Джобни за децата?

  • 18 089
  • 436
  •   2
Отговори
# 45
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 427
До 4 клас не съм давала пари, нямаше нужда. Беше много злояд, безплатните закуски не бяха лоши, но почти не ядеше. Носеше си вода и чай. Не ходеше на занималня. От 5 до 7 давах инцидентно. Пак малко часове, хранене у дома. Като давах, почна да си купува глупости. Веднъж, след една род среща, класната ме извика и много "съчувствено" ми каза как се плсшела за него, купил си "огромна кофа" с бонбони(желирани) и да съм вземела мерки. Ами, неприятно ми стана, от една страна беше права, от друга-много ме задърбя езикът да вметна нещо за затлъстяване, защото имах повод. Да, зная, че и за слабите бонбони те са вредни. Взех мерки, почти престанах да давам пари. В този период правех сандвичи които често намирах мухлясали по шкафове.
Сега е 11 клас. Стипендия за отл успех-21 лв(не е пълно 6). Тя стои по сметка. Давам ежедневно по 3-4 лв за вода, не иска да си носи, защото иска студена.Сандвичи вече си носи и яде. В един ден от седмицата има наистина голямо междучасие(около 40 мин), тогава давам 10 лв., има време да яде в близко заведение. Баба му дава за разни празници понякога по 10 лв, аз също понякога(премии и др) му давам извънредно 50 лв, да си има. Освен в картата(която не ползва), има касичка с пари от празници, не е останал без о
пари

Като малък харчеше безразборно и на момента. Сега, от 1-2години взе да се замисля. Дори като излиза, не иска пари, има си. За карта за транспорт, дрехи и подаръци давам отделно.

Да ви кажа, с даването на големи, месечни суми също не е работа. На мен така ми даваха, но тъй като бях пестелива, много ми се възхищаваха и аз още повече не смеех да харча. Почти до зряла възраст. Дори и при добри финансови възможности в мен остана едно "сиромахомилство", не е добре и това. Но полека се научих да се поглезвам и аз.

3-4лв в 11 клас ? И в общи линии за пръв път чета за толкова икономично и неизискващо дете Thinking
Това е някакъв абсолютен минимум просто..

# 46
  • Мнения: 39 566
Ако си обядва вкъщи защо са и повече от три лева на ден?
Отделно виждам, че се дават и други пари.

# 47
  • Мнения: 151
По 2- 3 лв. на ден. Втори клас е, храни се на училищния стол /предварително закупени за седмицата купони, които излизат по 5-6 лв, дневно/ плюс сандвич с плод/зеленчук и нещо сладко от мен. След училище винаги иска по още някой лев, за да си купи нещо от магазина.

# 48
  • Мнения: 12 473
Според мен има и значение кой какво влага в това "джобни" - дали включва в тях парите за транспорт, за храна и забавления или само допълнителни средства за фонд "и аз съм човек". Моите деца нямат пътни и парите давам за училищната лавка - за закуска или друго потяхно желание. На кино аз ги водя, така че плащам билета и пуканките, но пък за електронни игри или някоя "глупост" си вземат от спестяванията. Щерката ходи без мен на кино 2-3 пъти и тогава й давах отделно по 20 лева - билетът е 12лв + пуканки. Но тя е шести клас. През ваканциите или, когато са болни им давам същата сума за седмицата.
Уроци, забавления, спорт ги плащам аз.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 17:44 от Mama Ru

# 49
  • София
  • Мнения: 2 452
Големият (17) получава по 40 лв на седмица, но събота и неделя понякога му даваме още. Пести голяма част от тази сума за нещо, за което мечтае от известно време. През лятото поработи, но в учебно време няма как да добавя към спестеното, освен да отделя от джобните си. Дрехи и обувки, които ми се виждат ненужни или излишно скъпи, си плаща сам. Карта за ГТ и фитнес са от мен.

Малкият е в четвърти клас, от началото на тази учебна година получава по 3 лв на учебен ден. Само до обяд е на училище, не харчи всеки ден, спестява доста често.

Вярваме, че от малки трябва да се учат да управляват бюджет. Миналата година на зеленото училище едно дете беше профукало всичките си джобни още първия ден за боклуци, после се молело на съученици за заеми.

# 50
  • Мнения: 1 257
И за мен правилното е - дребни суми на дребни интервали, с покачване на възрастта по-големи суми на по-големи интервали, именно с цел по-голяма свобода и възможност с малко проба - грешка да се усвои някакво планиране.
Така процедирахме с нашите деца. От първи до четвърти клас си носеха храна, плодове и вода, така че им давахме да имат в себе си по лев или два "за всеки случай" - не всекидневно, като ги похарчат - даваме пак. Имало е случаи да ги харчат в два поредни дни, имало е седмици, в които не харчат. От четвърти до седми клас пак си носеха храна, плодове и вода от вкъщи, но вече излизаха с приятелчета след училище, и затова им давахме повече - в началото по 2 лв дневно, след това 10 лв за седмица, след това 50 лв за месец. Идеята беше да се учат да разпределят бюджет, да планират, да разсъждават за разходите си. От осми до десети клас продължиха да си носят храна, плодове и вода от вкъщи, но вече имаха още едно хранене навън, затова увеличихме сумата на 150-200 лв месечно по карта. Под "джобни" разбирам това, което съм описала - пари за лични нужди и по лична преценка. При пътувания извън града, рождени дни и т.н., даваме отделно. Транспорт, учебници и пособия, дрехи и аксесоари, също купуваме отделно. Имат и различни стипендии, с тях си разполагат изцяло самостоятелно - купуват си разни джаджи, пестят си, тяхна си работа. Но като цяло не са разточителни деца, и по-скоро ги определям като пестеливи и разсъдливи, което доста ме радва.

# 51
  • Мнения: 11 981
Да поясня - 3,4 лв, колкото да си купи вода, защото иска студена. Сандвич вече си носи по свое желание. Училищната сграда е разположена тска, че не стига времето за излизане и купуване на храна. Само 1 ден има повече време, тогава давам 10лв, да обядва в близко до училището заведение.Другите дни обядва у дома. Има стипендия 21лв и пари от празници, кскто и инцидентно му давам допълнително. Няма нужда от повече, не е и искал.

Не виждам за какво са му повече.
Но не е и искал. До 7 клас учеше в централно училище, всичко изхарчваше, каквото има. Сто вида тонколонки, бонбони, дъвки.
В един момент сам спря.
Не пие нищо, освен вода, като малък много боледуваше и разви непоносимост към газирано. В редки случаи студен чай, ама само определен вид,какъвто в училище няма откъде да купи.
Не пуши, не пие кафе и подобни, не ходи по дискотеки. В почивните дни-разходка в Морската градина или "на лостове те", пак не е харчене, най-много пържени картофи и вода, ако седне някъде.

# 52
  • Мнения: 2 515
Голямата ми дъщеря е 3-и клас, на почти 10 г. В училище е от 8 до 17 ч., защото е на целодневно обучение и си носи обяд от вкъщи. В себе си винаги има около 10 - 15 лв, ако се наложи да си вземе нещо допълнително, но тази сума я допълвам когато тя ми каже, че е нямаляла. Обикновено ги харчи за вода/какао/чай и нещо дребно за хапване. Отделно има и Revolut Junior, като вътре също има максимум 20 лв - с картата си пазарува в кварталните магазини.
Понякога се случва със седмици да не се налага да додавам пари, но смятам, че е важно да има в себе си по всяко време, за да не се притеснява ако изпадне в някоя непредвидена ситуация и да се чуди от кого да помоли.
Сега като преглеждам другите отговори, може би нашият вариант е по-особен, тъй като по този начин не я оставяме да си "събира" пари. Пак получава "мечтаните" неща, когато ги е заслужила. Наясно е, че джобните не са нещо спечелено от нея, а са дадени за необходимост.

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 11:09 от Rose Madder

# 53
  • Мнения: 18 369
Дъщеря ми е в първи клас. Самостоятелно пазарува само в училищната лавка - като там са разни боклучета (сокчета с кой знае какъв химичен състав, чипсове...), ама какво да се прави - всички ходят, ходим и ние (естествено кутия със закуска си носи, но лавката е атракция). Обядва у дома.
Пари давам не точна сума, а като ми поиска, отварям чантата и гледам какво се намира в момента в нея - ако няма по-дребни, и 20 лв. съм давала, но още се затруднява да смята рестото. Не се изпаряват веднагически (то е и невъзможно в лавката), горе-долу отиват към 10-15 лева на седмица (и то не защото аз съм казала толкова, ами тя с такава скорост си харчи, без да й се меся).

# 54
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852

Сега като преглеждам другите отговори, може би нашият вариант е по-особен, тъй като по този начин не я оставяме да си "събира" пари. Пак получава "мечтаните" неща, когато ги е заслужила. Наясно е, че джобните не са нещо спечелено от нея, а са дадени за необходимост.
Роуз, а считате ли, че е по-правилно вие да преценявате кога и какво е "заслужила"? Не ви ли се струва, че може да се изроди в някакъв вид усещане за непосредствена финансова зависимост от други хора? Имам предвид следното: ясно е, че като дете не си финансово независим, нямам това предвид, но нямате ли опасението, че липсата на възможност да разполагаш по какъвто и да било начин с някаква сума, която да наречеш твоя (независимо от размера й, това си е според възможностите и желанията на семейството) те формира като човек в посоката, че нямаш контрол над парите си, нямаш самостоятелност и друг решава финансовото ти състояние за теб?

Питам, защото в поколението на възрастта на нашите (буумъри, общо-взето пред пенсия) често наблюдавам едно чакане "да ти вдигнат заплатата", чакане усилията ти да бъдат забелязани и една силна инертност по отн. на това активно да управляваш и изграждаш финансовото си състояние. Или казано по-просто - тези хора (или поне част от това поколение) не искат никога увеличение на заплатата, чакат да се реши общо увеличение за всички, не мислят, че е тема за преговори или такава в/у която имаш влияние - каквото ти предложи "шефът" - това е, той толкова "дава"...  Включително и формулировките им (които изписах по-горе в кавички) са едни... как да кажа... submissive е правилната дума, като я имам предвид във финансово измерение.

Предполагам става ясно, че не казвам всичко това с нападателен тон, а в рамките на нормална дискусия. Уточнявам, ако не съм се изразила ясно.

# 55
  • Мнения: 2 515
Chrissy, добре сте се изразила, разбирам и съм съгласна.
Това, което аз искам да избегна е, децата ми да приемат парите от родителите като абсолютна даденост - нещо, което сега няма толкова голямо значение, тъй като те са още малки, но след 10 години ще има. Това доста го свързвам и с "чакането да ти вдигнат заплатата" , т.е. като има кой да ти помага финансово, защо да си даваш зор.
Наскоро подарихме една книга на дъщеря ми - "Парите: Въведение за начинаещи", като след като я прочете за ден, каза че ще я прочете още веднъж, за да й станело още по-ясно. След една седмица случайно разбрах, че продава шапчици от прежда за пръсти (сама си ги прави) на съучениците си. Grinning Казах й че не е редно, макар че доста хора ми казаха "Защо пък не?"
Аз съм сигурна, че ако тя иска да си заделя пари, би могла, просто най-вероятно не вижда причина да го прави. В предния пост съм написала, че получава желаните неща, когато ги е заслужила - ами то няма нещо, за което да си е мечтала и да го е споделила гласно и да не го е получила. Но смея да твърдя, че имам едно доста скромно и пресметливо дете, което много добре знае кое е по силите ни, чисто финансово, и кое не.
И нямам абсолютно никакви съмнения, че когато стане работоспособна, ще гони целите си и повишенията си до дупка. Simple Smile

# 56
  • Мнения: 7 434
Всеки сам си определя цената. Никога не съм чакала да ми увеличават заплатата, напротив, активно съм се борила за по- добро финансово положение. Считам също, че децата няма как да са независими финансово и да живеят с фалшиви представи.
Пример, по- скоро антипример: наши познати дават на сина си всеки месец 1000 евро. Като се запознахме с тях той беше на 20 години, сега е на 32. Не работи нищо и е пълен непрокопсаник. Тези познати са обикновени хора, с труд си изкарват прехраната. Парите ги дават от безумна родителска любов.

# 57
  • София
  • Мнения: 1 345
На големия му превеждам по 20-25 лв седмично, от тях си слага в спестовната сметка, цялата стипендия също се събира за някакви маниащини негови. Като му свършат, ми казва и му превеждам пак. Нямаме строга отчетност на парите, когато му свършат, му превеждам...
Малкия не харчи и стотинка, има сложни архитектурни конструкции в устата и е абсолютно невъзможно да се храни в училище, така че на практика, той няма джобни...ако му потрябват за нещо, ще си каже.

# 58
  • Мнения: 2 515
FrauDanna, много добре казано.
За мен спестяването на пари (които не са си изработили и не са от стипендия) от непълнолетни е много особен момент. Едни деца могат да имат много добри намеренията за тези спестени пари, но други да смятат, че щом ги имат, са тяхно неоспоримо притежание и могат да си купят всяка една глупост, която си пожелаят.
Ако пък родителя каже - не, ти не можеш да си купиш тази тъпотия с "твоите" пари, цялата идея се обезсмисля. Другият вариант е да си ги купуват тайно, което пък вече съвсем не е ок.

# 59
  • София
  • Мнения: 38 877
Парите са власт, която е много спорна. И наистина могат да се купят не само глупости, но и някои опасни неща.

Общи условия

Активация на акаунт