Литературен клуб - ІІ

за "сняг". без да претендирам, че боравя с литературни термини и фрази, ще си позволя да опиша какво впечатление остави у мен. не бях чела подобна книга. усещане за нещо много различно. признавам си, че по едно време, някъде бях прочела около 1/3 от книгата и ми идеше да я захвърля. но аз съм си инат и винаги дочитам книгите. и после някак си книгата тръгна. така дълбоко се потопих в атмосферата на този град, в душите на хората, чак ми се прииска да отида там, да усетя всичко лично. много е интересен подхода, по който се показват отделните характери. странни разсъждения и заключения. неочаквана или по-скоро въобще липсваща логика. не можех да разгадая какво следва по-нататък в книгата. изведнъж в средата намираш нещо като финал, който ти подсказва как се е развило действието в известна степен. при мен подейства още по-нахъсващо да стигна до същинския финал.
никога не съм била добра по литература в час. но пък съм изчела стотици книги. така и сега- не знам дали разбрахте нещо от обърканите ми обяснения. с две думи- хареса ми книгата, много. сега ще взема името ми е червен. да видя дали памук ще влезе в списъка с любимите ми автори.

Любим автор! Една от най-добрите му книги за мен е "Обещанието на зората" (наред с "Животът пред теб"). Издадена в малък тираж, книгата отдавна е изчерпана. Ако някой научи за ново издание, да казва!
"Отвъд тази граница билетът ти е невалиден"- една много тъжна книга, жестоко иронична към застаряващи мъже със самочувствие на младежи. Също много добра.
"Турист по неволя" не съм чела.

Момичета, искам да попитам, дали има на български език и други книги  на Джон Брейн, освен "Път към висшето общество" и "Живот във висшето общество"?

...

"Обратими грешки" Скот Търоу

Рецензията от задната корица:

Главният герой е достойният за окайване рецидивист без никакъв късмет Роми Гандолф, известен и като "Катерицата". Намереният за виновен в особено жестоко убийство на трима души Роми е на 33 дни разстояние от сигурна екзекуция. Когато един осъден смъртноболен от рак престъпник изповядва историята си, хвърляща съмнение върху вината на Роми, бързо става ясно, че залогът е по-голям от животът на Катерицата. От едната страна на закона е амбициозната заместник-прокурорка Мюриъл Уин и ветеранът детектив от отдел "Убийства" Лари Старжек, бивши любовници. От другата страна е Артър Рейвън, муден и безцветен защитник, назначен от съда. Неговата работа се усложнява от връзката му с низвергнатата съдийка Джилиан Съливан, гледала първото дело на Роми. Тези четиримата - заедно с брилянтно обрисуваната галерия от второстепенни персонажи - съставят човешкия център на една ожесточена съдебна битка, която ще промени съдбите на всички участници.


Лично на мен книгата не ми хареса особено - определено "Невинен до доказване на противното" от същия автор е много по-добра. Сюжетът е замислен добре като идея, но изпълнението му куца. На моменти е объркващ, леко муден. В книгата сякаш няма тръпка, няма го чувството, че непременно трябва да прочетеш какво ще се случи на следващата страница.
И ако трябва да дам оценка на книгата, би получила не повече от три по шестобалната система.

Старото издание се казва Китайски загадки. Включва част от тези повести, които излязоха сега и е една доста тлъста черна книга с червени букви.
Чела съм почти всичко излязло от него и страшно ми харесва.
От подобен тип са японските загадки. http://www.trud.cc/books/searchdisplay.asp?action=search&type=smallsearch
От тях съм чела Суиши и Урагири. Също не са лоши. Пълни с описание на живота в Япония и през 17век и разни криминални истории.
Все пак книгите на Робърт Ван Хюлик ми харесват повече.

Точно така - само че в спомените ми книгата е бяла или нещо подобно. Непременно ще я намеря.
А днес си поръчах "Татко" на Уилям Уортън и "Артър и Джордж" на Джулиан Барнс.

И аз съм чела старото издание... и повече ми харесват от японските, макар и да не мога да обясня в момента точно защо 
Аз започнах по празниците "Черната книга" и въпреки първоначалния ми скептицизъм, взе, че ми хареса... поне дотук.

Имало нова тема - ура!

Отчет от празничната почивка - дочетох "Син на вещица" ("Son of a witch"), продължението на "Зла" ("Wicked") на Грегъри Магуайър (първата част си я препрочетох за освежаване). Много обичам такива книги, които преобръщат с главата надолу всичко, особено в приказния свят.

Wicked е за Wicked Witch of the West (Злата вещица от Запада) от "Вълшебникът от Оз" на Л. Франк Баум. Елфаба (това е името й) се ражда зелена, с остри зъби, вероятно в следствие на незнайните забежки на майка й. От малка свиква да бъде отблъсквана и нежелана заради цвета на кожата й. Проследяваме следването й в университет, където тя е съквартирантка, и се сприятелява с Глинда (позната като "Добрата Вещица").

Изключително живо е описана страната Оз с мизерията и глада, царящи навсякъде, включително в магическия Изумруден Град. Тайната полиция на Вълшебникът е навсякъде. Животните, надарени с разум, са застрашени от прогонване, а може би и по-страшна съдба. Младата, впечатлителна, неразбрана Елфаба минава в нелегалност, за да се бори против жестокият монарх-узурпатор, дори с цената на щастието си.

Втората книга е за Лиир - дали е син на Елфаба или просто покровителстван от нея, като ятото й летящи маймуни? Лиир израства от безличност, през военна служба до нещо като гражданска позиция, и май наследява не само метлата на вещицата.

Накратко, горещо препоръчвам да се превеждат и издават на български тези книги (ако сред четящите има вътрешни на книгоиздаването хора). 

"Дочетох", т.е. довърших да слушам "Бели зъби" ("White teeth") на Зейди Смит, но за нея после.

 Момичета, преди време четох една книга "Копието на съдбата", някой чел ли я е? Разказва се Хитлер. Може да поговорим за това, ако на някой му е интересно. Също в тази връзка и книжките на Карлос Кастанеда.

Здравеите.
Имам едно питане относно книгите на Орхан Памук. Реших да прочета нещо от него но в момента в Хеликон се предлагат 4 негови книги - "Бялата крепост", "Името ми е червен", "Сняг" и "Черна книга". Ще ми се да започна с нещо по-леко и завладяващо, какво ще ми препоръчате? Доколкото разбрах от резюметата към книгите, пише в стил Робърт Ван Хюлик, права ли съм да очаквам нещо подобно? Ако е така ще му стана голям фен.

Краси, "Копието на съдбата" нищо не ми говори, а Кастанеда съм чела толкова отдавна, че не бих могла да си спомня нищо смислено за книгите му А и съм чела не повече от книга - две - при това дадени в заем...

Мartisun, аз като "виден познавач" на Орхан Памук, да ти препоръчам "Черна книга". Шегувам се, естествено - за познавача в мое лице имам предвид . Просто всички, които са по-запознати от мен с творчеството му, препоръчват именно "Черна книга".
Точно нея загледах вчера в книжарницата, но в крайна сметка си купих "Дона Тарт". Съвестта ми се обади назидателно, след поръчката на още две книги в петък... 

Тези дни се зарових в разни блогове за четене, книги и разни други такива любими на всички нас занимания. Много четат тези хора - по 70-100 книги на година
Поставят си разни цели в началото на годината - да прочетат еди-колко си книги, от еди кои си жанрове... И на всичкото това четене намират време и блогове да поддържат
Моето клето сърце изпита искрена завист

Краси, нямам спомен да съм чела книгата, но историята на Копието на съдбата беше, че това е копието с което един войник е пробол Христос, докато е бил на кръста. Това копие е било съхранявано на различни места през вековете и се счита, че по някакъв начин е попаднало в ръцете на Хитлер. То му е било нещо като талисман и му е давало сили във войната, която е водел. След неговата смърт копието изчезва и след това някаква фашизирана групировка започва издирването му, за да се опита опирайки се на силата му да въведе нов ред в света. Това си спомням от отзив за книгата прочетен някъде.
Кастанеда се пробвах да го чета, но се оказа че е твърде възвишен за моя прагматичен ум и в края на краищата нищо не прочетох.
Аз си падам по по- леки четива. До като стана на 30 четях класика и сериозни автори и след това минах на книжки за масовия читател.
Тая година четох и много ми хареса. На моменти откривах себе си и собствените си семейни проблеми, въпреки че аз все още съм неработеща майка.

Аз, аз 

martisun, аз пък бих ти препоръчала "Името ми е Червен". "Бялата кула" не ми беше завладяваща, "Сняг" не можах да я дочета, "Черна книга" я чета в момента - завладяваща е, но някак... по-претрупана от "Името ми е Червен".