Изобщо не е задължително да завързваш соц.контакти по площадките...особено, ако не си редовен на тях. Дори, ако има някакво постоянно присъствие на вече оформена групичка родители...абсолютно можеш да минеш с едно поздравяване/кимване и гравитираш около детето. С първото дете се намерихме хубави родители по площадка съвсем случайно (с които поддържахме нормални разговори), а с второто предпочитам да сме номади по градинки, а най-обичам като няма хора🤣 Как ли пък ще плащам обществено мнение кой какво мисли за мен по площадките😎
- Публикувана: 14 март 2023, 02:45 ч.
- Последно мнение: 28 май 2023, 23:58 ч.
Вие как бихте постъпили?
Което няма как да знам за себе си, ако не говоря с тях 
Works for me 😅
Ще го мисля като дойде. Едва ли ще мога да ползвам трика с четенето на книга, както в служебния транспорт, но няма да пречи да опитам
Works for me 😅 Ще го мисля като дойде. Едва ли ще мога да ползвам трика с четенето на книга, както в служебния транспорт, но няма да пречи да опитам
Това изобщо не е вярно. Усещане за подобен социален натиск може да има само в някой дълбок прованс, където всички се познават. Площадките са обществени места и никой не е длъжен на никого, още повече пък да го заговаря и води диалози.
Социален натиск, и е прието, че трябва да си говориш с хората, ако ли не - значи си невъзпитан темерут, надута пуйка, и тн.
Т.е. само по българските села се водят разговори от любезност, никъде другаде по света?
Разбира се, че е по-социално прието да комуникираш с хора, които виждаш всеки ден (както е по площадките), отколкото да обръщаш глава в другата посока, когато ги видиш. Площадките обикновено са в междублоковите пространства, доста от хората се познават поне по физиономия. Не са напълно непознати.
Хората имат мнение, когато видят някой асоциален, или отбягващ компанията им. Съответно има хора на които не им пука от чуждото мнение, и такива, на които им пука (очевидно авторката е от тях, иначе нямаше да има тема).
Разбира се, че е по-социално прието да комуникираш с хора, които виждаш всеки ден (както е по площадките), отколкото да обръщаш глава в другата посока, когато ги видиш. Площадките обикновено са в междублоковите пространства, доста от хората се познават поне по физиономия. Не са напълно непознати.
Хората имат мнение, когато видят някой асоциален, или отбягващ компанията им. Съответно има хора на които не им пука от чуждото мнение, и такива, на които им пука (очевидно авторката е от тях, иначе нямаше да има тема).
Аз не говоря с никой, от темерутите съм. Но вътрешното усещане си съществува.
И това е нормално, вродено ни е. Хората са оцелявали хилядолетия наред, защото са били социални и в групи. Асоциалните не са оцелявали дълго време сами. Отскоро можем да си позволим да минаваме през живота с възможно най-малко контакти.
И това е нормално, вродено ни е. Хората са оцелявали хилядолетия наред, защото са били социални и в групи. Асоциалните не са оцелявали дълго време сами. Отскоро можем да си позволим да минаваме през живота с възможно най-малко контакти.
