Здравейте! Детето ми на 4г е приказливо и общително, като отиваме до парка си играе с много деца. От 1-2 години обаче се познава с едно дете , което е от спектъра, с проблеми в поведението- монотонен говор, въртене, безпричинен смях и тн. и като се видят често играят заедно. Това дете не играе с други момчета, идва все при моето, тъй като и с майката се познаваме. До този момент не ми правеше впечатление, но забелязах наскоро, как моето дете е започнало да имитира това дете- реве като него, на моменти имитира монотонния му говор , а понякога започна да изговаря погрешно думите, които чува от това дете. Правя забележка да не прави така, но явно е станало навик. Започвам да се притеснявам общуването му с това дете, че може да му повлияе зле, защото майка му не взима мерки за състоянието му- не посещава никакви специалисти. Темата е деликатна и не мога да се намесвам , но щом нещо засяга детето ми , съм длъжна да взема някакви мерки. Притеснявам се , като майка. Ясно, че са деца и си играят, но ако детето ми попива от това поведение, вече ми се струва проблем. Вариант ли е да сменим парка, за да разредим контакта или аз се филмирам нещо и да оставя нещата така , правейки забележки след тях ?. Какво бихте направили?
- Публикувана: 16 апр. 2023, 09:25 ч.
- Последно мнение: 27 май 2023, 13:29 ч.
Приятел с дете с аутизъм
Детето Ви е малко и ще копира всяко поведение, което му направи впечатление или, с което може да впечатли. Като му правите забележки, всъщност то постига целта си, защото това за него означава, че Ви е направило впечатление и по този начин го окуражавате да продължава. Аутизмът и различните разстройства в говора или развитие не са заразни и няма как детето Ви да ги прехване като шарка или грип.
И да, ако искате да не се вижда повече с това дете спирате да го водите на местата, които другото дете посещава, ако това е възможно, разбира се.
И да, ако искате да не се вижда повече с това дете спирате да го водите на местата, които другото дете посещава, ако това е възможно, разбира се.
Чак ми е неудобно да коментирам, толкова неграмотно и нетолерантно отношение имате. Понеже са празници няма да ви поставя на мястото, което заслужавате.
Спокойно, няма да имитира цял живот едно и също. 
Мисля, че трябва да подходим с разбиране И към опасенията на жената. Никъде не е казала, че аутизмът е заразен.
Ако съм на теб, mamascared, за да не се тревожа излишно и в без това пълното със стрес ежедневие, просто бих сменила парка за известно време.
Ако съм на теб, mamascared, за да не се тревожа излишно и в без това пълното със стрес ежедневие, просто бих сменила парка за известно време.
Детето си е Вашо, като не искате да общува с някое дете, никой не може да Ви накара.
А пък моето мнение е че много съжалявам че съм в такава среда, с такъв начин на мислене-като цяло сгрешен.Просто не искам да си представям тази майка как ще се почувства-а тя ще се усети че я избягвате, то човек трявба да е много заблуден да не се усети.
Но по-добре да свиква жената, че занапред това я чака.
А пък моето мнение е че много съжалявам че съм в такава среда, с такъв начин на мислене-като цяло сгрешен.Просто не искам да си представям тази майка как ще се почувства-а тя ще се усети че я избягвате, то човек трявба да е много заблуден да не се усети.
Но по-добре да свиква жената, че занапред това я чака.
Аз се опитвам да възпитаваме в дъщеря си толерантност към различните деца и да обяснявам, че това не е причина да бъдат изолирани и игнорирани. Само това ще коментирам.
Аз по едно време се притеснявах моето да не попие от едно "хиперактивно с агресия", но предполагам, се разбира разликата. Едното е лошо поведение. На приятелчето поведението не е лошо, ами странно. Децата харесват интересни, странни, различни неща да копират. Някой написа няма да е за винаги я, ама може да е задълго, все пак. Ако те дразни лично теб поведението, което копира, най-лесно да си намерите ново място за игра.
Според мен е цял късмет, че аутистчето си е намерило приятелче, нищо че точно твоето дете. Майката сигурно се радва на този факт.
Според мен е цял късмет, че аутистчето си е намерило приятелче, нищо че точно твоето дете. Майката сигурно се радва на този факт.
Децата имитират Още от мнооого малки им се усмихваме, за да се усмихат и те, пляскаме, за да пляскат и те, караме ги да повтарят и т.н. Проклети да са идиотите, които решиха, че трябва да се "окастри" главата от Пипи, в която децата си играят с дръпнати очи
Вашето дете вижда нещо различно, което му е интересно. Сигурна съм, че до преди това друго му е било интересно. Както и, че по-нататък пак ще се смени. Едно време брат ми се връщаше с пълен до горе диалектен речник от село. Аз някак не го лепвах. Не е като да говори на диалект сега И не е като нашите да са го спрели да е цял ден навън с другите, защото говорят по-различно
Радвайте се, че другото детенце се чувства добре в компанията на Вашето И всъщност - радвайте се, че имитира
Още от мнооого малки им се усмихваме, за да се усмихат и те, пляскаме, за да пляскат и те, караме ги да повтарят и т.н. Проклети да са идиотите, които решиха, че трябва да се "окастри" главата от Пипи, в която децата си играят с дръпнати очи Вашето дете вижда нещо различно, което му е интересно. Сигурна съм, че до преди това друго му е било интересно. Както и, че по-нататък пак ще се смени. Едно време брат ми се връщаше с пълен до горе диалектен речник от село. Аз някак не го лепвах. Не е като да говори на диалект сега
И не е като нашите да са го спрели да е цял ден навън с другите, защото говорят по-различно Радвайте се, че другото детенце се чувства добре в компанията на Вашето
И всъщност - радвайте се, че имитира 
Нямам предвид, че аутизма е заразен, знам че не е, опасенията ми са ,че детето ми може да приеме това поведение за основен пример пред себе си и норма на общуване.
Мен лично далеч повече ме притеснява детето ми да не започне да имитира "готините" и "вървежните" в училище, които са "готини и вървежни" понеже псуват, пушат и пробват наркотици. На фона на това общуването и имитацията на дете аутист е песен. И те са хора, и те имат нужда от приятели.
Жената има опасения като загрижена майка. Аз не разбрах как е установено, че детето е с аутизъм, след като майка му не го води на лекари... Може просто да говори по-различно. Моят до първи клас не казваше добре "р" например, дали е повод за диагноза или отбягване?
Мен лично повече ме е притеснявало детската агресия, която се въприема от съответния родител с "Бравооо, мами, посипи го хубаво с пясък...." или пък едно беше ударило моето с едно камионче по главата и когато го направих на въпрос, майката каза - "е, и квооо!?!? Нали не го е убил......" (то това остава, нали?) ....Та, повече ме притеснява разлезените олигофренчета, подкрепяни от либералните си родители.
Тук ясно са казали, че аутизмът не е заразен, а явно на детето му е интересно да имитира. Ако толкова се притеснявате, не ходете на същите площадки.
Мен лично повече ме е притеснявало детската агресия, която се въприема от съответния родител с "Бравооо, мами, посипи го хубаво с пясък...." или пък едно беше ударило моето с едно камионче по главата и когато го направих на въпрос, майката каза - "е, и квооо!?!? Нали не го е убил......" (то това остава, нали?) ....Та, повече ме притеснява разлезените олигофренчета, подкрепяни от либералните си родители.
Тук ясно са казали, че аутизмът не е заразен, а явно на детето му е интересно да имитира. Ако толкова се притеснявате, не ходете на същите площадки.
В групата на моето дете има детенце с аутизъм. Заедно са още от 1ва група до сега в 4та. Ще излъжа ако кажа, че не съм имала притеснения. Особено в 1ва група го имитираше постоянно ( Защо се въртиш в кръг, защото Г. така прави, Защо си хвърляш пантофите, Защото Г. така прави, Защо си удряш главата, защото Г. така прави). Това момченце го беше избрал явно и играеше главно с него. На едно 3г дете е трудно да се обясни, че има различни дечица със специални нужди. Обяснявахме му всеки ден, да не гледа него какво прави, а да му обяснява как е правилно. Даже съм му казвала ти сигурно си по- голям, знаеш повече показвай му как се прави, въпреки че са на една възраст. Вече във 2ра група той сам се усети, че детето е по- различно, но имахме късмет да попаднем на страхотни госпожи, които да подпомогнат процеса и детето дръпна доста в развитието си покрай децата. Та искам са ти кажа, че такова детенце може да срещнете навсякъде за в бъдеще и освен да обясняваш на твоето още от сега друго няма какво да се направи.
Майката е водила уж детето при специалист преди и тогава и казали" Нищо му нямало". и темата се затвори. Първо, за мен тя не иска да приеме , че има проблем, но вече е очевидно- монотонен говор, пърхане с ръце, липса на очен контакт и диалог, липса на емоция в речта, все въртене на предмети, спонтанен смях без причина (всички тези неща са постоянни, а не инцидентни). Второ, не мисля, че специалист може да се изрази по този начин- нищо му нямало без да познава детето , без да е работил с него чрез прилагане на различни методики и тестуване. С една дума - и с просто око е видимо, че има проблем, но майката не приема, че е така. При това положение нито детето може да се подобри, нито да говоря открито на детето си за толерантност. Напротив, просто моето попива от поведението му и се учи на неправилното...
Не е твоя работа и не си специалист, за да определяш дали "му има нещо" на детето. Като толкова не ти допада, не си води твоето на същите площадки и готово. Какво очакваш да ти кажем друго като съвет?
Не е твоя работа и не си специалист, за да определяш дали "му има нещо" на детето. Като толкова не ти допада, не си води твоето на същите площадки и готово. Какво очакваш да ти кажем друго като съвет?
Описвам какво е обичайното му поведение.
Не е моя работа изобщо кой какъв е така е , стига това да не засяга детето ми по някакъв начин. Ако обаче го засяга и му влияе, става и моя работа, ако разбираш , не знам дали си майка или не. И ако някой е решил да остави нещата по течението, и е неглиже, не желая и моето дете да е потърпевшо от това.
Егати тъпата тема.
Не срещай децата и си реши проблема без драма.
Не срещай децата и си реши проблема без драма.
Стига, бе, жена. Тя и да си заведе детето на специалист, то няма да се оправи от това. Зависи какво му е, може с времето да влезе в норма и работата със специалист да помогне това да стане по-бързо, а може и да не влезе. Най-малкото, веднага няма да стане. Ако и когато стане, твоето отдавна ще е голямо и няма да имитира такива неща.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Не е твоя работа чуждото дете. Както написах, щом не ти понася, не се събирате с тях.
Питам пак, какво очакваш от тази тема?!! Да отидем да накараме другата майка да извади диагноза за детето ли...?
Питам пак, какво очакваш от тази тема?!! Да отидем да накараме другата майка да извади диагноза за детето ли...?
Интересува ме моето дете как се развива и на какво се учи и споделям каквото виждат очите ми. Това е. Какво очаквам от тази тема? Очаквам отговори на въпроса , доколко са основателни опасенията ми, надявам се, че вече ме разбра, благодаря!
Магдена , благодаря ти, това имах нужда да чуя , права си за всичко, което казваш и прощавай , ако си се засегнала от тази тема. Някои ме разбраха много добре, други не успяха . Нищо, кой разбрал, разбрал, аз знам за себе си как е.
Ами, като знаеш, действай си, както намериш за правилно.
Ако ти кажем, че опасенията ти не са основателни, какво? Ще спреш да се вглеждаш в чуждото дете ли? Не събирай твоето с другото и готово. Какво очакваш? Изведнъж майката да реши да го води по доктори и специалисти, понеже ти си решила, че не влияе добре на твоето.....!?!?!?
Ако ти кажем, че опасенията ти не са основателни, какво? Ще спреш да се вглеждаш в чуждото дете ли? Не събирай твоето с другото и готово. Какво очакваш? Изведнъж майката да реши да го води по доктори и специалисти, понеже ти си решила, че не влияе добре на твоето.....!?!?!?
При това положение нито детето може да се подобри, нито да говоря открито на детето си за толерантност. Напротив, просто моето попива от поведението му и се учи на неправилното...
Детето Ви ще попива и копира това поведение до време. Като дете в норма то трупа и разграничава различни социални репертоари и за разлика от другото дете ще надскача някои, резонно за възрастта си. В семейство с две деца, едното от които аутист, да не мислите че й другото е попило и е станало като братчето си, примерно.
Стига, бе, жена. Тя и да си заведе детето на специалист, то няма да се оправи от това. Зависи какво му е, може с времето да влезе в норма и работата със специалист да помогне това да стане по-бързо, а може и да не влезе. Най-малкото, веднага няма да стане. Ако и когато стане, твоето отдавна ще е голямо и няма да имитира такива неща.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Всъщност ако детето ви копираше друго дете, което говори бавно или си влачи краката като върви или каквото и да е, нямаше да реагирате. Например моята дъщеря копираше един съсед, който имаше дрезгава кашлица на пушач. Децата копират различни неща, нищо няма да му стане на детето ви, че копира дете от спектъра, ама нищо. Няма да се зарази или омърси. Но след като ви е проблем, сменяйте парка, едва ли ще сте първата и последната, която го прави под претекст, че е за доброто на детето..
Не мисля, че има някакъв проблем за детето ви. То няма да попие дългосрочно това поведение. Ако сега се вижда често с детенцето е нормално да го имитира, ако не се виждат известно време или започне да играе по-активно с други деца ще забрави това и ще започне да копира друго поведение. Което пак може да не ви допада. За съжалние децата имитират, но всичко е временно.
Ако се притеснявате, че това може да повлияе на развитието на детето ви, то притесненията са напълно безпочвени. Ако на децата им е приятно да играят едно с друго няма причина да сменяте парка. Но ако толкова сте се вглъбила в това и само го мислите, тогава го сменете. Според мен този контакт е дори полезен, децата трябва да бъдат широкоскроени и толерантни, а не да ги излоираме от всичко, което не ни допада и да им създаване нереалситчна представа за живота.
Ако се притеснявате, че това може да повлияе на развитието на детето ви, то притесненията са напълно безпочвени. Ако на децата им е приятно да играят едно с друго няма причина да сменяте парка. Но ако толкова сте се вглъбила в това и само го мислите, тогава го сменете. Според мен този контакт е дори полезен, децата трябва да бъдат широкоскроени и толерантни, а не да ги излоираме от всичко, което не ни допада и да им създаване нереалситчна представа за живота.
Майката на колкото и специалисти да си заведе детето това няма да го "излекува".
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
Майката на колкото и специалисти да си заведе детето това няма да го "излекува".
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
Или някоя от вас би искала нейното дете да отиде на детска градина и там да започне да имитира това дете? Смятам, че ще се почувствате изключително горди със своята толерантност, докато обяснявате че детето се държи по този начин, защото сте решили, че е ок за развитието му да говори монотонни и не като за възрастта си.
Прекаленият светец...
А каква е гаранцията, че в детската градина няма да има дете с различно поведение? Ами то може и да няма диагноза, просто детето ви да го имитира, а на вас да не ви харесва. И тогава? Ще искате да махнат детето, което вашето дете имитира или вие ще смените градината? На детето му е забавно, защото е нещо различно. Спирате да обръщате внимание и то скоро ще престане, защото целта е да ви направи впечатление. И обяснявате, че да, детето се държи различно, защото има проблем и не е хубаво да бъде имитирано/ подигравано.
Тя, че ще се махне от парка е ясно.
Но освен съвета да се махне от там имаше и други - нищо му няма на детето, че имитира поведението на другото - явно на майката трябва да ѝ е приятно това, ще остане детенцето самотно, развитието на говора на твоето дете не е важно, и още много.
Когато отиде на градина и там има друго дете с проблем, то ще има и много други деца.
Толерантността не трябва да е самоцел и тя не е така за майките.
Да задам въпрос - ако дете със СОП учи в един клас с вашето - кискане, викове, тичане из стаята,агресия когато друго дете откаже да си даде химикалката, пак ли ще сте така толерантни?
Но освен съвета да се махне от там имаше и други - нищо му няма на детето, че имитира поведението на другото - явно на майката трябва да ѝ е приятно това, ще остане детенцето самотно, развитието на говора на твоето дете не е важно, и още много.
Когато отиде на градина и там има друго дете с проблем, то ще има и много други деца.
Толерантността не трябва да е самоцел и тя не е така за майките.
Да задам въпрос - ако дете със СОП учи в един клас с вашето - кискане, викове, тичане из стаята,агресия когато друго дете откаже да си даде химикалката, пак ли ще сте така толерантни?
Ами, налага се. И да, в класа на детето ми до 4 клас имаше не едно, а три деца със СОП плюс още 2-3 без СОП, но нахални, разглезени и агресивни. И...!?!?!? Какво предлагаш? Да изключат всички, понже моето може да "прихване" от тях? Да вдигна протест под прозорците на директора!?!? Какво точно....? Понеже в живота ще среща различни хора, различни характери, добри, лоши, всякакви....И аз с бой и протести трябва да му разчиствам пътя ли..!?!?!?
На детето се обяснява, че хората са различни и то трябва да се държи според това как го учат вкъщи и как е правилно. Това, че някой е груб или невъзпитан, не значи, че всички са такива или то самото трябва да е по същия начин.
Детето на авторката е малко и, щом толкова я притеснява чуждото дете, да се премести и да не контактува повече. Да не мислиш, че ѝ дреме за чуждото, че нямало да има с кого да играе.....хахаххаха
Няколко пъти ѝ се каза, че аутизмът не се "прихваща". Децата копират другите около себе си. Ако някое дете в ДГ псува например, дали ще пита тук дали може да прихване липса на възпитание?
На детето се обяснява, че хората са различни и то трябва да се държи според това как го учат вкъщи и как е правилно. Това, че някой е груб или невъзпитан, не значи, че всички са такива или то самото трябва да е по същия начин.
Детето на авторката е малко и, щом толкова я притеснява чуждото дете, да се премести и да не контактува повече. Да не мислиш, че ѝ дреме за чуждото, че нямало да има с кого да играе.....хахаххаха
Няколко пъти ѝ се каза, че аутизмът не се "прихваща". Децата копират другите около себе си. Ако някое дете в ДГ псува например, дали ще пита тук дали може да прихване липса на възпитание?
В класа на дъщеря ми (първи клас) има дете със СОП. Дъщеря ми понякога го имитира като издава нечленоразделни звуци. Класа ли да сменя? И каква ми е гаранцията, че в другия няма да има? Бих го направила ако въпросното дете е опасно за другите (посяга, удря и т.н) но заради копиране на поведение не виждам проблем.
Имам нетърпимост единствено към агресивни, груби и невъзпитани деца, а те обикновено са си съвсем "в нормата" ама няма кой да ги научи на правилно поведение.
В описания случай не виждам нищо нередно и притеснително. Децата се разбират, играят си добре. Детето на авторката едва ли общува само и единствено с това дете, та да не вижда и друго поведение. Както се написа, аутизмът не е заразен и не може да се прихване. Иначе братчетата и сестричетата на аутичстчетата щяха до едно да са като тях, след като точно от първия ден на живота си са 24/7 с тях ама не става така
И в детската градина ще има всякакви деца - с разстройства, с различно ниво на развитие, невъзпитани, агресивни, употребяващи лоши думи, това е положението.
Имам нетърпимост единствено към агресивни, груби и невъзпитани деца, а те обикновено са си съвсем "в нормата" ама няма кой да ги научи на правилно поведение.
В описания случай не виждам нищо нередно и притеснително. Децата се разбират, играят си добре. Детето на авторката едва ли общува само и единствено с това дете, та да не вижда и друго поведение. Както се написа, аутизмът не е заразен и не може да се прихване. Иначе братчетата и сестричетата на аутичстчетата щяха до едно да са като тях, след като точно от първия ден на живота си са 24/7 с тях ама не става така
И в детската градина ще има всякакви деца - с разстройства, с различно ниво на развитие, невъзпитани, агресивни, употребяващи лоши думи, това е положението.
Като тръгнаха на градина и двете ми деца донесоха неприемливи за мен неща като се започне от навика да се закачат на масата по време на хранене, нецензурни думички, неправилен говор... Особено фрапиращо беше при щерката, която проговори трудно и късно, но с помощта на логопед говореше правилно. Вече е прогимназия и още не мога да я върна към правилното произнасяне на думите, говори като масата, а училището е от желаните.
Като родители трябва да имате механизми да се справяте с "вредно" повдение, което децата могат да имитират от друг. Псувни, обиди, хапане, някакъв вид жестове, маниери. Бягството не е механизъм и на нищо не учи детето. Това че малко дете 5 дни повтаря жест, взаимстван от дете с аутизъм, не значи че цял живот ще го прави. Да ви питам като стане на 10г и почне да чува простотии от връстници в коридора в училище какво ще направите? Ще го отпишете от училище ли? Друг път. Детето трябва да му се обяснява какво и защо е редно и защо понякога някои хора не могат да преценят кое е редно и кое не. Защо има хора, които заичат и такива, които примерно им трепетят ръцете. Защото утре вашето дете ще срича докато чете в клас и останалите умници вместо да помогнат, ще му се присмеят. Да си помислиш, че общуването с дете от спектъра ще ти увреди детето е все едно ако говориш с човек без крака, да очакваш да ти паднат краката. Разбира се да помогнеш, да проявиш разбиране се учи и възпитава, не всички го умеят. Утре ако припаднете на пътя поне 5 човека ще ви подминат, защото ги е гнус от припаднал човек и ги е страх, че ще ги заразите с нещо. Точно както вас ви е страх, че едно различно дете ще увреди вашето. Те нещата се повтарят в живота, но под различна форма.
И за да го възпитам правилно трябва да се съглася речта му са се върне назад?
Отпиши го от целия свят тогава и си го обучавай у вас.
И в училище и в градината може да има такива различни деца, що за закостеняло мислене...
И аз това предлагам - да го отпише от целия свят. Паркът е по избор, в училището нямаш избор и право на капризи какви деца да има в класа и какви дефекти да нямат. Търсиш си сам идеален клас и ако намериш, добре, ако не - правиш си собствен заедно с други такива претенциозни, а ако и това не, остава наистина отписване от всичко. 
И за да го възпитам правилно трябва да се съглася речта му са се върне назад?
Е никой не те кара насила, като не искаш го води на друго място, дано откриеш такова с "идеални", мили, възпитани, перфектно развити деца, които ще го "дърпат напред".
Речта на детето няма как да се върне назад. Вижда и чува нещо, което му е интересно и го повтаря, а не "забравя" да говори и по друг начин. Как не правите разлика, не знам. Деца имате ли, те не имитират ли никого?
Както казах, моето имитира дете със СОП като крещи по определен и издава нечленоразделни звуци. От това обаче е невзъможно и моето да развие конкретното разстройство. Чак ми е смешно и абсурдно, че някой го вярва
Тъй като звуците за мен са дразнещи в началото правех забележка, още повече, че тя е достатъчно голяма (на 7.5 години) и перфектно разбира, че детето има проблем, освен това в клас общува с още 24 "нормално развиващи се" деца. Тя твърди, че и други го имитират. Колкото повече говорим за това толкова повече акцентираме на проблема, затова спрях да й обръщам внимание и вече се случва много рядко. Ако не отиде на училище една седмица напълно забравя за това. Често казано, много повече ме вбесяваше когато в детската градина беше започнала за кратко да говори на "ма", чувайки от друго момиче. Тогава вече се карах сериозно, но пак се случваше да се изтърве на улицата и срам ме хващаше
Срама беше защото моето дете се обръщаше към мен или към някой друг с "ма". Нормално е околните да си помислят, че ние вкъщи си говорим така, а на мен това ми е супер противно. Другото дете не е виновно, разбира се, средата му е.
Проблема го реших като категорично забраних да се обърща така към мен, обясних че е много грозно и невъзпитано. Нямаше ефект от първия път чак, но сравнително бързо престана.
Проблема го реших като категорично забраних да се обърща така към мен, обясних че е много грозно и невъзпитано. Нямаше ефект от първия път чак, но сравнително бързо престана.
И за да го възпитам правилно трябва да се съглася речта му са се върне назад?
Основното притеснение е, че детето когато имитира нещо, се връща назад в развитието си. Например в яслата моето проговори на "уе" и започна да плюе и маже храната по масата. В същото време обаче започна и доста по-добре да борави с прибори за хранене. Е, доброто боравене с прибори си остана и до ден днешен, но на "уе" не говори и не плюе по масата. Защо, защото вкъщи вижда как всички ядем с прибори, не ни чува да говорим на "ела тук, уе" и не плюем храна. Отделно като правеше някои от двете неща, които не ни допадаха, имаше забележка и обяснение колко е грозно и защо тя да не го прави. Не сме я питали от кой точно го е видяла, за да отидем при директорката и да настояваме да изключат децата, които връщат назад в развитието нашето....
Плюс това според мен тук авторката изпитва срам, че това детенце пред всички изибира да играе точно с нейното дете. Зстова може да каже, не ми харесва, срам ме е, а не да си измишльотва някакви изоставания, които другото дете предизвиква в нейното.
Плюс това според мен тук авторката изпитва срам, че това детенце пред всички изибира да играе точно с нейното дете. Зстова може да каже, не ми харесва, срам ме е, а не да си измишльотва някакви изоставания, които другото дете предизвиква в нейното.
Аз не знам дали авторката наистина я е срам - не ми се вярва да е това, защото май тя престана да пише в темата, след като попита, каквото имаше да пита, и прочете, а FB590525BGM сега е тази, която поддържа тезата, че е лошо за децата да контактуват с увредени и да ги имитират.
Лошо е да ги имитират и е лошо да не може се учи, защото някой тича и крещи в час.
Авторката естествено, че ще се изгуби. Нали всички ѝ казахте, че не е права -
мамамафия. И сега остава само да избере - дали трябва да изтърпи детето ѝ да се държи по този начин, защото то си има и друга среда, която да компенсира това държание и реч, защото все пак става въпрос за деца или да не пее в хора и да гледа не това, което трябвало и не трябвало, а нейната си работа - т.е. нейното си дете.
Всеки има свое мнение, но дали всеки може да се постави на нейно място?
Могат ли майките на деца със здравословни проблеми да видят другата гледна точка?
Или настояват упорито, че детето няма проблем и не разбират как така им се предлагат центрове, немасови градини. Разбира се, че не трябва да се слагат под общ знаменател, но не са една и две. Въобще не си въобразявам, че е лесно.
Но да карат всички останали да се чувстват длъжни да търпят - най-често пример е това с хиперактивността клас, тичане, крясъци и всякакви звуци.
Ако правото на един нарушава правото на всички останали - нещо е много сбъркано.
Авторката естествено, че ще се изгуби. Нали всички ѝ казахте, че не е права -
мамамафия. И сега остава само да избере - дали трябва да изтърпи детето ѝ да се държи по този начин, защото то си има и друга среда, която да компенсира това държание и реч, защото все пак става въпрос за деца или да не пее в хора и да гледа не това, което трябвало и не трябвало, а нейната си работа - т.е. нейното си дете.
Всеки има свое мнение, но дали всеки може да се постави на нейно място?
Могат ли майките на деца със здравословни проблеми да видят другата гледна точка?
Или настояват упорито, че детето няма проблем и не разбират как така им се предлагат центрове, немасови градини. Разбира се, че не трябва да се слагат под общ знаменател, но не са една и две. Въобще не си въобразявам, че е лесно.
Но да карат всички останали да се чувстват длъжни да търпят - най-често пример е това с хиперактивността клас, тичане, крясъци и всякакви звуци.
Ако правото на един нарушава правото на всички останали - нещо е много сбъркано.
Гусжа,
Първо, това изказване как да погледнели на въпроса майките на увредени деца е тъпо, та тъпо. Майките на увредени деца са жени като вас, от същото общество, не са глупави и не са ненормални. Понякога дори, представете си, имат и здрави деца и водят нормален живот.
Колкото до мамамафията, не всичко се обяснява с политкоректност или старание да мислиш правилно. Има един виц за блондинката, която се чудела как всички карат в насрещното. Когато цялата мамамафия кара в насрещното, може би ти си в ролята на блондинката. Не всички от мафията имат увредени деца, повечето нямат.
Имам тежко увреден умствено син на 10 години с диагноза детски аутизъм. Имам още момиче на 8 години и момче на почти 5. Никога не съм искала да интегрирам големия, дори през ум не ми е минавало, защото при него не е възможно.
Малкият понякога го имитира.
Искаш да ми кажеш, че двете ми деца ще пораснат увредени, или как? Че отстъпват или ще отстъпват по нещо на твоите? Че ще бъдат ощетени с нещо?
Па намерете си претенциозните идеалния парк, чист от увредени. После идеалния клас и идеалния свят. Успех. Останалите нямат основания за страхове от таласъми и аутистична зараза.
Няма нужда манипулативно да се намесват тичане и крещене в час в тема, която няма нищо общо с това.
Първо, това изказване как да погледнели на въпроса майките на увредени деца е тъпо, та тъпо. Майките на увредени деца са жени като вас, от същото общество, не са глупави и не са ненормални. Понякога дори, представете си, имат и здрави деца и водят нормален живот.
Колкото до мамамафията, не всичко се обяснява с политкоректност или старание да мислиш правилно. Има един виц за блондинката, която се чудела как всички карат в насрещното. Когато цялата мамамафия кара в насрещното, може би ти си в ролята на блондинката. Не всички от мафията имат увредени деца, повечето нямат.
Имам тежко увреден умствено син на 10 години с диагноза детски аутизъм. Имам още момиче на 8 години и момче на почти 5. Никога не съм искала да интегрирам големия, дори през ум не ми е минавало, защото при него не е възможно.
Малкият понякога го имитира.
Искаш да ми кажеш, че двете ми деца ще пораснат увредени, или как? Че отстъпват или ще отстъпват по нещо на твоите? Че ще бъдат ощетени с нещо?
Па намерете си претенциозните идеалния парк, чист от увредени. После идеалния клас и идеалния свят. Успех. Останалите нямат основания за страхове от таласъми и аутистична зараза.
Няма нужда манипулативно да се намесват тичане и крещене в час в тема, която няма нищо общо с това.
Лелеле, то само "увредени" деца ако тичат в час и създават някакъв дискомфорт... В класа на моето дете дечицата със СОП са кротки и послушни, но имаме няколко "нормални" с поведение на маймуни от зоопарка... Ама предполагам щом са "нормални" е ок, ако бяха "увредени" щеше да е престъпно 🙄
Лелеле, то само "увредени" деца ако тичат в час и създават някакъв дискомфорт... В класа на моето дете дечицата със СОП са кротки и послушни, но имаме няколко "нормални" с поведение на маймуни от зоопарка... Ама предполагам щом са "нормални" е ок, ако бяха "увредени" щеше да е престъпно 🙄
Напротив, просто моето попива от поведението му и се учи на неправилното...
На какво неправилно нещо се учи? Да върти колеленца и да говори монотонно? В детската градина обаче като се научи на обидни думи например или да хапе няма да има тема в бгмама, нито притеснение, защото това са "нормалните неща от живота". Тях ще ги израсте нали, а това няма - завинаги ще върти колеленца.
Извинявам се за заядливия тон, обаче направо не мога да се сдържа на такова невежество и липса на толерантност.
По-добре си помислете вкъщи на какви неправилни неща го учите, защото ще се облъчва от вас цял живот, а от това дете евентуално още някоя друга година.
П.С. И да, имам 2 малки деца.
Ако вече ги е определила като такива, значи няма какво да се коментира по темата.
Аз обаче наистина не разбирам що за проблем.. имитиране значи това действие да се случва 2-3-5 пъти на ден, а не да се промени характера на детето и отсега нататък то по цял ден да говори монотонно.
Кога ще се фокусираме въхру наистина важните неща, като например динамиката вкъщи, хармонията с таткото, личния ПРИМЕР, който даваме...
Аз обаче наистина не разбирам що за проблем.. имитиране значи това действие да се случва 2-3-5 пъти на ден, а не да се промени характера на детето и отсега нататък то по цял ден да говори монотонно.
Кога ще се фокусираме въхру наистина важните неща, като например динамиката вкъщи, хармонията с таткото, личния ПРИМЕР, който даваме...
Като майка на дете с аутизъм чак ми е неудобно да чета темата и коментарите. Толкова ми е жал и мъчно за хора като авторката. За това няма, какво повече да кажа по темата всъщност мога да кажа много неща, но има хора, които никога и нищо няма да ги промени.
Аз мисля, че това е идеална възможност да научите детето си на толерантност към различните. А относно "майка му не взима мерки за състоянието му- не посещава никакви специалисти". Първо - НЕ всичко е аутизъм. Дори най-големите специалисти не се наемат да слагат диагнози с лека ръка, за да не сгрешат, а какво остава за невежите майки в парка. Второ - един ден това дете може да се окаже много по-умно, по-знаещо и по-можещо от Вашето. И с много по-приемливо поведение. И трето - това, че Ви изглежда, че майката не прави нищо за да му помогне, не означава, че наистина е така. Отстрани погледнато, всичко е относително.
Аз мисля, че това е идеална възможност да научите детето си на толерантност към различните. А относно "майка му не взима мерки за състоянието му- не посещава никакви специалисти". Първо - НЕ всичко е аутизъм. Дори най-големите специалисти не се наемат да слагат диагнози с лека ръка, за да не сгрешат, а какво остава за невежите майки в парка. Второ - един ден това дете може да се окаже много по-умно, по-знаещо и по-можещо от Вашето. И с много по-приемливо поведение. И трето - това, че Ви изглежда, че майката не прави нищо за да му помогне, не означава, че наистина е така. Отстрани погледнато, всичко е относително.