С гаджето (доста самоуверен и нахакан младеж) сме от няколко месеца. Случва се през 2-3 седмици да измрънкам за нещо, да се цупя 2-3 часа (до ден) и после да ми мине (като се цупя не казвам какъв ми е проблемът - просто се държа дръпнато и изплювам камъчето след няколко часа)…Добре, де, но тези дни ми спомена, че е разочарован от мен (за нещо, което си е лично мой проблем и него не го засяга изцяло). Аз се ядосах, че си вре носа и дава непоискани мнения и критики, той пък се размрънка, че постоянно вдигам патардии…
Та, тика ми сега ултиматума “аз искам да съм с независима и силна жена. Или ставаш такава (знае, че имам проблем с взимането на решения) и спираш с тия драми, или късаме”
Обясних му, че като два отделни организма (с два отделни мозъка), неизбежно ще имаме точки на несъгласие в бъдеще и му дадох за пример най-добрият му приятел, който през ден се жалва от приятелката си…той казва, че не го интересуват другите.
Каза ми и на него да намирам кусури и да му казвам. Добре, де, ама за мен е крайно непродуктивно да си сипваме един на друг постоянно кой какви недостатъци има…
Та, интересно ми е да чуя как бихте коментирали ситуацията - аз ли да се взема в ръце (и да почна да ходя на психолог, както той ме посъветва) или да го пусна да си търси в морето рибка, която му отговаря на критериите. Мерси!