Да, “за съжаление” хората с увреждания са част от обществото, няма как да ги изпратим на Марс.
- Публикувана: 16 апр. 2023, 09:25 ч.
- Последно мнение: 27 май 2023, 13:29 ч.
Приятел с дете с аутизъм
Майката е водила уж детето при специалист преди и тогава и казали" Нищо му нямало". и темата се затвори. Първо, за мен тя не иска да приеме , че има проблем, но вече е очевидно- монотонен говор, пърхане с ръце, липса на очен контакт и диалог, липса на емоция в речта, все въртене на предмети, спонтанен смях без причина (всички тези неща са постоянни, а не инцидентни). Второ, не мисля, че специалист може да се изрази по този начин- нищо му нямало без да познава детето , без да е работил с него чрез прилагане на различни методики и тестуване. С една дума - и с просто око е видимо, че има проблем, но майката не приема, че е така. При това положение нито детето може да се подобри, нито да говоря открито на детето си за толерантност. Напротив, просто моето попива от поведението му и се учи на неправилното...
Не е твоя работа и не си специалист, за да определяш дали "му има нещо" на детето. Като толкова не ти допада, не си води твоето на същите площадки и готово. Какво очакваш да ти кажем друго като съвет?
Не е твоя работа и не си специалист, за да определяш дали "му има нещо" на детето. Като толкова не ти допада, не си води твоето на същите площадки и готово. Какво очакваш да ти кажем друго като съвет?
Описвам какво е обичайното му поведение.
Не е моя работа изобщо кой какъв е така е , стига това да не засяга детето ми по някакъв начин. Ако обаче го засяга и му влияе, става и моя работа, ако разбираш , не знам дали си майка или не. И ако някой е решил да остави нещата по течението, и е неглиже, не желая и моето дете да е потърпевшо от това.
Егати тъпата тема.
Не срещай децата и си реши проблема без драма.
Не срещай децата и си реши проблема без драма.
Стига, бе, жена. Тя и да си заведе детето на специалист, то няма да се оправи от това. Зависи какво му е, може с времето да влезе в норма и работата със специалист да помогне това да стане по-бързо, а може и да не влезе. Най-малкото, веднага няма да стане. Ако и когато стане, твоето отдавна ще е голямо и няма да имитира такива неща.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Не е твоя работа чуждото дете. Както написах, щом не ти понася, не се събирате с тях.
Питам пак, какво очакваш от тази тема?!! Да отидем да накараме другата майка да извади диагноза за детето ли...?
Питам пак, какво очакваш от тази тема?!! Да отидем да накараме другата майка да извади диагноза за детето ли...?
Интересува ме моето дете как се развива и на какво се учи и споделям каквото виждат очите ми. Това е. Какво очаквам от тази тема? Очаквам отговори на въпроса , доколко са основателни опасенията ми, надявам се, че вече ме разбра, благодаря!
Магдена , благодаря ти, това имах нужда да чуя , права си за всичко, което казваш и прощавай , ако си се засегнала от тази тема. Някои ме разбраха много добре, други не успяха . Нищо, кой разбрал, разбрал, аз знам за себе си как е.
Ами, като знаеш, действай си, както намериш за правилно.
Ако ти кажем, че опасенията ти не са основателни, какво? Ще спреш да се вглеждаш в чуждото дете ли? Не събирай твоето с другото и готово. Какво очакваш? Изведнъж майката да реши да го води по доктори и специалисти, понеже ти си решила, че не влияе добре на твоето.....!?!?!?
Ако ти кажем, че опасенията ти не са основателни, какво? Ще спреш да се вглеждаш в чуждото дете ли? Не събирай твоето с другото и готово. Какво очакваш? Изведнъж майката да реши да го води по доктори и специалисти, понеже ти си решила, че не влияе добре на твоето.....!?!?!?
При това положение нито детето може да се подобри, нито да говоря открито на детето си за толерантност. Напротив, просто моето попива от поведението му и се учи на неправилното...
Детето Ви ще попива и копира това поведение до време. Като дете в норма то трупа и разграничава различни социални репертоари и за разлика от другото дете ще надскача някои, резонно за възрастта си. В семейство с две деца, едното от които аутист, да не мислите че й другото е попило и е станало като братчето си, примерно.
Стига, бе, жена. Тя и да си заведе детето на специалист, то няма да се оправи от това. Зависи какво му е, може с времето да влезе в норма и работата със специалист да помогне това да стане по-бързо, а може и да не влезе. Най-малкото, веднага няма да стане. Ако и когато стане, твоето отдавна ще е голямо и няма да имитира такива неща.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Децата имитират. Имитирането е нормално на ниска възраст, липсата му може да бъде патология. Няма да заучи трайно такъв говор. Нали контактува и с други деца. Утре ще тръгне на градина и ще вземе да имитира някое друго приятелче там, после трето, после може и в училище... Ние, които имаме и деца с диагноза, и такива в норма, какво да кажем - на нас здравите ни деца трябва съвсем не в ред да станат от всекидневния контакт с братята или сестрите си. Не стават така лесно тия неща, не напразно горе се каза, че не е заразно - и в преносен смисъл не е заразно.
Всъщност ако детето ви копираше друго дете, което говори бавно или си влачи краката като върви или каквото и да е, нямаше да реагирате. Например моята дъщеря копираше един съсед, който имаше дрезгава кашлица на пушач. Децата копират различни неща, нищо няма да му стане на детето ви, че копира дете от спектъра, ама нищо. Няма да се зарази или омърси. Но след като ви е проблем, сменяйте парка, едва ли ще сте първата и последната, която го прави под претекст, че е за доброто на детето..
Не мисля, че има някакъв проблем за детето ви. То няма да попие дългосрочно това поведение. Ако сега се вижда често с детенцето е нормално да го имитира, ако не се виждат известно време или започне да играе по-активно с други деца ще забрави това и ще започне да копира друго поведение. Което пак може да не ви допада. За съжалние децата имитират, но всичко е временно.
Ако се притеснявате, че това може да повлияе на развитието на детето ви, то притесненията са напълно безпочвени. Ако на децата им е приятно да играят едно с друго няма причина да сменяте парка. Но ако толкова сте се вглъбила в това и само го мислите, тогава го сменете. Според мен този контакт е дори полезен, децата трябва да бъдат широкоскроени и толерантни, а не да ги излоираме от всичко, което не ни допада и да им създаване нереалситчна представа за живота.
Ако се притеснявате, че това може да повлияе на развитието на детето ви, то притесненията са напълно безпочвени. Ако на децата им е приятно да играят едно с друго няма причина да сменяте парка. Но ако толкова сте се вглъбила в това и само го мислите, тогава го сменете. Според мен този контакт е дори полезен, децата трябва да бъдат широкоскроени и толерантни, а не да ги излоираме от всичко, което не ни допада и да им създаване нереалситчна представа за живота.
Майката на колкото и специалисти да си заведе детето това няма да го "излекува".
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
На времето с още една съученичка бяхме "лекувани" от училищният педагог заради неправилно говорене, неконцентриране и подобни неща от аутичният спектър преди 30 години обаче аутизъм нямаше, имаше само "тъпи" деца. С нас двете никой не говореше и не искаше да се сприятелява. Това продължава и в зряла възраст.
Детето ви няма да стане "ненормално" , но вие ще сте поредната майка оставила едно самотно детенце без приятелче за игри.
