Мъж-стиснат мъж

  • 6 719
  • 138
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 39 575
Финансово?!? Шегуваш се. Психически е смазана. Парите са и най малкият проблем.

# 91
  • София
  • Мнения: 38 905
И едното, и другото.

# 92
  • Мнения: 21 649
Авторке, това, което ни разказваш изключително ни шокира. Изобщо не е ясно, как си успяла да изкараш 23 години по тоя начин.  Ясно е, обаче, че нямаш намерение да се разделиш с мъжа си. Какво очакваш от форума? И двамата с мъжа ти имате нужда от професионална помощ

# 93
  • Мнения: 39 575
Жената има жилище. Това е огромен плюс. От там насетне редовна смяна работа, голямото дете ще удря по едно рамо и ще избутат още едни пет-шест години докато стане пълнолетен. После вече ще е по лесно. Като няма кой да и гледа млякото и белтъка, като нямо кой да я обижда, кой да я срива като жена, майка и човек тя ще се справи. Само да има куража да си тръгне.

# 94
  • Мнения: 7 438
Доста си манипулативна, авторке. Хубаво си редиш писанията, но истината е, че ти не работиш, а мъжът ти издържа цялото семейство. Поработила и малко и те е хванала депресия и хипохондрия, да му се не види. Ти за нещо борила ли се, напъвала ли се, постигнала ли си? Мне. Избрала си на хляба мекото и си плащаш за гяволъка.

# 95
  • Мнения: 1 236
Продължава да не ми се връзва историята. Първо хората помагат и дават дрехи на децата, после крие и реже тайно етикети като попитах как телефон може, дрехи не. Телефона как се скри? Че и той го ползвал даже.
Готвене два пъти на ден не говори за нисък стандарт. Явно не дояждат и не готвят казана с яхнията.
Двама завършили висше в столицата и сега пестят и се задоволяват с малко. Мъжът специалност право, пък сега бута 4 часа на ден за без пари.
Според мен темата беше пусната, за да обясни колко несправедлив е мъжът и към нея, че не и дава достаръчно пари, пък тя се е посветила на семейството. После обясненията вече заталачиха нвщата - че е работила, че тя си е купила телефона...
Познавам няколко домакини и всички са в депресия. Паник атаки получават сигурно половината от населението.
Забелязала съм, че този, който не работи, няма представа за кво иде реч. Колко са сметките, колко са разходите, ангажименти няма. Та все му се струва, че има пари, ама се крият.
Ако не съм права има едно решение - започва авторката работа. От първия пост личи точно това, че и казва мъжът и - не може да разчита на нея, всичко е на негов гръб. След като единия не иска да издържа другия, се налага да заработят и двамата. И готово.

# 96
  • Мнения: 7 530
Доста си манипулативна, авторке. Хубаво си редиш писанията, Мне. Избрала си на хляба мекото и си плащаш за гяволъка.

Жената чегърта,  белтък от черупката, сакън да няма фира,  обувки на децата не смее да купи, ти й викаш...избрала на хляба мекото. Сериозно ли?
Как се живее с такъв човек 20 години?
Аз лично съм в потрес, съвсем откровенно.

# 97
  • Мнения: 7 438
Тя си е избрала да живее 20 години по този начин, значи я устройва. Пробвала се е да работи, ама разбрала, че не е нейното. Ама да си носи последиците. Не може да имаш всичко.

# 98
  • София
  • Мнения: 6 475
Много ми е трудно да съчувствам на жертви, които искат да си седят в проблема.
Съчувствам на детето дето явно има един чифт обувки, щото единия му супер стиснат и притеснен за благосъстоянието му родител е решил, че да работи на 4 часа е ок, а пък другия дето иска да е ларж се поболява като работи.

# 99
  • INFJ
  • Мнения: 9 487
Нормално е да се поболееш, когато живееш 24/7 под стрес. Следващите 20 години ще са още по-тежки.
Като се разведеш, ще ти минат паник атаките.

# 100
  • Швейцария
  • Мнения: 1 876
Авторке, понеже явно не искаш да го напускаш, а търсиш начини да се справиш с проблема, да ти дам една друга гледна точка. ММ също е пестелив поради бедно детсво. Развил е паника да не остане без пари. Той изкарва добре, но просто не може да се справи с тази травма. Моята стратегия е просто да го игнорирам. Мрънка кое колко струва - все ми е тая, нека си мрънка. Аз пак си го купувам. Приемам го като болест, нещо, за което той не е виновен, и просто не го слушам. Ако се налага, казвам купувам и толкова, мрънкай си, щом това те успокоява...И така си живея прекрасно. Всичко зависи от това как го възприемаш и доколко позволяваш някой да ти диктува живота. Аз казвам директно това си е твой психологически проблем, ако не ти харесва лекувай се и не ме занимавай с цени. Ако мъжът ти знае, че ще го напуснеш и не иска да се случи това, ще се кротне. За търсене на работа подкрепям и аз, но с тези здравословни проблеми и толкова време извън трудовия пазар...не знам доколко е осъществимо.

Последна редакция: вт, 14 мар 2023, 04:07 от JennyBG

# 101
  • Мнения: 3 150
Звучи, че взаимно двамата си тровите живота. Но той повече твоя. Разболял те е даже. Той няма да намери смелост, но пробвай да намериш ти смелост да се разделите. Смятам, че е наложително, защото иначе здравето ти съвсем ще отиде по дяволите.

# 102
  • Мнения: 1 339
Не ми се подхващаше темата за взаимоотношенията, но важи правилото, че който е стиснат, е стиснат и в чувствата към другите. Така че към тоя финансов тормоз може да се добави и емоционален. Най-малкото.
По всички параграфи си е за лечение.

# 103
  • Мнения: 1 824
Авторката с НИЩО не е виновна.
А такъв тип мъж дори предпочита тя да не работи, за да може параноята му да се развихри докрай, "с основание".

# 104
  • Мнения: 18 866
Е как да не е виновна? Как го търпи това с години? Ще носят децата ми дрехи втора употреба и аз няма да работя...??? Или няма да мога да им купя обувки? Това как ще го изтрае който и да е?

Общи условия

Активация на акаунт