прекрачи. Само така ще успеете да се съхраните!
Бъдете здрава!

Сърдечно благодаря! Бъдете здрава и Вие!

Здравейте,нз дали може да ми помогнете но реших да напишя,имам дете на 6г, изключително чувствителни мило,тревожно ,срамежливо,пасивно,сдържано дете,подчинява се на връстниците си няма самочувствие,как да повишим самочувствието му да се себеизразява да има мнение и да не се подчинява,в къщи също е послушна и на градина,водим я на психолог,който твърди че детето е затворен тип характер,как да стане по уверена да води диалог спокойно с възрастни и връстници без да се тревожи.Благодаря!

Здравейте, и благодаря за въпроса!
Не знам дали има конкретно решение на Вашия “проблем”, но първо е добре да помислим доколко той е такъв.
Не познавам детенцето Ви, но това, което описвате, до голяма степен описва още много други деца, включително и моето.
Можем да тръгнем от тук, че всяко дете взима различни черти от характера на родителите си, но едновременно с това сформира и свои собствени такива, които всъщност го правят уникална личност.
Съвсем възможно е личността на детето да е по-затворена и тиха, което е неговият начин да се чувства уютно и да се справя с живота.Тук по-важното е да разберете дали това е неговият начин да се изразява, или по скоро потиска своите емоции и чувства, за да бъде “харесвана”.
Понякога родителите волно и неволно допринасяме децата да изградят един защитен механизъм, който “ ги защитава” от околния свят тогава, когато са най-уязвими.
Например, ако между родителите има конфликти, някои деца могат да променят поведението си, за да изместят фокуса и да привлекат внимание.
В тази възраст децата често имат страхове, сформират нови авторитети, минават през промени - от градина към училище. Естествено е децата да искат да бъдат харесани, но невинаги те знаят кой е правилният път.
Това, което вие можете да направите за детето си, е да го обичате, да го стимулирате и да го подкрепяте. Ръка за ръка вървят и отношенията ви вкъщи с другите членове на семейството. Сама знаете, че самият живот има функцията да ни променя … всичко е възможно.
Не очаквайте обаче, че личността на детето ви ще се промени категорично. Може би то има нужда да бъде точно такова❤

Здравейте.
 При комуникация с хора ( близки в обкръжението ми и важни за мен в даден аспект) , доста често след наша среща или разговор, аз започвам да анализирам казаното от човека, какво е казал, какво може да е искал всъщност да каже, какво може да е в действителност. Започвам да мисля какво е довело до конкретно негово действие или бездействие към мен.. какво може да се случи в бъдеще, търся смисъл и подсмисъл в думите му, някакъв скрит коз, за да знам едва ли не следващата крачка, да знам отговори, които не ми се дават. Другото, което е , че  започвам да  се чудя "правилно" ли съм казала.Защо съм отговорила така, а не по друг начин, а моя отговор сега дали ще бъде разбран както аз искам, а какво ще провокира отсреща като мисъл, чувство, реакция. А въобще аз трябваше ли така да се държа и това да кажа. Започвам да се обвинявам защо не реагирах по друг начин на определена реплика у другия човек, с когото говоря.. обвинявам се защо не казах това или онова... Че можеше да не съм казала, каквото реално съм казала, че трябвало да замълча. Това освен, че провокира в мен несигурност, тъга, раздразнение, много съмнения и самообвинения, ми оказва влияние и физически. Започва да нямам апетит, забоялва ме корем, понякога ми се гади, получавам сърцебиене... Това са симптоми на стрес , страх и безпомощност в мене, които съм ги осъзнала , но не умея да стопирам. Всичко анализирам. А още по-лошото е , представете си, че започвам да си създавам сценарий. Защото ако нещо не знам, а много искам да имам яснота, аз разигравам какви ли не възможни сюжети, за да си дам отговор, който в 99% не е реален. Това ми тежи. Смачква ме. Искам да го спра. Опитвам се като се усетя как започвам да правя "заключения", да се спра и да си дам "опровержение" на вече направеното от мен заключение. Защото обикновено това заключение не ми харесва, не ме удовлетворява.. Много пъти след такива театри в главата ми, аз получавам така реалното истинско успокоение и си казвам " гледай какви фантазии си създаваш, в тях няма нищо вярно". Вероятно искам да бъда успокоена и да чуя това, което искам.. В момента съм в период, в който живея на "изчакване", а определено това е тест за моето търпение и спокойствие. Явно трябва да науча урок, но още не знам какъв.  Чета от много време литература за личностно развитие и осъвършенстване. Доста неща научих и развивам, за което съм благодарна, но много искам да спра да търся смисъл и нещо скрито във всяка дума на отсрещния. Искам да спра да създавам сюжети  в главата си и да развивам възможни решения и действия за всеки един от тях. Защото повярвайте, развивам не позитивни и не положителни, което аз го преживявам сякаш е реалност, измъчвам го и го изстрадвам, докато не видя или чуя, че опасенията ми са били безпочвени.. Осъзнавам, че съм много несигурен човек, който има нужда постоянно да бъде успокояван за нещо и да му бъде затвърдено колко е важен, нужен, ценен и обичан и незаменим.. Ще се радвам на ваше мнение, съвет, критика дори (приемам градивни такива), четиво, упражнение .... всичко, защото много искам да се оправя.

Привет, и благодаря за въпроса!
Добре разбирам как се чувствате, защото подобна анализаторска черта притежавам и аз.
Изключително изтощаващо ми звучи да се опитвате да премислите, обмислите, прецените всяка ситуация, събитие или разговор. Чудя се какво ще стане, ако при появата на тези мисли прехвърлите фокуса към друго занимание, което да ви разсее?
Всяко нещо, което приковава съзнанието ни и се превърне във фокус за него,  се превръща в проблем.
Или, за да стане  по-ясно, ако постоянно мислите върху това, че се опитвате да предвидите всичко, то това несъмнено ще се превърне в проблем. Проблем няма, когато съзнанието ни преминава лесно през подобни неща, без да се замисля, автоматично премисля ситуацията и продължава.
Тези Ваши мисли бавно ви водят по пътя към натрапчивостите.
Преди всичко държа да напомня, че тази онлайн консултация категорично не може да замени посещението при психолог и/или терапия.
Евентуални хипотези относно тази тревожност могат да бъдат:
1)Проблем с пускането на контрола и доверието - помислете върху всичко, което се опитвате да “контролирате” - искате да знаете отговора преди всичко и всички, искате да сте перфектно разбрана, без колебания от другата страна, притеснявате се да не се изложите. Имате съмнения в думите на близките, търсите скрити послания.        
2) Неувереност в собствения АЗ - тези постоянни проверки, съмнение, че сте се представили по най-добрия начин.
3) Помислете върху тази мазохистична черта - да се самоизмъчвате с постоянни мисли за неща, които не зависят само от вас.
4) Нужда от утвърждаване - една изконна човешка потребност - да бъдеш утвърден, признат, част от нещо, група, семейство, партньор.
Допускате ли, че е възможно следващият път, когато това се случи, да “проверите реалността”, или иначе казано, да направите проверка доколко това, което мислите, може да е истина, или пък обратното?

Бихте могли да опитате следната техника, когато това отново се случи :
Представете си, че тази ситуация е обект. Опитайте се да се отдалечите възможно най-много от нея, сякаш я наблюдавате от самолет. Отговорете си на няколко въпроса - как изглеждам аз в тази ситуация? Какво е важно за мен, защо? С какво тази ситуация ми резонира? Защо е толкова важно да знам отговора? Кой е най-лошият и най-добрият сценарий?
Понякога, когато  погледнем нещата от друг ъгъл, перспективата вече е различна.

Не забравяйте да си напомняте, че към конкретния момент -  толкова сте знаели, толкова сте можели, толкова сте направили!:)

Животът е непредвидим, и в това е красотата му. А ние сме просто хора и чрез грешките си израстваме. Оставете  се да грешите, това е пътят Ви 👆

Успех!