Здравейте! Имам малко дете, което водя на една площадка наблизо. Но тя редовно се посещава от едни и същи хора , с които постоянно стават някакви интриги , и ми идва в повече. Прежалвам се и ходя само заради детето, но по принцип ми се иска да нямам досег до тези хора. Не е като да няма къде да ходим, дали си струва жертвата? Вие как бихте постъпили на мое място? Оставате там и водите детето , независимо дали ви е приятно на вас или ходите на места, където и на двамата ще ви е добре? Детето до този момент няма предпочитания къде да излизаме...
- Публикувана: 14 март 2023, 02:45 ч.
- Последно мнение: 28 май 2023, 23:58 ч.
Вие как бихте постъпили?
Когато беше малко отивахме само където и на двамата ни е добре. Въобще не ми трябват интриганти и клюкари. Като порасна и почна да се отговаря вече го пусках самò на площадката да си играе и там щом иска. Аз си нямам работа при ония.
"Да стоим ли където ни е гадно, или да отидем другаде и да ни е приятно?"
Наистина ли виждаш дилема тук?
Наистина ли виждаш дилема тук?
Какви пък толкова интриги могат да се въртят на детска площадка?
Не разбирам какъв е проблемът, както не ти е приятно и след като детето няма претенции, просто смененте мястото за игра.
Не разбирам какъв е проблемът, както не ти е приятно и след като детето няма претенции, просто смененте мястото за игра.
5-то дете гледам, без да ходя по площадки и гледам да ми е конфортно всяко излизане.
"Да стоим ли където ни е гадно, или да отидем другаде и да ни е приятно?"
Наистина ли виждаш дилема тук?
Наистина ли виждаш дилема тук?
Това е сложен житейско-философски въпрос. Ако няма дилема, нямаше да има тема.
Предполагам, че авторката ще търси решение поне докато детето тръгне на училище.
Доста площадки сме посещавали, като цяло съм учтива до степен да поздравя на влизане и да кажа чао на излизане. Не са ми интересни разговори тип "офффф мойто 2 дена не е акало" или махленски клюки и т. Н. Затова предимно се въртя около детето. Има само 1-2 други майки, с които разменяме малко повече реплики. Въобще не ми пука кой и какво казал и защо.
След като не ви е ок на тази площадка, ами отидете на друга. Пука му на детето на коя точно люлка се люлее.
След като не ви е ок на тази площадка, ами отидете на друга. Пука му на детето на коя точно люлка се люлее.
Като новоизлюпено мамче имам средно тъп въпрос - какво налага да се комуникира с въпросните хора на площадката? Детето се забавлява там, аз съм наоколо и толкова. В моята глава, освен ако не стане проблем между децата, не съм длъжна да се занимавам с околните.
Социален натиск, и е прието, че трябва да си говориш с хората, ако ли не - значи си невъзпитан темерут, надута пуйка, и тн.
Изобщо не е задължително да завързваш соц.контакти по площадките...особено, ако не си редовен на тях. Дори, ако има някакво постоянно присъствие на вече оформена групичка родители...абсолютно можеш да минеш с едно поздравяване/кимване и гравитираш около детето. С първото дете се намерихме хубави родители по площадка съвсем случайно (с които поддържахме нормални разговори), а с второто предпочитам да сме номади по градинки, а най-обичам като няма хора🤣 Как ли пък ще плащам обществено мнение кой какво мисли за мен по площадките😎
Което няма как да знам за себе си, ако не говоря с тях 
Works for me 😅
Ще го мисля като дойде. Едва ли ще мога да ползвам трика с четенето на книга, както в служебния транспорт, но няма да пречи да опитам
Works for me 😅 Ще го мисля като дойде. Едва ли ще мога да ползвам трика с четенето на книга, както в служебния транспорт, но няма да пречи да опитам
Това изобщо не е вярно. Усещане за подобен социален натиск може да има само в някой дълбок прованс, където всички се познават. Площадките са обществени места и никой не е длъжен на никого, още повече пък да го заговаря и води диалози.
Социален натиск, и е прието, че трябва да си говориш с хората, ако ли не - значи си невъзпитан темерут, надута пуйка, и тн.
Т.е. само по българските села се водят разговори от любезност, никъде другаде по света?
Разбира се, че е по-социално прието да комуникираш с хора, които виждаш всеки ден (както е по площадките), отколкото да обръщаш глава в другата посока, когато ги видиш. Площадките обикновено са в междублоковите пространства, доста от хората се познават поне по физиономия. Не са напълно непознати.
Хората имат мнение, когато видят някой асоциален, или отбягващ компанията им. Съответно има хора на които не им пука от чуждото мнение, и такива, на които им пука (очевидно авторката е от тях, иначе нямаше да има тема).
Разбира се, че е по-социално прието да комуникираш с хора, които виждаш всеки ден (както е по площадките), отколкото да обръщаш глава в другата посока, когато ги видиш. Площадките обикновено са в междублоковите пространства, доста от хората се познават поне по физиономия. Не са напълно непознати.
Хората имат мнение, когато видят някой асоциален, или отбягващ компанията им. Съответно има хора на които не им пука от чуждото мнение, и такива, на които им пука (очевидно авторката е от тях, иначе нямаше да има тема).
Аз не говоря с никой, от темерутите съм. Но вътрешното усещане си съществува.
И това е нормално, вродено ни е. Хората са оцелявали хилядолетия наред, защото са били социални и в групи. Асоциалните не са оцелявали дълго време сами. Отскоро можем да си позволим да минаваме през живота с възможно най-малко контакти.
И това е нормално, вродено ни е. Хората са оцелявали хилядолетия наред, защото са били социални и в групи. Асоциалните не са оцелявали дълго време сами. Отскоро можем да си позволим да минаваме през живота с възможно най-малко контакти.
Пак недоумявам защо някой трябва да се интересува какво клюкарят по негов адрес? Дори да има познати, ако тези познати решат да споделят "Абе знаеш ли какво говорят за теб..." значи и те са от клюкарите 
И защо трябва да се обяснява някой на някого къде си извежда детето и защо ходи на едно място, а не на друго? 
И защо трябва да се обяснява някой на някого къде си извежда детето и защо ходи на едно място, а не на друго?
Божеее...пука му на някой дали ще седнеш да люспиш семки до него на пейката или не. Пък щели да го обсъждат и клюкарят, че отишъл на друга площадка. Как ви ги ражда фантазията 🙄
Ако някой познат ходи на друго място, а не на това, което аз посещавам...ами сещам се за поне няколко причини, които не са свързани с мен самата. Не виждам какво ми влиза в работата да го обсъждам къде ходи и какво прави.
Ако някой познат ходи на друго място, а не на това, което аз посещавам...ами сещам се за поне няколко причини, които не са свързани с мен самата. Не виждам какво ми влиза в работата да го обсъждам къде ходи и какво прави.
В големите градове си е така по принцип, но в по-малките населени места има значение. Така, както майките си седят и чоплят семки, пият кафе/бира или нещо друго, така се забеляват разни дребни нещица и подробности. Освен това - кой е минал с колата си, по кое време, кой се е возил вътре, кой/коя са били на предната седалка, как са били облечени, кои са ги придружавали, аха, да не забравя и това - по кое време се случват събитията.
И това скъпи съфорумки, са само малка част от действителността разиграваща се ежедневно пред очите ми.
п.с./ спасявам се аз лично като ги избягвам тези неща колкото може повече, почти изключих разни такива странични контакти; тук помогна и Ковида заради ограниченията/.
И това скъпи съфорумки, са само малка част от действителността разиграваща се ежедневно пред очите ми.
п.с./ спасявам се аз лично като ги избягвам тези неща колкото може повече, почти изключих разни такива странични контакти; тук помогна и Ковида заради ограниченията/.
Има я и другата страна...ако вземеш, че "нахлуеш" в групичката, без покана или намек, че е удобно, излизаш като натрапник/нахалник и айде пак обсъждания😉Та това с приобщаването си е нож с две остриета. Това малко като новия ученик в класа....надали веднага го приемат с отворени обятия, хляб и сол, особено ако вече са се капсуловали и си имат техните лични теми за разговори във въпросната група. Абе колкото по-далеч, с дежурни поздравявания и някоя друга обща приказка, най-добре👍
По темата, аз бих отишла отново, ако ни е близо. Не бих говорила с хора, които не са ми приятни, бих си взела една книга за "прикритие", щом се опитат да ме заговорят, отговарям с половин дума и се забивам в книгата😀. Така и детето ще играе с техните, и аз няма да се напрягам.
Отговора за мен е елементарен. Не ходя там където има майки, които ме дразнят. Особено такива обсебили площадката. Не ми пука дали ме обсъждат, но присъствието им ми е неприятно. Тъпите им физиономии и плоските им теми, които няма как да не слушаш. Няма нужда. От малък град съм и винаги съм избирала площадките в центъра, където има майки от целия град и гости на града, а не междублоковите. Не, че въобще не сме ги посещавали, но стане ли ми неприятно си хващам детето за ръчичка и хайде на разходка.
Зависи какви са интригите, и дали не изизат от границите на нормалното. То навсякъде ги има, но за мен водещо е хората да са мой типаж, съответно възпитани, са споделяме общи теми и интереси/ да не слушат чалга/ и децата им да са ни приятни. Не бих направила компромис с нещо само и само за да има с кого да играе детето. А някой неприятен ли ми е- тегля чертата и продължавам напред, колкото излизат от списъка ми с познати влизат двойно повече. Който остане, остане.
Всички казват, че на човек не трябва да му дреме, но аз също не съм от хората, където не ми пука кой какво говори. Мисля, че е здравословно на човек да му пука, а не обратното. В крайна сметка сме общество и никой не може сам без другите, за това е нормално аккво мисли за нас социума, а е не-нормално да не ни инетресува. Човекът е такова животно просто, социално. Иначе просто не ходете, не ви трябват интриги и клюки, да ви товарят допълнително. Всеки си има достатъчно проблеми, че да си добавя и подобни.
Има разлика между това дали околните са си изградили мнение за мен на база опит или на гледане на боб и развален телефон.
Например, ако някой започне да клюкари за друг в мое присъствие ми става ясно, че най-вероятно прави същото и по мой адрес. Съответно дали си давам зор да ми пука за мнението или не е все тая, защото то не е изградено с реални опорни точки.
Но пък клюкарещи хора реално ми правят услуга. Ако някой се хване на интригантски приказки по мой адрес и не ме смята за добра компания само ми спестява време, защото и аз не бих го сметнала за такава.
Та не е вярно, че поне лично на мен не ми пука какво мислят другите. Напротив. Държа околните ми хора да знаят много добре за какъв набор от неща могат да разчитат на мен, на какви теми можем да говорим с часове и на какви мога само да кимам неразбиращо и т.н.
Това че хората са социални не значи да не са избирателно-социални
Например, ако някой започне да клюкари за друг в мое присъствие ми става ясно, че най-вероятно прави същото и по мой адрес. Съответно дали си давам зор да ми пука за мнението или не е все тая, защото то не е изградено с реални опорни точки.
Но пък клюкарещи хора реално ми правят услуга. Ако някой се хване на интригантски приказки по мой адрес и не ме смята за добра компания само ми спестява време, защото и аз не бих го сметнала за такава.
Та не е вярно, че поне лично на мен не ми пука какво мислят другите. Напротив. Държа околните ми хора да знаят много добре за какъв набор от неща могат да разчитат на мен, на какви теми можем да говорим с часове и на какви мога само да кимам неразбиращо и т.н.
Това че хората са социални не значи да не са избирателно-социални
Т.е. само по българските села се водят разговори от любезност, никъде другаде по света?
Само в България ти се месят в живота познати и непознати. Извън България такова нещо е абсурд да ти се случи. Месене в живота, изразяване на непоискано мнение, съвет, критика, разказ-оплакване за тоя, за оня, дето не те интересува... Това са представите за "Разговори от любезност" на българина, за съжаление. 
Нещо не схващам драмата на авторката Нито в София, нито в по-малък град си приказвам с майки по площадки. Нито ме интересува кой е там, кой минал, кой с кой бил и такива. Отивам с детето заради него. Ако нещо площадката не е ОК има и други места и дейности за вършене.
Не желая да си търся дружки по площадките, не искам и те да ме търсят, да си дават одобрение или каквото там е. Ако им е скучно и се чудят как да си разнообразяват дните си е техен проблем, аз с детето имам много какво друго да правя.
Нито в София, нито в по-малък град си приказвам с майки по площадки. Нито ме интересува кой е там, кой минал, кой с кой бил и такива. Отивам с детето заради него. Ако нещо площадката не е ОК има и други места и дейности за вършене. Не желая да си търся дружки по площадките, не искам и те да ме търсят, да си дават одобрение или каквото там е. Ако им е скучно и се чудят как да си разнообразяват дните си е техен проблем, аз с детето имам много какво друго да правя.
Нещо не схващам драмата на авторката Нито в София, нито в по-малък град си приказвам с майки по площадки. Нито ме интересува кой е там, кой минал, кой с кой бил и такива. Отивам с детето заради него. Ако нещо площадката не е ОК има и други места и дейности за вършене.
Не желая да си търся дружки по площадките, не искам и те да ме търсят, да си дават одобрение или каквото там е. Ако им е скучно и се чудят как да си разнообразяват дните си е техен проблем, аз с детето имам много какво друго да правя.
Нито в София, нито в по-малък град си приказвам с майки по площадки. Нито ме интересува кой е там, кой минал, кой с кой бил и такива. Отивам с детето заради него. Ако нещо площадката не е ОК има и други места и дейности за вършене. Не желая да си търся дружки по площадките, не искам и те да ме търсят, да си дават одобрение или каквото там е. Ако им е скучно и се чудят как да си разнообразяват дните си е техен проблем, аз с детето имам много какво друго да правя.
За каква драма става въпрос? Авторката отвори поредната важна тема и веднага се изкараха ските и шейните.
Моят опит
Ако ходиш на различни площадки или на една и съща ,но рядко ,може да не говориш с никой от останалите родители.
Но ,ако ходиш редовно на една и съща площадка на която се събира вече оформена група родители,няма как да не комуникираш с тях.
При мен се получи така-ходехме с дъщеря ми на близка площадка,защото тя искаше точно там.
Запозна се с децата,те я приеха добре.
Тогава майки от групичката започнаха да идват при мен,разговорите се въртяха около децата,после ме поканиха да пия кафе с тях ,последва покана за рожден ден....и така...
И заради детето и аз се включих в групичката.
Обаче попаднах на много свестни хора .Няколко години бяхме заедно и не само на площадката.Все още се виждаме и децата ни са приятели въпреки,че отдавна не ходим по площадки.
Но ако бях видяла,че хората не са свестни,че има интриги и простотии щях да сменя площадката .
Ако ходиш на различни площадки или на една и съща ,но рядко ,може да не говориш с никой от останалите родители.
Но ,ако ходиш редовно на една и съща площадка на която се събира вече оформена група родители,няма как да не комуникираш с тях.
При мен се получи така-ходехме с дъщеря ми на близка площадка,защото тя искаше точно там.
Запозна се с децата,те я приеха добре.
Тогава майки от групичката започнаха да идват при мен,разговорите се въртяха около децата,после ме поканиха да пия кафе с тях ,последва покана за рожден ден....и така...
И заради детето и аз се включих в групичката.
Обаче попаднах на много свестни хора .Няколко години бяхме заедно и не само на площадката.Все още се виждаме и децата ни са приятели въпреки,че отдавна не ходим по площадки.
Но ако бях видяла,че хората не са свестни,че има интриги и простотии щях да сменя площадката .
Т.е. само по българските села се водят разговори от любезност, никъде другаде по света?
Само в България ти се месят в живота познати и непознати. Извън България такова нещо е абсурд да ти се случи. Месене в живота, изразяване на непоискано мнение, съвет, критика, разказ-оплакване за тоя, за оня, дето не те интересува... Това са представите за "Разговори от любезност" на българина, за съжаление.Да бе. Живея в Германия, в малко градче... постоянно ми дават акъл баби как да си гледам детето. Спират ме без да се познаваме, уж да кажат колко е сладко бебето и ми разказват за плоските си зърна и как се надяват аз да мога да кърмя. Коментари относно фигурата ми за мое щастие позитивни, коментари относно ,,кърмиш ли още" с негативен подтон(цитат ,,смела майка" съм да кърмя 15 месечно, което има зъби 😄 -това в магазин за подправки ), коментари за това онова. Цяла зима една шпионираше дали бебето е навлечено, защото според нея го навличам, а пък съседката одобряващо коментира облеклото на бебето. Майките-има дежурни клюкарки, от чиито поздрави само ме втриса и ги избягвам.
Хората са еднакви навсякъде и навсякъде се бъркат. Бих ги разделила не на държави, а по големина на населеното място, просто защото в малки градове и села обстоятелствата дават повече възможности за вмешателство. :Д Понякога ми липсва много големият град и анонимността му, направо ми иде да се застрелям на такова място, на което всички се познаваме. Но си има и позитиви от финансова гледна точка и качество на живот.
Та отговорът ми-аз всеки ден ходя на една много уютна площадка, нови и готини люлки, катеружки, с красива гледка и градинка и тн и тук таме по някоя неприятна клюкарка наред със свестни майки разбира се, не всичко е само разочарования
. Нямам много избор, а и да имах не бих се лишила от мястото, бих доминирала пространството по-скоро със самочувствие и без да ми пука от тях и те да се махат, ако не им изнасям. Ако интригите се отразяват на детето и то усеща раздразнението ми, не бих ходила. 
Хубаво е да се сменя локацията отвреме -навреме и заради детето, да има разнообразие. Ние сега живеем в малък курортен град, но периодично сменям местата за разходка, колкото и да са ограничени възможностите. А защо трябва непременно да сте на площадка? Заведете детето в някое заведение с детски кът, например, разходете се в двора на някоя църква, седнете да хапнете някъде.
Аз не бих стояла някъде, където не ми е приятно. Не ми пречат хората, които си приказват на групички, стига да не коментират конкретно мен и да не ми хвърлят демонстративни погледи.
Аз не бих стояла някъде, където не ми е приятно. Не ми пречат хората, които си приказват на групички, стига да не коментират конкретно мен и да не ми хвърлят демонстративни погледи.
Имах подобен случай развалихме си отношенията с една майка ...не ми се обяснява подробно...просто ме обвини в нещо което не съм направила-с една дума,съответно вече сме само на здравей ако случайно се разминем.
Аз водя детето ми на други площадки около нас където знам,че няма да се засечем и ми е супер.😇
Аз водя детето ми на други площадки около нас където знам,че няма да се засечем и ми е супер.😇
Здравейте. В парка, който посещавам с детето ми на 5г., има една група от майки, с които се познаваме и да кажем общувахме доста активно и добре в един период, но към момента се игнорираме тотално (с 2 от групата) едни -други, видимо има напрежение и минаваме с едно "здравей." Лидерът на тази групичка умее да борави с думите и да омайва, важна клечка е и това кара хората да се чувстват длъжни да и вървят по гайдата и да не могат да и откажат. В момента вече отношенията ни са постоянен игнор от двете страни,и на мен не ми е комфортна обстановката. Не съумях да се впиша явно, или се вписвах временно, докато бях удобна. Отделно ,че още с пристигането ни ,се заформят редовно конфликти между децата ни, които рефлектират явно. При всички положения се чувствам зле там, като аутсайдер и ми се иска да сменя парка. Кофти ми е единствено заради детето ми. То изобщо не настоява да ходим там, но аз се обвинявам, че заради моето невписване, едва ли не го изолирам и се налага да му сменям средата. Ами ,ако и другия път не се получи? Аз израснах самотно и се страхувам детето ми да не расте така. Имам и друга дружка, с която излизаме. Как бихте постъпили на мое място?
Смени площадката!
След време ще се чудиш защо си си причинявала ненужен стрес.
Има майки по парковете, които се държат като "секта", в която не се допускат нови членове. Много важно.
Досадни са ми брътвежите им (за "Ергенът", кой каква мусака сготвил, как в градината лелята направила еди какво си и т.н.) и нямам желание да принадлежа там.
С малката често сменяме площадките. Лично аз предпочитам да съм анонимна и да си почивам от разговори със случайни хора.
След време ще се чудиш защо си си причинявала ненужен стрес.
Има майки по парковете, които се държат като "секта", в която не се допускат нови членове. Много важно.
Досадни са ми брътвежите им (за "Ергенът", кой каква мусака сготвил, как в градината лелята направила еди какво си и т.н.) и нямам желание да принадлежа там.
С малката често сменяме площадките. Лично аз предпочитам да съм анонимна и да си почивам от разговори със случайни хора.
Боже, боже с какви глупости могат да се занимават хората.
Това, че ти не си се вписала какво общо има с играта в парка на детето.
Пък има и стотици други места.
Това, че ти не си се вписала какво общо има с играта в парка на детето.
Пък има и стотици други места.
Разбирам притесненията ти, и аз бях не-вписвящо се дете. И още съм.
Но мисля, че ако смениш площадката, ще научиш детето си, че като не се вписва някъде, винаги може да опита другаде, вместо да се мъчи до безкрай там, където не се чувства добре (тъй като каза, че и между децата има конфликти).
Но мисля, че ако смениш площадката, ще научиш детето си, че като не се вписва някъде, винаги може да опита другаде, вместо да се мъчи до безкрай там, където не се чувства добре (тъй като каза, че и между децата има конфликти).
В единия квартал на площадката бяхме като голямо задружно семейство. После сменихме квартала и попаднах точно на такива като от “секта”. Все ми е тая, пак си изгледах детето, по паркове и всякакви други градинки и площадки. Прави, каквото сметнеш за добре. Детето няма да страда особено.
Затова с нито едно от децата ми не съм ходила и не ходя по площадки. Има далеч по-интересни места. Пък и вписването на тази възраст не означава нищо, защото детено тепърва ще сменя много пъти средата и единици от тези познанства ще останат на по-високо ниво от здравей-здрасти след 10-20-30 г., когато вече вписването му (на детето) е от значение за него.
Щом детето не държи не виждам защо имате лична драма. Ако мнооого ги харесваше - да търпите. Ама в случая и вълка ще е сит, и агнето ще е цяло, и ще има още поле за клюки каква сте и онаква сте, че сте се врътнали и вече не ходите там
Винаги ми е чудно как хората разбират кой какво говори и интригантства по техен адрес.
Как да е, гледайте си кефа, здравето и детето. Аз лично там където не ми е кеф не седя, освен, ако не ми плащат много. Туй то.
Винаги ми е чудно как хората разбират кой какво говори и интригантства по техен адрес.
Как да е, гледайте си кефа, здравето и детето. Аз лично там където не ми е кеф не седя, освен, ако не ми плащат много. Туй то.
Не стой с другите майки и това е. "Здравей-здрасти" е достатъчно. Не виждам причина да си го причиняваш, щом не ти е приятно.
Сядаш на друга пейка, площадка, парк, четеш си нещо, детето си играе и това е. Сигурно има и други деца, с които да се сприятели. Едва ли са само на въпросната групичка.
Сядаш на друга пейка, площадка, парк, четеш си нещо, детето си играе и това е. Сигурно има и други деца, с които да се сприятели. Едва ли са само на въпросната групичка.
Никога не съм търсила умишлено и целенасочено сдружаване с някого. Като се роди детето, започнахме да излизаме в нашия парк, като избягвах непознати, вече сформирани групички. Реших, че ако се случи някакво спонтанно приятелство - ок, ако не - пак е ок. Е, случи се с две семейства, с които вече сме най-добри приятели, децата ни - също. С останалите (а те са много при нас), не контактувам, освен с по една усмивка или "здравей-здрасти" и то не с всички. Момчетата ни периодично се заиграваха и с други дечурлига, но основно си бяха тримата от запаса.
Та ако не ти е приятно в този парк, сменете го. Или ако детето си играе добре там, нека си действа, а ти просто игнорирай майките им. Детето ти тепърва ще завързва приятелства, има време. Ако все пак се разбирате добре с една-две майки, но в компанията на останалите не се чувствате комфортно, може да ги каниш на гости от време на време, за да сте само вие. Същото можеш да правиш и с деца от детската градина, а по-късно и със съученици. Това в случай, че ти и детето ти по-трудно осъществявате комуникация и създавате приятелства. Ако ви се получава лесно, то тогава няма да има нужда от кой знае какви предварителни организации, ще ви се случва спонтанно.
Та ако не ти е приятно в този парк, сменете го. Или ако детето си играе добре там, нека си действа, а ти просто игнорирай майките им. Детето ти тепърва ще завързва приятелства, има време. Ако все пак се разбирате добре с една-две майки, но в компанията на останалите не се чувствате комфортно, може да ги каниш на гости от време на време, за да сте само вие. Същото можеш да правиш и с деца от детската градина, а по-късно и със съученици. Това в случай, че ти и детето ти по-трудно осъществявате комуникация и създавате приятелства. Ако ви се получава лесно, то тогава няма да има нужда от кой знае какви предварителни организации, ще ви се случва спонтанно.
Аз съм аутсайдер и изобщо не се вписвам в такива родителски групички по паркове и градинки. Децата ми си имат собствени забавления и отношения с другите деца. Не им се бъркам. Аз съм само страничен наблюдател. Ако някоя майка ме заговори - ок. Общи приказки, не търся да се вписвам където и да било.
И винаги ми е било спокойно.
Ако се чувствах длъжна да общувам с майките на площадките, еле пък ако са ми и неприятни, то това щеше да е истинско мъчение.
Щом не се чувстваш комфортно с тях - не общуваш с тях. Не виждам какъв е проблемът. Може би на теб ти е скучно и имаш нужда от компания докато наглеждаш детето. Защото детето само ще си намери другарчета и без твоята помощ.
И винаги ми е било спокойно.
Ако се чувствах длъжна да общувам с майките на площадките, еле пък ако са ми и неприятни, то това щеше да е истинско мъчение.
Щом не се чувстваш комфортно с тях - не общуваш с тях. Не виждам какъв е проблемът. Може би на теб ти е скучно и имаш нужда от компания докато наглеждаш детето. Защото детето само ще си намери другарчета и без твоята помощ.
Мразя площадки. Пренаселено, пълно и очите ми непрестанно са на 4. Майките, които ходят в площадките до нас са тип “ Моето така прави, а твоето??” Едни хвалби, едни чудесии. Не мога да ги понасям.
Хващам си детето под ръчичка и правим дълги разходки в парка до нас. Играем с топка, храним гълъбите, закача преминаващи деца и общо взето си намираме забавления извън обсега да площадките..
Хващам си детето под ръчичка и правим дълги разходки в парка до нас. Играем с топка, храним гълъбите, закача преминаващи деца и общо взето си намираме забавления извън обсега да площадките..