Бременна съм, а не искам да живея тук

Мамино синче е, да, независимо че живеят на квартира. Той не се застъпва за нея, за детето си, за да е близо до майка си. Аз така го виждам. И все пак не разбирам защо правиш деца, когато нямаш намерение да имаш такива, това по-скоро към мъжа го задавам. Абсурдно е, не е виновна жената, че иска да има дете с теб, ти правиш и после се правиш на луд. Изобщо не включвам желанието на жената да живее и работи в голям град, то не би трябвало да е водещо при определяне на чувствата. Абсолютно неадекватно и детско поведение има този типаж, а тя го следва като кученце.

По-скоро големия проблем е че някак изведнъж се оказва че и отпадат перспективите и нейните планове за бъдещето. Вече вижда  накъде отиват нещата, ама това е ситуацията в момента. Това е борбата и чуденката - да се примири ли със вижданията на приятеля си, или да търси друга развръзка.
А и той не ми се вижда много решителен и категоричен и така  с неясноти и недоизказани неща се стига дотук.

Тя каза, че му предложили добра работа затова се е прибрал, не че иска да е с майка си т.е мамино синче.
Живее отделно от майка си, потребителката беше споменала, че майка му е по живота .
Ако беше мамино синче щеше с булката да с е набутат при мама.
Не иска да ходи в друг град, защото предполагам работата му е добра и с приличен доход.Не всеки е склоннен да зареже всичко и да отиде в друг град без работа...още повече сега с "бременна" "съквартирантка".
Иска да се развива и да учи, ако му е добре  на 'село" и е щастлив защо да си разваля рахатлъка с оная дето му пили по цял ден "маникюра, че маникюра...нямам приятелки, скучно ми е...ти си на работа не ми обръщаш внимание..." ми и аз да съм ще кажа "Стига, аз такъв живот не искам...прави аборт и ми се махай от главата"
Всеки иска да е щастлив, ама така никой няма да е. Искал е дете, спряла наща хапчетата-добре, но може нашата главна геройня да не е показала истинското си лице. Била е загубила баща си, имала е нужда от подкрепа, намерила я в него.Примирила се следвала го е имала е нужда от сигурност, вече успокойла се решила, че не и харесва.
Какво щеше да стане, ако тя му беше казала, че няма да го последва. Едва ли нашия младеж щеше да остане при нея в големия град.Сигурно си е мислил, ако ме обича ще дойде, ако не каквото такова.

Как решихте, че е мамино синче мъжът? Сигурно е съвсем нормален мъж, на който му е омръзнало мрънкането и манипулирането на една неуверена жена, присламчваща се тук и там, защото сама не може нищо. Вероятно до такава степен я е намразил, че не иска да я вижда, нито нещо да го свързва с нея.

Да пише в Испанската тема.Може от там да получи добри съвети от майки,омъжени или живеещи с испанци.

Обаче темата наистина интересно се разви - фокусът от аз не искам да живея тук, но сме говорили да имаме дете за 24 часа стана той ме кара да правя аборт. Леко и неусетно. И познай кой е крив - мъжът, разбира се.

То ако нямаше бременност, всичко би било много по-лесно, и сигурно нямаше да има дилеми и многолеми. Сега вече нещата са съвсем други. Незнам, трудно е.

Аз си признавам, че не прочетох цялата тема, а писах директно, защото помня авторката и дилемата и от другия раздел. Още тогава ми направи много неприятно впечатление как се местят там, където мъжат иска, без да има работа за нея. Според мен един нормален здравомислещ мъж, а не мачо - комплексар, който се изживява като много велик, няма как да е спокоен, ако половинката му няма собствени доходи. Такова решение се взема само при крайни случаи, когато семейството е много притиснато финансово, и следва да е временно. Единия може да стои без работа докато научи език, или докато се преквалифицира в нещо, което се търси на новото място. А тук мъжът си работи, мъжът ще учи и ще се развива, мъжът иска в този град, а авторката защо не и било харесвало. До тук са само компромиси от нейна страна.
И това за българското училище за детето също не е за подценяване. Няма значение, че има време, ако не решат проблема сега, след няколко години ще са в същата ситуация. И тогава господинът пак ще заяви "не искам в големия град, искам си в моя" и точка.

Тя няма планове за бъдещето.Имам чувството, че цял живот се влияе от другите и очаква от другите да и оправят нещата и проблемите. Дори очаква от нас непознати и анонимни да и сервираме решение.
И си прави планове без кръчмаря.
Аз ако примерно ще имам дете ми трябва финансова и емоционална сигурност.
Тоест, стабилна работа, която да ми осигурява майчинство + и мъж. Тоест съпруг, не приятелче и любовник с който съм решила да поживуркам и да пробвам. А също и собствен дом.
Да, знам, тук повечето са против брака. Но това си е моето мнение.
За мен приятелят и се дразни от това, че се налага и след двете черти на нея и хрумва да живеят другаде, но също и смятам, че след двете черти ярко е получил прозрение, че всъщност бебе не му трябва.
Не знам как може 31 годишна жена да се мести в малко градче. Да няма работа, да работи нещо временно. Да  търси всякаква работа и да вижда, че няма и да прави планове за бебе, да спира хапчета и като идва новината за двете черти да почва да намила как изведнъж искала да живеят в Б-я, защото детето трябва да си знае българската култура, пък после големия град в Испания. Изключително объркани желания и планове.
Реално това е супер несериозно поведение авторке. Децата са нещо сериозно. Това не е кученце или котенце. Това е свързано с разходи и то за дълго време.
Също така дори и в стабилна връзка /ти нямаш такава/ винаги е възможно да останеш сама. Я смъртен случай, я те зареже. И ти трябва да си подготвена. Затова една жена дори и с мъж до себе си, трябва да има по-стабилна работа и после платено майчинство. Щото в тоя живот всичко се случва.
И нещо друго прави впечатление. Хем казваш, че той щял да те издържа с бебето и нямало нужда да работиш, после пишеш, че мрънкал, че нямаш работа. Нещо премълчаваш.

Това дали е испанец или марсианец няма никакво значение. Дали хората са отговорни, здравомислещи или егоисти не зависи от националността им.
Авторката сама каза, че той е дете на разведени родители. Явно не иска и неговото собствено да живее като такова.
Аз всъщност не разбрах авторката какво точно иска.
Иска ли бебето или не?
Иска ли да се върне в големия град сама?
С бебе ще и е много трудно, сама без помощ, да не кажа невъзможно.
При майка ѝ също за мен не е алтернатива, но тя сега се сетила, че тя и дядото щели да са сами.
За патриотизма дори не коментирам. Ако толкова държи на него не се захваща с чужденец.
Та въпросът е какво точно иска авторката, и по- важно какво е готова да даде  за това.
Ако ти не си готова да се жертваш за детето си (пак било и то неродено), кой да го направи комшията ли? И то пък голямата жертва да живееш на село. И не се знае колко е село, в Испания има и села по 50 хиляди души.
Тежко е, но ще го кажа не всяка жена става за майка. Да имаш дете само, защото и другите имат е глупаво, имай го защото го искаш и можеш да му дадеш обич.
Тук подчертавам, че съм против абортите.

Ама то въпросът не е в това, че не й харесва. Не е длъжна да харесва селото на мъжа си. Въпроса е като не й харесва защо се е съгласила да се мести, а после защо, въпреки че действителността се е оказала различна от очакванията й, е позволила да я забременят... Аз не виждам мъжа да е виновен тука. Той не я е карал насила за нищо. Било й е ясно какво мисли той по въпроса с града. Това, че тя си е правила сметки без кръчмаря, не го прави него виновен...

@Елора
Не сме против брака, що така ни мислиш... Напротив. Точно обратното е. Нещата си имат ред. Не съм против да няма брак, ако хората не искат. Аз обаче смятам, че трябва. Намерих си и мъж, който така смята. И като ме пита някой тарикат защо, то нали само подпис било, аз му връщам - ми нали е нищо, само някакъв подпис, що да не го турим на хартийката?

Патриотите седят в България.

Добре де, ако тя се примири и остане в малкия град, където няма работа и една част живеят на помощи, цял живот ще стои зависима от мъжа си ли? 80 км не са много, ако се минават инцидентно, но целогодишно два пъти на ден не малко, а и като се прибере, не я чака домашната помощница която е свършила всичко у дома. Работния й ден ще бъде 10 и повече часа с пътя, а детето кой ще го гледа?
Той е имал работа в  големия град, но се е върнал в родния, не разбрах дали защото парите са повече, дали защото живота там е по-евтин и може да си позволи повече неща или просто не му допада живота в големия град. Ама като е видял, че за 6 месеца, тя не е намерила работа, не се ли е замислил, че може и да не намери, че ще трябват промени в плана. Като толкова иска да остане да й намери той работа, ако тя не може да се справи, ама не го е направил, сигурно защото наистина  работа няма.

На практика нашата героиня няма полезен ход, варианти :
Примирява се с  условията на испанеца   и остава с него.

Прави аборт и се връща при мама, ако спестеното не е достатъчно  за  в Севиля, докато започне работа и започне да изкарва, трябва някъде да живее и да се храни. Помощите от борсата  свършват, не е ясно колко са спестените пари.

Прибира се при мама с бъдещото дете. Дори да има майчинство, ако тя не работи през това време, за да си намери клиенти, то като свърши майчинството ще е без работа и  ще висят с детето на ниската заплата на мама и пенсията на дядо. Трудно ще започне и някаква друга работа с дете на 2 години, защото децата в яслите боледуват в началото.

Не разбрах в Испания няма ли фирми които да предлагат работа хоум офис? Поне докато е бременна може да работи така. Тя като се успокои и спре да каканиже, колко не й харесва в малкия град, нещата ще се променят в нейна полза. 

Ключ по молба на автора.