Публикувана: 7 март 2023, 10:12 ч.
Последно мнение: 20 март 2023, 10:16 ч.

Как мъжете изживяват абортите?

2 455
35
1

# 15 7 март 2023, 12:08 ч.

Мнения: 89

Не мога да кажа, че не ме подкрепя в други трудни ситуации. Даже получавам подкрепа за неща, които касаят само мен и той няма нищо общо, примерно за работата ми или др.
А сега, когато би трябвало и него да го засяга пряко - игнор и минимизиране на "проблема".
Някой спомена за темперамента. Много сме различни, примерно на радост аз реагирам много шумно, а той просто се усмихва.

Вероятно трябва да приема, че си е такъв.

# 16 7 март 2023, 12:11 ч.

Мнения: X

Ами да, ето виж, сама си отговаряш. Просто не показва емоции. Това не означава, че не ги изпитва.

# 17 7 март 2023, 12:17 ч.

INFJ
Мнения: 9 422

Ако справянето му с проблема, е чрез омаловажаване на ситуацията и начинът, по който тя се чувства... мерси.
Голяма работа, че изпитвал и той нещо, като ще ме кара да се чувствам като ла*но.

# 18 7 март 2023, 12:20 ч.

Мнения: 18 333

Да не наливаме масло в огъня. И той е загубил детето си.
Мъжете са тренирани да не плачат от момченца още. "Падна ли? Я, нищо ти няма, стига плака, ти си мъж!"

# 19 7 март 2023, 12:40 ч.

INFJ
Мнения: 9 422

Нямат общо реването и емпатията към партньора ти. Пълно е с ревящи за себе си хора, които не изпитват грам съчувствие към друг човек, и обратното.

# 20 7 март 2023, 16:45 ч.

Мнения: 905

Явно не е имал време да се привърже така както ти.Нито е видял корема да пораства, нито ритане още.
Моят беше по-скоро притесен за мен, когато ни се случи.Хормоните още ме тресяха, под влиянието на разочарование, чувство за загуба и разкаяние дали аз не съм виновна той се беше концентрирал над мен и като се замисля и не е реагирал кой знае колко за загубата.

# 21 7 март 2023, 17:47 ч.

Мнения: 12 857

Цитат на: Lucky16 в вт, 07 мар 2023, 12:08

Не иска да говори за това, подтиска го в себе си. Явно също е засегнат и ударен, но по свой начин.

# 22 7 март 2023, 20:36 ч.

Мнения: 1 142

Моята ситуация е малко по-различна, защото изгубихме единия си близнак при раждането. Ако не посещавахме заедно психолог, щях да мисля, че не го преживява въобще.
Не искаше да говорим за това, защото "какво още има да си кажем", не плачеше пред мен (по-късно си призна, че се е криел), понякога ми правеше забележка, че трябва да се стегна, защото имахме новородено, което разчиташе на нас.
Отне ми доста време и срещи с психолога да разбера, че първо - не обича да показва емоции, защото инстинктивно отсрещната страна ще се опита да го успокои, а той не търси това, иска просто да си поплаче на спокойствие. Второ - прикривайки своите чувства се е опитвал да ми даде на мен пространство да скърбя. Трето - дори донякъде сам се е спирал да не мисли за детето, което загубихме, защото един от двамата трябваше да е силния, ако и двамата бяхме рухнали нямаше как да се грижим за оцелялото си дете. За пръв път го видях да плаче 9 месеца след загубата. Плака 3 часа без да спира, не преувеличавам. Едва тогава си позволи да покаже болката си пред мен.
Така че мъжете, поне повечето, не са емоционални инвалиди. Просто се опитват да останат силни заради половинката си. lucky, не го съди, дай му време и ще разбереш, че и той го изживява.

# 23 7 март 2023, 21:50 ч.

Пловдив
Мнения: 1 862

Мъжете за добро или лошо не показват чувства като нас жените. На теб може да ти се струва, че не те разбира, но всъщност може да те разбира много добре и затова да се опитва да те разсее от случилото се.
Искам да кажа, че за една жена това е болезнен момент, някои жени изпадат в депресия, други скачат в крайности, трети обвиняват себе си, чудят се какво ли мисли партньора им (обвинява ли ме, ще ме обича ли ако не мога да родя дете, ще имаме ли дете изобщо, ще остане ли с мен). Във вашия случай може би той просто иска да внесе баланс (ти тъжна, объркана и отчаяна) - той се опитва да е уравновесен, да ти покаже, че случилото се по никакъв начин няма да застраши връзката ви, че ще опитате отново, той е до теб, ще бъде с теб и ще те обича с или без дете.
Погледни нещата и от този ъгъл, момента е тежък и за двама ви, но той е мъж и от него се очаква да се държи като такъв. Ако ти сега видиш той да страда, да плаче и да се самосъжалява, по-добре ли ще ти стане, това повече ли ще ти помогне или би засилило тъгата и притесненията ти?
Късмет ти пожелавам, скоро всичко ще се нареди, само бъди спокойна и не го мисли толкова. Спокойствието върши чудеса в бебеправенето.

# 24 8 март 2023, 01:52 ч.

Мнения: 483

Моето бебе го загубих съвсем скоро в 25 г.с. по най мъчителния и тежък начин, че и с операция. Освен това е след множество опити инвитро. Еми, прибрах се в къщи от болницата и един или два пъти да съм се разстройвала пред мъжа. Той също го преживява, но реването пред мъжете не е ок. Даже гледам да съм по ведра и не така скучна. Рева в банята или насаме. Така че реви си тайно, скоро ще си направите бебе и успех до финал ♡

# 25 8 март 2023, 07:39 ч.

София
Мнения: 13 466

Така е, защото истински обичащите мъже се чувстват безпомощни любимата им да плаче и страда, а те да не могат да направят нищо.
Така е устроен техният пол. Да са практични и да търсят решения, а в случая единствено може да понасят упреците й, че не е съпричастен,което надали е така.
Мъжете не са безчувствени, но са научени да показват самообладание, но реално повечето после плачат насаме. И за други ситуации е така, защото изпитват и страх, и разочарование, докато обвинения към тях единствено могат да ги отдалечат и наистина да спре да им пука.
Но аз говоря за свестните и обичащи мъже. Дали са такива една жена би трябвало да е наясно, след като са двойка и искат общи деца.
А бебето ще дойде, когато му дойде времето.
Неслучайно е казано, че трябва да се борим за това, което можем да променим. Което не можем, трябва да приемем и да продължим, за да съхраним себе си и близките си.

# 26 8 март 2023, 22:25 ч.

Мнения: 723

При нас беше точно обратното,аз не исках да ми говори за бебето.Беше много желано и дългоочаквано. Даже и в болницата исках да бъда сама . Така преживявам болката. Просто мълча и страдам сама. След време ,след много време когато вече имахме дете говорихме за това което изгубихме и тогава разбрах колко е страдал и той. С бебето което изгубихме беше с мен на всеки преглед и се радваше като малко дете. После с успешната бременност не пожела да стъпи на преглед,умираше от страх да не кажат пак че е спряло сърчицето.

# 27 8 март 2023, 22:33 ч.

Мнения: 18 333

Мда. И те душа носят (мъжете). Всяко бебе е и на баща си, освен родените от донор очевидно. Така че загубата е равна и за двамата.
Е, медицинските манипулации са само за жената, ама какво да правим, природа.

# 28 9 март 2023, 07:57 ч.

Мнения: 89

Ganeli, а това с нежеланието да дойде на преглед с мен също много ме дразни. Сякаш, аз съм си свършил работата, ходи си по лекари сама.
И какво ако кажат нещо лошо? Да го чуя и видя само аз. Той да си пази психиката, а аз къде да избягам от видяното и чутото. Ми не е честно, защото както казах, заради такива неща аз се чувствам сама в начинанието. С нищо не усещам че сме заедно в това.

# 29 10 март 2023, 16:49 ч.

Мнения: 723

Разбирам,да нее приятно .Но пък когато се роди всичко се променя много грижовен баща е. Дано и при теб да е така.

Препоръчани теми

Лежащи мами - 50

Д-р.Любомир Христов и серклажа Етко тема-3

Тромбофилия, ДВТ, проблеми с кръвотока, прееклампсия - Тема 25

Гестационен диабет - тема 5

Причина:

Причина: